Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на девети февруари, две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева
разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 6 207 по
описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА ЗД „Д.” АД да заплати следните суми:
1.
на Н.А.З. - 190 000,00 лева
на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за застраховане
(КЗ) (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му А. З.,
настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 15.11.2016 г., плюс
законната лихва от 15.11.2016 г. до окончателното изплащане;
2. на Т.Е.З. - 190 000,00 лева на
основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за застраховане КЗ)
(отм.) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина ѝ А. З.,
настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 15.11.2016 г., плюс
законната лихва от 15.11.2016 г. до окончателното изплащане;
2.
на адвокат Е.П. - 9 234,57 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
адвокатско възнаграждение с ДДС;
3.
на СГС – 12 920,00 лева държавна такса и 323,00 лева възнаграждение за
вещи лица на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Н. и Т. З. са с съдебен адрес –
адвокат Е.П.,*** – а „Д.З.“ АД е с адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 226, ал. 1,
във връзка с чл. 223 от КЗ (отм.) на Н. и Т. З. срещу „Д.З.“ АД за заплащането на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 161 500,00 лева до
пълните предявени размери от 200 000,00 лева.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[4] Ако ответникът обжалва решението изцяло, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 6 460,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той
обжалва решението частично, следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 2 % държавна такса върху обжалваната сума по сметка на САС. Ищците
не дължат държавна такса.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
по основния иск
[5] В искова молба от 05.04.2017 г. Т. и Н.З.
заявяват, че са родители на А. З.. Той е починал вследствие на ПТП от
15.11.2016 г., което е било предизвикано от М.М.. От смъртта на А. З. ищците са
претърпели болки и страдания, които те оценяват на 200 000,00 лева за всеки за
всеки.
[6] Гражданската отговорност (ГО) на причинителя на
ПТП - М.М. - е била застрахована при
ответника „Д.З.“ АД (Д.). Д. не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди
на ищците. Затова те молят съда да осъди Д. да им изплати по 200 000,00
лева обезщетение (исковата молба, л. 2-7 от делото на СОС).
2. На ответника по основния иск
[7] Ответникът Д.
е подал писмен отговор, като е оспорил предявените искове. Д. заявява, че:
1. М.М. не е причинил ПТП, от което А. З. е
починал;
2. ищците не са претърпели вредите, които
твърдят;
3. размерът на търсените обезщетения е завишен;
4. А. З. е допринесъл за настъпването на ПТП,
тъй като е управлявал неизправен велосипед след употреба на алкохол. Затова Д.
моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 30-34 от делото на СОС).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[8] Н.З.
е бил роден на *** г., Т.З. на *** г., а техния син А. З. на 05.10.1985 г.
(удостоверението за наследници, л. 10 от делото на СОС). Н. и Т.З. са имали и
по-малък син. Всички те са живеели заедно в къщата им на село, били са в много
добри отношения и са се разбирали (показанията на свидетелите К. и Д., л. 120
от делото на СГС).
[9] На
15.11.2016 г. около 18:30 часа А. З. е тръгнал с велосипеда си от село М. за
село А.. Той е бил облечен с камуфлажни дрехи и не е носел светлоотразителна
жилетка (присъдата, л. 80 от делото на СГС).
Велосипедът е бил с бял светлоотразител отпред и с червен отзад и със
светлоотразители, вградени в педалите (решението на ВКС, л. 85 от делото на
СГС). Велосипедът не е имал фар отпред с бяла светлина фар отзад с червена
светлина. Той се е движил на 1,30 метра навътре от края на платното (пак там).
[10]
В същото време М.М. е управлявал лек автомобил „Фолксваген“ от село Трънчовица
за гр. Левски с 99 км/ч при максимално разрешена скорост от 90 км/ч. Поради
високата скорост М.М. късно е видял велосипеда, опитал се е да спре, но не е
успял и е ударил велосипеда и А. З.. Ако велосипедът на А. З. е бил с фарове
отпред и отзад с бяла и жълта светлина, М.М. е щял да го забележи по-рано и да
може да спре (присъдата и решенията на САС и ВКС, л. 80, 82, 85 от делото на
СГС).
[11]
Вследствие на уврежданията от удара А. З. е починал (присъдата). Не се спори,
че към този момент ГО на М.М. е била застрахована при ответника Д..
[12]
Ищците са били покосени и много разстроени от смъртта на сина си. Те са
погълнати в себе си, затворили са се, станали са необщителни, изпитват голяма
мъка, песимистично са настроени за бъдещето. Те често посещават гроба на сина
си (показанията на свидетелите К. и Д., л. 102-гръб; заключението на вещото
лице З., л. л. 95-99). Ищците са преживели силен емоционален стрес, развили са
адаптационна реакция с тревожно-депресивен облик на преживяванията, все още изпитват
тежък психически дискомфорт (заключението на вещото лице З.).
[13]
Не се спори, че Д. не е изплащал обезщетение на ищците. Ищците не дължат
държавни такси и разноски и са били представлявани безплатно от адвокат, който
е регистриран по ЗДДС (л. 110 и 117 от делото на СГС). Съдът е изплатил 400,00
лева на вещи лица от бюджета на СГС (л. 16-гръб; л. 120). Д. е заплатил 100,00
лева на вещо лице (л. 68) и е бил представляван от юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[14] Ищците са предявили искове
по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди. Исковете са частично основателни.
1. По исковете по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1,
изр. 1 от КЗ (отм.) за обезщетение за неимуществени вреди
[15] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.) с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)). Най-близките
(включително възходящи и низходящи) на починалия вследствие на застрахователно
събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС
4/1961 г.).
[16] Следователно предпоставките за
уважаване на настоящия иск са:
1. наследодателят на ищците да е участвал
в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е
причинило смъртта на наследодателя на ищците;
3. виновно за настъпване на това
застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;
4. ГО на виновния причинител на
застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;
5. вследствие на смъртта на своя наследодател
ищците да са претърпели неимуществени вреди;
6. ответникът да не е изплатил на ищците
обезщетение за тези вреди.
[17] Съдът установи, че:
1. Н. и Т.З. са родители на А. З.;
2. ПТП е причинило смъртта на А. З.;
3. виновен за настъпването на ПТП е бил М.М. (присъдата
на наказателния съд в тази ѝ част е задължителна за настоящия съд), а
неговата ГО е била застрахована при ответника Д.;
4. ищците са претърпели болки и страдания от смъртта на А.
З.;
5. Д. не е изплатил обезщетение на ищците.
[18]
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от
съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче съдът
следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за
неимуществени вреди.
[19]
От
[20]
Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
причиняването на смърт са:
1.
възрастта на увредения;
2.
общественото му положение;
3.
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС
149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.[2]).
[21] При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
момента на смъртта на пострадалия (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т.
795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.[3]).
[22] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни
съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи,
постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело[4].
Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване
от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало
впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а
оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[23]
Съдът установи, че към 15.11.2015 г. Н.З. е бил на 63 години, Т.З. е била на 51
години, а А. З. е бил на 31 години. Н. и Т.З. са имали и по-малък син. Всички
те са живеели заедно в къщата им на село, били са в много добри отношения и са
се разбирали. Ищците са били покосени и много разстроени от смъртта на сина си.
Те са погълнати в себе си, затворили са се, станали са необщителни, изпитват
голяма мъка, песимистично са настроени за бъдещето. Те често посещават гроба на
сина си. Ищците са преживели силен емоционален стрес, развили са адаптационна
реакция с тревожно-депресивен облик на преживяванията, все още изпитват тежък
психически дискомфорт.
[24] Минималният размер на застрахователните суми по
застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно
лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012
г. е бил 1 000 000,00 лева, а
след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)). Икономическата
обстановка в страната също се е променяла от 2014 г. до 15.11.2016 г. Така
например размерите на минималната работна заплата са били: 340,00 лева от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[5]; 360,00 лева от 01.01.2015
г. до 30.06.2015 г.[6]; 380,00 лева от 01.07.2015
г. до 31.12.2015 г.[7]; 420,00 лева от 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г.[8]. Увеличението от 2014 г.
до 15.11.2016 г. е 20,59 % (420,00-340,00/340,00); от началото на 2015 г. до
15.11.2016 г. е 16,67 % (420,00-360,00/360,00).
[25] В правно-информационната програма Сиела, сайта на
САС и сайта на ВКС съдът откри две решения на САС, чиито предмет е бил
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на родител от смъртта на
починало негово пълнолетно дете, като смъртта е настъпила през периода 2014-2016
г. Родителите и починалото им дете са били на възраст, близка до тези на ищците
и сина им. САС е определил следните обезщетения за неимуществени вреди:
а. 170 000,00 лева за ПТП от 2014 г. (решение на САС
898-2018-10-ти с-в по гр. д. 4 470/2017 г.[9]);
б. 175 000,00 лева за ПТП от 16.02.2015 г. (решение
на САС 486-2018-4-ти с-в по гр. д. 3 942/2017 г.[10]).
[26] Съдът отчита
всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Съдът отчита, че от 2014 г. до 15.11.2016 г. МРЗ се е
повишила с 20,59 %, а от началото на 2015 г. до 15.11.2016 г. с 16,67 %. Съдът
също така отчита, че пострадалият все още не е имал свое семейство и е живеел с
родителите си. Затова съдът приема, че 190 000,00 лева е справедливо
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищците.
[27] Д. е възразил, че А. З. е допринесъл
за настъпването на ПТП, защото е управлявал
неизправен велосипед след употреба на алкохол. Съдът не установи А. З. да е бил
употребил алкохол. Съдът установи обаче, че наказателният съд е приел, че А. З.
е допринесъл за настъпването на ПТП, защото велосипедът му е бил без фар отпред
с бяла светлина и фар отзад с червена светлина и е отчел това като смекчаващо
обстоятелство при определянето на наказанието на М.М.[11].
Затова присъдата в тази ѝ част е задължителна за настоящия съд. Ето защо
съдът приема, че А. З. е допринесъл за настъпването на ПТП.
[28] Същевременно обаче, съдът
установи, че велосипедът е имал светлоотразители отзад и на педалите и въпреки
наличието им М.М. е допуснал удара с велосипеда. Затова съдът определя процент
на съпричиняване 15.
[29] Предвид приетия процент
на съпричиняване съдът осъжда Д. да заплати на ищците по 161 500,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отхвърля исковете за разликата над 161 500,00
лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.
2. По разноските
[30] Ищците търсят разноски. Те не са направили такива,
но са били представлявани безплатно от адвокат.
[31] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 323 000,00
при предявен размер от 400 000,00. Затова съдът осъжда Д. да заплати на адвокат
Е.П. 9 234,57 лева с ДДС (323 000,00/400
000,00х(400 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х1,2)). На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Д. да заплати по сметка на СГС 12 920,00
лева държавна такса и 323,00 лева възнаграждение за вещи лица.
[32] Д. не е поискал присъждането на разноски. Затова
съдът не му присъжда такива.
Съдия:
[1] Решението е постановено по реда
на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е било допуснато поради
противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се
определя обезщетението за неимуществени вреди.
[2] Това решение е постановено по
реда на чл. 290 от ГПК.
[3] И двете решения са били
постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
[4] За това, че при определянето на
размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и
със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.
[5] Постановление 249/31.10.2013 г.
за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[6] Постановление 419/17.12.2014 г.
за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[7] Постановление 139/04.06.2015 г.
за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[8] Постановление 375/28.12.2015 г.
за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[9] Съдът е установил, че ищците дълги години са нямали деца. Скоро след като се е родила пострадалата, ищците са се разделили. Първоначално ищцата е живеела с майка си, но през 2008 г. тя е заминала да работи в Гърция, а пострадалата е останала в България, като е живеела с баща си и неговите родители в село Синьо бърдо. Пострадалата е разговаряла с майка си по скайп и по телефона. Ищцата е изпращала пари на дъщеря си. Към 20.03.2014 г. - датата на ПТП - пострадалата е била на 17 години, майка ѝ е била на 40 години, а баща ѝ е бил на 53 години. Ищецът е възприел много тежко смъртта на дъщеря си. Когато е разбрал, той се е вкаменил, а след това е започнал да плаче и пищи. По това време ищцата е била в Гърция. След като са я уведомили за смъртта на дъщеря ѝ, тя веднага е тръгнала към България. Ищцата също е плакала постоянно, прегръщала е и е целувала мъртвата си дъщеря. След смъртта на пострадалата баща ѝ се е затворил в себе си. Той не е искал да излиза от дома си и да се среща с приятели и познати. Той е посещавал гроба на дъщеря си и е плачел. Ищците са преживели остра стресова реакция. Тя е била последвана от тревожни и стенно-депресивни оплаквания и поведенчески промени с функционален характер. При ищеца е било засилено чувството за социално оттегляне и ограничаване на контактите, а при ищцата се наблюдавало упование и успокоение в ирационални вярвания и нереалистични очаквания. Те не са развили психиатрично заболяване.
[10] Съдът е установил, че пострадалият е бил на 27 г., майка му е била на 52 г., а баща му е бил на 55 г. Пострадалият е бил много добър, талисман на цялата махала, всички са го уважавали. След като е завършил училище, той веднага е започнал работа, защото майка му е била болна и той е подпомагал родителите си и обучението на по-малката си сестра. Той е бил в прекрасни отношения с родителите си, много са се уважавали и никога не са имали дрязги. Пострадалият е обичал да посещава футболни мачове с баща си, готвил е за семейството си, а, когато майка му е постъпила в болница, той непрестанно се е грижил за нея. Ищците са приели много тежко смъртта на сина си. Те не са могли и не са искали да повярват, че той е мъртъв. Оттогава те са се затворили в себе си, станали са тъжни, на всеки празник те са посещавали гроба на сина си и са жалеели за него.
[11] Наказателният съд е отчел и, че
А. З. не е бил със светлоотразителна жилетка. Д.обаче, не е направил такова
възражение. Затова съдът не обсъжда това, че А.З. не е бил със
светлоотразителна жилетка.