№. 271 / 30.4.2019 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
30.04.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание н. двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието н. прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 41 по описа з. 2019 година, з. да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „А. з. к. н. п. з. О. Е. 2., със седалище и адрес н. управление: гр.С. б. Л. №. 1. е. М., представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. твърди в исковата си молба, че подал заявление по чл. 410 от ГПК з. издаване н. заповед з. изпълнение и последната била връчена н. ответника при условията н. чл.47 ал.5 ГПК, в резултат н. което з. ищеца е налице правен интерес от предявяване н. настоящия иск. Заявява, че обстоятелството, въз основа н. което е издадена заповед з. изпълнение е подписан договор з. паричен заем №. 5366364 от 26.06.2017 г. между „В. К.“ ООД като Кредитор и В.Й. Д. като Кредитополучател, сключен при спазване н. разпоредбите н. Закона з. потребителския К.. Подписвайки договора, кредитополучателят е удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия н. паричния заем. Твърди, че основанието, н. което Заявлението и настоящата искова молба се подават от ищеца е сключен Рамков договор з. прехвърляне н. парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. н. основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение №. 1 към него от 02.05.2018 година между „В. К.“ ООД и „А. з. к. н. п. задължения“ О. Е. 2., по силата н. които вземането е прехвърлено в полза н. „А. з. к. н. п. з. ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че съгласно сключения договор з. заем, Заемодателят се е задължил да предостави н. ответницата паричен заем в размер н. 1000,00 лева. Твърди, че сумата е усвоена от ответницата. Заемът е следвало да бъде върнат н. 9 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, в размер н. 1599,75 лева, всяка вноска в размер н. 177,75 лева..Ищецът твърди и това, че ответницата е извършила плащания в общ размер н. 260,00 лева. Последващи плащания по договора не са осъществявани от ответницата по делото. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае з. установено, че „А. з. к. н. п. з. ООД има следните вземания срещу В.Й. Д. по Договор з. паричен заем №. 5366364 от 26.06.2017 година: 902,99 лева - главница; 141,73 лева - договорна лихва з. периода от 26 юли 2017г. до 23 март 2018 г.; 377,28 лева – неустойка з. неизпълнение н. договорно задължение; 377,19 лева – такса з. експресно разглеждане н. документите; 210,00 лева – разходи и такси з. извънсъдебно събиране н. просроченото задължение; лихва з. забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер н. 105,47 лева з. периода от 24 март 2018 г. до20.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента н. подаване н. заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане н. дължимите суми, както и да му бъдат присъдени разноските в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата В.Й. xxx не е подала отговор н. исковата молба и не изразява становище по иска.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение н. вещо лице.
Съдът намира, че са налице предпоставките з. постановяване н. неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията з. това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор н. исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане з. разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване н. неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. З. да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността н. заявените искови претенции. Тъй като истинността н. приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение з. формална нередовност. От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответницата продължава да дължи сумите, присъдени по ч.гр.д.№. 2368/2018 година по описа н. МРС.
Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени като се признае з. установено, че ответницата дължи претендираните парични суми.
Съобразно този изход н. делото ответницата следва да заплати н. ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер н. 92,29 лева. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати н. ищеца по делото и сумата от 392,29 лева - реализирани в настоящото производство разноски /42,29 лева – държавна такса и 350,00 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО съществуването н. вземане от „А. з. к. н. п. з. О. Е. 2., със седалище и адрес н. управление: гр. С. б. ". Л. №. 1. е. М., представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. към В.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо н. сумата от 902,99 лева - главница; 141,73 лева - договорна лихва з. периода от 26 юли 2017г. до 23 март 2018 г.; 377,28 лева – неустойка з. неизпълнение н. договорно задължение; 377,19 лева – такса з. експресно разглеждане н. документите; 210,00 лева – разходи и такси з. извънсъдебно събиране н. просроченото задължение; лихва з. забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер н. 105,47 лева з. периода от 24 март 2018 г. до 20.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента н. подаване н. заявлението по чл.410 от ГПК – 28.09.2018 година до окончателното изплащане н. дължимите суми, з. които е издадена заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№. 2368/2018 година по описа н. Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА В.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати н. „А. з. к. н. п. з. О. Е. 2., със седалище и адрес н. управление: гр. С. б. ". Л. №. 1. е. М., представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. сумата от 92,29 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.Й. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати н. „А. з. к. н. п. з. О. Е. 2., със седалище и адрес н. управление: гр. С. б. ". Л. №. 1. е. М., представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. сумата от 392,29 лева – реализирани в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи н. обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :