Решение по дело №10626/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1248
Дата: 27 февруари 2018 г. (в сила от 5 октомври 2018 г.)
Съдия: Асен Александров Воденичаров
Дело: 20161100110626
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2016 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 27.02.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 10626 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

          Ищцата Р.Х.Д., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 13.07.2016 год., около 00.00 часа на АМ Тракия, водачът Й.П.Д., при управление на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № *******, поради движение с несъобразена скорост реализирал пътно-транспортно произшествие като излязъл от пътното платно и самокатастрофирал. Поддържа, че вследствие на произшествието й били причинени телесни увреди, довели до разстройство на здравето, тъй като се возела на задната седалка на автомобила. Изпаднала в депресия, чувства се обезобразена и избягва контакт с хората. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лева. Претендират се направените по делото разноски.

          Ответникът З. „Б.И.“ АД, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск, като твърди, че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат като е пътувала в автомобила без поставен колан, а отделно от това исковата претенция е силно завишена. Моли съда да постанови съдебно решение по справедливост. Претендират се разноски.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол от 13.07.2016 год., изготвен от дежурен ПТП при ОДП-София и от който се установява, че на същата дата, около 00.00 часа на АМ Тракия, водачът Й.П.Д., при управление на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № *******, в посока София е самокатастрофирал в дясно от пътното платно, вследствие на което са пострадали пътниците в автомобила, сред които и Р.Х.Д..

По делото е приета съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещото лица М. въз основа на приетите по делото доказателства, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните и от която се установява, че причината за произшествието е движението на автомобила с висока скорост и рязката употреба на органите за управление при навлизане в участък с гъста мъгла, при което водачът е загубил контрол върху управлението на автомобила и излязъл от пътното платно в дясно. Дава заключение, че автомобила е оборудван фабрично с предпазни триточкови, механични инерционни колани за всички пътници.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицински експертизи, изготвена от вещото лице травматолог д-р Б., които съдът кредитира като обективно дадени и неоспорени от страните, от които се установява, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила диафизарно счупване на дясната раменна кост; транскондилно счупване на раменната кост в долната част; счупване на лявата лъчева кост и множество порезни рани с различен размер на главата и лицето. Спешна медицинска помощ и болнично лечение пострадалата е получила в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Св.Анна“ – София, където е постъпила в увредено общо състояние, но контактна, адекватна, с болки и ъглови деформации на дясната мишница и над лявата киткова става и с множестевни порезни рани в областта на лицето и главата. Първоначални фрактурите на двата горни крайника са били временно обездвижени с гипсови лонгети, а раните на лицето са били хирургично обработени. След проведена предоперативна подготовка на 16.07.2016 г. пострадалата е била оперирана в един сеанс, като са били извършени следните оперативни дейности: „открито наместване на дясната раменна кост и стабилзиране на костинте фрагменти с UHN- заключващ пирон с напречни винтове; със заден достъп е достигнато до супракондилната фрактура на същата раменна кост и стабилзирана с две метални плаки и винтове; счупената лява лъчева кост е била наместена и обездвижена с циркулярен гипс. Дава заключение, че ищцата е търпяла болки и страдания за период от осем месеца, като през първите два-три месеца болките са били с по-интензивен характер. Интензивни също така в първите 2-3 седмици са били болките и в началото на проведените рехабилитационни процедури на двете ръце. След третия месец болките са останали само периодично явяващи се при обща преумора на горните крайници, както и при рязка промяна на времето - при студено и влажно време. През тези периоди на ищцата се е налагало да ползва седативни и обезобляващи лекарства. Наред с претърпените болки и страдания, по време на лечението - през първите 2 месеца ищцата не е можела да си служи пълноценно с горните крайници, тъй като те са били оперирани и временно обездвижени. След 2-рия месец ищцата вече е можела да си служи с лявата ръка, а след 5-ия месец и с дясната ръка.

Дава заключение, че ищцата към момента се оплаква от периодично явяващи се болки и „щтракане“ и „пропукване“ в лявата киткова става, както и болки в дясната раменна става при натоварване. При нея на вьншната страна на дясната раменна става има остатъчен кожен белег с дължина 6 см. от където по време на костната операция е вкаран интрамедуларния пирон. На задната област над дясната лакътна става има косо разположен траен белег е дължина 9 см. от извършената костна операция на втората намираща се долу фрактура. Счупената дясна раменна кост е зараснала окончателно. Движенията на дясната раменна става са в норма с изключение на движението „отвеждане в страни“, което е в трайно намален обем с 15 градуса. Дясната лакътна става е с нормални ротаторни и флексионни движения, но екстензионното движение е в трайно намален обем с 10 градуса. Лявата киткова стаа е леко оточна и деформирана и стои в улнарна девиация, като движенията са леко ограничени във всички посоки, а при отвеждане - движението е невъзможно.

Вещото лице дава категорично заключение, че пострадалата Р.Д. е пътувала с поставен предпазен колан. Обосновава това заключение с липсата на черепно-мозъчна травма , липса на травми в областта на гърдите, корема и таза. При въртеливото движение на автомобилното купе, ако ищцата бе пътувала без поставен предпазен колан, то тялото и щеше да е „свободно подвижно“ в купето и щеше да получи тежки травматични увреждания в много анатомични области на тялото, но при нея такива не са били констатирани. Порезните рани на лицето се дължат на разпръснатите при произшествието стъклени осколки, а фрактурите на горните крайници се дължат на внезапно настъпили удари от твърди тъпи и ръбести предмети от които е изграден интериора на купето. Посочва,че фрактури на горните крайници много често се получават, защото горните крайници са свободни и движенията им не се ограничават от обезопасителния колан. Категоричен е че в процесния случай предпазният колан е изиграл превантивната си роля и ищцата е избегнала тежки травматични увреждания, които биха настъпили при процесния механизъм.

По делото е приета съдебно-медицински експертизи, изготвена от вещо лице психиатър д-р К., които съдът кредитира като обективно дадени и неоспорени от страните, от които се установява, че при ищцата вследствие на ПТП-то е налице протрахирана депресивна реакция при разстройство на адаптацията, което води до нарушения в социалното функциониране.

От приложената справка от ГФ се установява, че за лекия автомобил „Фолксваген“ с ДК № ******* е била налице застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност”, сключена при ответното дружество, валидна към момента на произшествието.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 13.07.2016 год., водачът Й.П.Д., при управление на лек автомобил „Фолксваген” с ДК № *******, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Р.Д. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила/ деяние.

Установи се от събраните доказателства, че лекия автомобил „Фолксваген” е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника З. „Б.И.“ АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на превозното средство/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в З. „Б.И.“ АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищцата е претърпяла тежки телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето за продължителен период от време, които увреждания са подробно описани в приетите по делото заключения на допуснатите съдебно-медицински експертизи. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищцата същата е търпяла болки и страдания за период от осем месеца, като през първите два-три месеца болките са били с по-интензивен характер. Интензивни също така в първите две-три седмици са били болките и в началото на проведените рехабилитационни процедури на двете ръце. Следва да бъде отчетено, че наред с претърпените болки и страдания, по време на лечението - през първите 2 месеца ищцата не е можела да си служи пълноценно с горните крайници, тъй като те са били оперирани и временно обездвижени. При определяне на обезщетението следва да бъде преценено, че при пострадалата са налице редица усложнения и белези. На вьншната страна на дясната раменна става има остатъчен кожен белег с дължина 6 см. от където по време на костната операция е вкаран интрамедуларния пирон. На задната област над дясната лакътна става има косо разположен траен белег е дължина 9 см. от извършената костна операция на втората намираща се долу фрактура. Счупената дясна раменна кост е зараснала окончателно, а движенията на дясната раменна става са в норма с изключение на движението „отвеждане в страни“, което е в трайно намален обем с 15 градуса. Дясната лакътна става е с нормални ротаторни и флексионни движения, но екстензионното движение е в трайно намален обем с 10 градуса. Лявата киткова става е леко оточна и деформирана и стои в улнарна девиация, като движенията са леко ограничени във всички посоки, а при отвеждане - движението е невъзможно. От множествените рани на лицето и главата са останали различни остатъчни по дължина белези. Тези белези възпрепятстват пострадалата да води нормален социален живот и са й причинили депресивно състояние.

Настоящият състав намира наведените от ответната страна доводи за съпричиняване за неоснователни. Установи се от заключението на вещото лице травматолог, че пострадалата е пътувала в автомобила с поставен колан, което е възпрепятствало свободното й движение вътре в купето. С оглед на изложеното съдът приема, че с поведението си пострадалата не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и направеното възражение за съпричиняване следва да се отхвърли, като неоснователно.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищцата /66 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 80 000 лева, за която сума исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена в цялост.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума е дължима, заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане. В настоящия случай обаче лихва не е поискана и поради това не следва да бъде присъждана. В противен случай съдът би се произнесъл по непредявен иск, което е недопустимо.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в размер на 2 400 лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. На следващо място, тъй като ищеца е освободен частично от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 1 600 лева. неоснователно е искането на процесуалния представител на ищеца да му бъде заплатен хонорар, тъй като се явява безплатно. Видно е от представения договор за правна защита № 15/29.09.2017 год., че страните са договорили адвокатски хонорар в размер на 2 400 лева, който обаче не е заплатен от ищцата. Наличие на договорен хонорар изключва приложението на хипотезата на чл.38 от ЗАдв.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./  З. „Б.И.“ АД с ЕИК ******* и адрес: *** да заплати на Р.Х.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. М., сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 13.07.2016 година, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК З. „Б.И.“ АД с ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 600 /хиляда и шесттотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: