№ 108
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Иван Христов Перпелов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600397 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХXIII от НПК.
Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения К. М. Г.,
депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на
делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснато съществено
нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са били и
подробни аргументи във връзка с претендираните съществени нарушения по
смисъла на чл. 348, ал. 1, ал. 1 т. 1, т. 2 т. 3 от НПК, а именно за явна
несправедливост на наложеното наказание. В искането са били посочени и
аргументите в подкрепа на заявените касационни основания. Претендира се
за отмяна по реда на възобновяване на решението на втората инстанция, с
което е било потвърдено протоколно определение № 137 от 19.05.2021 г. по
ЧНД № 195/2021 г. по описа на РС-Карлово, III н. с., постановено в
производството по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК.
Осъденият К.Г. се явява лично пред съда по възобновяване.
Неговият защитник адв. Л.Н. от ПАК поддържа искането за
възобновяване и приложение на института на условното осъждане по
1
отношение на групираните наказания, включени във формираната съвкупност
от осъжданията на К.Г. с влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 35/2018
г. и НОХД № 663/2017 г. и двете на КРС.
Осъденият поддържа заявеното от своя защитник.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив застъпва становище
за неоснователност на искането, като намира че молбата за възобновяване на
производството по делото следва да бъде оставена без уважение. Счита, че не
са налице претендираните от защитата касационни основания. Във връзка с
искането за явна несправедливост на определената санкция, прокурорът
обръща внимание на обремененото съдебно минало на дееца и множеството
му осъждания за разнообразни престъпления.
В последната си дума осъденият заявява, че не иска да търпи ефективно
наказание.
Пловдивският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази
становищата на страните и данните в кориците на делото, при което счете
искането за неоснователно по следните съображения.
С атакуваното решение № 53 от 09.07.2021 г. по ВЧНД № 1302/2021 г.
на Окръжен съд – Пловдив е било потвърдено определение № 137 от
19.05.2021 г. на РС – Карлово, III н. с. по ЧНД № 195/2021 г.
На основание чл. 25, ал. 4 във вр. с ал. 1 и чл. 23, ал. 1 НК е било
определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на две
години и шест месеца, като са били групирани наказанията, наложени на Г. по
НОХД № 663/2017 г. и НОХД № 35/2018 г. на КРС, за което е било
постановено да се изтърпи ефективно.
На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК е било определено
едно общо най-тежко наказание в размер на шест месеца, като са били
групирани наказанията по НОХД № 508/2019 г., НОХД № 804/2019 г. и
НОХД № 810/2019 г., всички по описа на КРС, което да се изтърпи
ефективно.
Отделно от посочените кумулативни групи е останало изтърпяването на
наказанието по НОХД № 94/2019 г. на КРС.
Определението на КРС е било изцяло потвърдено от Окръжен съд –
Карлово при осъществения инстанционен контрол.
2
При проверката по делото не се установиха твърденията в искането за
възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 1302/2021 г., с
което е потвърдено определение от 19.05.2021 г. по описа на Карловски
районен съд, III-ти наказателен състав, постановено по ЧНД № 195/2021 г. по
описа на същия съд, поддържаните от защитата пред настоящата инстанция.
Видно от приложената справка за съдимост на осъдения на групиране
подлежат наказанията по неговите предходни осъждания, като част от тях се
намират помежду си едновременно в позиция на съвкупност и на рецидив.
При това положение следва да се търси най-благоприятния за осъдения
вариант, за който не се спори от страна на защитата, че е бил избран от
инстанциите в съответствие с данните по делото. Оспорва се приложението
на чл. 25, ал. 4 НК, като се сочи че са били групирани наказанията по две
условни присъди на Г., поради което били налице материално-правните
предпоставки за приложението на института на чл. 66, ал. 1 НК по отношение
на определеното общо най-тежко наказание.
Действително от материалите по делото става ясно, че петото по ред
осъждане, вписано в справката за съдимост на Г. – определение за одобряване
на споразумение по НОХД № 663/2017 г. на КРС, влязло в законна сила на
24.11.2017 г., е за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК, извършено на
07.11.2017 г. Деянието, предмет на осъждането на К. Г. с влязла в законна
сила присъда 30.10.2020 г. по НОХД № 35/2018 г. е било извършено на
14.08.2017 г., като посочените две наказания са били групирани.
Изпитателният срок за условното осъждане по НОХД № 663/2017 г. е
следвало да изтече на 24.11.2020 г., т. е. след извършване на деянието предмет
на НОХД № 508/2019 г. осъществено на 04.06.2019 г., за което Г. е бил осъден
на три месеца лишаване от свобода. Това е причината да бъде активирана и
условната присъда по НОХД № 663/2017 г. при условията на изпитателен
срок, който е загубил самостоятелното си значение при определяне на общото
наказание.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че по отношение на
цитираните осъждания на Г., за които е било определено общо наказание от
две години и шест месеца лишаване от свобода, съобразно посочената по-
горе съвкупност, следва да намери приложение условното осъждане. При все
и двете наказания в съвкупността да са били условни, разпоредбата на чл. 66,
3
ал. 1 НК е загубила своето самостоятелно значение за всяка една от
присъдите, по която е била приложена, тъй като за тях е било определено едно
общо най-тежко наказание по правилата за съвкупността. Правилно
инстанциите, които са групирали наказанията са съобразили обстоятелствата
за последващо осъждане на дееца, което попада в изпитателния срок на едно
от осъжданията, включени в съвкупността. Действително законът дава
възможност на съда да определи начина на изтърпяване на наказанието по
съвкупността, но само за случаите, в които не се изисква изрично изтърпяване
на наказание. Оспорваните от защитата материално-правни разпоредби са
били правилно приложени в случая, тъй като са налагали ефективно
изтърпяване на общото наказание по съвкупността в размер на две години и
шест месеца лишаване от свобода /в този смисъл решение № 553 от
15.12.2008 г. по н. д. № 600/2008 г. на ВКС, III н. о., решение № 35 от
16.02.2010 г. по н. д. № 622/2009 г. на ВКС, I н. о., решение № 128 от
30.03.2015 г. по н. д. № 1953/2014 г. на ВКС, I н. о и други в подобен смисъл/.
Отделно от това, при решаването на въпросите за определяне на общо
наказание при съвкупност от престъпления, съдът има правомощия да наложи
както по-тежко наказание от определените по всяка от отделните присъди,
съобразно чл. 24 НК, както и да постанови ефективното му изтърпяване, дори
когато изтърпяването на наказанията в съвкупността е било отложено. В
конкретния случай в изпитателния срок, определен с цитираната предходна
присъда Г. е извършил ново умишлено престъпление, за което съдът му е
наложил наказание лишаване от свобода. Ето защо, не може да му се
определи начин на изтърпяване на общото наказание, който да бъде различен
от ефективното му привеждане. Налице условията на чл. 68, ал. 1 НК, които
са законова пречка за отлагане изпълнението на общо определеното
наказание лишаване от свобода. В този смисъл конкуренцията между нормите
на чл. 25, ал. 4 НК и чл. 68, ал. 1 НК се решава разрешена в полза на
последния, защото правно релевантен е не моментът на последващото
групиране, а обстоятелството, че деянието по ВНХОД № 508/2019 г. е било
извършено в изпитателния срок на условно наложеното наказание по НОХД
№ 663/2017 на КРС. Посоченото разрешение на закона и съдебната практика
в пълна степен държи сметка и за обстоятелството, че при последващо
престъпно поведение на дееца, което попада изпитателния срок на една или
повече от осъжданията му, включени в множеството престъпления, би се
4
стигнало до неравностойно положение на останалите осъдени лица само с
една условна присъда в чийто изпитателен срок са извършили ново
престъпление спрямо тези, които са били осъдени в няколко присъди, ако на
последните се признае възможността да не търпят отложеното наказание.
Поради изложеното в производство пред съда по възобновяване не се
установиха основанията посочени от осъдения К.Г. за възобновяване на
въззивно наказателното производство по дело № 1302/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив и искането му следва да се остави без уважение.
Водим от горното Пловдивският апелативен съд, втори наказателен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на ВЧНД №
1302/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, направено от осъдения
К. М. Г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5