РЕШЕНИЕ
№ 2114/10.11.2021г.
гр. Пловдив,10.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря В.П. и с участието
на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Методиева
касационно административно - наказателно дело № 2165 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Г.А.С. с ЕГН ********** от гр. Хасково, обжалва
чрез пълномощника си адв. Д.А. Решение № 892 от 25.06.2021 г., постановено по
АНД № 3089/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 17 н.с. С обжалваното
решение е потвърден електронен фиш Серия К № 4193436 на ОД на МВР Пловдив за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система, с който на Г.А.С. с ЕГН **********, на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, както и за
отмяна на потвърдения с него електронен фиш, като се сочи, че съдебното решение
е неправилно и необосновано. Излагат се подробни съображения относно наличието
на съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш, които се
сочи да са били подминати и оставени необсъдени от въззивния съд. Прави се
искане за постановяване на съдебно решение за отмяна на електронния фиш, както
и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание,
редовно призована, жалбоподателят С. не се е явила и не е изпратила
представител.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив е депозирал
становище по касационната жалба, чрез процесуален представител юрисконсулт Б.,
с искане касационната жалба да не бъде уважавана, а решението на
първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от ОП – Пловдив Джубелиева, заявява становище за неоснователност
на касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е отговорил на направените
със сезиралата го жалба възражения, противно на посоченото от касационния
жалбоподател. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че оспореният пред
него електронен фиш е съответен на законовите изисквания относно съдържанието
му, като е счел, че събраните доказателства, сред които и протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з-532/2015г. и снимка на нарушението, в достатъчна степен
обосновават извода за доказаност на административното нарушение за скорост и
автомобила, с който то е осъществено. Въззивният съд е преценил и че правилно е
приложен материалният закон съобразно с установената правна квалификация на
нарушението и съответната му санкционна правна норма, като относно превишението,
въз основа на което се определя и размерът на глобата, е отчел, че същото е
изчислено в полза на водача след приспадане на допустимата грешка при
измерването от 3 км/час. Тези изводи се възприемат и от касационния съдебен
състав като обосновани и правилни.
За първи път в касационната жалба са изложени вече значително по-подробни
възражения за допуснати според жалбоподателя съществени процесуални нарушения,
които настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни. Така, посоченото
относно това, че приложеният снимков материал не се установявало да има
уникален идентификационен номер, според съда не е нещо, което само по себе си
да води до извод за недоказаност на установеното с фиша нарушение. Вярно е, че
в представената снимка, предвид формата на разпечатката ѝ, не се
визуализира конкретен номер на статичното изображение, но пък е видно, че е
налице пълно съвпадение на данните, залегнали в протокола по чл.10 от Наредба №
8121з-532/2015 г. и тези, които са записани на снимковия материал от
техническото средство досежно дата, час и място на заснемането, както и номер
на техническото средство, осъществило заснемането, като е видно, че
осъщественото заснемане е в рамките на часовия диапазон на отразената по
протокола работа на техническото средство. Освен това, видно е, че се касае до
снимково изображение на един отдалечаващ се автомобил, каквато именно е и
отразената в протокола посока на задействане на техническото средство, като
този именно автомобил, който е и вписан по електронния фиш, се намира в центъра
на изображението и е напълно ясно видим регистрационният му номер, поради което
и съмненията, изложени в жалбата относно това скоростта на кой автомобил
всъщност е била засечена от техническото средство са несъстоятелни. Сиреч,
съдържанието на снимката на автомобила, приложена по преписката, дава
възможност за надлежна съпоставка със съдържанието на изготвения за
използването на АТСС протокол и не поражда съмнение относно това, че е
направена именно при описаната в протокола работа на това техническо средство. Не
отговаря на истината твърдението на жалбоподателя, че липсвала индивидуализация
на автомобила, с който е извършено нарушението, доколкото регистрационният му
номер е ясно заснет и не е налице каквато и да било трудност при разчитането
му.
Твърденията, че към преписката бил
наличен само протокол от първоначална проверка на техническото средство и
липсвал такъв от последваща проверка по никакъв начин не могат да доведат до
изводът, който се навежда от касационния жалбоподател, а именно, че
техническото средство не е било изправно към момента на извършване на контрол
на скоростта със същото. Видно е, че то е от одобрен тип, както и че
първоначалната му проверка е осъществена на 21.02.2020 г. Съгласно Наредбата за
средствата да измерване, които подлежат на метрологичен контрол, срокът на
валидност на първоначалната проверка, когато техническото средство е в
експлоатация се приравнява на срока на периодичната проверка. Съгласно чл.43,
ал.4 от ЗИ периодичността на последващите проверки се определя със заповед на
Председателя на ДАМТН, а съгласно публикуваната такава на електронната страница
на ДАМТН, периодичността на последващите проверки относно скоростомерите е една
година, поради което и очевидно е, че към датата на установяване на нарушението
не са били налице основания за извършване на последваща проверка, доколкото
срокът на валидност на първоначалната не е бил изтекъл.
Не е основателно и възражението
относно липса на снимка на разположение на техническото средство, доколкото е
видно, че такава е приложена по административната преписка на гърба на
протокола по чл.10 от цитираната Наредба. Вярно е изложеното в касационната
жалба, че липсва указание за датата на
изготвяне на въпросната снимка, но същевременно според съда, това в конкретния
случай не води до невъзможност за установяване действителното разположение на
техническото средство – скоростомер, доколкото е било изпълнено изискването на
чл.189, ал.8 от ЗДвП и в съпроводителното писмо на ОД МВР Пловдив по изпращане
на преписката в районния съд е посочено разположението на техническото средство
с точни географски координати, които впрочем са видни и от снимковия материал
на заснетия автомобил.
С оглед
изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с което се
потвърждава електронният фиш на ОД на МВР Пловдив, следва да се остави в сила
като законосъобразно постановено. Цитираните от жалбоподателя решения на Административен
съд Пловдив по КАНД № 64/2021 г. и съответно по КАНД № 670/2021 г., по които
действително е приета незаконосъобразност на издаден електронен фиш, според
съда не променят изводите на настоящата съдебна инстанция относно
законосъобразността на съдебното решение за потвърждаване на конкретния електронен фиш, издаден за санкциониране
на Г.С.. И това е така, доколкото въпросните две съдебни решения по посочените
КАНД се отнасят до съвсем различни хипотези, каквито не са налични в конкретния
случай, като по КАНД № 64/2021 г. е установено, че изобщо не е бил наличен
протокол по чл.10 от Наредбата, нито пък са били налице доказателства относно
това дали техническото средство, с което е извършено заснемането на нарушението,
изобщо е от одобрен тип, каквито пропуски в казуса, предмет на настоящото дело,
не са установени. По КАНД № 670/2021 г., част от решението по което се цитира
дословно в касационната жалба, съдът е обсъждал техническото ръководство за
експлоатация и необходимото съдържание на статичното изображение, но касателно
съвсем друг тип средство за измерване, различен от това, използвано при
засичането на нарушението по процесния електронен фиш, като освен това, по това
дело на Административен съд Пловдив основният проблем е бил наличието на
непълно разпознат номер на МПС и липса на корекция на грешка в данните от
оператора, при което са били налице условия за определяне на записа като
недостоверен. Ето защо и конкретиката на казусите по цитираните от касационния
жалбоподател две дела на касационната инстанция не позволява механичното
възприемане на разрешението, дадено от съда по тези дела и прилагането му и към
настоящия казус, който следва да се разглежда индивидуално и преценката относно
наличието на съществено нарушение на процесуални правила да се прави не
формално, а на базата на това какви доказателства са налични и доколко всеки
пропуск в процедурата се е отразил върху крайния извод за наличието или липсата
на осъществено административно нарушение и дали недопускането му би довело до
извод за различна фактическа обстановка. В случая, както се каза, допуснатите
пропуски не се отразяват съществено върху крайния извод относно типа на
нарушението и начина на извършването и констатирането му, като категорично е
установено именно нарушение за скорост с описания в електронния фиш автомобил.
Видно е, че изрично е посочен вида на автомобила – лек, както и модела на
същия, поради което и възраженията на жалбоподателя за непълнота на фактите,
свързани с правилното квалифициране на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП са
също неоснователни, доколкото и с оглед на приложената справка за регистрация
на въпросното МПС са налични достатъчно данни за определяне на неговата
категория по реда на чл.150а от ЗДвП. В случая същата е правилно съобразена,
като е отчетено, че допустимата скорост в населено място е 50 км/час. Досежно възраженията
за липса на дата на издаване на електронния фиш, следва да се има предвид, че в
същия се съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец и датата на издаването му не е сред
задължителните реквизити на фиша. Видно от приложената справка от
АИС АНД електронният фиш е издаден на 26.11.2020
г. Разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП
приравнява влезлия в сила електронен фиш към влязло в сила НП, сиреч
единствено по отношение на неговото
правно действие. Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими,
включително и преценката относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. След
установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено
общият срок за административно - наказателно преследване от 4 години и 6
месеца, предвиден в чл.81,
ал.3, във връзка с чл.80,
ал.1, т.5 от НК, който очевидно не е изтекъл към
датата на издаване на електронния фиш и съответно и към момента на настоящото
произнасяне. Поради това и възраженията в тази насока се явяват също неоснователни.
При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по
реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон.
С оглед
направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника
и съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА,
вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта
на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР
Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 892 от 25.06.2021 г., постановено по
АНД № 3089/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 17 н.с.
ОСЪЖДА Г.А.С. с ЕГН **********
*** да заплати на ОД на МВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул.“Княз Богориди“ №7 сумата от 80 лева /осемдесет лева/
съставляваща възнаграждение за юрисконсулт за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.