№ 68
гр. София, 10.01.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
при участието на секретаря Боряна Б. Иванова
и прокурора К. Н. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Цветан Ив. Колев Частно
наказателно дело № 20241100200006 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована се
явява прокурор М..
МОЛИТЕЛЯТ Б. Б. Г. – явява се лично доведен от Затвора-София.
За него се явява адв. А. А..
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора-София - редовно уведомен, се представлява
от инспектор Т.Г., която представя заповед за упълномощаване.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР Г. : Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
МОЛИТЕЛЯТ Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка, поради което
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА.
Б. Б. Г. – роден на **** г в гр. Сливница, живущ в гр. Сливница,
българин, български гражданин, със основно образование, осъждан, неженен,
с ЕГН: **********.
САМОЛИЧНОТТА СНЕТА ПО ЛИЧНА КАРТА НА ЛИШЕНИЯ ОТ
1
СВОБОДА.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА НА СТРАНИТЕ ПРАВОТО ИМ НА ОТВОД
КЪМ СЪСТАВА НА СЪДА на осн. чл. 274, ал. 1 от НПК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отвод.
На осн. чл. 274, ал. 2 от НПК съдът разяснява на страните правата им в
наказателния процес.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Разбрахме правата си.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за други доказателства.
ИНСПЕКТОР Г.: Представям справка за изтърпяната част от
наказанието „ Лишаване от свобода “. Други доказателства няма да искам.
АДВ. А.: Нямам искания за други доказателства.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ, което започна с доклад на
председателя на състава. Делото е образувано въз основа на молба,
депозирана от лишения от свобода Б. Б. Г. чрез упълномощения му защитник
адв. А. А., в която е направено искане да бъде допуснато условно предсрочно
освобождаване на неизтърпяната част от наказанието му „Лишаване от
свобода“.
АДВ. А.: Нямам допълнения към искането. Изложили сме ги подробно
в молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам допълнителни искания.
ИНСПЕКТОР Г.: Нямам допълнителни искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, като доказателство по делото представената днес справка за
изтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“ по отношение на Б.
Б. Г..
ПРИЕМА, като доказателство по делото материалите, приобщени към
затворническо досие на Г., както и приложените от началника на Затвора
доклад на инспектор СДВР за Б. Г. експертна оценка на актуалното му
психическо състояние и емоционално състояние.
СЪДЪТ намира делото за попълнено с доказателствен материал и
изяснено от фактическа страна, поради което
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. А.: Поддържам изцяло молбата за условно предсрочно
освобождаване на Б. Б. Г., като считам, че са налице всички предвидени в чл.
70 и чл. 71 от НК предпоставки, а именно, че към днешна дата осъденият е
изтърпял наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца и 27 дни,
което е повече от половината от наложеното му наказание.
Приложените по делото доказателства, експертната оценка за
актуалното му психично и емоционално състояние на лишения от свобода са
посочили доказателства за добро поведение, желание за участие в трудови и
образователни дейности, когато има такива, което е изразено многократно,
както и на доказателството, че същият многократно си пуска молба за трудова
ангажираност при освобождаване на такива места, но до настоящия момент не
е полагал трудова дейност. Моля само на няколко оценки, за да не повтарям
справката Съдът да вземе предвид, че във същата е посочено, че лишеният от
свобода се стреми да не влиза в конфликти с другите лишени от свобода и до
момента не е нарушавал дисциплината. Психическият статус му е в норма и
няма данни същият да се намира в повишен суициден риск. Положителни са
оценките на риска от вреди за служители на Затвора в които е посочено, че е
нисък. Няма демотивирано и непристойно поведение към служителите на
затвора и другите осъдени. Рискът от суицидно самонараняване, както и
бягството, са в ниски стойности. Освен това в същата справка е посочено, че
същият има изградени трудови навици и има семейна подкрепа в лицето на
приятелката, с която живее вече от 8 години.
Имайки предвид тези неща считам обаче, че заключението на инспектор
Т. за отрицателно становище относно предсрочното му освобождаване е
неправилно. Като моля да вземете предвид и самата инспектор твърди, че за
краткото време на престоя му в Общежитие „Кремиковци“ е невъзможно да
се съберат категорични данни. Същата споменава, че не са налице достатъчно
доказателства за приключила корекционна работа с лишения от свобода Г., но
не се посочва какво точно има предвид и в какво биха се изразили тези
корекционни мерки.
Считам, че и заключението, че не са постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК е неправилно и необосновано, като моля съдът след
като прецени всички представени по делото доказателства, да постанови
своето определение, с което да освободи условно предсрочно лишения от
свобода Б. Г.. Като, считам че са налице доказателства за поправяне на
осъдения, визирани в чл. 439а от НПК. Благодаря Ви.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н съдия, намирам че с оглед депозираното
становище от ГД „ИН“, в което се сочи, че лицето Б. Г. макар, че е изтърпял
половината от наказанието, е престоял в затвора за сравнително кратък
период от време. Което е невъзможно да бъде отчетено дали и до колко,
корекционната работа с лицето е дала резултат и дали целите визирани в чл.
36 от НК са постигнати. Следва да бъде изтъкнат фактът, че Г. постъпва в
затвора за втори път и предвид реализиране в пълнота на целения
3
корекционен процес е редно осъденият да бъде освободен едва след
изтърпяването на наказанието наложено му от съда. при липса на становище
от затворническата администрация в посока на уважаване на направеното от
него искане. В тази връзка моля депозираната от Б. Г. да не бъде уважавана.
Инспектор Г.: Уважаеми г-н председател, началника на затвора
възразява на молбата на Б. Г. да бъде условно предсрочно освободен, защото
действително от една страна престоят е кратък да бъдат събрани достатъчно
доказателства за неговото поправяне. Но и от друга страна този период не
може да се счита като в ущърб, че не се работи с него, тъй като както стана
ясно от доклада на социалния инспектор, Г. не е за първи път в местата за
лишаване от свобода, от което следва, че би следвало в живота да е направил
преоценка и да не допуска повторно постъпване в затвора. Предвид и на това
така създадената му оценка за вреди към обществото е със средни стойности.
Тя се обуславя разбира се от извършеното престъпление и от обществената
опасност, с което е то. От месец септември, от както е в местата за лишаване
от свобода, действително има данни за подавани молби за назначаване
работа, но към момента фактическата обстановка е, че той не е бил включен в
трудови процес. При така наличната значително малка присъда от 5 месеца,
полагането на труд е един от основните показатели за неговото поправяне.
Изтърпява присъдата при строг режим и тъй като институтът на УПО се
използва в изключителни случаи, какъвто не е случаят на осъдения Г., считам
че молбата му следва да бъде оставена без уважение. И моля да я оставите без
уважение.
ОСЪДЕНИЯТ /като лична защита/: Моля да се уважи молбата по
съображенията, които е изложил адвокатът ми. Считам, че съм напълно съм
се поправил. Навън имам приятелка. Имам стабилна работа. Чакам да изляза.
Работя в „Кока кола“ – пикер съм.
Последна дума на лишения от свобода: Моля съдът да уважи молбата
ми.
След тайно съвещание съдът намира следното.
Производството е по реда чл.437 от НПК и следващите във вр. чл. с 70,
ал. 1 от НК.
Образувано е въз основа на молба, депозирана от лишен от свобода чрез
неговия упълномощен защитник, в която се иска допускане на УПО до
размера на неизтърпяната част от наказанието ЛОС.
В съдебно заседание страните изложиха съображенията си. Като ЛОС
лично и чрез неговия защитник релевираха доводи в подкрепа на същата,
докато останалите две страни - представителя на СГП и представителят на
затвора – София, изложиха съображения в обратния смисъл.
Съобразявайки материалите по делото, становищата на страните и
закона съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искането на първо място е процесуално допустимо. Същото е
депозирано от лицето по отношение, на което е налице висяща и изпълнявана
присъда с наказания ЛОС.
4
„По същество“, съдът изгражда следните изводи:
Както и страните отбелязаха, основанията на чл. 70, ал. 1 са тези въз
основа, на които следва да се изграждат и изводи за наличието или не на
критериите позволяващи УПО. Първият от критериите е времеви и се
определя от фактическото състояние, т.е. времето през, което ЛОС е бил в
затвор или затворническо общежитие. Като в конкретиката на случая следва
да се посочи, че приложима е т. 1 на посочената разпоредба, където
изискуемият минимум за изтърпяване на наказанието е 1/2. Видно от
приложената днес справка Б. Г. е изтърпял до настоящия момент 3 месеца и
27 дни. Остатъкът подлежащ на изтърпяване е 1 месец и 3 дни, т.е.
изтърпяната част надвишава многократно минималния размер, допускащ
произнасяне в положителен смисъл.
Втората от кумулативните предпоставки на чл. 70, която в
хронологичен порядък е поставена в разпоредбата като първа, има
относителен характер и е зависима от една страна от личната воля и
поведение на ЛОС в затвора или затворническото общежитие, а от друга
страна зависи и от нивото на осъществяване на ролята на пенитенциарното
заведение. Законодателят е използвал изразът „поправяне“, като най-вероятно
е имал предвид при включване на други критерии и превъзпитание уреден в
разпоредбата на чл. 36 от НК, досежно целите на наказанието, за да се съди
налице ли е такова поправяне съдът следва да се опре на първичните
доказателства, които са представени от една от страните – началникът на
затвора, доколкото именно в кръга на неговата компетентност е да изготвя
периодично документи, от които да може да се установи дали работата с
лишения от свобода е протичала положително и дали е изиграла целяната при
налагане на наказанието роля. Видно от приложения доклад при оценяване
риска от рецидив, по отделните 5 пункта, е видно че в три от рисковете
същите са с нисък знак. Такива са и рискът от вреди, рискът от суицидни
самонаранявания и риск от бягство, като се има предвид рискът от вреди по
отношение на лишените от свобода и служителите. От значение за оценката
на поправянето и въпросът за това какъв би бил рискът от рецидив след
евентуално излизане от затвора. Т.е. рискът от това да се извърши поредно
престъпно деяние, което да причини такива и да доведе до следващо налагане
на подобен род наказание. В същия доклад е посочено, че рискът от такива
със средни стойности като инспекторът се е мотивирал със осъщественото
деяние въз основа, на което е наложено наказанието търпяно към момента от
ЛОС. На практика така формулиран този риск предпоставя известен нон сенс
от гледна точка на това, че от една страна от пенитенциарното заведение се
очаква да осъществи, да изиграе поправителна и превъзпитателна роля, а от
друга страна при изтичане на 3/4 от наказанието, все още позовава
преценката си за риск, именно на вече осъществено престъпление, за което се
търпи наказанието.
От друга страна не може да бъде подминато обстоятелството, че ЛОС
вече неколкократно, както се и признава и от една от страните в
производството, е правил опит да се включи в трудова дейност, още повече,
че от доклада е видно, че същият има изградени трудови навици, но по чисто
5
организационни и може би технически причини, същият не е бил включен в
такава. Повече от очевидно е, че в такъв случай това не би могло да се вмени
в негова отговорност и да се тълкува в негова тежест, доколкото евентуалното
включване в трудова дейност пък би могло да бъде тълкувано в обратния
аспект. Т.е. като положителен знак и аргумент за допускане на УПО поради
разбирането, че същият се поправя и превъзпитава в затвора.
Съдът, намира че в случая всички обективни данни сочат на това, че
макар и да е кратък престоят в затворническото заведение, Б. Г. е доказал
нужното ниво на поправяне, което би могло да допусне УП и съответно да не
предполага осъществяване на поредно престъпно деяние. Още повече, че
настоящото е следващо, а не първо в неговия живот. В тази връзка,
обобщавайки съдът, намира че доколкото са налице основанията на чл. 439 а
във вр. с чл. 70, ал. 1 от НК, то е допустимо УПО, в който смисъл следва да
бъде произнасянето на съда.
Воден от изложеното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА условно предсрочно освобождаване по отношение на
осъдения Б. Б. Г., ЕГН ********** от изтърпяване на останалата част на
наложеното му наказание по НОХД № 398/2023 г. на Районен съд –
Сливница, в общ размер от 5 месеца за извършено деяние по чл. 343б от НК, с
размер на остатъка - 1 месец и 23 дни.
На основание чл. 70, ал. 6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок
равняващ се на неизтърпяната част от наказанието ЛОС в размер на 1 месец и
23 дни. Като в случай на жалба или протест корекция на този срок ще бъде
извършен от въззивния съд.
Определението не е окончателно и подлежи на обжалване и
протестиране в 7 - дневен срок, считано от днес, пред САС.
След влизане в сила ДА СЕ ИЗПРАТИ на началника на затвора,
Комисията по чл. 70.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:29
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
6