№ 129
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
като разгледа докладваното от Мария П. Шишкова Частно наказателно дело
№ 20215300201755 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
С Постановление от 22.07.2021 г., след приключване на разследването по
досъдебно производство № 213/2020 г. по описа на РУ – Карлово,
упражнявайки правомощията си по чл. 242, ал. 1 от НПК, наблюдаващият
прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив е приел, че въпреки наличието
на достатъчно доказателства и доказателствени средства за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1 във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК, тъй като извършителят му - П.К.Д. е починал, са налице
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 4 и по чл.
243, ал. 2 от НПК, поради което е прекратил наказателното производство.
Недоволна от прокурорския акт е останала А.Д. – майка на пострадалите
от пътно-транспортното произшестве - Д.Д. и П.Д., която го обжалва с искане
да бъде отменено като постановено при непълно и необективно разследване,
поради неизясняване на всички релевантни фактически обстоятелства от
значение за установяване на механизма на настъпване на пътно –
транспортното произшествие, което рефлектира пряко и върху правилното
приложение на материалния закон относно причините за настъпване на
произшествието. В този аспект, в жалбата се твърди, че неправилно
наблюдаващият прокурор е кредитирал изцяло с доверие показанията на
свидетелите В.С. и П.П., без да подложи на задълбочена проверка
обективните данни относно спазването на правилата за движение при
управлението на моторните превозни средства, които те са управлявали в
1
района на пътно – транспортното произшествие във времето на настъпването
му. Изложени са и твърдения за незаконосъобразна преценка на прокурора по
отношение на категорично установения факт - допуснатото нарушение на
ограничението на скоростта на движение в района на местопроизшествието и
от пострадалия - свид.П. – водач другия автомобил, участвал в пътно –
транспортното произшествие.
С тези аргументи е обосновано искането за отмяна на обжалвания
прокурорски акт и връщане на делото за допълнително разследване за
установяване и на скоростта на движение на управляваното от свид.В.С.
моторно превозно средство – л. а. „Мерцедес С220“ към момента на
разминаването му с лекия автомобил на П.Д., съответствието й с
ограничението на скоростта в района на местопроизшествието, респективно
влиянието й върху траекторията на движение на този лек автомобил при
изпълнение на маневрата „завой наляво“ и евентуалното й влияние за
отклонението в движението на управлявания от П.Д. лек автомобил
„Мерцедес С 200 Компресор“ и навлизането му в банкета по начин,
предпоставил последващата загуба на управление и навлизането в платното
на насрещнодвижещи се автомобили, довел до удара с превозното средство,
управлявано от свид. П..
Към постановлението на прокурора са приложени заверени копия от
обратните разписки, с които е връчен препис на наследниците на починалите
П. и Д.Д.и, както и на пострадалия П.П.. Препис от постановлението за
прекратяване на наказателното производство не е изпращан на
упълномощените в хода на разследването процесуални представители на
жалбоподателката А.Д. – майка на починалите П. и Д.Д.и – адв. И.Д., който я
е представлявал при предявяване на разследването, както и на адв. В.М. –
упълномощен от свид. П.П., също участвал при предявяване на
разследването.
Констатираните пропуски при уведомяването на процесуалните
представители в конкретния казус не са довели до ограничаване правата на
пострадалите лица, които могат да участват и като страни в съдебната фаза на
процеса, доколкото по категоричен начин е установено, връчването на препис
от постановлението на главните носители на процесуални права –
пострадалите от инкриминираното пътно – транспортно произшествие, още
2
повече, че в пълномощното на адв.И.Д. изрично е посочено, че то е
единствено за участието му при предявяване на разследването. По отношение
на повереника на пострадалия свид. П.П. – адв. В.М. същият се е запознал с
материалите, приложени към настоящото производство, поради което ако е
считал за необходимо да сезира съда с жалба по реда на чл. 243, ал. 6 и сл. от
НПК не е бил ограничен да го стори, дори и след образуване на съдебното
производство по жалбата на А.Д..
Настоящият съдебен състав счете депозираната жалба за процесуално
допустима, подадена от лице, включено в кръга на посочените в чл. 243, ал. 4
от НПК, в предвидения от закона срок, след личното получаване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство,
срещу подлежащ на съдебен контрол прокурорски акт, а разгледана по
същество – за ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът възприе за основателни аргументите, изложени в жалбата
относно неспазената процедура на връчване на постановлението за
прекратяване на наказателното производство по отношение на
жалбоподателката А.Д., рефлектирало върху срока, в който е депозирана
жалбата срещу постановлението. В протокола, с който е документиран
проведеният й разпит като свидетел в хода на досъдебното производство от
12.05.2020 г. (л. 40 ДП) жалбоподателката Д. изрично е посочила постоянния си
адрес, на който е регистрирана в гр. К., както и мястото й на работа,
намиращо се в друго населено място, където е настоящият й адрес. В
обратната разписка, удостоверяваща връчването на преписа от
Постановлението за прекратяване на наказателното производство на
жалбоподателката А.Д. е отразено, че на 26.07.2021 г. същият е получен от
нейната майка – П.Т.Н., която живее на различен адрес от този, на който е
постоянната адресна регистрация на жалбоподателката в гр. К.. Вярно е, че г-
жа П.Н. е от кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от
НПК, но в конкретния казус основателно е възражението на
жалбоподателката, че връчването е следвало да се извърши на адреса, на
който е постоянната или настоящата й адресна регистрация, именно с оглед
на осигуряване на обективна възможност да упражни правото си на жалба в
3
предвидения от закона срок. В конкретния случай, допуснатото формално
нарушение на процедурата на връчване на преписа от постановлението за
прекратяване е лишило жалбоподателката от възможността да получи лично
и да упражни своевременно правото си да обжалва акта на наблюдаващия
прокурор, който счита, че нарушава законните й права и интереси. Доколкото
това нарушение на процедурата не е резултат на недобросъвестното й
процесуално поведение - жалбоподателката е уведомила надлежно органите
на досъдебното производство за адресите, на които пребивава и може да бъде
открита, за да бъде призована, нещо което нееднократно се е случвало в
рамките на провежданите действия по разследване и процесуални действия, с
оглед гарантиране ефективното упражняване на правата й и най - вече
правото й на жалба пред съд, в съответствие с международните стандарти,
залегнали в Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата,
подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково
решение 2001/220/ПВР на Съвета, както и в основния принцип, визиран в
нормата на чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от НПК, настоящият съдебен състав прие, че
подадената жалба от майката на починалите П. и Д.Д.и е процесуално
допустима и следва да бъде разтледана по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
Досъдебно производство № 213/2020 г. по описа на РУ – Карлово е
започнало по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК с първото действие по разследване
– оглед на местопроизшествието – и е водено за извършено на 08.05.2020 г. на
пътя с. Васил Левски – гр. Карлово престъпление по чл.343, ал. 3, б. „Б“ във
вр. с ал. 1, б. „В“ във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Въз основа на събраните в хода на разследването доказателства и
доказателствени средства, наблюдаващият прокурор от Окръжна
прокуратура – Пловдив е приел за установена следната фактическа
обстановка:
4
На 08.05.2020 г. в светлата част на деня, свидетелите К.Д. и А.Д. и
синовете им – П.К.Д. и Д.К.Д. били в имота си в с. ********, област Пловдив.
Работили през целия ден и около 20,00 ч. решили да се приберат в дома си в
гр. К.. Придвижвали се с два автомобила. Родителите пътували с
управлявания от свид. К.Д. лек автомобил „Фолксваген Пасат“ а децата – с
управлявания от П.Д. лек автомобил „Мерцедес С 200 Компресор“ с рег. №
****** до когото на предна дясна седалка пътувал брат му – Д.Д.. Пътьом се
отбили през дома на бащата на свид. А.Д. в с. ***** – свид. В.Д.Н..
При потеглянето от с. *****, автомобилът, управляван от П.Д. избързал
напред като скоро след това свидетелите К.Д. и А.Д. го изгубили от
полезрението си. Към този момент, времето било топло, пътната настилка –
суха, настъпвало смрачаване. Около 20,53 ч. свид. Д. провела разговор по
мобилния си телефон със сина си М.Д., тъй като знаела, че автомобилът се
управлява от брат му П., и го уведомила, че те с баща им ще се върнат до
къщата им в с. ********, за да изхвърлят боклука. Към този момент
управляваният от П.Д. лек автомобил „Мерцедес С 200 Компресор“ се
движил в северната лента на платното за движение на път № I-6, по
направление – с. Васил Левски, област Пловдив – гр. Карлово, в посока изток
– запад.
По същото време, около 20,55 ч. по южната лента на платното за
движение, в срещуположна на движението на лекия автомобил посока – от
запад на изток, се движил, управляван от пострадалия – свид. П.П. П. товарен
автомобил „Форд Рейнджър“ с ДК № ****** с десен волан със скорост около
75 км/ч. На предна дясна седалка до шофьора пътувала свид. Н.Е.Н..
Скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от П.Д. била
около 148 км/ч и въпреки, че надвишавала значително нормативно
определената в ЗДвП за този участък – 90 км/ч. Водачът предприел навлизане
с тази скорост в следващия десен завой на пътя. Движението с технически
несъобразената с радиуса на завоя скорост довела до загуба на контрол над
автомобила от водача П.Д., в резултат на което превозното средство
напуснало временно платното за движение и десните му колела, навлезли в
банкета, след което автомобилът се насочил към лявата за него (южна) лента
на платното за движение, в която навлязъл неконтролирано. В този момент, в
тази лента се движил управляваният от свид. П.П. товарен автомобил „Форд
5
Рейнджър“. Свид. П. възприел внезапно появилата се опасност за движението
на автомобила си и задействал спирачната му система, успявайки да
намали скоростта до около 69 км/ч. Това обаче не препятствало
настъпването на удар между двете превозни средства в южната лента на
платното за движение, в която се движил товарният автомобил на свид. П..
Ударът настъпил в предната дясна част на автомобила на свидетеля П. и
в предната дясна част на лекия автомобил, управляван от П.Д.. След удара,
автомобилът на Д. напуснал пътното платно за движение и се установил в
затревен участък, на около 9 м. южно от платното за движение с предна част,
ориентирана в обратна посока на първоначалното му направление – на изток.
От своя страна – товарният автомобил „Форд Рейнджър“ останал в лентата на
платното за движение, по която се движил преди удара, завъртайки се
напречно на платното, с предна част – ориентирана на юг.
В резултат на пътно – транспортното произшествие настъпила смъртта
на водача на лекия автомобил „Мерцедес С 200 Компресор“ – П.Д. и на
неговия спътник – брат му Д.Д., а на водача на другия участвал в
произшествието автомобил – свид. П.П. били причинени множество
травматични увреждания, описани подробно в заключението на СМЕ,
назначена в хода на разследването, включително счупване на пет ребра
вдясно – от IV до VIII, което довело до трайно затрудняване движенията на
снагата. На пътуващата в автомобила на свид. П. – свид. Н.Н. са причинени
травматични увреждания извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Непосредствено преди да настъпи удара между двете превозни
средства, автомобилът, управляван от П.Д. се разминал с управлявания от
свид. В.И.С. автомобил „Мерцедес С 220“, който се движил по направлението
на товарния автомобил на свид.П.П. и малко преди маневрата „завой наляво“
изпреварил автомобила на свид. П.. Пътуващият в автомобила на свид. С., на
предна дясна седалка – свид. И.Д.И. възприел в страничното огледало
напускането на пътното платно и навлизането в банкета на десните гуми на
автомобила на П.Д., включително и последващия удар с автомобила на свид.
П..
След подаден сигнал на спешен номер 112 на местопроизшествието
пристигнал полицейски екип и екип на Спешна медицинска помощ –
Пловдив, който констатирал смъртта на водача П.Д. и на спътника му –
6
неговия брат Д.Д.. Пострадалите П.П. и свид. Н.Н. били откарани за лечение
в ЦСМП – Пловдив.
Тази фактическа обстановка наблюдаващият прокурор е възприел,
кредитирайки изцяло показанията на разпитаните в хода на разследването
свидетели – П.П. и Н.Н., В.С. и И.И., Н.Д., както и от приложените писмени
доказателства – данните в Протокола за оглед на местопроизшествие и
изготвения към него фото – албум.
За установяване на причинно – следствената връзка между настъпилото
пътно-транспортно произшествие и смъртта на водача на лекия автомобил
„Мерцедес С 200 Компресор“ П.Д., както и на неговия спътник – брат му
Д.Д., прокурорът е кредитирал заключенията на назначените в хода на
разследването съдебно медицински експертизи, изготвени след извършените
аутопсии.
