Решение по дело №282/2019 на Окръжен съд - Плевен

          РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 19.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1……………………….

2………………………

при секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА т.д. № 282 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

        Пред ПлОС е депозирана  искова молба   от ищците Г.Т.Г. и П.Д.С., чрез пълномощник, срещу ответника *** със седалище гр.София.Твърди се, че на 02.07.2019 г. е регистрирана молба до ответното дружество, с която е поискано да се споразумеят и застрахователната компания да заплати на пострадалите обезщетения за причинените неимуществени вреди, но в 3-месечния срок не са постигнали споразумение.Съгласно протокол за ПТП № 1721640/20.06.2019 г. са участници в реализираното на 20.06.2019 г. ПТП в гр.Червен бряг, на кръстовището на ул.***, като водача на л.а. марка „Пежо”с ДК №*** С.С.М. не спира на знак „Стоп” и блъска челно л.а.марка „Фиат”, управляван от П.Д.С., в който на предната дясна седалка се е возил другият пострадал от ПТП Г.Т.Г., който е собственикът на л.а. марка „Фиат”.Виновен за ПТП е С.С.М., като лекият автомобил, който е управлявал, е със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество, съгласно полица 02/190012766818, валидна от 07.05.2019 г. до 06.02.2020 г.Пострадалата ищца П.С. е получила от ПТП увреждания, описани в амбулаторния лист № 00829/21.06.2019 г. с основна диагноза: фрактура туберкули майорисосис хумери синитри, защото е получила травма в лявото рамо, оплакване от оток и болки при движение и покой в раменна става, а пострадалият Г.Г., съгласно амбулаторен лист № 491/24.06.2019 г. е с основна диагноза: повърхностна травма на ухото, загубил съзнание краткотрайно, след няколко дни получил намаляване на слуха, а съгласно амбулаторен лист № 457/25.06.2019 г. с основна диагноза: неуточнена травма на главата, от удар в главата при ПТП, счупени ребра - 6,7,8, загуба на зрение за около 3-4 минути, трайно отслабване на зрението, трайно главоболие.От получените травматични увреждания ищците получили силни и трайни депресии, стресове, уплахи от МПС, станали неработоспособни, получили безсъние, тревожност, сприхавост, постоянно са в нервнопсихически изживявания, които за всеки един от тях са в пряка причинна връзка с ПТП.Прави се искане след доказване на предявените искове по основание и размер да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца Г.Т.Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, а на ищцата П.Д.С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. ведно със законната лихва от датата на ПТП 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, както и разходите по делото.

          За ответника *** със седалище гр.София, чрез пълномощник, по съществото на спора се изразява становище, че е безспорно, че е реализирано ПТП на 20.06.2019 г. в гр.Червен бряг, както и вината на водача на л.а.„Пежо”.Не е съставян протокол за пострадали лица, тъй като не му е съобщено за такива.Следва да се отхвърлят исковете, тъй като не са доказани травмите на ищците и причинно-следствената връзка с ПТП.Алтернативно, ако се приеме, че такава е налице,  то следва да се съобрази заключението на СМЕ, като поради липсата на рентгенови снимки по отношение на ищеца не може да се установи къде е реазилизирано счупването и оттам и неговия механизъм.Не е установена загуба на слух и проблеми със зрението, с оглед на установеното заболяване диабет преди ПТП.Липсват данни за консултация с хирург, за ползван отпуск за временна неработоспособност.Счита, че е доказано съпричиняване, което определя на 70%.По отношение на ищцата  счита исковата претенция за неоснователна, а алтернативно - посоченото от ВЛ счупване се лекува чрез обездвижване за срок от 3 седмици и единствените лекарства са болкоуспокояващи.Счита, че искът е твърде завишен, както и първият, несъобразен  с характера на травмата, с периода на нейното възстановяване.Ако се приеме, че е налице отговорност, то съпричиняването от страна  на ищцата е 70%.Прави се искане да се присъдят разноски по компенсация.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна.

На 20.06.2019 г. в гр.Червен бряг на кръстовището на ул.”***” и ул.”***” настъпва ПТП.

По ул.”***” се е движил автомобил „Пежо” с рег.№***.Преди навлизане в кръстовището на десния тротоар за този азвотомобил е поставен пътен знак Б2”Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, но водачът на лекия автомобил не спира на знака „Стоп” и навлиза в кръстовището.

По ул.”***” се е движил л.а.„Фиат” с рег.№***, като по посоката на движение на този автомобил преди кръстовището е поставен знак Б3”Път с предимство”.Двата автомобила се срещат в кръстовището с предната част на „Пежо” и предната лява част на „Фиат”, като в резултат на удара по автомобилите са настъпили деформации и след удара спрели в областта на кръстовището.

В приложения  протокол за ПТП от 20.06.2019 г. е посочено, че водачът на л.а.„Пежо” не  е спазил Б-2 на кръстовище и реализира ПТП.Съставен е АУАН на 20.06.2019 г., като на водача на лекия автомобил „Пежо” е наложено административно наказание с наказателно постановление от 24.06.2019 г.

       Не e спорно, че за процесния лек автомобил с рег.№ *** има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на ПТП с ответника с полица BG/02/119001276818, валидна от 07.05.2019 г. до 06.02.2020 г.

      За изясняване на механизма на ПТП от заключението на ВЛ инж.П., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че причините за настъпване на ПТП между двата автомобила са свързани с правилата за движението.Водачът на л.а.”Пежо” не спира на знак Б2”Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство”.

       ВЛ е посочило, че водачът на л.а.„Пежо” е имал техническа възможност да вижда знака „Стоп” на тротоара преди навлизане в кръстовището.Това определя възможността за него да намали скоростта, да спре преди знака или най-късно на западната гранична линия на кръстовището.Това определя възможността за водача на „Фиат” да напусне кръстовището без удар между автомобилите.Водачът на ППС, приближаващ към сигнализирано кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.Скоростта на автомобилите на основание механизма на удара, настъпилите деформации и последствията от техническа гледна точка се преценяват за скорост около 40-50 км/ч./населено място, регулирано кръстовище, ограничение за максималната скорост/.

        ВЛ е посочило, че л.а.„Фиат” е оборудван с триточкови обезопасителни колани.Предпазните колани осигуряват неподвижност на тялото към седалката при рязко изменение на скоростта.От техническа гледна точка при правилно поставени предпазни колани трудно е да се обясни спукването на три десни ребра, (6-то, 7-мо и 8-мо), както и охлузването по ушните миди и удар по главата, увредена лява раменна става и ключица.

        ВЛ е посочило, че няма данни при произшествието пострадалите да са били с правилно поставени обезопасителни колани.Те са ефективни при челен удар.При страничен удар, тялото в определени случаи може да се изместа в горната част на обезопасителния колан.Обезопасителните колани в момента на удара се притягат допълнително към тялото и предпазват същото от преместване.При поставени колани тялото няма движение от седалките към арматурното табло, челното стъкло или изпадане от седалката.

      В тази насока от СМЕ е видно относно механизма на ПТП, че е налице блъскане отляво на л.а.„Фиат” от л.а.”Пежо” (челен удар за Пежо).

      От заключението на ВЛ д-р К., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че за уврежданията, получени от ищеца Г.Г. са представени три медицински документа: фиш искане за рентгенологично изследване и амбулаторен лист № 491/24.06.2019 г., издаден от  специалист УНГ, амбулаторен лист № 457/25.06.2019 г., издаден от  специалист по очни болести.

        Датата на рентгеновото изследване е 20.06.2019 г., не са вписани номерът на изследването и анатомичната локализация на спукването на ребрата, рентгеновата снимка не е приложена, както и амбулаторен лист за преглед от хирург и болничен лист за временна нетрудоспособност, каквито предполага такава гръдна травма.

        В амбулаторен лист № 491 вписаната диагноза е „Повърхностна травма на ухото”, най-вероятно поради съобщена болезненост при опипване на ушните миди, като не е посочено кое ухо е травмирано и същността на травмата му.Слухът е изследван с разговорна и шепотна реч, при което е установен нормален слух на двете уши.Не се е наложило и няма данни да са провеждани апаратно изследване на слуха, както и проследяване на слуха с последващи прегледи.

       В амбулаторен лист № 457 вписната диагноза е „Последици от неуточнена травма на главата”, като не са посочени последиците.Съобразно отразения очен статус, липсват травматични увреждания на очите и зрението.Установено е болестно увреждане очното дъно на двете очи - склероза на съдовете и жълтото петно (макула), и леко намалена зрителна острота 0.8.-0.9, което в конкретния случай е проява на усложнение (микроангиопатия) на захарния диабет, от който ищецът Г.Г. страда.

      ВЛ е посочило, че липсват категорични данни за получени от ищеца травматични увреждания при ПТП на 20.06.2019 г., но следва да се обсъжда като възможна гръдна травма със спукани три десни ребра (6-то, 7-мо и 8-мо), което води до трайно затрудняване на движението на снагата за сроко около 1-1.5 месеца и на годността за физически труд за около 1-2 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес.Въпросите за действителността на гръдната травма, а оттам и за механизма на получаването й изискват представянето на рентгеновите снимки на гръдния кош.

       По отношение на уврежданията, получени от ищцата П.С., ВЛ е посочило, че са представени три медицински документа: фиш за СМП от ФСМП-Червен бряг, фиш искане за рентгенологично изследване и амбулаторен лист № 829/21.06.2019 г., издаден от специалист по ортопедия и травматология.

      Съгласно първия документ на ищцата е поставена работна диагноза Контузия на ляво рамо.От втория документ е видно, че установената рентгенова находка /диагноза е Спукване (фисура) на голямото изпъкване (големия възел, туберкулум майорис) на лявата раменна кост без разместване.

      Прегледът от ортопед е установил травма на лявата раменна става с оточност, ограничени и болезнени движения, като е поставена диагноза Счупване на голямото изпъкване (туберкулум майорис) на лявата раменна кост, като лечението е презназначено обездвижване на ставата с ортеза за срок от 3 седмици и аналгетици.Липсват документи за проследяване на оздравителния процес с последващи прегледи и рехабилитация.

     ВЛ е посочило, че при ПТП на 20.06.2019 г. на ищцата е причинено Спукване на големия туберкул на лявата раменна кост (без разместване), което води да трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок около 1-1.5 месеца и на годността за физически труд за около 1.5-2 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес.

     За изясняване на спорните по делото обстоятелства са събрани и гласни доказателства.

     От показанията на свидетеля Л.В. се установява, че е получен сигнал за процесното ПТП  с материални щети, което е посетил на място, установил е два автомобила, съставил е акт на виновния водач, кото не е спазил знак „Стоп”, а щетите е описал в протокол за материални щети при ПТП.Никой от участниците в ПТП не е казал, че има нужда от медицинска помощ, поради което е издал посочения протокол за щетите по автомобилите, а не протокол за пострадали лица.

      От показанията на свидетеля Х.Х. се установява, че ищецът миналата година е катастрофирал, той му е комшия, приятели са.Н следващия ден е отишъл да го види, защото се е оплаквал от болки в гърдите, бил е притеснен, имал е болки в главата.Казал е, че има счупени ребра - на снимката се е виждало, ходил е на доктор.Бил е доста притеснен постоянно.После го е помолил да му помага, да му пазарува, защото са го боляли гърдите, а той живее на петия етаж, трудно се е качвал, слизал.Около един месец не е ходил на работа, толкова някъде е бил и в болнични.Имало е промяна в него, защото след инцидента не е излизал, бил се е затворил в себе си, бил е уплашен, имал е проблеми със слуха, казал е, че и зрението му отслабва.Оплаквал се  първите дни и от силна болка в главата.И сега при промяна на времето изпитва болка.Преди е бил е по-весел човек.Страх го е да се вози в кола.

      От показанията на свидетеля Д.С., баща на ищцата, се установява, че на 20.06.2019 г. са му се обадили, че дъщеря му са я блъснали на въпросното кръстовище в гр.Червен бряг.Отишъл е до Бърза помощ и е видял дъщеря си там разплакана, оплаквала се е, че я боли лявото рамо, с главоболие.На следващия ден, след направените снимки, са казали, че има фрактура на лявото рамо.След това се е лекувала в къщи, като родителите й са се грижели за нея.Оплаквала се е после доста дълго време, че е стресирана, не е искала да кара повече, да се качва на автомобил, била е уплашена след инцидента.Трудно й е било да си движи лявата ръка, не е могла да се обслужва с нея.Все още има някакви леки травми.Приемала е обезболяващи  повече от шест месеца.Все още не може да преживее стреса, който е преживяла, като дори когато той я вози в колата се страхува като има някои движения.Оттогава не иска да се качва в автомобил да шофира.Носела е ортеза, за да не се размества рамото, както са го направили докторите, месец сигурно и повече.

     Показанията на свидетелите следва да се кредитират като обективни при условията на чл.172 ГПК, тъй като същите имат непосредствени впечатления от лечебния и възстановителен период след настъпването на ПТП и последвалите промени в живота на ищците.

       Съдът приема за установено следното от правна страна.

      Предявени са пряк иск по чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД  за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от пострадали лица при ПТП срещу застраховател на „ГО на автомобилистите” на виновния водач, като се претендира и обезщетение в размер на законната лихва от датата на ПТП.

      Претендираното право (застрахователно обезщетение за неимуществени вреди) произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице - виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, от което деяние са настъпили неимуществени вреди (болки и страдания) от посочените увреждания.

     Предявеният иск от всеки от ищците е доказан по основание.

      В случая е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП-20.06.2019 г., по силата на което ответникът е поел задължение да обезщети увреденото при използването на процесния застрахован автомобил трето лице.

Водачът на л.а.”Пежо” е не спрял на знак Б2”Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!” в района на кръстовището между улиците „***” и ул.”***”, като е последвал сблъсък между този автомобил и л.а.”Фиат”, който е бил челен на първия лек автомобил и страничен за втория.

Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че на ищеца са причинени следните травматични увреждания: гръдна травма със спукани три десни ребра (6-то, 7-мо и 8-мо).Спукването на три ребра води до трайно затрудняване на движението на снагата за срок около 1-1.5 месеца и на годността за физически труд около 1-2 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес.

Липсват травматични увреждания на очите и зрението.Установен е нормален слух на двете уши.

След процесното ПТП е имал болки в гърдите и главата, бил е притеснен.При промяна на времето изпитва болки в гърдите.Около един месец, когато не е ходил на работа, му е помагал свидетеля Христов, като е пазарувал, карал го е, където е нужно, защото труно се е качвал и слизал.Бил е по-весел човек преди катастрофата, сега почти не излиза.Страх го е да се вози в кола.

Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че на ищцата е причинено спукване на големия туберкул на лявата раменна кост (без разместване).Това е довело до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за срок около 1.1-5 месеца и на годността за физически труд за около 1.5-2 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес.За лечението е назначено обездвижане на ставата с ортеза за срок от 3 седмици и аналгетици.

От доказаталествата по делото се установява, че е била уплашена след инцидента, не иска да кара повече, не е могла да се обслужва с лявата ръка, тъй като й е било трудно да я движи.Все още не може да преживее стреса, който е преживяла.Около месец е носела ортеза, за да не се размества рамото.Приемала е обезболяващи около шест месеца.

Въз основа на доказателствата по делото съдът приема, че на ищеца е причинена гръдна травма със спукване на три ребра (6,7 и 8), а на ищцата-спукване на големия туберкул на лява раменна кост, които са получени при претърпяното ПТП, т.е. са в причинно-следствена връзка с него.

Относно възражението на ответника във връзка със съставения протокол за ПТП съдът намира  следното.

За настъпило ПТП се съставят посочените в чл.2, ал.1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ (загл.изм.ДВ бр.19/2017 г.), между които и констативен протокол за ПТП с пострадали лица и протокол за ПТП с материални щети.

При ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол за ПТП с пострадали лица съгласно приложение № 1 (чл.3 от горепосочената Наредба), а при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП съгласно приложение № 2 (чл.4 от Наредбата), като в процесния случай е съставен протокол за ПТП с материални щети приложение № 2, тъй като никой от участниците в процесното ПТП не е поискал медицинска помощ.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ.Това обаче не освобождава съда от задължение да изследва механизма на ПТП и с други доказателствени средства.Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта за доказване на механизма на произшествието, поради което той може да ангажира и други доказателства, когато протоколът не удостоверява всички релевантни за спора обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.При оспорване, непълнота или недостатъци на протокола съдът може да изясни механизма на произшествието и съответно противоправността на деянието и с други доказателства (определение № 94/20.02.2020 г. на ВКС по т.д.№ 1097/2019 г., ІІ т.о., определение № 767/22.11.2016 г. на ВКС по т.д.№ 61261/2016 г., ІІІ г.о., определение № 715/13.10.2017 г. на ВКС по гр.д.№ 1624/2017 г., ІІІ г.о.).

Изхождайки от гореизложеното, независимо, че видът на съставения протокол е друг, съдът намира, че механизмът на произшествието е установен, събраните по делото доказателства обосновават извод за противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „Пежо“, довело до настъпване на ПТП и вредните последици,  доказана е причинно-следстевната вързка между ПТП и получените травматични увреждания на ищците, т.е. осъществен е фактическият състав  по чл.45 от ЗЗД.

Относно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, с оглед прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, то за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.

В процесния случай от доказателствата по делото не се установява ищците да са били с поставени обезопасителни колани с оглед на чл.137а от ЗДвП, а при поставени такива тялото не би имало движение от седалките към арматурното табло, челното стъкло или изпадане от седалки, с оглед на получените от двамата травматични увреждания, поради което следва да се приеме наличие на съпричиняване.

         Съдът счита, че  съпричиняването  от страна на ищците е в размер на 50% (определение № 777/20.10.2015 г. на ВКС по т.д.№ 209/2015 г., І т.о.).

        По отношение на доказаността на размера на предявените искови претенции за  неимуществени вреди съдът намира  следното.

Съгласно  чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

     Според чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като следва да се съобразят характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им.

       При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, изхождайки от характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, негативните емоционални преживявания, продължителността на оздравителния период и отражението му върху начина на живот на ищеца Г.Г., както и неговата възраст - на около 52 години, съдът намира, че то с оглед на чл.52 ЗЗД възлиза на 40 000 лв. (определение № 502/08.07.2013 г. на ВКС по т.д.№ 805/2012 г., ІІ т.о.).

       Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата на основание чл.432 КЗ  сумата в размер на 20 000 лв., с оглед на чл.51, ал.2 ЗЗД, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 20.06.2019 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като за разликата над  20 000 лв. до 120 000 лв., т.е. за сумата от 100 000 лв.,  претендирано обезщетение за неимуществени вреди искът следва да се отхвърли като неоснователен, както и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 20.06.2019 г. до 02.10.2019 г. включително.

      При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, изхождайки от брой, вид и тежест на причинените на ищцата П.С. травматични увреждания, продължителността на лечебния и възстановителния период, интензитета на търпените  болки и страдания, търпените неудобства и ограничения, цялостното негативно отражение на събитието върху психоемоционалното  й състояние, възрастта й - на около 19 години към датата на ПТП, съдът намира, че то с оглед на чл.52 ЗЗД възлиза на 26 000 лв. (определение № 454/1.07.2020 г. на ВКС по т.д.№2527/2019г., ІІ т.о.).

  Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата на основание чл.432 КЗ  сумата в размер на 13 000 лв., с оглед на чл.51, ал.2 ЗЗД, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 20.06.2019 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, като за разликата над  13 000 лв. до 40 000 лв., т.е. за сумата от 27 000 лв.,  претендирано обезщетение за неимуществени вреди искът следва да се отхвърли като неоснователен, както и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 20.06.2019 г. до 02.10.2019 г. включително.

         По отношение на началния момент, от който следва да се присъди законната лихва върху така определеното обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира следното.

        Писмената застрахователна претенция по чл.380 КЗ е депозирана  пред застрахователя на 02.07.2019 г.

        Законна лихва се претендира от 20.06.2019 г.-датата на ПТП.

         В Дял втори „Гражданска отговорност на автомобилистите”, глава 47 (чл.477-чл.505) КЗ, е  уредена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а чл.497 КЗ-лихвите за забава върху дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя.

         В чл.505 КЗ е посочено, че за тази задължителна застраховка се прилагат глави 41, 44 и 45, доколкото друго не е уредено в този дял.Съдът счита, че нормата на чл.497 КЗ урежда друго, поради което не са приложими разпоредбите на чл.429, ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 КЗ (определя застрахователното покритие по задължителната засраховка „ГО“ на автомобилистите) във вр. с чл.429, ал.2, т.2 КЗ.Нормата на чл.497 КЗ се явява специална  по отношение на нормата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ.

       Считайки за приложима разпоредбата на чл.497, ал.1 КЗ, съдът счита, че е приложима т.2 от нея, а не т.1, тъй като последната е приложима само при представяне от увреденото лице на доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ.

Съдът приема, че ответникът дължи законна лихва върху двете горепосочени обезщетения за неимуществени  вреди (20 000 лв., респективно 13 000 лв.) от изтичането на тримесечния срок от предявяване на претенцията, т.е. от 03.10.2019 г., до окончателното изплащане на двете суми, поради което следва да бъде осъден да я заплати на ищците (определение № 735/23.12.2019 г. на ВКС по т.д.№ 1450/2019 г., ІІ т.о.).

        При този изход на процеса следва да бъде осъден ответникът да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на ПлОС държавна такса в размер на 1 320  лв., както и разноски за вещи лица в размер на 100 лв.

Адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА при частично уважен иск се определя въз основа на цената на предявения иск по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като така изчисленото минимално адвокатско възнаграждение се редуцира съразмерно на уважената част от иска, като в процесния случай то следва да се определи с оглед на двата осъдителни иска и съобразно приложимите разпоредби от Наредбата - тези на чл.2, ал.5, чл.7, ал.2, т.4 и т.5.

Следва да бъде осъден ответникът на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв.Б.  сумата в размер на 1 217.25 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред ПлОС на ищците.

По отношение на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника е направено възражение за прекомерност от ищците с олед на фактическата и правна сложност на делото по чл.78, ал.5 ГПК, но същото е неоснователно, тъй като претендираното такова е в минимален размер, изчислено по горепосочения начин – 5 760 лв.

В полза на ищеца Г.Г. са дължими от ответника разноски по делото в размер на 8.33 лв., които следва да бъде осъден същия да му заплати.

       Дължимите разноски в полза на ответника съобразно чл.78, ал.3 ГПК са в размер на 5 278.43 лв., които следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника.

       Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                 Р     Е     Ш       И      :

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”***”***, ЕИК ***, да заплати на ищеца Г.Т.Г., ЕГН **********,***, сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 20.06.2019 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху горепосочената главница от 20 000 лв., считано от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 20 000 лв. до 120 000 лв., т.е. за сумата от 100 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 20.06.2019 г. до 02.10.2019 г. включително.

ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ ответника *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”***”***, ЕИК ***, да заплати на ищцата П.Д.С., ЕГН ***********,***, сумата от 13 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото на 20.06.2019 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху горепосочената главница от 13 000 лв., считано от 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата над 13 000 лв. до 40 000 лв., т.е. за сумата от 27 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 20.06.2019 г. до 02.10.2019 г. включително.

      ПРИСЪДЕНИТЕ суми с оглед на чл.236, ал.1, т.7 ГПК в полза на ищците Г.Т.Г., ЕГН **********, и П.Д.С., ЕГН ***********, могат да бъдат заплатени от ответника *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”***”***, ЕИК ***,  с пощенски запис на упълномощения им адвокат С.В.Б.,***.

      ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ответника *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”***”***, ЕИК ***, да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса  в размер на 1 320 лв, както и разноски за вещи лица в размер на 100 лв.

      ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2  ЗА ответника *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”***”***, ЕИК ***,  да заплати  на адвокат С.В.Б., ЕГН **********, адвокат от САК, от гр.София, ул***, сумата от 1 217.25  лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред ПлОС.   

Осъжда на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците Г.Т.Г., ЕГН **********, и П.Д.С., ЕГН ***********, да заплатят на ответника *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”***”***, ЕИК ***, разноски по делото в размер на 5 278.43 лв.

Осъжда ответника *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”***”***, ЕИК ***, да заплати на ищеца Г.Т.Г., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 8.33 лв.

 Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчване на препис от същото.

 

                             СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: