РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Белоградчик , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200010 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Лидер-99-В. и СиЕ“ СД, гр.Б., с ЕИК
*********, представлявано от управителя си Б. П. В. с ЕГН **********,
срещу НП № 419154-F-474995/ 15.03.2019 г. на Началник Отдел „ Оперативни
дейности“ – В. Търново към ЦУ на НАП, с което е наложена на търговеца
"имуществена санкция" в размер на 800,00 лв., на основание чл.185 ал.2 от
ЗДДС, за извършено нарушение по чл.3 ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г .
на МФ във вр. чл.118 ал.4 и ал.6 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че не е извършено вмененото нарушение, тъй като
жалбоподателят е подавал информация за доставките на течни горива /от
монтираната нивомерна система в бензиностанцията/ към НАП – ръчно, а
инсталираната в проверения обект електронна система за подаване на същите
данни, е контролирана от служба „МТН“, била е пломбирана към момента на
проверката и не е имало никакво въздействие върху нея, поради което СД
1
„Лидер-99-В. и СиЕ“ не можело да носи отговорност за поведението на
системата. Жалбоподателя излага още, че предвид извършваното ръчно
въвеждане на данни , подавани към НАП не е настъпила щета за фиска, а
издаденото НП е било антидатирано. Моли се НП да бъде отменено, като
незаконосъобразно. В с.з. се явява процесуален представител на
жалбоподателя, който поддържа заявеното в жалбата.
Въззиваемата страна, чрез своя представител, моли съда да потвърди
НП, като обосновано и законосъобразно. Счита, че нарушението е доказано, а
възраженията на насрещната страна – са неоснователни.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и доводите на страните,
и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери
следното от фактическа страна:
При извършената на 27.02.2019 г., от свид. Т. В. и Т. П. – служители /
инспектори по приходите/ на НАП и А. М. – служител на ОД-МВР-Видин,
проверка в търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Б., обл. В.,
ул. Л. С. № ..., стопанисвана от "Лидер-99-В. и СиЕ" СД, било констатирано,
че от наличната в обекта ЕСФП с нивомерна система HECTRONIC,тип
OPTILEVEL, с калкулатор MINEO, регистрирана в НАП под № 3440061, не
са подавани неколкократно данни от нивомерната система при доставката на
горива, които данни да дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение на течните горива към
посочените моменти, както следва:
На 19.02.2019 г. са доставени 4033,00 литри бензин А-95, с АДД №
0000000004369305/19.02.2019 г., а по нивомерната система са отчетени 0,00 л.
литри.
На 19.02.2019 г. са доставени 4037,00 литри дизелово гориво с АДД №
0000000004369308/19.02.2019 г., а по нивомерната система са отчетени 0,00
литри.
На 03.02.2019 г. са доставени 4001,00 литри газ с АДД №
05000190058070029354, а по нивомерната система са отчетени 0,00 литри.
На 13.02.2019 г. са доставени 4500,00 литри газ с АДД №
05000190058070039121, а по нивомерната система са отчетени 0,00 литри.
На 23.02.2019 г. са доставени 4000,00 литри газ с АДД №
05000190058070052191, а по нивомерната система са отчетени 2638,14 литри.
От справката в информационната система на НАП било установено, че
2
данните от АДД–ти са вкарвани ръчно, с баркод четец на ЕСФП в дните на
доставките, както са отразени и количествата получено гориво, но липсва
информация за тези доставки от нивомерната система. Констатираните
обстоятелства, са обективирани в Протокол № 0201126/27.02.2019 г. , където
като извод е отразено, че дружеството не е изпълнило задължението си - да
подава данни към НАП за получените количества горива по описаните по-
горе акцизни данъчни документи по установената дистанционна връзка на
нивомерната система, които да дават възможност на проверяващите органи да
определят наличните количества горива в резервоарите за съхранение на
течни горива и същото представлява нарушение на чл.3 ал.3 от Наредба Н-
18/2006 г. на МФ.
Проверката се извършила в присъствието на Б. В., който подписал протокола.
Същият получил указания да представи в офиса на НАП в гр. Видин
конкретни документи – финансови отчети, сведение от сервизна фирма на
ЕСФП и нивомерна система, както и Удостоверение за одобрен тип на
нивомерната система. За това по-късно представяне на изискани документи,
бил оформен Протокол № 0201127/08.03.2019 г. от свид. Т. В., в присъствие
на неин колега – Б. Т..
Въз основа на констатираната фактическа обстановка свидетелят -
актосъставител Т. В. оформила съгласно отразеното в акта в присъствието на
свидетел на съставянето му Б. Тонков и представителя на жалбоподателя Б. В.
/ управител / - Акт за установяване на административно нарушение №
F474995 от 08.03.2019., за това, че:
" на 19.02.2019 г. – на два пъти, на 03.02.2019 г., на 13.02.2019 г. и на
23.02.2019 г., в търговски обект бензиностанция находяща се в гр. Б., ул. „ Л.
С. “ № ..., стопанисвана от "Лидер-99-В. и СиЕ" СД, с ЕИК *********, от
наличната в обекта ЕСФП с нивомерна система HECTRONIC,тип
OPTILEVEL, с калкулатор MINEO, регистрирана в НАП под № 3440061, не
са подавани данни, които да дават възможност за определяне наличните
количества горива в резервоарите за съхранение на течни горива "
Така установеното деяние било квалифицирано от актосъставителя, като
нарушение на разпоредбите на чл. 3 ал. 3 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
3
във връзка с чл. 118, ал. 4 и ал. 6 от ЗДДС.
АУАН е съставен в ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, като препис
от акта бил връчен на управителя Б. В., който е посочил, че е извършвал
коректно въвеждане на всички данни ръчно, а върху нивомерната система
няма контрол, достъп до нея и не е и могъл да знае, че тя не осъществява
връзка с НАП, респ. не предава данни там.
Въз основа на съставеният акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното пред съда НП № 419154-F-474995/
15.03.2019 г. на Началник Отдел „ Оперативни дейности“ – В. Търново към
ЦУ на НАП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
На първо място, в разпоредбата на чл. 3 ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ е посочено, че всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на
НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност
за определяне на наличните количества гориво в резервоарите за съхранение
в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за
измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за
обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно
регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В
конкретния случай жалбоподателят е изпълнил изискването на закона, като в
обекта има въведено в експлоатация 1 бр. ЕСФП с изградена дистанционна
връзка с НАП, това обстоятелство не се и оспорва по делото. Настоящият
съдебен състав счита, че в случая обаче, от страна на жалбоподателя не е
извършено нито едно действие, което да е довело умишлено или небрежно до
преустановяване на връзката с НАП, нито пък е налице бездействие, т. е. да е
бил наясно, че данни в НАП не отиват, но да не е предприел действия по
отстраняване на проблема. От разпитаня в съдебното заседание свидетел се
установи, че към момента на проверката в обекта е имало едно регистрирано
работещо, отговарящо на законовите изисквания фискално устройство. Не
бяха ангажирани никакви доказателства от страна на АНО, че евентуален
проблем с предаването на данни към НАП е бил известен на жалбоподателя.
4
Действително , чл.39 ал.9 от Наредба Н-1882006 г. на МФ /в редакцията към
м.02.2019 г./, предвижда: „при прекъсване на връзката между нивомерната
система и централното регистриращо устройство (ЦРУ) работата на ЕСФП се
блокира и данъчният терминал изпраща автоматично генерирано съобщение
към НАП. В деня на прекъсване на връзката лицето по чл. 3, ал. 2 отбелязва
часа на събитието в книгата за дневните финансови отчети и незабавно
уведомява сервизната фирма, поддържаща нивомерната система. При
възстановяване на връзката се изпраща автоматично генерирано съобщение
за възстановяване.“ В случая няма въобще доказателства работата на ЕСФП
да е била блокирана, а автоматично генерирано съобщение се изпраща не от
ФЛ в търговския обект, а от данъчния терминал – до НАП, като при
блокирала ЕСФП, ФЛ в обекта може само да отбележи това в книгата за
отчети. Отделно от липсата на доказателства в такава насока, съдът
съобразява, че ФЛ, работещо в търговския обект / независимо работник по
договор или самия управител/, е имало задължението да въведе данни за
приетите количества гориво и видът им в обекта, ръчно, като то няма обратна
връзка с дистанционната система на НАП, поради което и за него не е имало
индикации, че данни в НАП не се предават. Ето защо резонен е доводът на
процесуалния представител на жалбоподателя – за възможен технически
проблем в самата информационна система на НАП, респ. връзката й с
конкретни монтирани в търговските обекти нивомерни системи. Както и
свидетелят на въззиваемата страна заяви, нивомерната система в проверения
на 27.02.2019 г. обект е била видимо изправна – не е имало очевидни данни за
нарушаване целостта й и съответните поставени пломба и стикери върху нея
от компетентните органи – са били налични, в цялост. За проблем с
неизяснен произход между монтираната в обекта нивомерна система и
дистанционната връзка с НАП, указват и писмените доказателства –
„Протокол“ от 04.03.2019 г. и „Обяснително писмо“ от 05.06.2019 г. и двете
от името на дружеството, извършващо сервизно обслужване и поддържане на
ЕСФП и нивомерната система в бензиностанцията на жалбоподателя,
откъдето също е видно, че при налично работещо ЕСФП с дистанционна
връзка с НАП, при не предадени данни чрез връзката, причините могат да са
обективни, форсмажорни / например токови удари/, за който проблем няма
очевидни /за търговеца/ признаци, от които да му е станало ясно, че не
протичат данни до НАП, както и че при налично пломбиране на нивомерната
5
система, няма как същата да бъде технически манипулирана умишлено от
търговеца или друго ФЛ, имащо физически достъп до нея в обекта.
От друга страна, соченото от служителите на НАП нарушение, както твърди
представителят на АНО в с.з., действително е формално, т.е е необходимо ,
но не и реално довело, в допълнение, до вреди за фиска. Очевидно се касае за
първо по ред, нарушение от този вид, при липса на данни за извършени други
нарушения на данъчното законодателство от проверения субект. Не оспорено
е обстоятелството, че не предаването на данни към НАП от обекта
„бензиностанция“ по наличната принципно дистанционна връзка не е било
известно на дружеството / респ. неговите служители/ доколкото фискалното
устройство, монтирано в обекта е функционирало и не е имало индикации, че
не предава данните на НАП, липсвала е обективна възможност търговецът да
проследи дали информацията стига до НАП. Самите проверяващи на място –
по показания на свид. Т. В., също видимо не са могли да установят
подаването на информация дистанционно, необходима им е била справка чрез
/ в / самата електронна система. По делото не се изяснил дори къде е бил
проблема – в устройството на дружеството или в сървърите на НАП.
Изхождайки от горното, съдът счита, че санкционираната деятелност на ЮЛ,
при който случай не се поставя въпроса за вина въобще, тъй като
отговорността е безвиновна, обективна, съставлява неизпълнение на
задължение към държавата, но по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН и
доколкото наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че процесуално
задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали
са наведени от страните или не.
На следващо място, и то отново поради процесуалното задължение на съда
да провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, се констатира и
едно много съществено нарушение на процесуалните правила при
провеждане на админ. нак. производство, което е самостоятелно и отделно,
достатъчно само по себе си основание за отмяна на акта на АНО - НП.
Нарушението на данъчното законодателство, така както е отразено в
АУАН и НП, очевидно не е извършено на една единствена дата, като дори
само този факт е достатъчно показателен , че в случая не става на въпрос за
6
едно единствено деяние, а за множество от такива. Както актосъставителят,
така и наказващият орган не са съобразили императивната разпоредба на
чл.18 от ЗАНН. Съобразно същата, когато с едно деяние са извършени
няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно
за всяко едно от тях. Цитираната норма провежда една основна и принципна
разлика между наказателната и административнонаказателната отговорност -
последната не предвижда наличието на усложнена деятелност - реална,
идеална съвкупност и продължавано административно нарушение. Описаните
пет поведения на нарушителя, макар и да обуславят идентична фактическа
обстановка и предпоставят подобна като степен обществена опасност на
деянието, респективно админ. наказателна отговорност, биха представлявали
отделни пет админ. нарушения. Въведения текст в АУАН и НП обаче, според
наказващия и контролния органи са определени като едно продължавано
административно нарушение, каквато деятелност, по отношение на
осъществени административни нарушения не е предвидена в разпоредбите на
ЗАНН, за разлика от наказателното производство развиващо се съобразно
разпоредбите на НПК. Както бе посочено и по- горе, ЗАНН изрично
предвижда, че за всяко нарушение следва да бъде налагана самостоятелна
административна санкция - изискване, която не е спазено в случая. Предвид
това, след като се твърди, че на всяка една от посочените по-горе дати,
жалбоподателят е извършвал идентични бездействия в случая, в нарушение
на законовите изисквания, то е следвало за всяка от посочените дати, на които
се счита, че е извършено нарушение, и спрямо всяко едно деяние, да бъде
съставен АУАН и впоследствие да бъде издадено наказателно
постановление.
Накрая, за прецизност, съдът отбелязва, че не намира за доказано
обстоятелството за антидатиране на издаденото НП, тъй като не се и
направиха в с.з. никакви искания за проверка на това обстоятелство, същият
довод се наведе чак в пледоарията от страна на жалбоподателя. Съдът в тази
насока се съгласява с аргументите на АНО – че НП се отразяват в нарочен
електронен регистър /деловодна система/ при издаването им и в него е
възможно да се провери кога е станало това.
Допуснатите нарушения при съставянето на АУАН и НП са неотстраними в
настоящата инстанция, поради контролните функции на същата.
7
Изложените съображения мотивират съда да приеме, че обжалваното
НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде
отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането , направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 300,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представения по делото договор за правна защита и съдействие с адвокат,
удостоверяващ, и че същото е платено в брой, пълномощно и сметка за
направени разходи, поради което и има доказателства, че разноските са
реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 419154-F-474995/
15.03.2019 г. на Началник Отдел „ Оперативни дейности“ – В. Търново към
ЦУ на НАП, с което е наложена на „Лидер-99-В. и СиЕ“ СД, гр.Б., с ЕИК
*********, представлявано от управителя си Б. П. В. с ЕГН **********,
"имуществена санкция" в размер на 800,00 лв., на основание чл.185 ал.2 от
ЗДДС, за извършено нарушение по чл.3 ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г .
на МФ във вр. чл.118 ал.4 и ал.6 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД-НАП-Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на „Лидер-99-В. и
СиЕ“ СД, гр.Б., с ЕИК *********, представлявано от управителя си Б. П. В. с
ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8