Решение по дело №4942/2018 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                   04. 01. 2019 год.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в публичното заседание на шести декември, през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ТОНИ ГЕТОВ

                                                                                  СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

  при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора Й.Чанкова , като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 4942 по описа за 2018г,за да се произнесе взе предвид следното:

 

С присъда от 22.02.2018г. по н. о. х. д. № 2343/16 г. Софийски районен съд, НК, 136 с –в е признал подсъдимия И.И.Д. за виновен в извършването на три престъпления по престъпление по чл.183 ал.1 от НК,поради което го е осъдил на едно общо наказание  пробация ,включващо задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.Със същата присъда подсъдимия е признат за невиновен и оправдан  за периода от месец август 2014 г. до месец юли 2015 включително..В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

            Против постановената присъда са постъпили жалби от подсъдимия и неговия  защитник.В жалбите се посочва ,че съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен,в частта с която подсъдимият е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.183 от НК.Прави се искане присъдата да бъде отменена в тази част ,като се постанови нова-оправдателна присъда по отношение на подсъдимия..

            В съдебно заседание, защитника на подсъдимия поддържа жалбата и допълнението към нея и изложените в тях доводи.Прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова-оправдателна по отношение на подсъдимия в частта ,с която е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.183 ал.1 от НК..

            Представителят на СГП,счита,че атакувана присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Частната обвинителка редовно призована не се явява и не взима становище по жалбите.

Подсъдимия Д. моли съда да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

  За да постанови присъдата си районният съд е приел от фактическа страна :

Подсъдимият И.И.Д. и свидетелката - К.Н. сключили брак на 06.09.1998г. От брака си имали три деца- М.И.Д.родена на ***г., В.И.Д.родена на ***г. и Д.И.Д.родена на ***г. С Решение № III -86-19/ 14.02.2012г. на СРС, 86-ти състав, по Гражданско дело № 18725/2011 г., брака между св. К.Н. и подсъдимия И.Д. бил прекратен, като родителските права по отношение на трите родени от брака деца – М.. Д.,В.Д.и Д.Д., били предоставени на майката - св. К.Н., а на бащата - подсъдимия И.Д. бил определен режим на лични контакти с децата. Със същото съдебно решение подсъдимият Д. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 180.00лева на дъщеря си-М.Д., в размер на 150.00лева на дъщеря си-В.Д.и в размер на 120.00лева за дъщеря си Д.Д., чрез тяхната майка и законен представител - К.Н. . Решението е влязло в сила на 14.02.2012г.Подсъдимият Д. не плащал издръжка за нито едно от децата си,поради което св.К.Н.  сигнализирала СРП.Било установено, че подсъдимият Д. не е плащал определената му издръжка за децата от м.02.2012г. до м.10.2015г. включително.В периода от 20.08.2014г. до 17.07.2015г. подсъдимият изтърпявал наказание лишаване от свобода на територията на Република Сърбия.Преди и след този период нямал обективни пречки за неплащането на издръжката.

            При така установената фактическа обстановка ,първата инстанция е приела, че авторството на деянията  е доказано по несъмнен начин,поради което подсъдимия Д. е признат за виновен както в извършването на три престъпления по престъпление по чл.183 ал.1 от НК по отношение на всяко от децата му.

            Както фактическите констатаци, така и правните изводи на районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.

Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за обективно ,всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства,включени в предмета на доказване,като е извел възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал,след неговия анализ ,при спазване на правилата на формалната и житейска логика..

            Основният спорен въпрос – дали  подсъдимия е извършил престъпленията, описани във внесеният обвинителен акт е намерил своето правилно разрешение в мотивите на обжалваната присъда.

            Първата съдебна инстанция е мотивирала оценъчната си дейност по отношение на събраните по делото доказателства.Изрично е отбелязала защо кредитира едни от тях  и защо отхвърля други-в частност обясненията на подсъдимия.В тази връзка е дала изчерпателен отговор и на възраженията на защитата,касаещи съставомерността на престъплението,поради което настоящата инстанция не намира за нужно да ги преповтаря в цялост.

            Фактическите положения,установени от СРС по отношение на престъпленията по чл.183 ал.1 от НК намират опора в показанията на свидетелката К.Н. и заключенията на изготвените по делото съдебно-оценителни експертизи. От тях се установява,че  подсъдимия не е плащал издръжка за трите си дъщери в инкриминирания период,макар за него да не са съществували обективни пречки за това.Показанията на бившата му съпруга и заключенията на вещите лица намират потвърждение и в обясненията на подсъдимия,в които заявява ,че не е разполагал с нужните средства, за да плаща издръжка.Обосновано, съдът от първата съдебна инстанция е приел ,че последното не представлява оправдателно основание за поведението му.В тежест на подсъдимия е да си осигури доходи,от които да плаща дължимата издръжка на дъщерите си.Бездействието му не оневинява противоправното му поведение.

Основателно ,съдът от първа инстанция е изключил от инкриминирания период, времето през което подсъдимият е бил лишен от свобода,тъй като за него са съществували обективни пречки да изпълнява задължението си.В останалото време обаче,подсъдимият е бил длъжен да плаща издръжка ,което не е сторил ,поради което правилно първия съд е ангажирал наказателната му отговорност.

Твърденията за недоказаност на обвинението са подновени и пред настоящата инстанция,но към вече обсъдените от първата съдебна инстанция доводи не са добавени нови.Тезата на подсъдимия,че не е могъл да плаща издръжка,поради престоят си в затвора е отчетена от СРС,приета е за основателна ,поради което подсъдимият е оправдан за неплащането на издръжка в този период.Той обаче не обхваща изцяло инкриминирания такъв,за остатъка от който за подсъдимият не са съществували обективни пречки да плаща издръжка на децата си.

Правилно,действията на подсъдимия са квалифицирани като престъпление по чл.чл.183 ал.1 от НК по отношение на всяка от дъщерите му.

С бездействието си,подсъдимият не е изпълнил съдебно решение,с което е осъден да плаща издръжка на трите си непълнолетни дъщери.Относно дължимите суми,съдът е основал решението си на заключенията на СОЕ,изслушани в хода на съдебното следствие.От тях са извадени ,тези ,за периода в през който подсъдимият е бил лишен от свобода.

            Съдът счете, че наложеното общо наказание на подсъдимия за извършените престъпления по чл.183 от НК е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.Отчетено е чистото съдебно минало на подсъдимия и проявената критичност.Взето е предвид и обстоятелството ,че повече от година подсъдимия не е плащал издръжка  за нито една от трите си дъщери.Не е имал срещи с тях ,не се е обаждал за рождените им дни.Наказанието на Д. е определено при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в близък до минималния размер,предвиден за конкретното престъпление.Наложени са двете задължителни пробационни мерки за сравнително кратък срок-шест месеца.В същото време, изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са от категорията на многобройните,а липсва и изключително такова,когато и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко.В този смисъл към подсъдимия е проявена максимална снизходителност.

            Законосъобразно по отношение на подсъдимия е приложена разпоредбата на чл.23 от НК,доколкото се касае за реална съвкупност от престъпления.   .

            Накрая ,законосъобразно,с оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия са възложени направените разноски.

            С оглед изложените съображения,  и като не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост , въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на основание чл. 338 ал.1   вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът

 

                                                         Р  Е  Ш  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА присъда от  22.02.2018г. по н. о. х. д. № 2343/2016 год. на Софийски районен съд, Наказателна колегия, 136 с – в

                        Решението не подлежи на обжалване и протест.

                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.    

 

 

                                                                                                                      2.