МОТИВИ
по НОХД № 30 311/09 г. по описа на МРС
Подсъдимият
П. Г. Т. е обвинен в това, че през месец април 2006 г. в гр. М. при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у Д. И. И. от гр. М., че е закупил л. а. марка
“ВАЗ 2103” с ДК № xxxxxx и с това причинил имотна вреда на В. Д. Г. xxx в
размер на 296 лева и възбудил и поддържал заблуждение у И. И. Д. от гр. М., че
Е. М. Г. xxx му е разрешил да продаде собствения му л. а. марка “Алфа Ромео” с
ДК № xxxxxx и с това причинил на Е. М. Г. имотна вреда в размер на 363 лева –
престъпление по чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подс. Т. се признава за виновен и дава съгласие да не
се разпитват свидетелите и вещото лице по смисъла на чл.371, т.1 от НПК. При
условията на чл.371, т.2 НПК подс. Т. призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства
за тези факти.
Защитника на подс. Т., назначен при условията на
чл.372, ал.2 НПК изрази съгласие по смисъла на чл.371, т.1 НПК и изложи доводи
в полза на вида и размер наказание, което счита, че следва да се наложи спрямо
подс. Т..
Производството се разви при условията и реда на Глава
27 НПК – по чл.370, ал.1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие,
предшествано от предварително изслушване на страните по искане на подсъдимия.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да
извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият П. Г. Т. е осъждан до настоящия момент.
Само три от присъдите му са били влезли в сила към м.04.2006 г. – момента на
извършване на процесното деяние. Присъдата по НОХД № 7/00 г. на МОС е влязла в
сила на 16.01.2001 г. за деяние извършено м.12.1998 г. по смисъла на чл.212,
ал.3 от НК, като подс. Т. е бил осъден на три години лишаване от свобода –
условно с изпитателен срок от пет години, считано от 16.01.2001 г..Настоящето
деяние видно от данните по – горе не е извършено в изпитателния срок,
определен с влязлата в сила условна присъда по НОХД № 7/00 г. на МОС. Другата
присъда е била постановена по ОХ № 400/00 г. / посочено погрешно в бюлетина
като ЧНД/, влязла е в сила на 29.12.2000 г., а деянието по нея е извършено през
лятото на 1993 г..С тази присъда подс. Т. е бил признат за виновен за
престъпление по чл.206, ал.6 вр. с ал.1 от НК, като му е било наложено
наказание – глоба в размер на 100 лева в полза на държавата. И последната
присъда е постановена по НОХД № 114/04 г. на МРС, като е влязла в сила на
11.11.2004 г..Деянието е било по чл.144, ал.3 НК, а наложеното наказание е
глоба в размер на 300 лева. Видно от посоченото е, че тези три присъди нямат
отношение към квалифициране на процесното деяние от правна страна. Съдът счита,
че е безпредметно понастоящем да излага подробно данни и за останалите
осъждания на подс. Т., защото присъдите по тези дела не са били влезли в сила
към момента на извършване на процесното деяние – м.04.2006 г..
През месец ноември 2005 г. св. В. Д. Г. оставил
собствения си л. а. марка “ВАЗ 2103” с ДК № xxxxxx за ремонт в сервиз,
собственост на св. Д. И. И. и брат му – И. И. И.. Сервизът се намирал в гр. М.
в двора на ТПК “Огоста”. През м.04.2006 г. подс. Т. отишъл при св. Д. И. и го
въвел в заблуждение, че е закупил от св. В. Г. лекия му автомобил и затова
искал да го вземе. Приемайки, че посоченото от подсъдимия е вярно, св. И. дал
л. а. на Т., а последния след това я предал на пункт за вторични суровини,
находящ се в близост до ЖП Гарата в гр. М.. Свидетел на случилото се станал св.
Д. Д. Х., който заедно с лице на име Злати помогнал на подсъдимия да придвижи
до пункта л. а..Разбирайки по – късно за случилото се, св. Г. xxx.
Св. Е. М. Г. притежавал л. а. марка “Алфа Ромео” с ДК
№ xxxxxx. Л. а. бил закупен от св. Г. през 1999 г. от св. Т., но покупко –
продажбата на л. а. не била оформена по надлежен ред, като св. Г. управлявал л.
а. по силата на пълномощно. След известно време л. а. се повредил и св. Г. не
го ползвал, стоейки паркиран пред блока на св. Г.. През есента на 2005 г. св.
Г. откарал л. а. в сервиза на братя Илиеви, където по това време работил св. И.
Д. – приятел на св. Г., като уговорката между двамата били л. а. да бъде на
съхранение в сервиза. През м.04.2006 г. подс. Т. отново отишъл в сервиза и
въвел в заблуждение св. Д. казвайки му, че св. Г. му е разрешил да вземе л. а.
и да го продаде. Св. Д. повярвал на подсъдимия и му дал чуждата кола, след
което Т. я продал отново на пункта за вторични суровини, находящ се в близост
до ЖП Гарата в гр. М..
Видно е от заключението по изготвената съдебно –
оценъчна експертиза, че стойността на л. а. “ВАЗ 2103” с ДК № xxxxxx е 296
лева, а тази на л. а. “Алфа Ромео” с ДК № xxxxxx възлиза на 363 лева.
При
условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от
подсъдимия и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът
намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Деянията са извършени при условията на чл.26, ал.1 НК
– извършени са през непродължителен период от време в рамките на една година,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Касае се за измама по смисъла на чл.209, ал.1 НК –
подс. Т. е въвел в заблуждение и го е поддържал у св. И. и св. Д., с цел да
придобие имотна облага – да се сдобие със средства от продажбите на чуждите две
МПС - ва, като по този начин е причинил имотна вреда на св. Г. в размер на 296
лева и на св. Г. в размер на 363 лева.
Като се има предвид горното съдът намери, че подсъдимия
П. Г. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК:
-
през месец април 2006 г. в гр. М. при условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Д.
И. И. от гр. М., че е закупил л. а. марка “ВАЗ 2103” с ДК № xxxxxx и с това
причинил имотна вреда на В. Д. Г. xxx в размер на 296 лева и възбудил и
поддържал заблуждение у И. И. Д. от гр. М., че Е. М. Г. xxx му е разрешил да
продаде собствения му л. а. марка “Алфа Ромео” с ДК № xxxxxx и с това причинил
на Е. М. Г. имотна вреда в размер на 363 лева.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл.
Имайки
предвид горната фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът
призна за ВИНОВЕН подсъдимия Т. за извършеното от него деяние по чл.209,
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК, и му наложи съответно наказание - ПРОБАЦИЯ,
чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на
подсъдимия за срок от ЕДНА ГОДИНА в периодичност не по – малко от два пъти
седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок
от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане в сила на настоящата присъда и
привеждането й в изпълнение.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. ”б”
вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 вр. с чл.42а, ал.3, т.1 вр. с ал.4 вр. с
чл.42б, ал.1 и ал.2 вр. с чл.26, ал.1 и ал.2 НК съобразявайки нормата на
чл.373, ал.2 НПК – с оглед вида на производството независимо от това дали
са налице условия за приложение на чл.55 НК, съдът е длъжен да определи
наказанието при хипотезата на цитираната норма.
Пробационните мерки и срока им са съобразени със
закона, обстоятелствата по делото и личността на подсъдимия. Съдът не наложи
други пробационни мерки освен задължителните, като изходи от обстоятелствата по
делото. Съдът счита, че не са налице данни за налагане и на друга пробационна
мярка, а задължителните са достатъчни като отговарящи на установената степен на
опасност на конкретното деяние и личността на подс. Т..
При определяне вида и размера на наложеното наказание,
съдът намира, че е съобразено с целите по чл.36 НК при отчитане разбира се изискванията
на чл.373, ал.2 НПК и степента обществена опасност на извършеното деяние и
степента обществена опасност на подсъдимия.
Съдът не извърши групиране спрямо подсъдимия защото
служебно му е известно, че спрямо същия има и други висящи съдебни производства.
Освен това, съдът не разполагаше с пълни данни, за да извърши групиране по
смисъла на чл.301, ал.1, т.3 от НПК.
При условията на чл.189, ал.3 НПК съдът ОСЪЖДА подсъдимия
П. Г. Т. да заплати по сметка на ВСС сумите - 25 / двадесет и пет / лева
деловодни разноски – изплатено възнаграждение на вещо лице и 5 / пет / лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът не присъди разноски в тежест на подсъдимия и за
адвокатско възнаграждение на служебно назначения защитник. Впоследствие след
уведомяване от НБПП гр. С. за размера на изплатеното адвокатско възнаграждение
на назначения служебен защитник, съдът ще се произнесе с Определение по смисъла
на чл.306, ал.1, т.4 НПК.
При така изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: