№ 429
гр. Варна, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20243100502419 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Мактер Консулт“ ЕООД срещу Решение № 1856/22.05.2024 г., постановено по гр. д. №
17061/2021 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от „Мактер Консулт“
ЕООД срещу ответника „Пазари“ ЕАД: (1) главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 267,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., като част
от главница в размер на 450 000 лв., представляваща възнаграждение по договор за
консултантски услуги от 05.11.2002 г., сключен между възложителя „Пазари” ЕАД и
изпълнителя „Виа Монеда“ ООД, което вземане е прехвърлено от „Виа Монеда“ ООД в
полза на ищеца „Мактер консулт” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г. обективно
кумулативно съединен с (2) акцесорен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., като част от сумата от 414
556,09 лв., представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата от 450 000
лв. за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г.; и (3) евентуален главен иск с правно основание
чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., като
част от главница в размер на 370 500 лв., представляваща вземане на „Виа Монеда“ ООД за
извършената работа, направените разходи и печалбата по договор за консултантски услуги
от 05.11.2002 г., което е прехвърлено от „Виа Монеда“ ООД в полза на ищеца „Мактер
консулт” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г., кумулативно съединен с (4) акцесорен
иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 500 лв., като част от сумата 341 317,78 лв., представляваща законна лихва за
забава, начислена върху главницата от 370 500 лв. за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г.
Във въззивната жалба се отправя искане за отмяна на атакуваното решение като
неправилно. На първо място се сочи, че макар първоинстанционният съд да е очертал
правилно задълженията на изпълнителя по договора за консултантски услуги от 05.11.2002 г.
и тяхното частично изпълнение, то той неточно е определил обема на изпълнената работа и
дължимото, съгласно чл. 267, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, възнаграждение. Излагат се подробни
аргументи относно обхвата на извършеното. Въззивникът счита, че при изчисляването на
възнаграждението съдът погрешно е базирал преценката си на представени по делото
1
фактури и преводни нареждания вместо на цената по договора. Поддържа се и че
спечелването на финансиране по програма САПАРД не е част от предмета на договора,
поради което то не може да бъде взимано предвид при определяне на изпълненото. Поради
твърдяно тъждество между понятията изпълнена работа и извършена работа по чл. 267, ал. 1
ЗЗД и чл. 264 ЗЗД въззивникът счита, че доколкото въззиваемият е приел работата по
договора без възражения съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД, то тя следва да бъде считана за
изпълнената част от работата по чл. 267, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Поддържа, че е дължимо
уговореното възнаграждение намалено с 15%, или общо 2 077 863 лв., с оглед установени от
СТЕ разлики между възложената и изпълнената работа, като напр. несъответствие в
брутната търговска площ (БТП) в одобрения технически инвестиционен проект (ТИП)
спрямо БТП в бизнес плана; в РЗП в одобрения ТИП спрямо РЗП в бизнес плана; загуба
прогнозирани приходи в следствие намалени РЗП и БТВ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна „Пазари“ ЕАД е постъпил отговор
на въззивната жалба, с който се поддържа релевираното пред ВРС възражение по чл. 299
ГПК, обуславящо искането на дружеството за обезсилване на първоинстанционното
решение и прекратяване на производството. В евентуалност се заявява, че решението на
ВРС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. По отношение на иска по чл. 99
вр. чл. 267 ЗЗД се излага, че договорът за цесия от 28.06.2012 г. касателно възнагражденията
по чл. 267 ЗЗД и чл. 268 ЗЗД е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, а в
евентуалност – на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. Твърди се, че с него в полза на
въззивника са били цедирани само правата по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В евентуалност, в случай че
бъде счетено, че цесията е произвела действието си, въззиваемата страна твърди, че с
отхвърлянето на насрещния й иск с Решение № 315/23.04.2015 г. по т.д. № 518/2010 г. на
ВОС, потвърдено с Решение № 43/29.02.2016 г. по в.т.д. № 677/2015 г. на ВАпС по същество
е налице произнасяне със СПН относно правата на въззивника по чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД. Във връзка с иска по чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД се сочи, че въззиваемото дружество не
се е отказвало от договора от 05.11.2002 г., което е било изрично отбелязано и в
горепосоченото решение на ВАпС, поради което, счита, че не е налице и хипотезата на чл.
268 ЗЗД. Наред с това отбелязва и че приетото от ВАпС, че договорът от 05.11.2002 г. е
развален по право предопределя и неоснователността на евентуалния иск по чл. 268 ЗЗД.
Релевира се и възражение за погасяване по давност на вземанията на въззивника на
основание чл. 110 ЗЗД. В отговора се сочи, че приемането на изработеното от страна на
въззивника не е поставено в зависимост от неговата воля, а от тази на ДФЗ, тъй като
проектът е финансиран по програма САПАРД и приложение в тази част намират нейните
правила. Освен това дружеството счита, че възнаграждение не е дължимо съобразно чл. 5 от
договора от 05.11.2002 г., възпроизведен и в Анекс № 37/08.04.2003 г., поради липсата на
одобрен проект по програма САПАРД.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа
изложените доводи и възражения.
Процесуалният представител на въззиваемата страна акцентира върху възражението
си за недопустимост на исковете на осн. чл. 299 от ГПК.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е процесуално
допустима.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
ВРС е бил сезиран с предявени от „Мактер консулт” ЕООД срещу „Пазари“ ЕАД
главен осъдителен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1, предл. второ ЗЗД за
2
сумата от 500 лева, като част от главница в размер на 450 000 лева, представляваща
възнаграждение по договор за консултантски услуги от 05.11.2002 г., сключен между
възложителя „Пазари” ЕАД и изпълнителя „Виа Монеда“ ООД, което вземане е прехвърлено
от „Виа Монеда“ ООД в полза на ищеца „Мактер консулт” ЕООД с договор за цесия от
28.06.2012 г., обективно кумулативно съединен с акцесорен осъдителен иск с правно
основание чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 500 лева, като част от сумата от 414 556.09 лева,
представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата от 450 000 лева за
периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г., както и евентуално съединени с тях главен осъдителен
иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД за сумата от 500 лева, като част от главница в
размер на 370 500 лева, представляваща вземане на „Виа Монеда“ ООД за извършената
работа, направените разходи и печалбата по договор за консултантски услуги от 05.11.2002
г., което е прехвърлено от „Виа Монеда“ ООД в полза на ищеца „Мактер консулт” ЕООД с
договор за цесия от 28.06.2012 г., кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание
чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 500 лева, като част от сумата 341 317.78 лева,
представляваща законна лихва за забава, начислена върху главницата от 370 500 лева за
периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г.
Ищецът „Мактер консулт” ЕООД твърди, че на 05.11.2002 г. бил сключен договор за
консултантски услуги, по силата на който ответникът „Пазари” ЕАД е възложил на
изпълнителя „Виа монеда” ООД извършването на консултантски услуги по програма
„Сапард“ на МЗГ – ДФЗ, съгласно заданията на възложителя, изискванията на българското
законодателство, изискванията и условията за предоставяне и усвояване на финансови
средства по програма „Сапард“. С анекс към договора от 08.04.2003 г. били конкретизирани
дължимите консултантски дейности, сред които и дейността по изготвяне на комплексен
проект за инвестиционна инициатива по чл. 150 от ЗУТ. На 06.01.2003 г. бил сключен
договор за проектантски работи между ищеца и „Виа монеда” ООД, с който последното му
възложило изготвянето на комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл. 150 ЗУТ
за строеж „Централен пазар гр. Варна“ и упражняване на авторски надзор по време на
строителството, срещу уговорено възнаграждение в размер на 360 000 лв. без ДДС, част от
което в размер на 55 000 лв. било платено авансово. Окончателното плащане по договора е
обвързано със съгласуването на проекта с Община Варна и получаването не разрешение за
строеж. Твърди, че тези условия са се сбъднали, вкл. е издадено разрешение за строеж № 10
от 25.01.2005 г. Поради това и при условията на чл. 65, ал. 3 ЗЗД с договор за цесия от
28.06.2012 г. възложителят „Виа Монеда“ ООД прехвърлил на „Мактер консулт” ЕООД
вземането си към „Пазари“ ЕАД за част от възнаграждението му по договора от 05.11.2002 г.
и анекс от 08.04.2003 г., дължима за изготвяне на комплексния проект по чл. 150 ЗУТ, в
размер на сумата от 450 000 лв. и законна лихва върху нея.
С влязло в сила решение по т.д. № 518/2010 г. на ВОС, потвърдено с решение №
43/29.02.2016 г. по възз.т.д. № 677/2015 г. на ВАпС, били отхвърлени предявените от „Виа
монеда“ ООД срещу „Пазари“ ЕАД частични искове с правно основание чл. 266, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на дължимото възнаграждение за изпълнената работа и
обезщетение за забава поради установено разваляне по право на договора за консултантски
услуги от 05.11.2002 г. с оглед на прогласената с влязло в сила решение по гр.д. №
14090/2010 г. на СГС нищожност на договор № 2246/14.08.2006 г. за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД. Затова ищецът счита, че на
изпълнителя „Виа модена“ ООД е дължима част от уговореното възнаграждение,
съответстваща на изпълнената работа, полезна за поръчващия „Пазари“ ЕАД на осн. чл. 267,
ал. 1, предл. 2 от ЗЗД. Поддържа, че с договора за цесия е прехвърлено и това вземане на
„Виа модена“ ООД в негова полза, респ. претендира част от него с предявения срещу
„Пазари“ ЕАД главен иск по чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
В условията на евентуалност ищецът твърди, че „Пазари“ ЕАД се е отказал от
договора за консултантски услуги от 05.11.2002 г., при което за изпълнителя „Виа модена“
ООД е възникнало вземането по чл. 268 ЗЗД за направените разходи по изпълнението,
извършената работа и печалбата, която би получил от изпълнението на работата. Счита, че
това вземане по чл. 268 ЗЗД също е прехвърлено в негова полза с договора за цесия, респ.
той е негов титуляр. Твърди, че размерът на вземането е формиран като част от дължимото
възнаграждение, което „Виа монеда“ ООД следвало да получи от „Пазари“ ЕАД по силата на
3
договора от 05.11.2002 г., което е 18% от цялата стойност на одобрения по програма
„САПАРД“ проект, или 2 112120 лв. без ДДС, като сумата от 370 500 лева е част от това
вземане, относима за извършените работи по т. 4 от Анекс от 08.04.2003 г.
