РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 6659
гр. София , 13.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С. АТ. П.
като разгледа докладваното от С. АТ. П. Частно гражданско дело №
20211110136799 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „Ветуест“
ЕООД срещу ИВ. ХР. Ц..
След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК съдът приема следното:
Заповедното производство е уредено като строго формално, поради което в хипотезата на
чл. 417 и сл. ГПК съдът следва да установи, че вземането на молителя се основава на някой
от актовете, посочени в нормата; той да е редовен от външна страна и да удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника; искането да не противоречи на закона
и добрите нрави; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и обичайно място на дейност на територията на страната.
В конкретния случай заявлението е допустимо, а Софийски районен съд е родово и местно
компетентен да го разгледа и да се произнесе по същество, доколкото съгласно чл.411 ГПК,
това е съдът по постоянния адрес на длъжника.
Разгледано по същество обаче искането за издаване на заповед за изпълнение е
неоснователно по следните съображения:
Подаденото заявление се основава на приложен запис на заповед, в който случай съдът
дължи проверка дали същият отговаря на изискванията за форма и съдържание, както и
дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В частност по
отношение на изискването за падеж в чл. 537 вр. чл. 486, ал. 1 ТЗ е предвидено, че може да
бъде: 1. на предявяване; 2. на определен срок след предявяването; 3. на определен срок след
издаването; 4. на определен ден. Във всички случаи падежът следва да бъде посочен ясно и
1
по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване.
Във всички останали случаи записът на заповед е нищожен, в т.ч. в случаите на предвидени
в ефекта последователни падежи (чл. 486, ал. 2 ТЗ). В последната хипотеза в съдебната
практика изрично се приема, че „когато страните искат да уговорят плащане на определени
интервали от време, обезпечено с издаване на записи на заповед, то следва да бъде издаден
отделен запис на заповед за сумата на всеки падеж по отделно. Падежът може да се
определи по четири изчерпателно посочени в чл. 486, ал. 1 ТЗ начина. Не са допустими
частични плащания на последователни падежи - арг. от чл. 486, ал. 2 ТЗ“ (Решение № 228 от
24.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 519/2005 г., ТК).
В настоящия случай, приложеният запис на заповед съдържа 5 последователни падежа,
което обуславя неговата нищожност по чл. 486, ал. 2 ТЗ.
Ето защо, депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и за
издаване на изпълнителен лист следва да се отхвърли.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, депозирано от „Ветуест“ ЕООД, с ЕИК ********* против ИВ. ХР. Ц., с
ЕГН **********.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2