Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 25.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Г., като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 473 по описа за 2015
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от М.Я.В. против С. „М.д.” ЕАД искове с правно основание
чл.49, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 02.03.2010г. заедно със съпругата си Н.В.посетили С. ”М.д.”
ЕАД, което медицинското заведение провеждало ”Ден на отворени врати”. Съпругата
на ищеца била бременна в осмия месец и двамата очаквали първото си дете.
Посетили болницата, за да се запознаят с условията, които предлага на бъдещите
майки и техните новородени деца. В болничното заведение били придружавани от
главната акушерка, която им показала родилното отделение на трети етаж и „Вип
стаи” на 12 етаж. След това акушерката ги поканила да се качат в асансьора, за
да слязат на седмия етаж, където се намирали стаите от „обикновения сектор”. В
кабината се качили 12 човека. Акушерката задала 7 ми етаж, но асансьорът не
спрял на седмия етаж. Вместо това продължил да пада надолу, като увеличил
неимоверно своята скорост и накрая пропаднал в шахтата. Пътуващите в асансьора
хора паднали на пода един върху друг, вдигнал се пушек и ищецът видял, че асансьорната
кабина в единия край е продънена. Скоро след това работници, които видяли
падането на асансьора, започнали да изваждат хората един по един. Ищецът
преживял шок от пропадането на асансьора, изпитвал силни болки в областта на гърба
и на двата си крака. От падането претърпял телесни повреди: счупване на осми
гръден прешлен, счупване на главата на лявата фибула, травматична увреда на
латераланата колатерална връзка на лявата колянна става, контузия в областта на
дясна пета. Не можел да става от леглото, гипсирали и обездвижили левия му
крак, през цялото време приемал обезболяващи. Непосредствено след инцидента бил
силно притеснен и за състоянието на
съпругата си, която останала в болница за около седица, за да бъде проследено нейното
състояние и състоянието на бебето. Ищецът бил лекуван и в УБМБАЛ „Свети Иван Рилски”-
Хирургично отделение, където била извършена вертебропластика. Постоперативното
му състояние било тежко – изпитвал болки от оперативната интервенция, бил
обездвижен, с ортеза на левия крак. Не можел да се движи и обслужва сам, разчитал
на близките си дори за елементари всекидневни нужди. Притеснявал се, че е в
тяхна тежест, не се чувствал пълноценен
човек – ползвал отпуск за временна нетрудоспособност до м.юли 2010г. Синът му
се родил на 29.03.2010г., а ищецът не могъл да го носи на ръце, поради лекарски
противопоказания, не могъл да участва в
грижите за него - да го къпе, да го приспива и успокоява на ръце. Вместо това той
самият имал нужда от интензивни грижи.
Провеждал рехабилитация, за да облекчи боките в гърба и да възвърне двигателните функции на
обездвижения си крак. Към настоящия момент продължавал да се притеснява да
използва асансьор. Авариралият А.бил собственост на ответното дружество, което
го стопанисвало. Ответникът не изпълнил задължителните предписания по РА №
7/18.06.2009г. за подмяна на въжето на
ограничителя на скоростта в срок от три месеца . Наред с това се установило, че
към датата на произшествието ограничителят
на скоростта бил без пломба. Описаното противоправно поведение на служители на
ответното дружество, натоварени да следят техническата изправност на асансьора,
се намирало в причинно-следствена връзка с претърпените от ищеца неимуществени
и имуществени вреди. Стойността на неимуществените вреди ищецът определя на 38 200.30лв.,
а на имуществените вреди – общо 1799.70лв., които се изразили в разходи за
закупуване на вертебропластика – 1500лв., за ортеза на коляното – 118лв., за
рентгенови изследвания –25лв., за заплатени потребителски такси за медицински
прегледи – 16.70лв., за закупена карта за рехабилитационен фитнес – 140лв. Моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 38 200.30лв., както и обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1799.70лв., ведно със законната лихва от 02.03.2010г. до окончателното
изплащане.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа следните възражения: пропадането
на асансьора се дължало на прекомерното му натоварване – в асансьора се качили
между 13-16 човека, а допустимото натоварване било 6 човека или 500 кг. Пред
вратата на асансьора и вътре в кабината били поставени обозначителни табели с
информация за допустимата товароподемност на асансьора. Вследствие на огромното
пренатоваравне, спирачките не могли да спрат кабината, поради което асансьорът
продължил към долните етажи до момента, в който спрял в буфера /пружина/ на
шахтата, но движението не било безконтролно и бързо; асансьорът отговарял на
нормативните изисквания за експлоатация; болницата сключила договор за абономентно
обслужване с „А.– МБ – 97” ООД, което било правоприемник на ЕТ „МВ - 97 К.П.”,
за поддръжка на асансьорните уредби в сградата на болницата. Едноличният
търговец следвало да следи за правилното експлоатиране на асансьорите и тяхната
изправност. Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от
ищеца, който се качил в претоварения асансьор. Оспорва размера на исковете.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице помагач оспорва исковете. Поддържа същите възражения, като
възраженията на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, че на 02.03.2010г. е паднал А.№ 6647, находящ
се в сграда на „С. ”М.д.” ЕАД, който е стопанисван от ответното дружество.
Според показанията на св.Н.В.- съпруга на ищеца, в асансьора са пътували свидетелката
и нейният съпруг, заедно с други посетители общо 10 души. Към датата на
произшествието свидетелката била бременна в осмия месец Н.В.и ищецът посетили „С. ”М.д.” ЕАД на 02.03.2010г. в „Ден на отворените врати”, за
да се запознат с условията, които предлага болницата в процеса на раждане и болничния
престой след раждането. Желаещите да разгледат болницата били разделени на
групи, като в групата на свидетелката били общо 10 човека. През цялото време на
посещението ищецът и съпругата му, както и останалите посетители, били
придружени от акушерка, която ги поканила да се качат в процесния асансьор, когато
се намирали на 12-я етаж и възнамерявали да посетят 7-я етаж на болничното
заведение. В асансьора се качили 10 души. Тя и съпругът й били сред първите, които се качили в
асансьора. След като потеглили, асансьорът започнал да се клати, увeличавал скоростта си все повече и в един момент кабината „се треснала” в
шахтата. Пътниците паднали един върху друг на пода. Отвън имало хора, които ги
извадили. Хващали ги и ги издърпвали навън. След като извадили ищеца от
шахтата, същият се оплакал от силни болки в двата крака и гърба.
В своите показания св. С. заявява,
че през м. март 2010г. работил в болницата ”Майчин дом”, като работник на
фирма, с която болницата била сключила договор за ремонтни дейности. Когато
станал инцидента с падналия асансьор, свидетелят работел на втори сутеренен
етаж, монтирал скари за електрозахранването на болницата. Той и негов колега
били сред първите, които отворили вратите на асансьора. Над 12 души имало в
асансьора. Жените били 9, имало трима – четирима мъже, както и една санитарка –
общо 13-14 души. Хората били паднали един върху друг, телата им били
преплетени, имало и един - двама изправени мъже, другите били един върху друг.Свидетелят
извадил хората от асансьора, първо помогнал на бременните жени. Работел на 20
метра от асансьора, когато чул трясък и
шум.
От Ревизионен акт № 7/18.06.2009г. на Държавен технически надзор се установява,
че А.с рег.№ 6647 е преминал периодичен преглед. В т.4 на акта – „техническото
състояние на обекта”, е посочено, че въжето на скоростния ограничител е за
смяна, нарушена е и изолацията на флексир
кабела на асансьора. В раздел „Предписания” е даден 3-месечен срок за
отстраняване на констатираните неизправности. Асансьорът е оставен в
експлоатация.
Видно от договор за абонаментно сервизно обслужване № 2776/10.03.2009г.
ответникът и ЕТ „МБ 97 – К.П.” са се споразумели едноличният търговец да извършва абонаментно сервизно обслужване
на 15 бр. асансьори, на по 16 спирки всеки, и да ги поддържа в техническа
изправност срещу заплащане на месечна абонаментна такса от 1100лв. Съгласно
т.2, раздел първи от договора, абонаментното обслужване включва следните
дейности: ежедневно наблюдение на асансьорните уредби за появата на неизправности,
аварийно изваждане на пътници в случай на повреда, технически надзор,
профилактични прегледи, регулации и настройки, постоянно присъствие на асансьорен
техник от 7.30 до 17.30 часа, денонощно аварийно обслужване за освобождаване на
заседнали в асансьорите пътници до 20 минути от обаждането. Съгласно т.1,
раздел втори от договора, се приемат за сервизно обслужване, само технически
изправни асансьори, отговарящи на всички изисквания на БДС и Наредбата за
технически надзор към момента на въвеждането им в експлоатация. В т.2, раздел
втори от договора, е уговорено, че в хода на приемането на асансьора за
сервизно обслужване, се съставя предварително констативен протокол, в който се
отразява реалното състояние на асансьора и на отделните негови възли.
Съдът служебно извърши справка на публичния сайт на Търговския
регистър към Агенция по вписванията, при
която установи, че търговското предприятие на ЕТ „МБ 97-К.П.” е прехвърлено на „А.МБ-97”
ООД, конституиран, като трето лице - помагач на страната на ответника.
С уведомително писмо вх.№ 100/15.01.2010г./л.171/ ЕТ ”МБ 97 - К.П.” е изпратил
до ответника четири оферти, сред които и оферта №3 за процесния А.№ 6647, за
отстраняване на констатираните в РА № 7/18.06.2009г. неизправности на асансьора.
В офертата е предложил да бъдат сменени флексир кабел, конзола за кабела,
скоростен ограничител и въже за скоростен ограничител на обща стойност 1862 лв.
По делото не е представена техническа документация, от която да се установи,
че офертата е изпълнена, респ. че са сменени въжето на скоростния ограничител и
флексир кебела.
В хода на процеса са изслушани еднична и тройна технически експертизи,
чийто заключения съдът приема, като констатации, но не и като крайни изводи. Конкретните
доводи за това ще бъдат посочени по-долу в мотивите при излагане на правните
изводи по делото. От заключението на единичната експертиза се установява, че
асансьорът е произведен през 1972г. Пуснат е в експлоатация през 1976г., като
вещото лице е описало и конкретните параметри на асансьора, сред които
товароподемност в килограми – 500кг., работна скорост на асансьорната уредба -
0.5 m/s. Липсват технически документи,
които да установят, че в асансьора е имало устройство за контрол на товара към
датата на произшествието. Монтирано е било устройство за контрол на скоростта през
1976г., но няма данни дали към деня на инцидента устройството е съществувало и
дали е било изправно. Според експерта, предпазната система на асансьора по БДС,
включва следните устройства: крайни прекъсвачи, ограничител на скоростта,
захващащи механизми/хващачи/, буфери, бутон ”стоп”, автоматична брава за
шахтните врати и контакти за безопасност. Крайният прекъсвач трябва автоматично
да изключи напрежението на ел.двигателя и да задейства спирачката при преминаване на кабината през крайната
зададена спирка. Ограничителят на скоростта има функция да приведе в действие
захващащия механизъм, когато скоростта на движение на кабината превиши номиналната
аскрост с повече от 15 % и не повече от 40% за А.с номинална скорост по-голяма
от 0.5 до 1.4 м/сек. вкл. Скоростта при падането на асансьора в шахтата, според
вещото лице, е била повече от 15 % от заложената скорост на асансьора - 0.5м/сек.,
което е довело до пропадането му в шахтата. Няма данни ограничителят на
скоростта да е имал пломба към датата на инцидента. Предписанията, дадени с РА
№ 7/18.06.2009г., за смяна на въжето на скоростния ограничител и флексир кабел,
не са били изпълнени. Елементите, осигуряващи сигурността на една асансьорна
уредба са: спирачки на електромотора, въжета, клинов механизъм/аварийни
спирачки/, ограничител на скоростта/скоростен механизъм/, релсов път, система
за претоварване, нивелиране с отворени врати и т.нар. байпасни системи, които
позволяват асансьорът да се движи с отворени врати. Клиновият механизъм се
състои от аварийни спирачки, които при скъсване на въжетата, трябва да спрат
асансьора. Ограничителят на скоростта регистрира недопустимо увеличение на
скоростта на кабината при превишаване на номиналната скорост с повече от 15 %,
прекъсва оперативната верига и задейства т.нар. хващачен механизъм. Той трябва
да спре и задържи неподвижно
кабината към релсите при
превишаване на скоростта или при разхлабване на въжетата, а крайните прекъсвачи
прекъсват захранването на двигателя и спират
асансьора, когато кабината премине крайната зададена спирка. Според вещото
лице, падането на асансьора в шахтата означава, че тези елементи от системата
за безопасност на асансьора: ограничител на скоростта, хващачният механизъм,
спирачките на електромотора, крайните прекъсвачи, клиновният механизъм и др.
елементи не са се задействали. Скоростта на асансьроа е била превишена в пъти
повече над допустимата, но не се е задействал скоростният ограничител, както и
всички други механизми. Вещото лице не може да определи каква е била скоростта
на движение на асансьора непосредствено преди съприкосновението с буфера, но
счита, че тя е превишавала с повече от 15 % заложената скорост на асансьора от
0.5 м./сек. Причина за пропадането на асансьора, според експерта, е, че асансьорът
не е бил изправен, тъй като не са били отстранени неизправностите, посочени в
РА № № 7/18.06.2009г., и липсата на устройство
за контрол на товара, което има блокиращи функции при претовраване, както и
поведението на акушерката, която е допуснала претоварване на асансьора. Тези
причини, според вещото лице, довели до увеличение на скоростта на асансьора
много над допустимата скорост, поради което не се задействали устройствата за
блокаж и кабината пропаднала в шахтата. В съдебно заседание експертът заявява,
че представеното по делото техническо досие е непълно. Въжето за скоростния
ограничител спада към елементите, осигуряващи безопасността на движението и
осигурява окачването на кабината и противотежестта. То уравновесява и осигурява безопасното движение на кабината.
Според вещото лице, асансьорът фабрично е произведен с устройство за контрол на
товара, тъй като компетентните органи са разрешили да бъде пуснат в
експлотация. В техническата документация няма описано устройство за контрол на
товара. В съдебно заседание вещото лице променя изводите си относно причините
за настъпване на произшествието, като заявява, че обстоятелството, че не е
сменено износеното въже/част от предписанията по РА № 7/18.06.2009г./, не е
причина за настъпване на произшествието, а претоварването на асансьора. При износено въже, без да има претоварване,
асансьорът не би паднал.
От заключението на тройната техническа експертиза се установява, че под
кабината не е имало монтирано устройство за контрол на товара към датата на
произшествието. В спесификацията е описано устройство за контрол на товара, но няма
приложен чертеж за него. При огледа на място експертите не са открили такова
устройство. Същите са категорични в заключението си, че процесният А.не е
ремонтиран след произшествието и върху него няма следи от интервенции. Асансьорът
е имал монтирано устройство за контрол на скоростта, което се е състояло от
ограничител на скоростта, обтегачно въже и опъваща тежест. По производствени
данни номиналната скорост на асансьора е 0.50 м/сек. Не може да бъде установено
каква скорост е развил при падането и при удара в шахтата. Свободно падане не
се е получило, защото от височината, на която се е намирал, ако бе паднал свободно, скоростта би била 20.2 м/с и
пораженията биха били катастрофални за всички пътници. Една от възможните причини
да не спре кабината е приплъзване на въжетата по каналите на шайбата, поради
претоварване. Претоварването е надхвърлило два пъти допустимото натоварване,
поради което триещата шайба не е могла да задържи кабината. Втора възможна
причина за пропадане на кабината е изпускане на спирачката, която е оразмерена
на около 1.8 Мн, т.е при 70 % претоварване, а в случая претоварването е било
повече. Дали се е реализирала една от
причините или и двете, според вещите лица не може да бъде установено. Кабината
не е паднала свободно, защото триенето на въжетата по каналите на шайбата и
триенето в челюстите на спирачката са задържали асансьора да не се ускори
повече. Според вещите лица, възможно е клиновите механизми също да са се
задействали, но при натоварването на кабината да не са успели да я спрат. Кабината
се е ударила в дъното на шахтата с около 1.0 - 2.0 м./сек. Според експертите,
причина за падането е прекомерното, недопустимо претоварване на асансьора с кофицент 2.33 при допустима товароподемност от 500 кг. Откъм страната на кабината е имало маса от 2 120
кг, а от към страната на противотежестта 1 350 кг., т.е неуравновесената маса е
около 770 кг. и силата на тежестта е около 7 700 N. При нормално
натоварване силата на тежестта трябва да е около 2 500 N. В момента на преминаване от високата на ниската скорост се е получило едно
закъснение от около 3-4 м./сек, при което се е породила допълнителна инерционна
сила от 3080 N или общата сила върху въжетата и спирачката е била 10 780 N,
което е еквивалентно на маса от 1 000 кг. При тази голяма сила нито спирачката,
нито триещата сила във въжетата на шайбата ще задържат кабината. При това
натоварване започва ускоряването на асансьора. Тъй като въжетата не са се
скъсали, те са забавили падането и скоростта бавно се е увеличила. При
достигнае на скорост от 0.7 – 0.9 м. е възможно да се е задействал ограничителят
на скоростта и клиновият механизъм, но спиране не се е осъществило и скоростта
се е увеличила. В съдебно заседание вещите лица заявяват, че в конструктивната документация не са видели да е отбелязано устройство
за претоварване. Спирачката се оразмерява да задържи асансьора, когато е натоварен
с 70 %. Кабината е тръгнала надолу, поради претоварването, изпускането на спирачките
и триенето на въжетата по шайбата Възможно е клиновият механизъм да се е
задействал. Ако бе имало устройство за товара, при претоварване, асансьорът не
би потеглил. Този А.не е произведен с устройство за товара. Ограничителят на
скоростта сработвал от 0.5, 0.6 до 0.8 м/сек при изследвания, които един от
експертите - И., извършил, но не по
настоящото дело. Според експертите, може да са сработили клиновете, но при това
голямо натоварване не са могли да спрат кабината. Наред с това заявяват, че е възможно
кабината да не е достигнала необходимата скорост, при която се задейства клиновата
система. В системата на асансьора вещите лица са установили релета, които
позволяват монтиране на устройство за установяване на товара. Според тях,
обстоятелството, че не е сменено въжето, не е довело до настъпване на
произшествието. Считат, че препоръката за смяна на въжето е била дадена, поради
промяна на нормативните изисквания за дебелина на спирачните въжета от 4мм на 6
мм. Според вещото лице И. от тройната
експертиза, дали въжето е 4 мм или 6 мм няма съществено значение, тъй като не е
причина за настъпване на произшествието.
От заключението на медицинската експертиза, изготвена от вещи лица неврохирург
и ортопед, която съдът приема, се установява, че на ищеца при падането са
причинени следните телесни повреди: компресивно счупване на тялото на 8-ми
гръден прешлен, счупване на главичката на лявата малкопищялна кост, разкъсване
на колатералния лигамент на лявото коляно, контузия на дясната петна кост.
Травматичнитте увреждания се изразяват в счупване на кости и разкъсване на
връзки на опорнодвигателния апарат. Засегнат е гръбначният стълб от счупването
на 8-ми гръден прешлен и долните крайници от счупване на лявата малкопищялна
кост в областта на глезенната става, разкъсан е лигамент на лявото коляно и е
настъпила контузия на дясната петна кост. Болките и страданията са продължили 5
месеца. Поетапно на ищеца е приложено следното лечение: реклинация/връщане в
нормално положение на счупените костни фрагменти на лявата малкопищялна кост/,
гипсова имобилизация на левия долен крайник – по спешност веднага след
хоспитализацията му в Клиника по Ортопедия и травматология УМБАЛСМ ”Пирогов” ЕАД
с приложение на аналгетични лекарства, вертебропластика с вертеброцимент на
11.03.2010г. на тялото на 8-ми гръден прешлен
в Клиника по Неврохирергия на УМБАЛ ”Св.Иван Рилски” Методът се счита за
хирургичен, поради механична инвазия в структурата на гръбначния стълб под
анестезия, с последващо раздвижване и прилагане на болкоуспокояващи средства.
Проведена е продължителна системна рехабилитация, започната в Отделение по
физикална и рехабилитационна медицина на Болнична база за активно речение –
Варна, която продължава и към датата на изготвяне на заключението - 05.10.2016г.
Вертебропластиката и операцията са наложили спазване на лечебно-охранителен
режим с избягване на резки движения, тежки физически натоварвания на
опорно-двигателния апарат. Ищецът не се нуждае от болнична рехабилитация, а от
ежедневна гимнастика, без физическо натоварване. Необходимо е да провежда
периодично балнеолечение по един-два пъти годишно. Болевите проблеми,
предизвикани от травматичните увреди на гръбначния стълб ще продължат. Възможно
е в бъдеще да се стигне до нарушаване на съвместното съществуване на поносимост
на вертеброцимента и жизнената тъкан на счупения прешлен с последствия върху
целостта на гръбначния стълб и увреждане на нервните структури на гръбначния
мозък. Що се отнася до последиците от счупената м алкопищялана кост/фибула/ и
увреждането на лявото коляно, болестните последици ще са повече от скъсаната
колатерална връзка на коляното – по-рано ще се развият артрозни промени на
колянната става, съчетани с болеви усещания и двигателни нарушения.
Наличието на причинно-следствена връзка между падането на асансьора и
процесните телесни повреди се потвърждава и от заключението на комплексната
експеритза, изготвена от вещо лице – съдебен лекар А.М. и вещо лице –
криминалист М.З., което съдът приема.
От показанията на св. К.В.– майка на ищеца, се установява, че след
инцидента, синът й обадил по телефона, казал й, че е пострадал, звучал притеснен
и разтревожен, защото лекарите в болницата му казали, че има сериозно увреждане
на гръбнака. Изпитвал силни болки в двата крака и гърба. Останал в болницата 4
дни, след което постъпил в друго болнично заведение за операция на прешлена на
гръбнака. Докато бил в Пирогов, му поставили гипс на левия крак, при
изписването, на мястото на гирса, поставили обездвижваща ортеза. Два месеца свидетелката
се грижила за сина си, тъй като спазвал постелен режим, не можел да се движи
сам, не можел да се обслужва, нищо не можел да прави сам. След двата месеца
започнал да се придвижва с патерици. През м. юни 2010г. отишъл за рехабилитация
във Варна. До началото на рехабилитацията се оплаквал от силни болки в гърба и
от силни болки в краката. Процедурите във Варна продължили 7 дни, но и след
тях продължил да изпитва болки. На
29.03.2010г. се родил неговият син, но ищецът не могъл да поеме детето на ръце,
нито да помага при къпането и другите грижи около него. Вместо да се радва на
сина си и да помага при неговото отглеждане, близките на ищеца му купували
уринатори, подлоги, помагали му да се къпе. Съпругата му също била с операция
след раждането. Ищецът се притеснявал, че е в тежест на близките си, че не е
предишния силен и здрав мъж. Продължавал да изпитва претеснения и преживявал
стрес, когато се налагало да ползва
асансьор. Той самият живеел в сграда без асансьор, но за да отиде на гости на
брат си, трябвало да ползва асансьор.
Съдът не обсъжда електрическа схема, представена от ответника с отговора от
11.05.2015г./л.90-91/, ел.схема, представена от третото лице – помагач с молба
от 28.10.2015г./л.117-119/ и ел.схема, представена от ответника с молба от
26.10.2016г./л.233-241/, тъй като прие, че същите следва да бъдат изключени от
доказателствения материал. Касае се за една и съща електрическа схема, от която
са представени различни страници – с първата молба две страници от схемата, с
втората молба три страници, а с последната молба – осем страници от схемата. В
съдебно заседание от 05.04.2017г. е направено искане от ищеца за представяне на
оригинала на електрическата схема. Представителят на третото лице – помагач
заяви, че не може да представи оригинала, тъй като се намира по наказателното
дело. По искане на ищеца бе издадено съдебно удостоверение, чрез което да се
снабди с препис от оригинала на електрическата схема, ако такъв съществува по
НАХД № 9702/2012г. на СРС, 102 състав. В съдебно заседание заседание от
31.01.2018г., по искане на ищеца, е прието копие от опис на материалите по ДП №
116/2010г. на СДВР. В т.12 от описа е посочена ел.схема на асансьора, находяща
се на стр.15 до 17 от досъдебното производство./общо три страници/, за която не
е отбелязано, че е оригинал. Така по делото не бе представен оригиналът на
електрическата схема, нито бяха ангажирани доказателства от ответника и от третото
лице - помагач, че схемата е по наказателното делото. Напротив, ищецът
представи доказателства, които установяват, че по наказателното дело също е
представено копие на схемата, при това състоящо се от три страници, а не от
осем страници, какъвто документ е представен с молба от от 26.10.2016г. по
настоящото дело. Тъй като не е представен оригиналът на електрическата схема,
съдът, на основание чл.183 от ГПК, изключи от доказателствения материал
представените по делото електрически схеми.