Ответникът своевременно е подал отговор на исковата молба, както и допълнителен
отговор по уточнителните молби на ищеца, с които оспорва допустимостта и
основателността на предявените искове. Счита, че с договора за цесия „Виа модена“ ООД е
прехвърлило на ищеца само вземането си за реално изпълнение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, но не и
други права. Изтъква, че това вземане за възнаграждение е отречено с влязло в сила решение
по т.д. № 518/2010 г., поради което възразява, че договорът за цесия е нищожен поради
невъзможен предмет, евентуално – поради липса на основание. Излага, че решението по
гр.д. № 14090/2010 г. на СГС е влязло в законна сила на 11.10.2013 г., респ. евентуалните
права по чл. 267, ал. 1 ЗЗД биха възникнали в полза на праводателя му „Виа монеда“ ООД
едва след тази дата, като датата на цесията я предхожда. Поддържа, че развалянето на
договора по право изключва отказ от договора по смисъла на чл. 268 ЗЗД, съответно и
вземането на изпълнителя „Виа монеда“ ООД на това основание, както и, че никога не се е
отказвал от договора за консултантски услуги от 05.11.2002 г. Поддържа още, че работата по
договора за консултантски услуги от 05.11.2002 г. не е приета от него, като възложител, по
смисъла на чл. 264 ЗЗД. Твърди, че не е налице и работа, извършена от изпълнителя, която да
му е полезна. Счита, че изготвеният от „Мактер консулт“ ЕООД комплексен инвестиционен
проект е негоден за ползване, считано от 25.01.2007 г., тъй като в издаденото на 25.01.2005 г.
разрешение за строеж се предвижда срок на действие на проекта от 2 години. Твърди, че до
момента не е изпълнена каквато и да било работа по проекта, а издаденото разрешение за
строеж не е подновявано, респ. вече е изгубило действие. В условията на евентуалност
поддържа, че проектът страда от недостатъци, които се отразяват върху дължимото за
изработката в тази част възнаграждение. Оспорва исковете и по размер. Твърди, че
възнаграждението, уговорено в чл.5 от договора от 05.11.2002 г., част от което се търси с
предявения главен иск, възлиза на 18% /без ДДС/ от цялата стойност на одобрения по
програма „САПАРД“ проект, като се приспаднат направените авансови плащания. Сочи, че
единственият акт, който определя стойността на този проект, е договорът по САПАРД
№2246/21.08.2006 г., който е прогласен за нищожен с влязло в сила решение по гр.д.
№14090/2010 г. на СГС. Намира, че при това положение ищецът не би могъл да докаже
цената на исковете по чл. 267, ал.1 ЗЗД и чл.268 ЗЗД. В условията на евентуалност – ако се
приеме, че ищецът има парично вземане срещу него, поддържа, че авансово платената от
него в полза на „Виа Монеда“ ООД сума в размер на 90 000 лева напълно удовлетворява
претенциите за главница и лихва. Поддържа и възражението си за погасяване на процесните
вземания по давност, започнала да тече от 25.01.2005 г. – разрешението за строеж.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема
за установено от фактическа страна следното:
Установено е от приетите по делото писмени доказателства и не се оспорва
отстраните пред настоящата инстанция, че с Договор за консултантски услуги от 05.11.2002г.
„Пазари“ ЕООД е възложило на „Виа Монеда“ ООД извършването на консултантски услуги
по програма „Сапард“ на МЗГ – ДФЗ съгласно заданията на Възложителя, в т.ч. подготовка
и съгласуване на цялостни преписки във връзка с предоставяне и усвояване на финансови
средства по програма „Сапард“ или участие в различни линии по програма „Сапард“;
консултантски услуги при осъществяване на процедури по програма „Сапард“; изготвяне и
представяне на пълен проект с всички необходими части по задание на възложителя и др. В
чл.5 е уговорено възнаграждение за изпълнителя в размер на 18 % от стойността на
одобрения по програма „Сапард“ проект.
От представените анекс от 08.04.2003 г. към договора за консултантски услуги и
Задание за проектиране на „Централен пазар“ гр. Варна, УПИ I и II, кв.333, 9 микрорайон се
установява, че ответникът „Пазари“ ЕАД е възложил на „Виа Монеда“ ООД разработване на
пълен проект за реконструкция и модернизация на „Централен пазар“ на гр. Варна, който да
обхване цялостно УПИ I и II, заключени между улуците „Д-р Пискюлиев“ , ул. „Дрин“ и
„Ангел Кънчев“. Описани са подробно фазите и етапите на проектиране, в т.ч. изготвяне на
Комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ въз основа на мотивирано
4
разрешение на кмета на гр. Варна; осигуряване на съгласуване на проектите с необходимите
инстанции и снабдяване със строително разрешение въз основа на внесения Комплексен
проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ; изготвяне на работен проект по всички
части за пазара с необходимите работни детайли и КМД чертежи.
Не е спорно, че по процесния договор за консултантски услуги „Пазари“ ЕООД е
заплатило на „Виа Монеда“ ООД през периода 26.06.2003г. - 29.11.2005г. суми в общ размер
на 90 000 лева, което е установено и с представените по делото фактури и платежни
документи.
С Договор за проектантски работи от 06.01.2003 г. „Виа Монеда“ ООД в качеството
си на консултант на „Пазари“ ЕООД за инвестиционен проект „Пазар“ на производители от
Варненска област е възложило на „Мактер Консулт“ ЕООД изготвянето на Комплексен
проект за инвестиционна инициатива по чл.150 ЗУТ за строеж на „Централен пазар“ гр.
Варна, обхващащ УПИ I и II, заключени между улиците „Пискюлиев“, „Дрин“ и „Ангел
Кънчев“ от кв.333 по плана на 9 м.р., както и да упражнява авторски надзор по време на
строителството срещу възнаграждение в размерите посочени в приложения №1 и 2, съотв.
хонорари по отделните части на заданието на обща стойност 360 000 и хонорари и разходи
за проектантите в общ размер на 70 000 лева.
Установява се от представения Договор за цесия от 28.06.2012 г., че „Виа Монеда“
ООД е прехвърлило на „Мактер Консулт“ ЕООД вземането си към „Пазари“ ЕАД, придобито
на основание Договор от 05.11.2002г. с предмет консултантски услуги до размера на сумата
от 450 000 лева и законна лихва върху тази сума, с оглед изпълнението на задължението на
Цедента спрямо Цесионера по договор за проектантски работи между тях от 06.01.2003 г. В
договора е посочено, че главницата от 450 000 лева представлява част от вземането на „Виа
Монеда“ ООД от „Пазари“ ЕАД относно изготвяне на Комплексен проект за инвестиционна
инициатива по чл.150 ЗУТ за строеж на „Централен пазар“ гр. Варна, като дейностите са
конкретизирани в Договор за проектантски работи от 06.01.2003г.
Видно от Решение от 15.06.2012г., постановено по гр.д. № 14090/2010 г. по описа на
СГС, влязло в законна сила на 11.10.2013 г., е прогласен за нищожен по иск на „Пазари“ ЕАД
Договор №2246/14.08.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при
условията на Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за
развитието на земеделието и селските райони на РБ /САПАРД/, сключен между „Пазари“
ЕООД и ДФ “Земеделие“, на основание чл.26, ал.2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие.
С Решение № 315/23.04.2015 г., постановено по т.д. № 518/2010 г. по описа на ВОС,
влязло в законна сила на 22.03.2017 г. са отхвърлени предявените от „Виа Монеда“ ООД
срещу „Пазари“ ЕАД искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
дружеството да заплати сумата от 26 000 лева, представляваща част от неизплатено
възнаграждение в общ размер на 2 444 544 лева по Договор за консултантски услуги № 31 от
05.11.2002 г. и Анекс №37 от 08.04.2003г., както и сумата от 1000 лева, представляваща част
от обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 444 544 лева, определено в размер
на законната лихва за периода 10.07.2007г. до 10.02.2009г. Решението е потвърдено с
Решение, постановено по възз. т. д. № 677/2015 г. по описа на ВАпС, което не е допуснато до
касационно обжалване с Определение №219/22.03.2017г., постановено по т.д. № 60267/2016г.
по описа на ВКС.
От приетата при първоначалното разглеждане на делото СТЕ се установява, че
процесният КПИИ, изготвен от ищеца „Мактер Консулт“ ЕООД, в част „градоустройство“ е
използван за промяна на предназначението на бившия парцел УПИ II в кв.333, 9 м-н,
отреден по предходен план „за озеленяване“ в „пазар“. С градоустройственото решение по
КПИИ теренът на бившето озеленяване е присъединен към площта на съществуващия
кооперативен пазар, като е създаден нов УПИ I с отреждане „за пазар“. Този ПУП-ПРЗ е
одобрен със заповед № Г-51/10.03.2004г. на зам. кмета на Община Варна. Планът не е бил
обжалван и заповедта, с която е бил одобрен е влязла в сила. През 2013г. е възложен работен
проект за изграждане на открит паркинг върху площта на бившия УПИ II „озеленяване“ в
кв.333 без да е инициирано частично изменение на действащия план. При съпоставка на
границите на бившите УПИ I „пазар“ и УПИ II „озеленяване“ по предходен ЧИРП 2003 с
тези на новоотредения УПИ I „за пазар“ по приетия с решение на ОбС Варна и одобрен със
5
Заповед Г-51/10.03.2004г. на зам. кмет на Община Варна като част от КПИИ по чл.150 ЗУТ
се установява, че площта на действащия пазар се е увеличила с 2 926.75 кв.м. Теренът на
бивш УПИ II „озеленяване“ е трансформиран като голяма част от площта му е превърната в
открит надземен паркинг, а другата част е заета от поставяеми търговски обекти. След
запознаване с обяснителните записки и чертежите на ТИП, както и цялата документация по
присъединеното за послужване т.д. № 518/2010 г. по описа на ВОС вещото лице е заключило,
че проектът е претърпял няколко изменения. Обектът представлява иновативно решение за
реконструкция на съществуващия Кооперативен пазар с разчупена архитектура и висока
степен на сложност и определени кратки срокове за изпълнение, които обстоятелства следва
да бъдат отчетени при определяне на задължителните нормативно установени минимални
цени на проектиране. Минималната цена по част „Архитектура“ въз основа на изчислените
РЗП и устройствените показатели в ПУП е общо 12 612,66 лева без ДДС. По отношение на
крайната цена за проектиране по всички части вещото лице е определило средна пазарна
цена за РЗП 15 449,91 кв.м. в размер на 23,30 лв/кв.м., или общо 359 982,90 лева.
Изготвени са два варианта на ИП като издадената референция от възложителя
„Пазари“ ЕАД от дата 16.07.2004 г., приложена по делото (л. 70 от гр. д. 16821/2013 на ВРС),
показва, че инвеститорът в лицето на ответника е бил напълно удовлетворен по отношение
на изпълнение на заданието от проектанта „Мактер Консулт“ ЕООД. Техническите решение
още на етап „идеен проект“ са били съгласувани с ХЕИ и ДВСК. В РЗИ-Варна не е открита
документация по съгласуване, но според вещото лице такова не е било необходимо. От
издадените здравно становище на ХЕИ и санитарно становище на ДВСК одобреният ТИП е
съгласуван без забележки и съответства на санитарните и здравните норми. В приложение
12, таблица 1 са изчислени търговските площи по чертежите на одобрения на 10.03.2004 г.