В същите е отразено, че причина за смъртта на водача на автомобила
П.Д. е острата кръвозагуба, настъпила в резултат на излив на 1 300 мл. кръв в
гръдния му кош и 1 700 мл. в коремната кухина, вследствие на разкъсването
на аортата, белите дробове, черния дроб, слезката и перикарда. Наред с това,
са констатирани и: двустранно счупване на ребра, кръвонасядане на
средостението на гръдната мускулатура около счупените ребра,
кръвонасядания по главата, корема и долните крайници, охлузвания по
главата, горните крайници и лявата глезенна става, изкълчване на лява
глезенна става, мастна дистрофия на черния дроб, оток на мозъка.
Като механизъм на причиняване на тези увреждания, експертите са
посочили – удар или притискане с или върху твър тъп предмет, както и че
отговарят да са получени в резултат на пътно – транспортно произшествие
(травма в купето на автомобил, причинена на водач на лек автомобил, ударил се в друг),
така както е описано в предварителните сведения. Изразено е становище, че
травмите са прижизнени с оглед характерните кръвонасядания и кръвоизливи
около местата на травматичните увреждания. Според вещите лица, смъртта е
в пряка причинно следствена връзка с причинените травматични увреждания.
Сходни по вид и харктер телесни наранявания са констатирани и при
аутопсията на брата на водача на превозното средство – Д.Д.. В заключението
на съдебно – медицинската експертиза като причина за настъпване на смъртта
е посочена – остра кръвозагуба, настъпила като резултат на излив на 1 500 мл.
7
кръв в гръдния кош и 500 мл. кръв в коремната кухина, вследствие на
разкъсването на сърцето, белите дробове, аортата, диафрагмата, черния дроб,
слезката и десния бъбрек. Установено е и многофрагментно счупване на
черепната основа, многофрагментно счупени ребра по няколко линии
двустранно, с разместване на счупените костни фрагменти, част от които,
насочени към гръдната кухина; счупване на гръдната кост на три места;
кръвонасядане на средностението, на гръдната мускулатура около счупените
ребра, счупване на таза двустранно, счупване на дясна раменна кост,
откъсване на дясната подбедрица под коляното, счупване на левите голямо и
малко пищялни кости, наличие на разкъсно – контузни рани по главата, гърба
и дясната подбедрица, кръвонасядания по главата, гърба и двата крака,
охлузвания по главата, гърба и двата крака, мастна дистрофия на черния дроб.
Като механизъм на причиняване на констатираните увреждания е
посочен удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, съответстващ
на причиняване по време на пътно – транспортно произшествие – травма в
купето на автомобил на пътник, пътуващ на предна дясна седалка, така както
е отразено и в предварителните сведения. Експертите са категорични, че
констатираните травматични увреждания са в пряка причинно – следствена
връзка с настъпилата смърт на Д.Д. и са прижизнени, предвид изразените
кръвонасядания и кръвоизливи около местата с травматични увреждания.
По отношение на механизма на настъпване на произшествието,
прокурорът е възприел изцяло заключението на назначената в досъдебното
производство авто-техническа експертиза, според което:
- ударът е настъпил в южната лента на платното за движение на място,
определено в съответствие с ориентирите, отразени в Протокола за оглед на
местопроизшествието;
- към момента на удара лекият автомобил, управляван от П.Д., се е
движил със скорост около 148 км/ч., а товарният автомобил, управляван от
свид. П.П. – със скорост около 69 км/ч., след задействане на спирачната
система по повод на възникналата опасност, а в момента на първоначалното й
възприемане - скоростта му на движение е била около 75 км/ч.
Експертът изготвил заключението е категоричен, че нито един от
двамата водачи, участвали в пътно – транспортното произшествие не е имал
8
техническа възможност за избягване настъпването на произшествието чрез
безоспасно екстрено спиране. По отношение на П.Д. пречка за това е била
високата скорост, с която управляваното от него превозно средство е навлязло
в десния завой - 148км/ч. Същата причина е посочена и по отношение на
водача на товарния автомобил, въпреки че, според изчисленията в
закключението, скоростта, при която свид. П. е могъл да спре управлявания
от него автомобил, без да настъпи удар с автомобила на П.Д. е трябвало да е
по – малка от 48 км/ч.
Уточнено е, че критичната скорост, съобразена с радиуса на завоя е 140
км/ч., а всяка друга с по-малка стойност, би направила още по - безопасно
изпълнението на маневрата от водача на лекия автомобил „Мерцедес С 200
Компресор“.
По отношение на скоростта на товарния автомобил е уточнено, че ако
непосредствено преди възникване на опасността и задействане на
спирачната система, той се е движил с разрешената за този пътен
участък скорост – 60 км/ч., то към момента на удара превозното средство е
щяло да се движи със скорост - 40 км/ч., която е позволявала избягване на
произшествието, включително и чрез безопасно спиране до мястото на удара.
Същевременно е отразено, че не е имало технически условия, които да са
налагали товарният автомобил „Форд Рейнджър“ да се движи със
скорост по-ниска от 75 км/ч.
Като най-вероятен от техническа гледна точка е описан следният
механизъм на настъпване на произшествието – при навлизане в десния завой,
поради движение с несъобразена с радиуса на завоя скорост, водачът на лекия
автомобил „Мерцедес С 200 Компресор“ е загубил управление над
автомобила и той е напуснал пътното платно за движение, навлизайки с
десните си гуми на банкета, което е нарушило устойчивостта му на пътя. След
това автомобилът е тръгнал неконтролирано към насрещната – лява лента на
платното за движение. При възникване на опасността, водачът на товарния
автомобил „Форд Рейнджър“, който се е движил в този момент по лявата
лента за движение на пътното платно, задействал спирачната система на
автомобила си, но въпреки това между двете превозни средства настъпил
удар – в предните им десни части. След удара лекият автомобил „Мерцедес С
200 Компресор“ напуснал пътното платно от север и се установил на мястото
9
и в положението, установени в протокола за оглед на местопроизшествие, а
товарният автомобил „Форд Рейнжър“ останал в собствената си лента за
движение, завъртайки се около собствената си ос. Според вещото лице,
основна причина за настъпване на произшествието е навлизането на лекия
автомобил, управляван от П.Д. в лентата на насрещнодвижещите се
автомобили на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно,
тъй като в този момент там се е движил товарният автомобил „Форд
Рейнджър“. Причината за навлизането в насрещното платно за движение е
именно несъобразената с пътните условия скорост на движение на
автомобила, която е довела до загуба на контрол от страна на водача,
напускане на пътното платно и движение в банкета.
Заключенията на назначените съдебно химически и химико -
токсикологични експертизи на водачите на двете превозни средства,
участвали в произшествието – П.Д. и П.П., както и на пътуващия в
автомобила на Д. негов брат – Д.Д. не са установили наличие на алкохол,
наркотични или упойващи вещества в кръвта им.
По отношение на причинените травматични увреждания на всеки от
пострадалите от произшествието, включително и относно причината за
смъртта на П.Д. и Д.Д., наблюдаващият прокурор се е позовал на назначените
в хода на разследването съдебно медицински експертизи.
При аутопсията на пасажера Д.Д. е установено: многофрагментно
счупване на черепната основа, многофрагментно счупване на ребра по
няколко линии двустранно с разместване на счупените костни фрагменти,
част от които са навлезли в гръдната кухина; счупване на три места на
гръдната кост; разкъсване на аортата; разкъсване на дясната камера и дясното
ухо на сърцето; разкъсване и размачкване на десния бял дроб; разкъсване на
левия бял дроб; разкъсване на перикарда; разкъсване на диафрагмата
двустранно; разкъсване на черния дроб; разкъсване на слезката и десния
бъбрек.
Въз основа на така описаната фактическа обстановка, наблюдаващият
прокурор е приел, че вина за настъпилото пътно – транспортно произшествие
има единствено водачът на лекия автомобил „Мерцедес 200С Компресор“ –
П.Д., който по непредпазливост е причинил както собствената си смърт, така
и тази на брат си – Д.Д., включително и телесните увреждания на свид. П.П. и
10
свид. Н.Н..
Наличието на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК – деецът е
починал, според прокурора, предпоставя и прекратяване на наказателното
производство.
Този извод на прокурора основателно е оспорен в депозираната жалба
от майката на починалите П. и Д.Д.и, тъй като е резултат на необективно и
непълно проведено разследване.
За да изключи причинно - следствената връзка между поведението на
останалите, установени в хода на разследването, участници в движението –
водачът на лекия автомобил „Мерцедес С 220“ – свид.В.С. и водачът на
товарния автомобил „Форд рейнджър“, участвал в произшествието – свид.