При така събраните по делото
доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правна
квалификация чл.49, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.
За да бъдат уважени тези искове, трябва да е установен следният ФС:1/
съществуването на правоотношение по възлагане на работа; 2/осъществен
фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който
включва следните елементи: противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава –
вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото
му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД; 3/необходимо е вредите да са причинени от
изпълнителя, при или по повод извършването на възложената работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея
(така – ППВС № 9/1966 г.).
Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Страните не спорят, че на 02.03.2010г. е паднал А.№ 6647, който е
собственост на ответното дружество и е стопанисван от него.
От представения по делото договор от 10.03.2009г. се установява, че ответникът
е възложил на ЕТ „МБ 97 – К.П.”, да извършва абонаментно обслужане на асансьорите
в сградата, а правоприемник на търговското предприятие на едноличния търговец е
„А.МБ-97” ООД, конституиран, като трето лице - помагач на страната на
ответника.
Назначените по делото единична и тройна технически експертизи са
категорични, че причина за падането на асансьора е неговото претоварване. Единичната
експертиза сочи и други причини за падането на асансьора: липсата на монтирано устройство
за контрол на товара, което да блокира потеглянето му при претоварване, и неизвършен
ремонт на посочените в РА № 7/18.08.2009г. неизправни елементи на асансьорната
уредба - спирачното въже и флексир кабела, както и поведението на акушерката,
която е допуснала претоварване на асансьора.
Съдът приема заключенията на вещите лица, като констатации, не и като
крайни изводи, поради следните съображения: Вещото лице от единичната
експертиза, макар да сочи, като причина за настъпване на произшествието, неизпълнение
на предписанията по РА № 7/18.06.2009г. за смяна на въжето на скоростния
ограничител и флексир кабела, в съдебно заседание от 26.10.2016г. заявява, че износеното въже не е причина за
настъпване на произшествието. Поддържа становището, че при износено въже, но
без да има претоварване, асансьорът нямаше да падне. Тройната експертиза от
своя страна, макар да установява в констативната част на заключението, че асансьорът
не е имал устройство за измерване на товара, което да не допусне потеглянето му
при претоварване, в заключителната част сочи, че единствената причина за
падането на асансьора е претоварването, не и липсата на блокиращо устройство за
измерване на товара.
С оглед на констатациите в констативната част на заключенията на вещите
лица, съдът приема, че причина за падането на асансьора е неговото претоварване
и липсата на устройство за измерване на товара, което да блокира потеглянето му
при претоварване. В конкретния случай се установява, че асансьорът е бил претоварен
– при товароподемност от 500кг. за 6 човека, са се качили 13-14 човека/св.С./,
като общата тежест е надхвърлила допустимата стойност с коефицент от 2.33./тройна
техническа експертиза/. В настоящото производство не бе установена повреда на
ограничителя на скоростта, нито на друг от елементите от системата за безопасност
на асансьора – хващачен механизъм, спирачките на електромотора, крайните
прекъсвачи и клиновият механизъм. Единичната ексертиза, макар да установява, че
елементите от системата за безопасност на асансьора не са се задействали,
обяснява това състояние с прекаленото претоварване на асансьора, при което
системата не е могла да спре асансьора, а не с неизправност на отделните
елементи. Тройната експертиза също в заключението не сочи неизправност на
елементите от системата за безопасност на асансьора. Според експертите от
тройната експертиза претоварването е надхвърлило два пъти допустимото
натоварване, поради което триещата шайба не е могла да задържи кабината. Спирачката
е оразмерена на около 1.8 Мн, т.е за 70 % претоварване, а в случая претоварването
е било двойно по – голямо от допустимото, поради което спирачката не е могла да
удържи кабината. Вещите лица от тройната експертиза заявяват, че е възможно
спирачката и клиновият механизъм да са се задействали, но при съществуващото
претоварване на кабината, да не са били
в състояние да я удържат. Тъй като по делото не бе установено от техническите
експертизи да е имало повреда на някой от елементите на системата за
безопасност на асансьора, състояща се от ограничител на скоростта, хващачен
механизъм, спирачки на електромотора, крайни прекъсвачи и клинов механизъм,
съдът не би могъл да приеме, че посочените елементи са били неизправни.
