РЕШЕНИЕ
№ 2675
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М.В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110203929 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от И. Й. К. от ..........................,
с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № 42 – 0004893 издадено на 05.01.2023г. от и.д. Директор на
РД ,,АА“, София с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба 2 000
/две хиляди/ лева за административно нарушение по чл. 18, т.1 от Наредба
№ Н – 8 от 27.06.2008г. на МТ.
В жалбата санкционираното лице не оспорва факта, че към момента на
извършената проверка не е носило в себе си заповедта на юридическото лице,
за чиято сметка е извършвало превоза, но акцентира на допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН. В заключение се иска от
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно. Претендират се и разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят И. К., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган и.д. Директор на РД ,,АА“
1
София, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата
е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което
се явява допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 01.12.2022г., около 11:45ч. на Автомагистрала Струма, на км.7, с
посока на движение от гр.П., жалбоподателят И. К. управлявал товарен
автомобил от кат.№ 3, марка ............ с рег.№ ................. /собственост на
фирмата превозвач/, притежаваща Удостоверение на ППС за обществен
превоз на товари на територията на Република България № 059575 към
Лиценз № 06710 /валиден до 06.06.2026г./ При извършена проверка от
служители в РД ,,АА“ София инспектор Ю. Б. и В. С. било установено, че
водачът на товарния автомобил е извършвал превоз на товари за собствена
сметка като в момента на проверката не е носил в себе си заповедта на
юридическото лице, за чиято сметка се извършва превоза. На лицето бил
съставен АУАН, който му бил връчен лично и подписан от него без
възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и
неговия упълномощен защитник, поради което и съдът я прие за безспорно
установена и доказана. Видно от разпита на свидетеля по акта Васил Стоянов
е, че жалбоподателят И. К. действително не е носил в себе си изискуем от
наредбата документ, като същевременно е бил поставил табела на
управляваното от него МПС, че извършва превоза за собствена сметка. Съдът
кредитира показанията на разпитания свидетел като правдиви, неоспорени от
страните и подкрепени от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
2
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение И. Й. К. е извършил административно нарушение по чл. 18,
т.1 от Наредба № Н – 8 от 27. 06. 2008г. на МТ.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за
извършено чрез бездействие. В случая е налице приложение на & 1, т.4 от
Допълнителните разпоредби на ЗАвПр., в който е регламентирано, че превоз
за собствена сметка е налице при всеки превоз на товари без заплащане,
предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена
дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни
средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност
за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято
сметка се извършва превозът. Дейността на жалбоподателя попада именно в
рамките на дадената квалификация. Също така се изисква да представи при
поискване, т.е. заповедта на едноличния търговец или управителя на
дружеството, за чиято сметка се извършва превозът, да бъде в негово
фактическо притежание, поради което са налице предпоставките за
квалифициране деянието като съставомерно.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя при
форма на вина непредпазливост. В жалбата си лицето признава факта, че
заповедта се намира в другата папка в друг автомобил, който е управлявал
преди въпросния превоз, което обуславя наличие на небрежно поведение.
Съдът не споделя възражението на защитника на жалбоподателя за
опорочаване на процедурата при съставянето на АУАН. Освен, че
доказателства в тази насока не бяха ангажирани, процесуалната възможност
на наказаното лице не се изчерпва с възможността да депозира възражение
срещу акта, а с тази да ангажира всякакви доказателства в съдебната фаза на
наказателното производство. Макар и налична и приложена към жалбата,
заповедта, с която водачът е овластен да извърши превоза за собствена сметка
за сметка на лицето, за което се извършва превоза, не обуславя отсъствието
на съставомерността на деянието.
3
В жалбата е изложено и оплакване, че издателят на НП е бил
,,изменил текста на акта за установяване на административно нарушение“,
което е необосновано и неизложено в какво точно се изразява това изменение.
Не става ясно дали се има предвид актосъставителя или самия
административно наказващ орган и с коя част от акта е налице
несъответствие.
По отношение на вида и размера на наложеното административно
наказание съдът намира, че административно наказващият орган правилно е
съобразил разпоредбата на чл.93, ал.1 т.1 от ЗАвПр., предвиждащо санкция за
първо нарушение на водач на моторно превозно средство глоба 2 000 лева.
Поради строго фиксирания размер на наказанието, същото не подлежи на
последваща редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваният
административен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и липса на данни в приложеното генерално
пълномощно за заплатена сума за адвокатска услуга, разноски не следва да
бъдат присъждани в полза на жалбоподателя.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 42 – 0004893
издадено на 05.01.2023г. от и.д. Директор на РД ,,АА“, София с което на И.
Й. К. от .........................., с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба 2
000 /две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 18,
т.1 от Наредба № Н – 8 от 27.06.2008г. на МТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на И. Й. К. от
.................., с ЕГН: ********** за осъждане на РД ,,АА“ София за заплащане
на разноски, свързани с адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
4
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5