№ 45772
гр. София, 11.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛСЕВЕР САЛИ
като разгледа докладваното от ГЮЛСЕВЕР САЛИ Гражданско дело №
20241110153263 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и следващите ГПК.
Съдът, след като констатира, че исковата молба и подаденият отговор на
исковата молба отговарят на изискванията на закона, предявените искове са
процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед
направените от страните доказателствени искания, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.01.2025 година от 15,30 часа, за когато да се призоват страните.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Е. В. А. против А. И. А.,
с която са предявени искове с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 2
СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, за родителски права,
местоживеене, режим на лични контакти и издръжка в размер на 500 лева за
детето А.и А. А., иск с правно основание чл. 53 СК за фамилно име след
развода и иск с правно основание чл. 56 СК за предоставяне на семейното
жилище за ползване от ответника.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на
09.08.2004 г., като от брака имат две деца, като детето А.и А. А. не е навършил
пълнолетие към сезиране на съда. Посочва се, че страните живеели в
жилището на майката на ответника на адрес: град София, район „Надежда“,
ж.к. „Надежда - 2“, бл. 253, вх. Г, ет. 5, ап. 82. С течение на времето
отношенията им се влошили, като ответникът споделил на ищеца, че има
връзка с друга жена и започнал да демонстрира това. В началото на м. август
2024г. ответникът поискал ищеца да напусне семейното жилище до
31.08.2024г. и й казал, че ще смени ключалката на вратата, като на 30.08.2024
г. заявил на ищеца да се изнесе, при което тя събрала част от вещите си и
напуснала семейното жилище заедно с детето на страните. Ответникът
1
отказал да й предостави достъп до жилището, за да събере тя останалите си
вещи и в негово държане останали също документи и ценни вещи на страните.
Поддържа се, че между страните има несходство в характерите им, в
отношенията им има неразбирателство и е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Прави се искане бракът между страните да бъде
прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брачната връзка, родителските права по отношение на общото на страните
дете да бъдат предоставени на майката, да бъде определен съответен режим
на лични отношения на ответника с детето, ответникът да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка на детето в посочения размер от 500 лева, както и
семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ответника.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се твърди, че
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е изцяло по вина
на съпругата. Твърди брачни провинения на съпругата, изразяващи се в
поддържане на извънбрачни връзки и заплахи от нейна страна към ответника.
Не се възразява родителските права по отношение на ненавършилото
пълнолетие дете на страните да бъдат предоставени на майката, като на
ответника бъде определен режим на лични отношения с детето, съобразно
предложения такъв в отговора на исковата молба. Искането към съда е за
прекратяване на брака по вина на съпругата.
Предявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 2
СК, чл. 53 СК и чл. 56 СК. Направено е искане от ответника за произнасяне
по въпроса за вината за състоянието на брачната връзка с правно основание
чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК.
Уважаването на иска по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от
всяка от страните досежно собствената си искова претенция за развод, че
бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен чрез установяване на
всички положителни факти, които са довели до това положение.
В доказателствена тежест на всяка от страните, е да докаже вината на
другия съпруг за настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на
брачната връзка, доколкото в брачния процес чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неприложим и
брачната вина не се предполага, като докаже твърденията си за положителни
факти, представляващи поведение на насрещната страна, довели до това
състояние.
В брачния процес страните следва да изчерпят всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК в тежест на всяка от страните
е да установи своята пригодност като родител, както и интереса на детето той
да упражнява родителските права спрямо детето; нуждите на детето от
издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я
предоставя в този размер; полаганите до момента преки и непосредствени
грижи за детето.
Уважаването на конститутивния иск по чл. 53 СК изисква доказване от
ищеца, че при сключване на брака е променила своето фамилно име, както и
че желае възстановяването на предходното фамилно име.
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК предоставянето за ползване
на семейното жилище е последица от развода между страните - елемент от
имуществените последици на прекратяването на брака, ако някой от съпрузите
е поискал това и има жилищна нужда.
2
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на
непълнолетни деца, родени от брака на страните.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП и НОИ по отношение на
данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за
самоосигуряващи се лица по отношение на двете страни за период от 24
месеца назад, считано от момента на изготвяне на справката.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по един
свидетел на всяка от страните при режим на довеждане за посочените от всяка
от тях обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че при неосигуряване на свидетелите в срок до
първото съдебно заседание съдът ще счита, че събиране на доказателства чрез
разпита им е съмнително или представлява особена трудност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на
събирането на гласни доказателства чрез разпит на втори и трети свидетел, на
основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ /Д
„СП“/ по местоживеене на детето и родителите да изготвят актуални социални
доклади актуални социални доклади. Указва на компетентните Д „СП“, че в
социалните доклади следва да бъдат застъпени констатации за жилищните
условия на родителите (след посещение на жилищата им), за техния
родителски капацитет и връзката на всеки от тях с детето, констатации за
обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост, работно време,
подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при
родителите, които поставят детето в риск, отношението на детето към всеки от
родителите му.
УКАЗВА на ищеца, че явяването й в първото заседание по делото е
задължително, като при неявяването без уважителна причина производството
по делото ще бъде прекратено на основание чл. 321, ал. 2 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно
заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно
предоставяне на родителските права, местоживеенето и режима на лични
отношения, като в случай че същите не се явят без представяне на
доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане
от съда в размер от 50,00 до 300,00 лв.
УКАЗВА на всяка от страните, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в
чужбина или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи
лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е
връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
3
страната.
В случай, че ищецът не изпълни задължението си, всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да
се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение
за прекратяване на брака им, производството ще се разгледа по реда на чл.
330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК - развод по взаимно съгласие и същото ще се
разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че дължимите за
производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните, че при
останалите два начина за уреждане на спора - медиация и/или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но
същите могат да получат помощ за постигане на помирение помежду им и
запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване на
споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат
споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство,
но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура.
Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от
ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние
да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата,
ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги
решение на спора. като са свободни да определят решението на всички или
част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от типичните за
съдебното производство формални критерии и предписани рамки на намеса в
техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в съда;
разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки
същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй
като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи
4
лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на
страните, а в случай на необходимост страните могат да получат
експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да
се върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
Програма „Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по
висящи пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат
към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца
- и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5