По делото е представена техническа експертиза, изготвена по досъдебно
производство № 116/2010г. на СДВР и приложен към нея протокол за извършено
изпитване на 15.03.2010г., послужил за изготвяне на посочената експертиза,
които съдът не обсъжда, тъй като са изготвени в друго производство, а не по
настоящото дело. Без значение е, че вещото лице по досъдебното производство – Г.С.И.,
е включен в състава на тройната експертиза по настоящото дело. Както вече бе
посочено тройната експертиза по настоящото дело не установява повреда на
ограничителя на скоростта, нито на някой от елементите от системата за
безопасност на асансьора.
С оглед на констатациите на вещите лица съдът приема, че причината за
падането на асансьора е неговото претоварване и липсата на устройство за
измерване на товара, което да блокира потеглянето на кабината при претоварване.
Съгласно чл.10, ал.1, т.14 от Наредба за безопасната експлоатация и
техническия надзор на асансьори, поддържащият персонал задължително спира асансьора до отстраняване на неизправност,
изразяваща се в неработещо устройство за контрол на товара или сигнализация за
претоварване. Двете технически експертизи по делото установяват, че в процесния
А.не е било монтирано устройство за
контрол на товара към датата на произшествието, което да блокира асансьора при
евентуално претоварване. Без значение е дали такова устройство е било монтирано
през 1976г., нито дали асансьорът е произведен с такова устройство. В съдебно
заседание вещите лица от тройната експертиза заявяват, че съществува реле,
което позволява монтирането на
устройството. Съдът приема, че дори и да не е съществувала техническа
възможност за монтирането на такова устройство, самият факт, че асансьорът е
бил в екплоатация на 02.03.2010г., без уред за измерване на натоварването, представлява
нарушение на чл. 10, ал.1, т.14 от Наредба за безопасната експлоатация и
техническия надзор на асансьори.
Допуснато е и нарушение на чл.10, ал.1, т.9 от Наредба за безопасната
експлоатация и техническия надзор на асансьори. В РА № 7/18.08.2009г., издаден
от Държавен технически надзор, е отразено, че въжето на ограничителя на
скоростта е за смяна, както и че е нарушена изолацията на флексиращия кабел,
като е определен срок от три месеца за ремонтиране на тези части на
асансьорната уредба. Посочените неизправности на асансьорната уредба не могат
да бъдат омаловажени, те са съобразени с установените нормативни изисквания за
безопасност на асансьорните системи. Съгласно чл.10, ал.1, т.9 от Наредба за
безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, поддържащият
персонал задължително спира асансьора
до отстраняването на констатирана неизправност – износени над допустимата норма
въжета или канали на триеща шайба. В конкретния случай, независимо, че е
установена амортизация на въжето на ограничителя на скоростта и е даден срок за
неговата подмяна, предписанието не е било изпълнено, поради което от гледна
точка на нормативните изисквания въжето
не е било годно за експлоатация и асансьорът е следвало да бъде спрян. Вместо
това същият е останал в движение и е бил достъпен за неограничен брой служители
на ответника, пациенти и посетители на болничното заведение.
Установеното противоправно поведение е в причинно-следствена
връзка с падането на асансьора, тъй като при констатираните неизправности на
асансьорната уредба по чл.10, ал.1, т.14 и т.9 от Наредба за безопасната експлоатация и
техническия надзор на асансьори, процесният А.изобщо не е трябвало да бъде в
движение. При
падането на асансьора на ищеца са причинени телесни повреди, от които е
претърпял неимуществени и имуществени вреди, установени чрез заключението на гореобсъдената
медицинска експертиза, показанията на св. К.В.и представените по делото писмени
доказателства за разходи за лечение.
Осъществен е фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД,
поради което исковете са доказани по основание. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на
настъпване на вредите- 28 години, вида на причинените телесни повреди:
компресивно счупване на тялото на 8-ми гръден прешлен, счупване на главичката
на лявата малкопищялна кост, разкъсване на колатералния лигамент на лявото
коляно, контузия на дясната петна кост; продъжителният период на възстановяване
5 месеца; обстоятелството, че ищецът продължава да изпитва болки в областта на
травмите, налага се да провежда рехабилитация веднъж – два пъти годишно;
силният шок, който е изживял, и негативните емоции при падането и през възстановителния
период – непосредствено след травмите се е тревожел за съпругата си и
нероденото им дете, както и за своето здравословно състояние, изпитвал е болки,
бил е неподвижен, изцяло е зависел от грижите
на близките си през първите два месеца
от лечението, впоследствие е проходил с патерици; притеснявал се е, че е в
тежест на близките си и не е могъл да участва в обгрижването на сина си, тъй
като той самият е имал нужда от грижи. От друга страна, съдът отчете
обстоятелството, че ищецът е възстановен, не се нуждае от болнична
рехабилитация, а от ежедневна гимнастика с неголямо физическо натоварване. По
отношение на скъсаната колатерална връзка на коляното е направена прогноза, че
ще се развият по-рано артрозни промени на колянната става, съчетани с болеви
усещания и двигателни нарушения.
Като отчете горепосочените обстоятелства, съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, от 38 000лв.,
до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 38 200.30лв., следва да бъде отхвърлен.
По отношение на травмата на прешлена медицинската експертиза е посочила, че
е възможно в бъдеще да се стигне до
нарушаване на състоянието на непоносимост между вертеброцимента и жизнената
тъкан на счупения прешлен, което да засегне целостта на гръбначния стълб и да
доведе до увреждане на нервните структури на гръбначния мозък. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не отчете тази възможност
за усложнение на травмата на прешлена, тъй като такива усложнения не са
настъпили и в заключението не е посочено, че те със сигурност биха настъпили.
При евентуално усложнение на травмата на прешлена за пострадалия се поражда
право на обезщетение за вредите от настъпил ексцес.
По иска за имуществени вреди:
От представените по делото фактури и касови бонове, издадени през периода
05.03.2010г. – 28.11.2014г., договор за закупуване на вертебропластика от
12.03.2010г. и касова бележка от 05.03.2010г. за закупуване на ортеза, се установява, че ищецът е направил следните
разходи за лечение: 1500лв. за закупуване на вертебропластика, 118лв. за ортеза
на коляното, 25лв. за рентгенови изследвания, 16.70лв. за заплатени
потребителски такси за медицински прегледи, 140лв. за закупена карта за
рехабилитационен фитнес. Общата стойност на имуществените вреди възлиза на
1799.70лв., колкото претендира ищецът, поради което искът е изцяло основателен.
По възражението за съпричиняване на
вредите:
Съдът намира възражението за неоснователно, поради следните съображения:
По делото се установи, че товароподемността на асансьора е била 500 кг. при
максимален брой пътници – 6 души.
Поставени са били табели пред асансьора и вътре в кабината за ограничението
на товара/заключение на единичната и тройна технически експертизи/. Независимо
от поставените табели, в него са се качили 13-14 души/св.С./. Техническите
експертизи по делото са категорични в своите заключения, че асансьрът е бил
многократно претоварен. Според тройната техническа експертиза претоварването е
с коефицент от 2.33. От друга страна,
по делото бе установено, че асансьорът изобщо не е трябвало да е в
експлоатация, тъй като не е бил снабден с устройство за измерване на товара,
което да блокира потеглянето му при претоварване, нито са били отстранени
неизправностите, установени с РА № 7/18.06.2009г.
При така установените факти, съдът приема, че ищецът с поведението си обективно не е допринесъл за настъпване
на вредите, тъй като асансьорът изобщо
не е трябвало да бъде в експлоатация. Ако асансьорът бе спрян от движение в
съответствие с чл.10, ал.1, т.9 и т.14 от Наредба за безопасната експлоатация и
техническия надзор на асансьори, произшествието изобщо не би настъпило. Тъй
като асансьорът е бил в движение, за ищеца не е имало причина да се съмнява, че
липсва монтирано устройство, което да блокира потеглянето му при евентуално
претоварване. В. е посетил ответната болница в „Ден на отворени врати” и
служител на ответника – акушерка в болничното заведение, го е приканила заедно със съпругата му, както и останалите
посетители да се качи в асансьора, като служителката сама е определила в кой
момент, при каква натовареност на асансьора, да натисне копчетото за седмия
етаж, поради което съдът приема, че ищецът няма обективен принос за настъпването на вредоносния резултат.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 4825.71лв., съобразно
уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 11.56лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „С.М.д.”ЕАД със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Я.В.,
ЕГН ********** ***, на основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата от
38 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразили се
в болки и страдания от следните телесни повреди: компресивно счупване на тялото
на 8-ми гръден прешлен, счупване на главичката на лявата малкопищялна кост,
разкъсване на колатералния лигамент на лявото коляно, контузия на дясната петна
кост, причинени на 02.03.2010г. при пропадането на асансьор, находящ се в
сградата на „С.М.д.” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2010г. до
окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния предявен размер
от 38 200.30лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „С.М.д.”ЕАД да заплати на М.Я.В., ЕГН **********, на основание чл.49
от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1799.70лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразили се в разходи за лечение на телесни повреди, причинени на 02.03.2010г.
при пропадането на асансьор, находящ се в сградата на „С.М.д.” ЕАД, които
разходи са направени за закупуване на вертебропластика, ортеза за коляно,
рентгенови изследвания, потребителски такси за медицински прегледи и карта за
рехабилитационен фитнес по фактури и касови бележки, издадени през периода
05.03.2010г. – 28.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2010г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „С.М.д.”ЕАД да заплати на М.Я.В., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 4825.71лв., съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА М.Я.В. да заплати на „С.М.д.”ЕАД,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 11.56лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника – „А.– МБ – 97”ООД, ЕИК********, съдебен адрес:***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: