Р Е Ш Е
Н И Е
№ 405
гр.Сс, 06 ноември 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, в открито
заседание на двадесет и втори октомври през 2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л.СТОИЛКОВА
СЕКРЕТАР: НАДЯ ГАДЖЕВА
като разгледа гр.д. №303 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе в предвид следното:
ИЩЕЦЪТ “А-1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес– гр.С.,
район „И.“, ул.”К.”№., с ЕИК ………, представляван от адв.Д.Ц., моли съда да осъди
ответника да му заплати следните суми:
359.40 лева,
представляваща стойност на предоставени електронни съобщителни услуги по рамков
договор № М4308046/26.11.2014г. заедно със законната лихва, считано от
08.11.2018г.-датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.д.№ 1571/2018г. по описа на СРС- до окончателното изплащане на
задължението;
760.74 лева- общ размер на неустойки поради предсрочното
прекратяване на договорите за електронни съобщителни услуги;
182.65 лева- законната лихва за забава върху сумата от
1079.40 лева, дължима за периода 21.11.2016г.- 07.11.2018г.;
Претендира направените в настоящото производство разноски.
ОТВЕТНИКЪТ Ю.П.Л., с ЕГН **********,***, не е подал писмен
отговор. В съдебно заседание заяви, че признава, че не заплащал цената на
ползваните услуги, но поради финансови затруднения не може да заплати
претендираните суми. Поради това моли съда да постанови разсрочване на
задълженията му.
Като прецени становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
ПРЕДЯВЕНИ СА
СЛЕДНИТЕ ИСКОВЕ:
-по чл.79, ал.1 от ЗЗД- за сумата от 359.40 лева- незаплатени далекосъобщителни услуги и по чл.86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 182.65 лева;
- по чл.92, ал.1
от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/- за установяване дължимостта на
сумата от 760.74 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина
на ответника;
На 08.11.2018г. ищецът е инициирал заповедно производство по
чл.410 от ГПК, като по заявлението му е образувано ч.гр.д.№ 1571/2018г. по
описа на Районен съд-Сс. С Разпореждане № 105/11.01.2019г. постановено по това
дело, съдът е отхвърлил искането на заявителя за следните суми:
-сумата от 359,40 лв., представляваща стойността (с включен
ДДС) на предоставени електронни съобщителни услуги по договор № М4308046 от
26.11.2014 г. за периода от 25.11.2016 г. до 25.02.2017 г. за SIM
карти с телефонни номера **********, **********, **********, **********,
********** и **********;
-законна лихва върху тази стойност и върху сумата 720 лв.
/седемстотин и двадесет лв./, представляваща неизплатена част от продажна
цена на мобилен телефон Samsung Galaxy S6 Edge Black Mat 35 по договор за продажба от 26.11.2014 г., за периода от
21.11.2016 г. до 07.11.2018 г. в размер на 182,65 лв.;
-сумата от 250 лв., представляваща неустойка за едностранно
прекратяване по вина на абоната на договор електронни съобщителни услуги №
М4308046 от 26.11.2014 г. досежно телефонен номер **********, формирана от
месечните абонаментни такси до края на срока на договора (за 10 месеца);
-сумата от 219,89 лв., представляваща неустойка за
едностранно прекратяване по вина на абоната на договор електронни съобщителни
услуги № М4308046 от 26.11.2014 г. досежно телефонен номер **********,
формирана от месечните абонаментни такси до края на срока на договора (за 11
месеца);
-сумата от 83,35 лв., представляваща неустойка за
едностранно прекратяване по вина на абоната на договор електронни съобщителни
услуги № М4308046 от 26.11.2014 г. досежно телефонен номер **********,
формирана от месечните абонаментни такси до края на срока на договора (за 5
месеца);
-сумата от 62,10 лв., представляваща неустойка за
едностранно прекратяване по вина на абоната на договор електронни съобщителни
услуги № М4308046 от 26.11.2014 г. досежно телефонен номер **********,
формирана от месечните абонаментни такси до края на срока на договора (за 5
месеца);
-сумата от 145,40 лв., представляваща неустойка за
едностранно прекратяване по вина на абоната на договор електронни съобщителни
услуги № М4308046 от 26.11.2014 г. досежно телефонен номер **********,
формирана от месечните абонаментни такси до края на срока на договора (за 8
месеца);
-законната лихва върху горните суми от 08.11.2018 год. до
окончателното им плащане;
Настоящото производство не по чл.422 от ГПК и не е
продължение на заповедното както ищецът неоснователно счита. В него той предявява
осъдителни искове за вземанията, за които съдът е постановил отказ в
заповедното производство. Не се цели установяване на вземанията му, за които е
издадена заповед за изпълнение, оспорена от длъжника. Предимството, което
разпоредбата на чл.415,ал.4 от ГПК дава е, че не се внася нова държавна такса
изцяло, а се довнася дължимата след приспадане на тази по заповедното
производство.
Въпреки отказа на съда и подробно изложените му съображения
за това, част от недостатъците при предявяване на исковете не са преодолени и в
настоящото производство.
Ответникът не оспорва изложените в исковата молба, факти, че
с ищеца са били обвързани с договор за мобилни услуги и параметрите на
конкретните уговорки. Не се оспорва и факта, че са му предоставяни услуги, но не
е заплатил посочената във фактурите цена.
Имайки предвид изявлението на ответника, съдът счита, че
иска следва да се уважи в предявения размер от 359.40 лева, представляваща
стойност на предоставени електронни съобщителни услуги по рамков договор №
М4308046/26.11.2014г. заедно със законната лихва, считано от 25.02.2019г.-датата
на подаване на иска пред съда до окончателното изплащане на задължението.
По изложените по-горе съображения, че не се касае за
производство по чл.422 от ГПК, съдът счита, че обезщетението за забава не
следва да се присъжда от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Дължи се заплащане на обезщетение за забава за периода 21.11.2016г.-
07.11.2018г. в размер на 71.48 лева. /Сумата е изчислена от съда, чрез
ползването на програмния продукт при Съдебно-изпълнителна служба при СРС/.
Ищецът претендира се заплащане на сумата от 182.65 лева,
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата от
1079.40 лева, дължима за периода 21.11.2016г.- 07.11.2018г. Сумата от 1079.40
лева е сбор от сумата от 359.40 лева и сумата от 720 лева –неизплатена част от
продажна цена на мобилен телефон, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №106/11.01.2019г. постановена по ч.гр.д.№1571/2018г. по описа на
СРС. Както беше изложено по-горе, за сумата от 182.65 лева в заповедното
производство е постановен отказ, тъй като не е разграничена по размер съобразно
вземането, за което се дължи. Този недостатък не отстранен и в настоящото производство.
Искът по чл.86 от ЗЗД е акцесорен, а в случая не е предявен
главен иск за сумата от 720 лева. Предвид на това, искът в частта за разликата
от 182.65 лева и 71.48 лева- за сумата от 111.17 лева следва да се отхвърли
като неоснователен.
Ответникът призна иска и с оглед изявленията му, че
задължението е обременително за него, на основание чл.241,ал.1 от ГПК, следва
да се уважи искането му за разсрочване на плащането.
Предвид на това, съдът разсрочва задължението, което е в общ
размер от 430.88 лева /359.40 лева и 71.48 лева/ по следния начин:
12 месечни вноски, всяка по 35.40 лева, считано от датата на
влизане на решението в сила;
По иска по чл.92
от ЗЗД:
Съдът счита, че предявеният иск за заплащане на неустойка за
предсрочното прекратяване на договора е неоснователен. Причина за това е
нищожността на тази договорна клауза, произтичаща от нейната неравноправност
поради следните причини:
Сключеният между страните договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги има потребителски характер, тъй като абонатът се явява
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП/Закона за защита на потребителите/.
Тази разпоредба гласи, че "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Поради потребителския характер на този договор,
облигационното отношение, възникнало с неговото сключване, попада в приложното
поле на ЗЗП и абонатът се ползва в предвидената в този закон потребителска
защита.
Според чл. 143, ал. 1, т. 5 и 14 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
(т. 5) задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка или (т. 14) налага на потребителя
да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни
своите.
Начисляването на неустойка в размер на сбора от таксите за
целия оставащ срок на действие на договора се явява необосновано завишено
обезщетение за вредите от неговото неизпълнение и създава необходимост за
потребителя да изпълни своите задължения до края на този срок, въпреки че за
доставчика е отпаднала необходимостта да осъществи насрещната си престация.
Налага се извода, че уговорката в договора, която предвижда,
че при предсрочното прекратяване на договора, по вина на потребителя, следва да
се начисли неустойка в размер на абонаментните такси за целия първоначално
уговорен срок на действието му, има неравноправен характер, тъй като създава
неравновесие в правата и задълженията на страните по договорната връзка във
вреда на потребителя, без да е съществувала възможност от негова страна да
повлияе върху нейното съдържание.
Следователно клаузата в договора, предвиждаща заплащане на
неустойка не поражда действие спрямо ответника,тъй като е нищожна, поради което
основания на нея иск трябва да се отхвърли като неоснователен. /В този смисъл
по аналогичен случай е постановено решение № 188 от 09.05.2016 г. на ВКС по
т.д. № 1787/2014 г., I т.о./.
Поради това, претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски по производството, съразмерно с уважената част от
исковете.
Разноските на ищеца са в размер на 41.56 лева- заплатена
държавна такса. Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът дължи
сумата от 13.75 лева.
По тези съображения, Силистренският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ю.П.Л., с ЕГН **********,на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ………,
следните суми:
359.40(триста петдесет и девет лв. и 40 ст.) лева,
представляваща стойност на предоставени електронни съобщителни услуги по рамков
договор № М4308046/26.11.2014г. заедно със законната лихва, считано от 25.02.2019г.
до окончателното изплащане на задължението;
71.48(седемдесет и един лв. и 48 ст.) лева- законната лихва
за забава върху сумата от 359.40 лева, дължима за периода 21.11.2016г.-
07.11.2018г.;
На основание
чл.241,ал.1 от ГПК, съдът разсрочва на плащането на задължението, което е в общ
размер от 430.88(четиристотин и тридесет лв. и 88 ст.) лева, по следния начин:
12(дванадесет)
месечни вноски, всяка по 35.40(тридесет и пет лв. и 40 ст.) лева, считано от
датата на влизане на решението в сила.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, иска с правно основание чл.86
от ЗЗД, предявен от “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ………, срещу Ю.П.Л., с ЕГН **********,
за сумата от 111.17(сто и единадесет лв. и 17 ст.) лева- законната лихва за
забава върху сумата от 720 лева, дължима за периода 21.11.2016г.- 07.11.2018г.,
както и за законната лихва върху сумата от 359.40 лева, считано от 08.11.2018г.
до 24.02.2019г.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, иска с правно основание чл.92
от ЗЗД, предявен от “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ………, срещу Ю.П.Л., с ЕГН **********,
за сумата от 760.74(седемстотин и шестдесет лв. и 74 ст.) лева- общ размер на
неустойки поради предсрочното прекратяване на рамков договор №
М4308046/26.11.2014г.
ОСЪЖДА Ю.П.Л., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, с ЕИК ……… сумата от 13.75(тринадесет лв. и 75 ст.) лева- разноски по
гр.д.№ 303/2019г. по описа на СРС;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Сс в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Л.Стоилкова/