П.П., прокурорът е приел по отношение на последния, че не е имал
задължение да се движи със скорост по-малка от 75 км/ч., въпреки
ограничителните знаци в района на местопроизшествието - 60 км/ч.,
позовавайки се изцяло на извода в заключението на авто-техническата
експертиза, че при тази скорост, при своевременно задействане на спирачната
система, в момента на възприемане на възникналата опасност – навлизането в
платното му за движение на лекия автомобил, управляван от П.Д., в мястото
на удара скоростта на автомобила на свид. П. би била около 40 км/ч.
По отношение на другия водач на лекия автомобил, който се е разминал
безопасно с лекия автомобил, управляван от пострадалия П.Д., в
прокурорския акт не са изложени каквито и да било съображения .
Скоростта на движението му и влиянието на траекторията на движението на
този автомобил в момента на разминаването с автомобила, управляван от
П.Д., за евентуалното отклонение в движението на последния и навлизането
му в банкета, не са били предмет на изследване в хода на разследването . В
този аспект, неглижирани са твърденията в показанията на свид. И.Д.И. за
възприятията му - промяната в траекторията на движението на автомобила на
П.Д. – навлизането в банкета, включително и за последвалия удар между този
автомобил и управлявания от свид. П. товарен автомобил – „...видях, че явно
водачът се опита да отсече завоя, като видях, че предното дясно колело
влезе в банкета от северна страна на пътното платно. Веднага
инстинктивно се наведох напред, за да погледна в страничното ляво
огледало... Видях само как задницата на този автомобил леко поднесе на
11
една страна и веднага след това видях голям облак и премятащи светлини.“
(л. 43 от ДП). При отчитане на факта, че тези възприятия са в момент когато
превозното средство, в което е пътувал свидетелят, е продължавало да се
движи, според настоящия съдебен състав, безспорно основателни са
аргументите в жалбата за необходимост от изясняване на влиянието на
успешно осъществената маневра „разминаване“ между двете превозни
средства – управляваният от П.Д. лек автомобил, участвал в пътно –
транспортното произшествие и управляваният от свид. В.С..
Няма спор относно възприетите от прокурора фактически
обстоятелства, че мястото на удара е в лентата на платното за движение, в
която се е движило и управляваното от свид. П. превозно средство, т. е. в
насрещната лента на направлението на движението на лекия автомобил на
починалия П.Д.. Обективен е и фактът на значително превишаване на
скоростта на движение на този автомобил, в пътния участък в района на
местопроизшествието, което е лишило водачът му от реална възможност за
безопасно изпълнение на маневрата „завой надясно“, доколкото е установено,
че тази скорост не е била технически съобразена с виража на завоя, и дори и
да е нямало насрещно движещо се превозно средство, изпълнението на
маневрата е предполагало загуба на контрол върху управляваното превозно
средство. Не е изследвана обаче хипотезата дали движението с тази скорост е
единствената причина за отклонението в траекторията на автомобила,
управляван от П.Д. – навлизане в банкета, където е загубил управление, или
това се дължи и на предходно извършената успешно маневра „разминаване“ с
автомобила, управляван от свид. С.. Липса подобно изследване и в
заключението на назначената в хода на разследването авто – техническа
експертиза.
В този аспект, изводът на прокурора, че движението с превишена
скорост на управлявания от починалия П.Д. лек автомобил е единствена
причина за настъпилото пътно – транспортно произшествие, респективно
единствено неговото виновно поведение като водач на превозното средство е
довело до настъпване на съставомерните вредоносни последици –
травматичните увреждания на свид. Н.Н. и свид. П.П. и смъртта на П. и
Д.Д.и, се явява необоснован и преждевременно направен, доколкото не е
изследвано обективно, всестранно и пълно, чрез предвидените в НПК
способи на доказване, влиянието на поведението на водачите на другите
12
превозни средства – пострадалият П. и свид. С., за евентуалното
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 22.07.2021 г. на наблюдаващия досъдебно
производство № 213/2020 г. по описа на РУ – Карлово, прокурор от Окръжна
прокуратура – Пловдив за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 чл.
24, ал. 1, т. 1, пр. 1 и т. 4 от НПК на наказателното производство, водено за
извършено престъпление по чл.343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Пловдив за изпълнение на
дадените в указания.
Определението подлежи на протест и обжалване в 7-дневен срок от
съобщаването му на пострадалите и упълномощените им повереници, пред
Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
13