Р Е Ш Е Н И Е
№ 260015 / 16.2.2021г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На девети декември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар
……………………ПЕТЯ ГАНЧЕВА ..........................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер......166...по описа за............2020…...............година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК **********,със
седалище и адрес на управление гр. София, район Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, чрез пълномощник адв. З.Й.Ц. САК, със съдебен адрес и адрес за
призоваване, гр. София, ж. к. Гео Милев, ул. Александър Жендов № 6, ет. 5, против
Н.Д.К., ЕГН **********,*** с която са предявени кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за неизплатени суми по издадени фактури по
договор за мобилни услуги № ********* от 19. 12. 2016 г., допълнително
споразумение № ********* от 25. 10. 2017 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги и договор за лизинг от 25.10.
2017 г..
С исковете се моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
наличието на вземане по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч. гр. д. № 1215 / 2019 г. по описа на РС- Карнобат в размер на 699, 59 лева
, дължими съгласно фактури: № ********** / 25. 02. 2018 г.; № ********** / 25.
03. 2018 г. ;№ ********** / 25. 04. 2018 г. ; № 72732291 / 25. 05. 2018 г. и № ********** / 25. 06. 2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Желае се на основание чл. 78 ГПК да бъде осъден длъжника
да заплати в полза на дружеството направените деловодни разноски в общ размер
на 385 лева в заповедното производство и всички направени от ищеца разноски в
исковото производство.
В
исковата молба се твърди, че между
ищецът и ответника е сключен договор за мобилни услуги № ********* от 19. 12.
2016 г. и на ответника е бил предоставен мобилен номер **********. На 25. 10. 2017 г. е подписано допълнително
споразумение № ********* към договора за мобилни / фиксирани услуги и Договор
за лизинг от 25. 10. 2017 г., с които влиза в сила нов абонаментен план със стандартна
месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82
лв. без вкл. ДДС, а на клиента е предоставено мобилно устройство LENOVO Moto G5s
Grey. Предоставянето на устройството
е било уговорено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата
цена на лизинговата вещ е 344.77 лв. с
вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора
за лизинг, лизингополучателят се задължил да извърши двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 14. 99 лв.
с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги. Ответникът
не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в
периода м. февруари 2018 г. - м. юни 2018 г.: фактура № ********** / 25. 02. 2018
г., фактура № ********** / 25. 03. 2018
г., фактура № ********** / 25. 04. 2018 г., фактура № ********** /25. 05. 2018
г. и фактура № **********/25.06.2018 г.. Изискуемостта по всяка от
фактурите ищецът твърди, че е настъпила 15 дни след издаването й. След
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между
„Теленор България“ ЕАД и ответника Н.Д.К. по негова вина, поради изпадането му
в забава, на потребителя е издадена и фактура
№ ********** / 25. 06. 2018 г., която е включвала задължения за
заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги чрез номера ********** в общ размер на 276.45 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно устройство LENOVO Moto G5s
Grey в общ размер на 254.83 лв. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията по договорите същите
са били предсрочно прекратени по вина на ответника.
Твърди се, че размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка за номер ********** при предсрочно прекратяване (преди
25. 10. 2019 г.) на договора са уредени в чл. 11 от Допълнително
споразумение № ********* от 25. 10. 2017 г. към договор за мобилни/фиксирани
услуги. Предвид обстоятелството, че прекратяването на правоотношението е
настъпило след 11. 01. 2018 г., размерът на дължимата неустойка е бил определен в съответствие с условията на чл. 1.
2, вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11. 01. 2018 г. между Комисия за защита на
потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д. № 15539 / 2014 г. и гр. д. №
16476 / 2014 г. на Софийски градски съд, приложими и при прекратяване на договори
за мобилни услуги и допълнителни споразумения, сключени преди посочената дата.
Съгласно цитирания документ, вземанията за неустойки следва да се формират като
сбор от не повече от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с
добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни
планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че
такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките
за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до
края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с описания начин на формиране на
задълженията за неустойки, размерът на неустойката по договора за предоставяне
на услуги чрез номер ********** е определена на 276. 45 лв. Сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл. ДДС (по 25.82 лв. без вкл. ДДС всяка), а именно 77,46 лв., с добавена разликата
в размер на 198, 99 лв. между стандартната цена на LENOVO Moto G5s Grey без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа
към 25. 10. 2017 г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг
от 25. 10. 2017 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни
услуги.
Твърди се, че обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това
право е неизпълнение на парични задължения на лизингополучателя, в т. ч. по
свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство LENOVO Moto G5s
Grey, ползването на което е предоставено с Договора за лизинг от 25. 10.
2017 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер 254. 83 лв. с вкл. ДДС или седемнадесет
неначислени лизингови вноски. Общо претендираната сума по фактурата е в размер
на 531. 28 лв., а общата
стойност на неизплатените парични задължения на Н.Д.К. спрямо „Теленор
България“ ЕАД по издадените Фактури е в размер на 699. 59 лв. посочено е, че изискуемостта по всяка
от фактурите на „Теленор България“ ЕАД настъпва петнадесет дни след
издаването й. След издаване на първата от изброените фактури длъжникът
не е извършвал плащания и към настоящия момент задълженията не са погасени.
Поради липса на изпълнение от страна на длъжника по договора, ищецът е
депозирал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Карнобат, по което е образувано
ч. гр. д. № 1215 / 2019 г. и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение, която е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК поради отсъствие на длъжника от посочения адрес.
В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, от назначения от съда особен представител на ответника, с който същия
желае да се отхвърли исковата претенция в частта, в която се претендират суми
под формата на неустойки за прекратяване, неустойки в размер на отстъпки по
абонаментите, лизингови такси и /или
начисляване под друга форма на такси за периода от прекратяване на
договора до датата на крайния му срок.
Претендира се, че цитираните в исковата молба клаузи по силата на които се
начисляват горепосочените неустойки са
неравноправни и противоречащи на добрите нрави съгл. чл.143, т.5 от ЗЗП.
Посочено е, че ответника има качеството на потребител и като такъв не е
участвал в оформянето клаузите на договора който е типов, бланкетен и оформен
от юристите на икономически по-силната страна ищеца.
Преди
първото заседание по делото е постъпила молба- становище от процесуалният представител на ищцовото
дружество, с която се твърди, че направеното с отговора на ИМ възражение е
неоснователно. Подържат се твърденията изложени в исковата молба, релевират се
доводи относно несъстоятелността на твърденията на особеният представител на
ответника относно наличието на неравноправни клаузи в договора за мобилни/
фиксирани услуги.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства се
установи, че между ищецът и ответника е сключен договор за мобилни услуги №
********* от 19. 12. 2016 г. и на ответника е бил предоставен мобилен номер
********** с абонаментен план: Нонстоп 24, 99 с неограничени национални минути. Въпросния договор е подписан от ответника и
подписите не са оспорени в настоящото производство. Срока на договора е 24
месеца- от 19. 12. 2016 г. до 19. 12. 2018 г.. В същия договор изрично е
предвидена неустоечна клауза в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта до края на договора. На
ответника са били предоставени ценова листа и екземпляр от Общите условия, за
което същия е подписал Декларация съгласие. На
25. 10. 2017 г. е подписано допълнително споразумение към договора за мобилни/ фиксирани услуги с
мобилен № +359*********, с което е постигнато съгласие, че мобилния номер ще
бъде ползван с абонаментен план Тотал 30, 99 промо 2000 МВ. Със същото
споразумение е бил удължен срока за ползване
услугите на оператора до дата 25. 10. 2019 г.. Договора е влязъл в сила
от 25. 10. 2017 г.. В т. 4 от споразумението отново е договорено, че при
прекратяване на ползването на услугите предоставени от оператора по вина или
инициатива на потребителя, същия дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта /номер до края на този срок. На същата дата е бил сключен и договор
за лизинг, между ищцовото дружество и ответника, с който договор е било
предоставено на ответника, той и лизонгопулучател, за временно и възмездно
ползване устройство LENOVO Moto G5s Grey, а същия се е задължил да заплати лизинговата цена
в размер на 344, 77 лева, с ДДС на 23 месечни вноски , всяка в размер на 14, 99
лева с ДДС. Към договора е приложен и погасителен план за вноските, които
ответника е следвало да заплаща съгласно сключения между страните договор. Ответника
е подписал и запис на заповед за сумата от 344, 77 лева. Подпис на ответника
фигурира и върху Общи условия , неразделна част от договора за лизинг.
На 25. 02. 2018 г. ищцовото
дружество е издало Фактура № ********** за отчетния период 25/01/2018- 24/02/2018 г., която включва
следните задължения на ответника: за мобилен номер **********- месечна абонаментна такса
25. 82 лв., както и ползвани услуги в размер на 12, 68 лв. за допълнителни услуги мобилен интернет -12, 49
лв. и кратки текстови съобщения (SMS)- 0, 19 лв. и лизингова вноска 14, 99 с ДДС. Общата сума, начислена по фактурата е 62, 09 лв.. Задължението по фактурата не е
заплатено от ответника.
На 25. 03. 2018 г. от ищецът е
издадена Фактура № **********, за отчеттен период 25/02/2018-
24/03/2018 г., включваща следните задължения на ответника: за
мобилен номер **********:
месечна абонаментна такса 25.82 лв., Временно възстановяване на изходящия
трафик- 1, 24 лв., както и ползвани услуги 6, 02 лв.- Мобилен
Интернет- 5.83 лв. и Кратки текстови съобщения (SMS) 0.19 лв., лизингова вноска – 14, 99 лв. c ДДС. Общата сума,
начислена и претендирана по фактурата, е 55, 59 лв.. Задължението по фактурата не е заплатено от ответника.
От ищецът на 25.
04. 2018 г. е издадена фактура № **********, за отчетен период 25/03/2018- 24/04/2018 г. включваща следните
задължения: за мобилен номер **********:
месечна абонаментна такса 25.82 лв. без ДДС, лизингова вноска- 14, 99 лв. с
вкл. ДДС; Общата сума, начислена и претендирана по фактурата е 45, 97
лв.. Задължението по фактурата не е заплатено от ответника.
На 25. 05. 2018 г. от ищецът е
издадена Фактура № **********, за отчетен
период 25/04/2018- 24/05/2018 г., за следните задължения за мобилен
номер ********** :
месечна абонаментна такса (-8.61) лв. без ДДС - (-10.33) лв. с вкл. ДДС,
лизингова вноска - 14.99 лв. c вкл. ДДС; Според ищецът отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е
формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период,
съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и
таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на
оператора за отчетния период. Общата сума, начислена и претендирана по
фактурата, е 4.66 лв. Задължението по фактурата не е заплатено от ответника.
След предсрочното прекратяване
на договорите за мобилни услуги, сключени между „Теленор България“ ЕАД и
ответника, поради изпадането му в забава, е издадена и фактура № ********** / 25.
06. 2018 г., включваща задълженията за заплащане на неустойки за
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги в общ размер на 276, 45
лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за мобилно
устройство LENOVO
Moto G5s Grey в общ размер на 254, 83 лв.. Задължението по
фактурата не е заплатено от ответника.
Според заключението на
назначената и ценена от съда като непротиворечива и безпристрастна съдебно
счетоводна експертиза, която не е оспорена от особения представител на
ответника и приета по делото, общо задълженията на ответника към ищцовото дружество
възлизат на 699, 59 лева, като до датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК до съда по посочените по горе фактури
няма извършени плащания.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск
за установяване на задължението за заплащане на сумата 699, 59 лв. е
основателен и доказан. Между ищеца и ответника са сключени два
договора- един за предоставяне на мобилни услуги, към който е сключено и
допълнително споразумение за промяна на абонаментен план и един за лизинг за
устройство. С първия договор и допълнителното споразумение към него, ищецът се
е задължил да доставя на ответника мобилни услуги, респ. мобилен
интернет срещу такси изрично договорени, индивидуализирани по вид и описани в
договора, които последният е следвало да заплаща в посочените отново в договора
срокове. С договора за лизинг, ищецът се е задължил да предостави за временно и
възмездно ползване устройство LENOVO
Moto G5s Grey, а ответника се е задължил да заплати лизинговата цена, която
конкретно е определена в договора, на равни вноски, двадесет и три на брой.
Ищецът е изпълнил задълженията си по
договорите, като е предоставял мобилни услуги и интернет на ответника, както и
му е предал устройството описано в договора.
Ответника от своя страна не е
изпълнил задълженията си и е преустановил плащането както на абонаментния план,
за който е бил сключен договора, така и на ползваните от него мобилни услуги и
интернет и лизинговите вноски по договора. От ответника не са заплатени Фактура
№ ********** / 25. 02. 2018 г., фактура № ********** / 25. 03. 2018 г., фактура № ********** / 25. 04. 2018 г.,
фактура № ********** / 25. 05. 2018 г., които са за месечна абонаментна
такса, допълнителни услуги и лизингови вноски на обща стойност 168, 31 лева. Същите
не са оспорени от особения представител на ответника и с оглед всички събрани
по делото доказателства, съдът намира, че искът за неплатени такси,
допълнителни услуги и лизингови вноски е доказан по основание и размер и следва
да бъде уважен изцяло. Не е оспорено искането на ищец за заплащане на
предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски в общ размер на 254, 83
лева, като съдът намира, че иска е доказан и като такъв следва да бъде уважен
изцяло.
По основателността на
установителния иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.
1 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД
относно дължимите неустойки от ответника за предсрочно прекратяване на договора
за услуги в размер на 276, 45 лева
формирани от сбора на три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
включен ДДС (по 25.82 лв. без вкл. ДДС всяка), а именно 77,46 лв., с добавена
разликата в размер на 198,99 лева между стандартната цена на LENOVO Moto G5s
Grey без
отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 25. 10. 2017 г. и
дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 25. 10. 2017 г.: по
основателността на исковата претенция с отговора на ИМ, особения представител
на ответника е въвел възражение за неоснователност на същата, като е посочел,
че в случая се касае за неравноправни и противоречащи на добрите нрави клаузи.
Съдът счита, че така направеното възражение е неоснователно. Установено по
делото е, че ищецът е прекратил едностранно договорите с ответника, поради
неплащане от страна на последния, поради което ищецът основателно претендира
уговорената в договорите неустойка.Видно от представените писмени доказателства
– договори за мобилни услуги и лизинг, ответника е бил запознат с условията по
договорите, включително и клаузите за неустойка в уверение на което е положил и подписа си. На
същия много добре са му били известни въведените с горепосочените договори
клаузи и в случай, че същия не е бил съгласен със същите е могъл спокойно да не
сключва посочените договори. Във въпросните договори много ясно, по достъпен
начин са описани неустойките свързани с предсрочното прекратяване на договора и
в самите договори, въпросните неустойки са посочени в много по голям размер от
претендираните от ищеца в настоящото производство. Видно от размера на неустойките по договора,
същите са формирани в съответствие с условията на чл. 1. 2, вр. чл. 1.1 от
Спогодба от 11. 01. 2018 г. между Комисия за защита на потребителите и „Теленор
България“ ЕАД по гр. д. № 15539 / 2014 г. и гр. д. № 16476 / 2014 г. на Софийски
градски съд, приложими и при прекратяване на договори за мобилни услуги и
допълнителни споразумения, сключени преди посочената дата. Спогодбата е
приложена към делото от ищеца и съгласно посоченото в нея, вземанията за
неустойки следва да се формират като сбор от не повече от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС
с добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой). В
настоящия случай неустойките са формирани точно по посочения в Спогодбата
размер и същите не надхвърлят разумния размер и са изцяло съобразени с
общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Освен това по делото
безспорно се доказа, че ответника в качеството му на абонат не е изпълнил
поетите договорни задължения, поради и което би следвало да понесе някаква
санкция, както и да компенсира ищецът за претърпените от същия вреди вследствие
на неизпълнение по сключения договор.За посочените неустойки е била издадена
фактура № ********** / 25. 06. 2018 г. Поради и което съдът счита, че искът по чл. 92
от ЗЗД е основателен и доказан по размер поради и което следва да бъде уважен
изцяло.
По отношение на иска по чл. 86
от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането- предвид уважаването на станалите искове, съдът счита
,че като акцесорен по отношение на останалите искове следва да бъде уважен и
иска по чл. 86 от ЗЗД и да бъде присъдена законовата лихва върху главницата за
посочения период.
По отношение на разноските в
заповедното и в настоящото производство: От ищеца са претендирани направените
по делото разноски.
Предвид уважаване
на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответника дължи на
ищеца направените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. С оглед разясненията, дадени по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06.
2014г. по тълк. д. № 4 / 2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение, съдът намира, че на ищецът следва да се
присъдят направените в заповедното производство разноски в размер на 385 лева
от които 25 лева държавна такса и 360 лева изплатено адвокатско възнаграждение,
както и направените разноски в исковото производство от 885 лв., представляващи
внесена държавна такса, 300 лева за възнаграждение на особен представител, 360
лева адвокатски хонорар, 200 лева за
внесен депозит за вещо лице по назначената съдебно счетоводна експертиза.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
в отношенията между страните, че Н.Д.К.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг
Изпълнителен директор, заедно с Марек Слачик- член на Съвета на директорите, чрез
пълномощника адв. З.Й.Ц., сумата от 699,
59 лева /шестстотин деветдесет и
девет лева и петдесет и девет стотинки/
- главница, за неизплатени фактури за ползвани мобилни услуги, неплатени
лизингови вноски и неустойки по договор
за мобилни услуги № ********* от 19. 12. 2016 г., допълнително споразумение №
********* към договора за мобилни / фиксирани услуги и Договор за лизинг от 25.
10. 2017 г. за които са били издадени фактури з Фактура № ********** / 25. 02. 2018 г., фактура № ********** / 25. 03.
2018 г., фактура № ********** /
25. 04. 2018 г., фактура № ********** / 25. 05. 2018 г. и фактура № ********** / 25. 06. 2018 г. , ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 25. 10. 2019 г.- датата на
постъпването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в съда, по което е издадена Заповед № 776
/ 29. 10. 2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 1215 / 2019 г. на КРС до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг Изпълнителен директор, заедно
с Марек Слачик- член на Съвета на директорите, чрез пълномощника адв. З.Й.Ц. направените
по заповедното производство-ч. гр. д. № 1215
/ 2019 г. по описа на КРС, разноски в размер на 385 лева/ триста осемдесет и
пет лева/.
ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да
заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг
Изпълнителен директор, заедно с Марек Слачик- член на Съвета на директорите,
чрез пълномощника адв. З.Й.Ц. направените по настоящото гр. д. № 166 / 2020 г.
по описа на КРС, разноски в размер на 885 лева/ осемстотин осемдесет и пет
лева/ на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: