№ 181580
гр. София, 10.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Частно гражданско дело
№ 20241110171085 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжник, за който, съгласно извършената служебна справка за постоянен и
настоящ адрес, се установява, че е няма регистриран настоящ адрес в
Република България.
Съгласно чл.411, ал. 1 от ГПК заявлението се подава до районния съд
по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок
извършва служебна проверка на местната подсъдност, като заявление срещу
потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а
при липса на настоящ адрес – по постоянния, като ако съдът прецени, че
делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК /в приложимата й
към спора редакция/, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение по
отношение на длъжник, който няма обичайно местопребиваване на
територията на Република България.
Съдебната практика приема, че легалната дефиниция за обичайно
местопребиваване не се съдържа в Гражданско процесуалния кодекс, но е
дадена в Кодекса за международно частно право. Нормата на чл. 48, ал. 7
предвижда, че под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира
мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване.
За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки.
В случая не се твърди и не се доказва наличието на такива
обстоятелства, а от извършените от съда служебни справки се установява, че
длъжникът няма сключени трудови договори в България и не упражнява
търговска дейност.
1
По изложените съображения съдът намира, че не е изпълнен
фактическият състав за издаване на заповед изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника.
С оглед на горното заявлението следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 411 ал. 2, т. 4 от ГПК,
съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение с вх.№ 384139/28.11.2024 г., подадено от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Н. Е. Г..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2