Р Е Ш Е
Н И Е № 365
гр. Пловдив ,
22.03.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
VІІ-ми граждански състав, в закрито заседание
на 22.03.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
разгледа докладваното
от съдията Михова гр.д.
№ 556 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано
по жалба на „Капрера Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, взискател
по изп. д. № 84/2019г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 ,
против разпореждане на съдебния изпълнител от 16.01.2019г., с което е
отказал да събере поисканата от
взискателя сума в размер от 5,91 лева, от която 5 лева- представляваща разноски
за издаване на изпълнителен лист и 0,91 лева-банков превод. В
жалбата се релевират подробни оплаквания за незаконосъобразност на отказа на съдебния изпълнител да извърши
поисканото от взискателя по делото изпълнително действие и се настоява за
неговата отмяна.
Постъпил е отговор
на жалбата от длъжника „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, в който
е изразено становище, за нейната неоснователност.
Приложени са писмените обяснения на ЧСИ
по чл. 436 ал. 3 от ГПК, в които са изложени съображения за неоснователност на
жалбата.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе намери
за установено следното:
Жалбата изхожда от легитимирана
съобразно разпоредбата на чл.435, ал.1,т.1 от ГПК страна в изпълнителното производство относно
обжалване на отказ на съдебен изпълнител да извърши поискано от взискателя
изпълнително действие, както е подадена в
едноседмичния съобразно чл.436, ал.1 ГПК срок , поради което се явява
процесуално допустима.
Жалбоподателят е взискател по изп.д.№ 84/2019г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 , образувано на
основание изпълнителен лист издаден на 27.11.2018г. по гр.д.№12806/2017г.
по описа на РС-Пловдив, с което
длъжникът „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, ЕИК: *********, е осъден да заплати сумата от общо 487,50 лева-разноски за
първоинстанционното производство и за въззивната инстанция.
В молбата за образуване на изпълнителното
делото с вх.№03466/15.01.2019г., взискателят е поискал от съдебния изпълнител за събиране от длъжника
и на направените разноски по издаване на изпълнителния лист в общ размер на
сумата от 5,91 лева.Към молбата е представил и разписка №02000816423870/15.11.2018г.,
удостоверяваща заплащане на сумата от
5,91 лева, от която 5 лева-за издаване на изпълнителен лист по гр.д.№12806/2017г. по описа на РС-Пловдив и 0,91
лева-такса за банков превод.
С обжалваното разпореждане от 16.01.2019г.
съдебният изпълнител е отказал събиране
на процесната сума, без да изложи мотиви
относно неоснователността на искането на взискателя.
При тези данни по делото,съдът намира
жалбата за основателна,а отказът на съдебния изпълнител за незаконосъобразен.
Съгласно цитираната в жалбата на
взискателя практика на Върховния касационен съд, обективирана в Определение
№617/16.12.2013г. по ч.гр.д.№6154/2013г., I
гр. отд., която настоящият съдебен състав възприема, разноските по
издаване на изпълнителен лист са част от разноските в изпълнителното
производство. Изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул
и не може да предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава
– чл.405 ал.1 ГПК. Производството по издаване на изпълнителния лист се развива
пред съда и предхожда самото изпълнително дело, но изпълнителният лист е
абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото
той , а не изпълнителното основание овластява изпълнителния орган да започне
принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От систематичното място
на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите
положения за изпълнителното производство се налага извода, че разноските за
издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по
смисъла на чл.79 ал.1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън
сумите по изпълнителния лист.
С оглед на изложеното са налице основания за отмяна на обжалваното
разпореждане,
като незаконосъобразно. Взискателят е доказал направени разноски по издаване на
изпълнителния лист в размер на сумата от 5,91 лева ,
които се включват в
разноските за изпълнението по смисъла на чл.79 ал.1 ГПК и следва да се съберат
от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист.
С оглед този
изход на спора по жалбата, на взискателя следва да се присъдят разноските,
които той е направил пред въззивната инстанция в размер на сумата
225 лв., от която 200 лева- изплатено адвокатско възнаграждение и 25
лева-внесена държавна такса.Възражението на длъжника за прекомерност на размера
на адвокатското възнаграждение е неоснователно
, тъй като е в минималния дължим размер установен в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид
изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 16.01.2019г. на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821 по изп. д. № 84/2019г. , с което е отказал да събере поисканата от взискателя „Капрера
Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, сума в размер от 5,91 лева, от която 5 лева-
представляваща разноски по издаване на изпълнителния лист и 0,91 лева-банков превод.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Електроснабдяване”ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Капрера Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от общо 225 лева-направени по делото разноски, от която 200 лева- заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лева-внесена държавна
такса.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.