Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
като
разгледа ч. гр. д. № 6833 по описа
за 2019 година, докладвано от съдия
Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от длъжника И.И.Ж. срещу
постановление от 28.02.2019 г. на ЧСИ М.П.рег. № 851 с район на действие СГС,
по изп. д. № 20078510400166, с което е отказано прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Излага съображения, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно и необосновано. Изпълнителното производство е
образувано спрямо него от 2007 г. От 2 години насам спрямо него не са
предприети изпълнителни действия. С оглед на това счита, че неправилно ЧСИ е отказал
да прогласи настъпилото прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като
прекратяването настъпва по силата на закона. Моли съда да отмени обжалваното
постановление и да прекрати принудителното изпълнение по посоченото
изпълнително дело.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е постъпило писмено
възражение от взискателя ЗД „Б.И.“ АД.
ЧСИ М.П.е депозирала мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че обжалваното постановление е правилно и
законосъобразно. ЧСИ е описал действията по изпратените запорни съобщения и
извършените по делото справки. Позовава се на постъпили от взискателя молби за
извършване на изпълнителни действия.
Съдът, след като взе предвид
изложените в жалбата съображения, мотивите на съдия – изпълнителя, както и
съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
В случая изпълнителното производство е образувано по
молба на ЗД „Б.И.“ АД срещу Н.М.К.и К.Д.А., въз основа на изпълнителен лист от 17.10.2005
г. за сумата от 1 666 лв. – главница и 363, 30 лв. – разноски по делото.
И.И.Ж. е конституиран като длъжник по делото във
връзка с прехвърляне на търговско предприятие от ЕТ „Н.-****– Н.К.в полза на И.И.Ж.,
действащ като ЕТ „Н.-****– И.Ж..“
Във връзка с изпратено на 18.12.2007 г. запорно
съобщение до работодателя на длъжника И.И.Ж., на 28.12.2007 г. е наложен запор
върху трудовото му възнаграждение по трудов договор със „С.–В“ ЕООД.
Съгласно писмо до ЧСИ М.П.от ПП КАТ СДП, депозирано на
09.12.2009 г., на 30.11.2009 г. е наложен запор на превозно средство рег. № ******,
собственост на длъжника К.Д.А.. Така наложеният запор е вдигнат на 01.03.2010
г., съгласно представеното уведомление за вдигнат запор.
С молба от 10.12.2007 г. взискателят е отправил искане
за прекратяване на изпълнителното дело спрямо длъжника К.А.. С постановление от
същата дата е прекратено изпълнителното производство спрямо К.Д.А..
В хода на изпълнителното производство ЧСИ М.П.е
изпращал множество запорни съобщения до редица банки, както и са извършвани
справки относно притежаваното от длъжника движимо и недвижимо имущество.
Депозирани са и молби от взискателя за извършване на справки относно актуалния
постоянен и настоящ адрес на длъжника, относно банковите му сметки и налагане
на запор, както и относно регистрираните трудови договори на длъжника и запор
върху трудовото му възнаграждение.
Жалбоподателят е депозирал молба на 28.02.2019 г. за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
С обжалваното постановление от 28.02.2019 г. ЧСИ М.П.е
отказал да прекрати изпълнителното дело, тъй като не са налице основанията на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
При така
установената фактически обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК регламентира правото
на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение.
За да е налице регламентираното в нормата на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК основание за прекратяване на принудителното изпълнение, следва
взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години. Правно релевантният момент, считано от който се изчислява
установеният в посочената норма 2 – годишен срок, е последното отправено от
взискателя искане до съдията – изпълнител за извършване на изпълнително
действие.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №
2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.10, прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти.
При извършване на преценка кое е последното
изпълнително действие, следва да се съобразят разясненията, дадени с
горепосоченото тълкувателно решение, че прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и съответно не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В случая множеството изпратени от ЧСИ М.П.запорни
съобщения не са довели до реалното налагането на запор на банкови сметки на
длъжника, тъй като такива не са били открити в съответната банка, респ. е
липсвала наличност. По делото не е налагана възбрана, както и липсва
присъединяване на кредитор. Взискателят не е отправял искане за извършване на
опис и оценка на вещи и такива не са извършвани. Същевременно извършените
множество справки от ЧСИ Н.М., както и отправените искания от взискателя за
това, не съставляват изпълнителни действия, които биха могли да доведат до
прекъсване на давността.
ЧСИ се позовава в депозираните по делото мотиви на
наложен запор на сметка на длъжника „Банка ДСК“ ЕАД на 08.07.2014 г.
Същевременно по делото се установява, че във връзка с отправено от същата дата
искане до „Банка ДСК“ ЕАД, банката е отговорила, че лицето няма открита банкова
сметка ***. Отделен е въпросът, че считано от 08.07.2014 г. до момента на
отправяне на искането за прекратяване на изпълнителното дело са изминали повече
от 2 години.
Предвид обстоятелството, че взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, съгласно дадените
разяснения с горепосоченото ТР, следва да се приеме, че са налице
предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното
производство, поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие (решение № 451 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г.,
на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по рда на чл.290 ГПК и др.)
След като последното изпълнително действие спрямо
длъжника И.И.Ж. е извършено на 28.12.2007 г., то изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона след изтичане на период от 2 години, т. е. на 29.12.2009
г.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваният отказ на съдебния
изпълнител от 28.02.2019 г. за прекратяване на изпълнителното производство,
следва да бъде отменен и вместо него следва да се прогласи прекратяването на
изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 29.12.2009
г.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника И.И.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, постановлението на ЧСИ М.П.., рег. № 851 на
КЧСИ от 28.02.2019 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20078510400166,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА настъпило по право прекратяване на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20078510400166
по описа на ЧСИ М.П.., с рег. № 851 на КЧСИ, образувано от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
*****, с адрес гр. София, ул. „*****, ап.4, спрямо длъжника И.И.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, на датата 29.12.2009 г., на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.