архитектурен проект. В приложение 13, таблица 2 са посочени обобщени застроени и
търговски площи. Вещото лице е приело също така, че проектът отговаря на
икономическите принципи за оценка – икономичност, ефективност и възвращаемост на
средствата. По отношение на съответствието на заложените в инвестиционния технически
проект търговски площи и заложените в бизнес плана вещото лице е заключило, че е налице
разлика в количествените показатели, съотв. 88,48 кв. м. за разгънатата застроена площ и 2
036,60 кв.м. за общата търговска площ на комплекса, което в процентно изражение е 0,6 % и
15,7%.
От приетото при първоначалното разглеждане на делото заключение на повторната
тройна КСТОЕ, което настоящият съдебен състав изцяло кредитира като обективно, пълно и
обосновано се установява, че по Договор за проектантски работи от 06.01.2003г., сключен
между „Виа Монеда" ООД и „Мактер консулт" ЕООД, с който на последното дружество е
превъзложена работа, възложена от „Пазари" ЕАД на „Виа Монеда" ООД с договор за
консултантски услуги от 05.11.2002г. от 05.11.2002г. „Мактер консулт" ЕООД реално е
извършило: предпроектни проучвания – събиране на необходимите изходни данни и
изработване на генерален план (обемно устройствено проучване), което е послужило за
промяна на подробния устройствен план (ПУП): - изготвена е актуална скица за УПИ- I и
заУПИ- II, кв. 333, 9 м.р. по плана на гр. Варна; - актуален кадастър за територията; -
извадка от действащия ПУП за територията, както и регулационен план с нанесени на него
новите трасета на улиците „Д-р Пискюлиев" и „Дрин"; - данни за масовия градски транспорт
в района; - извадка от Специфични правила и норми на застрояване на гр. Варна, касаещи
района; - предварителни геоложки и хидрогеоложки данни; - предварителни изходни данни
и указания на експлоатационните дружества, които включват актуалните трасета и нива на
подземните комуникации, както и предварителните възможности за захранване на обекта.
Разработен е ПУП-ПРЗ, обединяващ УПИ-І „за пазар" и УПИ-ІІ „за озеленяване". След това
е изработен Генерален план (ситуация) и идеен проект, описано в анекс от 08.04.2003г. към
договора от 05.11.2002 г. След одобрение от възложителя на идейния проект и ген. план е
изработен технически проект в следните части: - Архитектурна част, включваща
обяснителна записка, технически чертежи по нива, основни разрези, фасади; -
Конструктивна част, включваща обяснителна записка, статически изчисления, кофражни и
армировъчни планове; - Части „Вътрешни и площадкови ел. инсталации"; - Части
„Вътрешни и площадкови ВиК инсталации"; - Част „ОВК инсталации"; - Част „Технология";
- Част „Специални инсталации"; - Част „Ниско строителство"; - Част „Асансьори, подемници
и ескалатори"; - част „Комуникации"; - част „Геология"; - част "Външно ел. захранване
6
включително трафопост"; - част „Външно ВиК" захранване; - част „Хладилна техника"; -
част „Организация на строителството". Извършени са процедурите по съгласуване на
проектите с експлотационните дружества, РИОСВ, РЗИ, ДВСК, ХЕИ, ПБЗН и са изготвени
необходимите становища за съответствие. Изготвените технически проекти са одобрени от
Възложителя като са заверени с подпис и печат на „Пазари" ЕАД по текстовите и
графичните части на проектите и са подадени в Община Варна за съгласуване и одобряване
заедно с ПУП-ПРЗ като Комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ). На 10-
11.02.2004г. с Протокол № 5 е одобрен на ЕСУТ към Община Варна с две забележки: I-ва
част Градоустройство - Приема представения ПУП- ПРЗ на УПИ I „за пазар" кв. ЗЗЗ, м.р.9 -
като „зона за търговия на открито" да се преустрои в „зона за паркиране". За отстраняване на
тази забележка е извършена сериозна преработка на комплексния проект. След
отстраняването на забележките е издадено Разрешение за строеж №10 от 25.01.2005 г. от
Главен архитект на Община Варна. Разрешението за строеж е за етапно строителство,
включващо следните етапи: 1. Пазар за плодове и зеленчуци с администрация и подземен
гараж; 2. Рибен пазар; 3. Борса за цветя; 4. Трафопостове с дизелагрегатни; 5. Надземен
паркинг. Така може да се предвиди и съответното поетапно финансиране със собствени
средства на „Пазари" ЕАД.
При така установените факти съдът от правна страна намира следното:
Предявените главни искове са с правно основание чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1, пр. 2 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на валидно договорно
правоотношение е придобил вземане на изпълнител по договор за изработка, който е
прекратен поради обективна невъзможност за изпълнение; че част от работата по договора
за изработка е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, както и размера на
частта от уговореното възнаграждение, съответна на изпълнената и полезна част от
работата; че е настъпила изискуемостта на вземането му и размера на обезщетението за
забава.
Отводът за пресъдено нещо е неоснователен. Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на
ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползува само решението
по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска
като предмет на делото. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и
обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е.
правопораждащите юридически факти. Предмет на насрещния иск, отхвърлен с решението
по т.д. № 518/2010 г. на ВОС, потвърдено с Решение № 43/29.02.2016 г. по в.т.д. № 677/2015
г. на ВАпС, е частичен кондикционен иск, предявен от „Пазари“ ЕАД срещу „Виа Монеда“
ООД, с правно основание чл.55, ал. 1, предл. 3-то във вр. с чл.87 ал.2 ЗЗД – за връщане на
даденото по развален поради виновно неизпълнение договор. Формираната с решението
сила на пресъдено нещо обхваща фактите относими към даването на нещо на валидно
възникнало основание и отпадане на основанието поради упражняване на потестативното
право на разваляне на договора. С отхвърлянето на насрещния иск е установено между
страните, че не е налице отпадане на основанието поради неизпълнение на договора за
изработка по причина, за която отговаря изпълнителят. Прекратяването на договора по право
изобщо не е било предмет на насрещния иск, съответно, решението няма преклудиращо
действие по отношение на фактите визирани в хипотезата на чл. 267, ал.1 ЗЗД, вкл. и каква
част от възложената работа е била изпълнена и е била полезна за поръчващия. Разгледаният
по същото дело и отхвърлен главен частичен иск е на друго основание – чл. 266, ал.1 ЗЗД,
поради което настоящият спор не попада в обективните предели и на формираната с
решението по този иск сила на пресъдено нещо.
Възражението на ответника, че Договор за цесия от 28.06.2012 г. е нищожен е
неоснователно. С посочения договор цедентът „Виа Монеда“ ООД е прехвърлил на
цесионера вземането си към „Пазари“ ЕАД възникнало на основание договор за
консултантски услуги от 05.11.2002 г. и анекс към същия от 08.04.2003 г. до размер на сумата
от 450 000 лева ведно със законната лихва от датата на падежа на задължението, с оглед
изпълнение на задължението на цедента спрямо цесионера по договор за проектантски
работи между тях от 06.01.2003 г., като е конкретизирано, че прехвърлената част от
възнаграждението по договора от 05.11.2002 г. се дължи за изготвяне на КПИИ по чл. 150 от
ЗУТ за строеж „Централен пазар“ на гр. Варна.
7
Договорът за цесия не е нищожен на основание по чл. 26, ал.2, предл.1 поради
невъзможен предмет. Поначало сделката е нищожна поради невъзможен предмет, ако към
момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен. Макар
и след датата на сключване на договора за цесия – 28.06.2012 г. – договорът за консултантски
услуги от 05.11.2002 г. да е бил прекратен по право, вземането за възнаграждение по
договора не е престанало да съществува. Същото или част от него е възникнало и
продължава да е дължимо но на друго правно основание – чл. 267, ал.1 ЗЗД, поради
настъпване след сключване на договора на предвиден в хипотезата на цитираната
разпоредба нов факт – невъзможно изпълнение вследствие причина, за която никоя от
страните не отговаря, като преди настъпване на този нов факт част от работата е била
изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия. При тези настъпили след сключване на
договора за изработка обстоятелства – изпълнение на част от възложената работа и
невъзможно изпълнение на договора в цялост – изпълнителят има право на съответната част
от уговореното възнаграждение – чл. 267, ал.1, изр. 2-ро in fine ЗЗД. Законът е ясен – дължи
се част от уговореното възнаграждение за частта от изпълнената работа до настъпване на
обективната невъзможност. Не е налице и правна невъзможност на предмета, тъй като за
неговото възникване или за разпореждането с него не съществува непреодолима правна
пречка.
Възражението, че сделката е нищожна поради липса на основание – чл. 26, ал.2,
предл. 4, също е неоснователно. Основанието /каузата/ на правната сделка по смисъла на
чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, чието наличие законът поставя като условие за действителност на
договора, се разбира като типичния мотив, който формира волята на страните по една
конкретна правна сделка, да сключат именно този тип правна сделка. Това е основната и
непосредствена цел (правна цел) на сделката, поради която същата е извършена, и към която
са насочени правните последици от сключването й. Основанието следва да е налице към
момента на постигане на съгласието да бъдат поети произтичащите от него задължения,
респективно да настъпят нейните типични правни последици. Сключеният на 28.06.2012 г.
договор за цесия не е лишен от кауза. Непосредствената цел на сделката е „Виа Монеда“
ООД да изпълни задължението си по сключения на 06.01.2003 г. договор с „Мактер Консулт“
ЕООД чрез даване вместо изпълнение в хипотезата на прехвърляне на вземане вместо
плащане. Тази кауза няма нищо общо с цитираните от ответника съдебни решения по
различни дела и е съществувала към момента на сключване на договора за цесия.
Предвид горното ищецът „Мактер Консулт“ ЕООД е материалноправно активно
легитимиран да иска от ответника „Пазари“ ЕАД плащане на цедираната му част от
възнаграждението по договора за консултантски услуги от 05.11.2002 г. и анекс към същия
от 08.04.2003 г., съответна на частта от работата, която е била изпълнена и може да бъде
полезна за поръчващия.
От приетото при първоначалното разглеждане на делото от ВРС заключение на
вещото лице се установява, че от изпълнителя „Мактер Консулт" ЕООД са изпълнени реално
всички дейности по договора му за проектантски работи от 06.01.2003г., сключен с „Виа
Монеда" ООД, с което последното дружество е превъзложило работа, която му е възложена
от „Пазари" ЕАД с договора за консултантски услуги от 05.11.2002 г. „Пазари" ЕАД е
използвало реално извършената работа от „Мактер Консулт" ЕООД за целите, за които го е
възложило, като е сключило Договор № 2246/14.08.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на
Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в РБългария (САПАРД).
Пазарната стойност на извършената работа от „Мактер Консулт" ЕООД, която е полезна за
възложителя, определена от вещото лице, е в размер на 359 982,90 лева без ДДС, поради
което и вземането на изпълнителя по договора за консултантски услуги от 05.11.2002 г. и
анекс към същия от 08.04.2003 г. е най-малко в този размер.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещите лица по КСТОЕ, според което от
„Мактер Консулт" ЕООД са изпълнени реално всички възложени дейности. Според
експертизата извършената от ищеца работа, в т.ч. Комплексния проект и Разрешението за
строеж за етапно строителство, са използвани реално от „Пазари" ЕАД за целите, за които ги
е възложил като е сключил Договор № 2246/14.08.2006г. за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на
8
Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в РБългария (САПАРД).
Към настоящия момент са извършени СМР за изграждане на открит паркинг по изработения
ПУП -ПРЗ и Генерален план (ситуация) от „Мактер Консулт" ЕООД. Откритият паркинг е
ограден с ажурна метална ограда с два подхода за двете части от ул. „Дрин" и ул. „Ангел
Кънчев". Пазарната стойност на извършената работа от „Мактер Консулт" ЕООД е
определена от вещите лица на 396 880,00 лева (без ДДС) при договорена стойност 356
075,00 лева (без ДДС).
С оглед на така приетите заключения съдът приема, че извършената от ищеца работа,
която с оглед на качеството му на подизпълнител представлява и реално извършена работа
по договора за консултантски услуги от 05.11.2002 г. и анекс към същия от 08.04.2003 г.,
сключен между ответника „Пазари" ЕАД и „Виа Монеда" ООД, е полезна за възложителя,
защото въз основа на изработения проект е било издадено разрешение за строеж и същият е
бил напълно годен за изпълнение. Прогласената от съда по иск на „Пазари" ЕАД нищожност
на сключения с ДФЗ договор по програма САПАРД има отношение единствено към
източника на финансиране на проекта, но не и към неговата годност или полезност.
Поначало недействителността е най-тежката гражданскоправна санкция за сключване на
порочна сделка, но тази санкция е за страните, сключили сделката, а не за третите лица.
„Мактер Консулт" ЕООД не носи отговорност за недействителността на договор Договор №
2246/14.08.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Обстоятелството, че
договорът е бил прогласен за нищожен е без значение за степента и качеството на
изпълнение на възложената работа от „Виа Монеда" ООД чрез неговия подизпълнител
„Мактер Консулт" ЕООД. Да се приеме обратното, означава да се наруши фундаментален
принцип на гражданското право, а именно забраната за неоснователно обогатяване – в
случая на „Пазари" ЕАД за сметка на „Мактер Консулт" ЕООД. Освен това, при наличие на
готов КПИИ и издадено разрешение за строеж, възложителят е свободен да избере начин на
финансиране на изпълнението на проекта. Отпадането на възможността ответникът да се
финансира посредством безвъзмездна финансова помощ при условията на програма
САПАРД по причина, за която ищецът не отговаря, не означава, че изпълнителят няма право
на възнаграждение за изпълнената и полезна за възложителя част от работата.
Обстоятелството, че възложителят „Пазари" ЕАД е взел решение да не реализира строежа
няма отношение към възможността проектът да се използва, т.е. към неговата полезност, тъй
като тази възможност се преценява към момента на прекратяване на договора за изработка
поради настъпила невъзможност за изпълнение. Към този момент проектът е бил одобрен
във всичките му части и е било издадено разрешение за строеж.
Заплатената от ответника авансово сума по договора за консултантски услуги от
05.11.2002 г. и анекс към същия от 08.04.2003 г. е в размер на 90 000 лева. Тъй като
стойността на извършената работа е 396 880,00 лева, остава дължима от „Пазари" ЕАД сума
в размер на 306 880,00 лева която е повече от предявената частична претенция от 500,00
лева.
Възражението за погасяване по давност на вземането е неоснователно. Падежът на
задължението съгласно анекса от 08.04.2003 г. е три месеца от одобряване на проекта по
програма САПАРД. Одобряването на проекта е обективирано в сключения Договор №
2246/14.08.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, поради което падежът
на задължението за плащане на възнаграждение за приетата по договора работа е настъпил
на 14.11.2006 г. Доколкото обаче Договор № 2246/14.08.2006 г. е прогласен за нищожен, то и
договорът за консултантски услуги от 05.11.2002 г. и анекс към същия от 08.04.2003 г. е
прекратен поради невъзможност за изпълнение, считано от датата на влизане в сила на
решението по гр.д. № 14090/2010 г. на СГС – 11.10.2013 г. От тази дата настъпва
изискуемостта на вземането на изпълнителя с правно основание чл. 267, ал. 1, изр. 2-ро от
ЗЗД за плащане на част от възнаграждението по договора за изработка, което е прехвърлено
на ищеца с договора за цесия от 28.06.2012 г. Искът на това основание е предявен със
заявеното изменение на първоначално предявения иск с молба – уточнение от 12.07.2017 г.
От датата на настъпване на изискуемостта – 11.10.2013 г. до 12.07.2017 г. не е изтекла
предвидената в чл. 110 от ГПК петгодишна погасителна давност за претендираната
главница.
Ето защо, главният иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД за
9
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева като част от главница в
размер на 450 000 лв., представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги
от 05.11.2002 г., сключен между възложителя „Пазари” ЕАД и изпълнителя „Виа Монеда“
ООД, което вземане е прехвърлено от „Виа Монеда“ ООД в полза на ищеца „Мактер
консулт” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г., е основателен и ще бъде уважен, а
постановеното от ВРС решение, с което този иск е отхвърлен, ще бъде отменено като
неправилно.
Изискуемоста на вземането предмет на главния иск е настъпила на 11.10.2013 г. като
същото е без срок, поради което длъжникът изпада в забава след като бъде поканен. За дата
на поканата следва да се счита датата на връчване на ответника на уточнителната молба от
12.07.2017 г., което е станало на 10.08.2017 г., от която дата ответникът е в забава и дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Предявената с акцесорния иск с правно основание
чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД претенция е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
500 лв., като част от сумата от 414 556,09 лв., представляваща законна лихва за забава,
начислена върху главницата от 450 000 лв. за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г. Както бе
посочено по-горе ответникът е изпаднал в забава на 10.08.2017 г., поради което искът за
посочения период е неоснователен. В тази част решението на ВРС следва да бъде
потвърдено.
Поради уважаване на главния иск за присъждане на главницата по предявения
частичен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 267, ал.1 ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по
предявените в условие на евентуалност иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД и
акцесорен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 86 ЗЗД, поради което постановеното
решение на ВРС в частта, с която отхвърлил евентуалните искове следва да бъде обезсилено
като недопустимо.
В производството по настоящото дело оглед изхода от спора – уважаване на иска за
главница в размер на 500 лева и отхвърляне на иска за обезщетение за забава в размер на
500 лева – съдът следва да се произнесе и по всички сторени от страните при
първоначалното и повторното разглеждане на делото съдебно-деловодни разноски. При този
изход от делото на всяка от страните ще се присъди по ½ от сторените и признати от съда
разноски.
Ищецът „Мактер консулт” ЕООД е направил следните разноски:
В производството по гр.д. № 16821/2013 г. на ВРС – в общ размер 2480,90 лева, от
които 1240 лева са му присъдени по уважения иск срещу „Виа Монеда“ ЕООД. По исковете
срещу „Пазари” ЕАД следва да се присъди ½ от 1240,45 лева или сумата 620,22 лева. В
производството по в.гр.д. 373/2021 г. по описа на ВОС – в общ размер 654,50 лева, от които
следва да се присъди сумата 327,25 лева. В производството по гр.д. № 17061/2021 г. по описа
на ВРС не е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени разноски. В
настоящото въззивно производство – 100,00 лева държавна такса, от които следва да се
присъди сумата 50,00 лева. Общо за двете съдебни инстанции на ищеца ще се присъди
сумата от 997,47 лева.
Ответникът „Пазари” ЕАД е направил следните разноски, изчислени след извършена
от въззивния съд редукция на претендираните адвокатски възнаграждения по направено
възражение за прекомерност при съобразяване фактическата и правна сложност на делото
броя на проведените открити съдебни заседания и цената на иска:
В производството по гр.д. № 16821/2013 г. на ВРС – 1315 лева депозити за вещо лице
и 350 лева, вкл. ДДС, признато от съда адвокатско възнаграждение или общо 1665 лева, от
които следва да се присъди сумата 832,50 лева. В производството по в.гр.д. 373/2021 г. по
описа на ВОС – 240,00 лева, вкл. ДДС, признато от съда адвокатско възнаграждение, от
които следва да се присъди сумата 120,00 лева. В производството по гр.д. № 17061/2021 г. по
описа на ВРС – 600,00 лева, вкл. ДДС, признато от съда адвокатско възнаграждение, от
които следва да се присъди сумата 300,00 лева. В настоящото въззивно производство –
240,00 лева, вкл. ДДС, признато от съда адвокатско възнаграждение, от които следва да се
присъди сумата 120,00 лева. Общо за двете съдебни инстанции ще се присъди сумата от
1372,50 лева.
Воден от горното, съдът
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1856/22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 17061/2021 г. по
описа на ВРС, в частта с която е отхвърлен предявеният от „Мактер Консулт“ ЕООД срещу
ответника „Пазари“ ЕАД главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева, като част от главница в
размер на 450 000,00 лева, представляваща възнаграждение по договор за консултантски
услуги от 05.11.2002 г., сключен между възложителя „Пазари” ЕАД и изпълнителя „Виа
Монеда“ ООД, което вземане е прехвърлено от „Виа Монеда“ ООД в полза на ищеца
„Мактер консулт” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г., както и в частта за
разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Пазари“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Дрин“ № 65, да заплати на „Мактер Консулт“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ №
137, ет.7, сумата от 500 (петстотин) лева като част от главница в размер на 450 000,00 лева,
представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги от 05.11.2002 г.,
сключен между възложителя „Пазари” ЕАД и изпълнителя „Виа Монеда“ ООД, което
вземане е прехвърлено от „Виа Монеда“ ООД в полза на ищеца „Мактер консулт” ЕООД с
договор за цесия от 28.06.2012 г., на основание чл. 99 вр. чл. 267, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1856/22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 17061/2021 г.
по описа на ВРС, в частите с които са отхвърлени предявените от „Мактер Консулт“ ЕООД
срещу ответника „Пазари“ ЕАД при условие на евентуалност главен иск с правно основание
чл. 99 вр. чл. 268 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева, като
част от главница в размер на 370 500 лева, представляваща вземане на „Виа Монеда“ ООД за
извършената работа, направените разходи и печалбата по договор за консултантски услуги
от 05.11.2002 г., което е прехвърлено от „Виа Монеда“ ООД в полза на ищеца „Мактер
консулт” ЕООД с договор за цесия от 28.06.2012 г., и акцесорен иск с правно основание чл.
99 вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева, като
част от сумата 341 317,78 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена върху
главницата от 370 500,00 лева за периода 25.01.2005 г. до 30.06.2012 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1856/22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 17061/2021
г. по описа на ВРС, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Пазари“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Дрин“ № 65, да заплати на „Мактер Консулт“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ №
137, ет.7, сумата от 997,47 лева представляваща направените по делото разноски пред ВРС и
ВОС, на основание чл.78, ал. 1 и ал. 3 вр. ал. 5 ГПК.
ОСЪЖДА „Мактер Консулт“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров“ № 137, ет.7, да заплати
на „Пазари“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Дрин“ № 65, сумата от 1372,50 лева, представляваща направените по делото разноски пред
ВРС и ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 вр. ал. 5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11