О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр. Пловдив, 27 май 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести
май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д.
№ 154/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК във вр. с чл. 64 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д.Е.Ж.
против определение № 1163/11.12.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1136/2019 г.
по описа на Старозагорския окръжен съд. Жалбоподателката твърди, че
определението е неправилно по изложените в частната жалба мотиви, поради което
моли съда да го отмени и да върне делото на окръжния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него, като му бъдат дадени указания да
разгледа подадената от нея молба по реда на чл. 64 и сл. от ГПК.
Ответникът по частната жалба Ж.Ж.
счита, че тя е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното определение
като правилно. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба
е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и
редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
С решение № 477/10.07.2019 г.,
постановено по в.гр.д. № 1136/ 2019 г. по описа на Старозагорския окръжен съд,
е отменено решение №
1321/14.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1257/2018 г. по описа на Районен съд
– С. З., като вместо това е признато за установено по отношение на Д.ЕM=, че Ж.Н.Ж.
е личен собственик на 18500/30000 ид.ч. от апартамент в гр. С. З., подробно
индивидуализиран в решението, и е допусната делба на имота при квоти: 24250/30000
ид.ч. за Ж.Ж. и 5750/30000 ид.ч. за ДM=, като П. е осъдена да заплати на Ж.
5 177,11 лв. разноски.
Против това решение е подадена от Д.Ж.
касационна жалба вх. № 12079/25.09.2019 г., но с разпореждане № 824/ 27.09.2019
г. тя е била върната поради това, че е подадена извън законоустановения срок за
обжалване.
На 07.10.2019 г. е подадена молба от
Д.Ж., в която се иска възстановяване на срока за касационно обжалване на
решението, като с разпореждане от 30.10.2019 г. тя е била оставена без движение
до представяне от молителката в едноседмичен срок от съобщението на препис от
молбата, заедно с приложенията за връчването им на другата страна, като й е
указано, че в противен случай молбата й ще се върне.
Съобщението за това разпореждане на
съда е връчено лично на Ж. на 05.11.2019 г., като в него изрично е записано, че
на основание чл. 65 от ГПК и чл. 66 от ГПК тя трябва да представи препис от
молбата си и приложенията за връчването им на другата страна.
Същия ден от молителката е постъпила
молба за допускане на касационна жалба, явяваща се препис от същата молба като
приложение към касационна й жалба вх. № 12079/25.09.2019 г., като други преписи
от Ж. не са постъпвали.
С обжалваното определение е върната
молбата на Д.Ж. за възстановяване на срока за касационно обжалване на
въззивното решение поради неотстраняване в срок на нередовностите по същата
молба.
Настоящият състав възприема
направения от окръжния съд краен правен извод.
Съгласно разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от ГПК молбата за възстановяване на пропуснат срок поради особени
непредвидени обстоятелства се подава до съда с препис за насрещната страна,
която може да даде отговор в едноседмичен срок, след което тя се разглежда в
открито заседание.
По тази причина молителката е била
уведомена за задължението й да представи препис от молбата по чл. 64 от ГПК в
едноседмичен срок за изпращането му на ответника по нея, за което е била
уведомена редовно на 05.11.2019 г., но което задължение не е изпълнила нито в
дадения й срок, нито до постановяване на обжалваното определение.
Доколкото Ж. не е изпълнила
вмененото й законово задължение в дадения й от съда срок и по този начин е
възпрепятствала изпълнение на процедурата по чл. 66, ал. 1 от ГПК и
възможността ответникът да осъществи процесуалните си права, правилно окръжният
съд е върнал молбата й по чл. 64 от ГПК.
Предвид изложените мотиви съдът
намира, че определението на окръжния съд е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена
без уважение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на ответника по частната
жалба направените от него разноски в настоящето производство в размер на 300
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител адвокат М.Г..
Ето защо съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д.Е.Ж.
***, ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис … /чрез адвокат В.М./ частна
жалба вх. № 203/08.01.2020 г. против определение № 1163/11.12.2019 г.,
постановено по в.гр.д. № 1136/2019 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д.Е.Ж. ***, ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, офис … /чрез адвокат В.М./ да заплати на Ж.Н.Ж. ***, С. О.,
ул. С. № ..., ЕГН **********,*** /чрез адвокат М.Г./ сумата 300,00 лв. /триста
лева/ разноски в производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.