№ 188
гр. Дупница, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I-ВИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ели Г. Скоклева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Ели Г. Скоклева Административно
наказателно дело № 20221510200051 по описа за 2022 година
Д. СЛ. М. , обжалва наказателно постановление № 21-0348-000710/
18.11.2021 издадено от началник група към към ОДМВР гр.Кюстендил,РУ
гр.Дупница, с което са му наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 2000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24месеца за нарушение по чл.174,ал. 3 ЗДвП .Прави оплаквания за
незаконосъобразност и моли да бъде отменено,като излага доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,както и
недоказаност на нарушението. Претендира разноски.
Административно наказващия орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства- показанията на разпитаните свидетели и писмените такива,
преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 31.10.2021г. жалбоподателят управлявал лек автомобил в
гр.Сапарева баня. На ул.“Германея“, същият се разминал с автопатрул,
състоящ се от свид.*** и К. на РУ гр.Дупница, който обърнал посоката на
движението и го последвал. Жалбоподателят спрял на паркинга пред един от
хотелите и излязъл от автомобила.Свидетелите С. и К. също спрели с
1
патрулния автомобил и поискали на същия да бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство.. Жалбоподателят отказал да бъде
тестван за употреба на алкохол.. Бил съставен талон за изследване, в който е
вписан отказа на жалбоподателя да бъде тестван,като същия насочен за
медицинско изследване във ФСМП гр.Дупница.Жалбоподателят отказал да
подпише и получи талона,който е оформен по реда на е оформен по реда на
чл.6,ал.8 от Наредба1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози /,и му бил съставен АУАН за нарушение по чл.174,ал.3 ЗДвП, въз
основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление, с което
са наложени посочените по-горе кумулативни наказания.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде
вяра на показанията на разпитаните свидетели. Същите не си противоречат,
установяват събитията в последователност и се подкрепят от писмените
доказателства. Свид.С. и К. установиха ,че жалбоподателят е управлявал лек
автомобил и непосредствено след спирането му е отказал да бъде изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство, както и отказал да получи
талон за медицинско изследване. Свид.Р. установи,че автомобила е бил
паркиран, когато са дошли служителите на полицията д- обстоятелство, което
не се опровергава от останалите гласни доказателства и се явява неотносимо
към настоящия спор.
С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима.
Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по
същество неоснователна и съдът потвърди наказателното постановление, по
следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно
заповед 8121з-515/14.05.2018г., издадена от министъра на вътрешните
работи. АУАН съдържа всички реквизити,визирани в чл.42 ЗАНН, а НП
съответства на изискванията на чл.57 ЗАНН,
Събраните по делото доказателства установиха,че жалбоподателя
е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП. От обективна
страна,същият е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство , както и да изпълни даденото предписание за
2
медицинско изследване и кръвна проба.Този отказ осъществява
изпълнителното деяние на горното нарушение ,в резултат на което са
настъпили и противоправните последици-невъзможност за контролните
органи да установят, водача спазил ли е забраната, визирана в чл.5,ал.1,т.3
ЗДвП.
Неоснователно е възражението,че жалбоподателят не е субект на
горното нарушение, тъй като не е спиран за проверка, като към момента на
последната се е намирал извън автомобила и не е имал качеството на водач на
МПС. Показанията на свид.С. и К. еднозначно установиха,че жалбоподателят
е управлявал автомобила- обстоятелство, установено от непосредствен
зрителен контакт при разминаването на патрулния автомобил с този на
жалбоподателят.е. същият е осъществил изпълнителното деяние на горното
нарушение и е субект на същото, тъй като е имал качеството на водач на
МПС. Същият е извършил нарушението умишлено- съзнавайки
общественоопасния характер на деянието, като е целял настъпването на
посочените по-горе противоправни последици, а именно да не бъде
установено по надлежен ред употребата на наркотично или упойващо
вещество.
При налагане на административното наказание, наказващия орган е
приложил правилно материалния закон и е наложил предвидените в горния
текст кумулативни наказания, чийто размер е нормативно определен.
Относно доводите ,че атакуваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на чл.17 ЗАНН тъй като на жалбоподателат е наложено
и друго административно наказание за нарушение по чл.174,ал.3 ЗДвП,
извършено на същите дата и място, но за отказ да бъде изпробван за употреба
на наркотични вещества или техни аналози.В случая са налице две отделни
изпълнителни деяния осъществяващи отделни нарушения ,съдържащи
различни обективни елементи и по отношение на същите са налице
предпоставките на чл.18 ЗАНН, за което има и Тълкувателно решение № 13
от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия.
С оглед изложеното, съдът следва да потвърди наказателното
постановление като законосъобразно и съответно не следва да присъжда
претендираните разноски, тъй като не са налице предпоставките на
чл.63дЗАНН.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0348-
000710/ 18.11.2021г., издадено от началник група към ОДМВР
гр.Кюстендил,РУ гр.Дупница , с което са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 2000лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24месеца за нарушение по чл.174,ал. 3 ЗДвП на Д. СЛ. М. с
ЕГН ********** от гр.С.,ж.к.“***“ *** и оставя без уважение претенцията за
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския
административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава
ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4