№ 50
гр. Шумен, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осми септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20213600900137 по описа за 2021 година
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Л. Г. И., ЕГН-
**********, със съдебен адрес – гр. София, ул. „Христо Белчев” №2, четвърти полуетаж,
оф.4 – адв. Н. Н. Д. против ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Г. М. Д.” №1, гр. София, като претенция за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищцата сочи, че на 07.03.2021 г. в района на
кръстовището на път І-2 Русе – Шумен – Варна, с път SHU1180, при км 113+996 настъпва
ПТП, в което управляваният от Д. Х. Д., ЕГН ********** лек автомобил „Пежо“, модел
„306“ с рег. №..... не пропуснал в съответствие с изискванията на ЗДвП движещия се в права
посока л.а. „Ауди“, модел „А6“, рег. №...., управляван от М.А.Н., като по този начин
предизвикал ПТП. Твърди, че в причинна връзка с ПТП са настъпилите за ищцата телесни
увреждания, а именно – счупвания на таза, пубисната кост двустранно, натъртвания и
охлузвания по цялото тяло. Вследствие на това ищцата била приета по спешност в МБАЛ
Шумен, където престояла от 07 до 10.03.2021 г., а впоследствие била изписана за домашно
лечение, съобразно предписаното – напълно обездвижена и при постелен режим за един
месец. Сочи, че лечението и рехабилитацията продължавали и към момента на подаване на
исковата молба. Сочи, че отговорността за настъпилото ПТП е на водача на л.а. „Ситроен“ –
Д. Х. Д. сочи, че във връзка с нарушението има образувано ДП №205/2021 г. по описа на РУ
Шумен. Към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството ответник – ЗАД
„Даллбогг живот и здраве” АД. Твърди, че ищцата, в качеството си на пострадала от ПТП,
има основание да претендира пряко от ответника, във връзка с нормата на чл.432, ал.1 от КЗ,
обезщетения за всички вреди в пряка връзка с ПТП. Сочи, че на 10.09.2021 г. представил на
ответника застрахователна претенция, придружена от налични към момента доказателства
1
във връзка с щетите, дключиштелно и констативен протокол за ПТП. Сочи, че представеният
констативен протокол на ПТП с пострадали лица е съставен надлежно от компетентен орган
и поради това съставлява официален свидетелстващ документи съгласно чл.179 от ГПК има
материална доказателствена сила, относно фактите установяващи процесното ПТП. Сочи, че
ответника съставил отговор с изх. №4952/01.10.2021 г., с който ищцата била уведомена, че
следва да представи още документи, въпреки, че те не съществували физически към момента
на указанията. Твърди, че отказът бил неправилен. По отношение на настъпилите за ищцата
неимуществени вреди сочи, че на пострадалата се наложил едномесечен период на постелно
лечение, като за нея се грижили приятелят и и синът и, макар същият да не бил пълнолетен.
Сочи, че пострадалата била активна жена и преди катастрофата и се грижела сама за
домакинството, двамата си родители и трите си деца. След първият месец на постелен
режим се преминало към постепенно раздвижване, което първоначално, включвало и ходене
с проходилка, а впоследствие и с патерици. Така изминали три месеца, но пострадалата
трябвало да се върне на работа предвид обстоятелството, че трябвало да плаща наем за
квартира, както и да издържа децата си. Получила съдействие от работодателя си, за да
работи от вкъщи. Сочи, че вследствие на травмите имала значителни болки и се наложило да
приема болкоуспокояващи няколко месеца. Влошеното и здравословно състояние оказало
негативно влияние върху психиката на пострадалата. Тя била потисната, изпитвала чувство
на страх, тревожност и безпокойство, загубила апетит, страдала от безсъние и кошмари.
Получавала кризи – внезапно неволево спомняне на ПТП и паник атаки. Предвид тези
проявления тя посетила психолог, но последният я изпратил при психиатър. Последният
констатирал невротична депресия – влошено емоционално функциониране, поради
преживяната психотравма с висока сила, интензитет и значимост. Психологът исвен това
считал, че предвид отчетената персистираща симптоматика, а именно доминиращо чувство
на тъга и потиснатост е налице основание за поставяне на ищцата на диагноза „Смесено
тревожно – депресивно разстройство“. Към момента ищцата продължавала да е тревожно-
дистимна, като тревожността се засилвала при качване в превозно средство. Намира, че тези
неимуществени вреди биха получили справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Ето защо намира, че тези верди могат да бъдат напълно репарирани след като да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 80 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания, вследствие на процесното ПТП, законна лихва
дължима на основание чл.429, ал.3 от КЗ, върху присъдените като главници суми от
10.09.2021 г. – датата на уведомяване на ответника до окончателното им погасяване,
законната лихва върху общият размер на дължимото застрахователно обезщетение
(включващо както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл.429, ал.3 от
КЗ), считано от 01.10.2021 г. (датата на постановения отказ за изплащане на
застрахователното обезщетение) до окончателното погасяване на вземането.
От страна на ответника ЗАД „Даллбогг живот и здраве” АД е депозиран отговор на
исковата молба по реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него се твърди, че искът е недопустим,
поради обстоятелството, че в ИМ не е посочена банкова сметка. Еко защо счита, че ИМ
следва да бъде оставена без движение с указания за отстраняване на нередовността. По
2
същество счита, че искът е недоказан. Намира, че претенцията не е съобразена със
застрахователната и съдебната практика по аналогични случаи, не са взети предвид
критериите, касаещи понятието „справедливост“ посочено в чл.52 от ЗЗД, вида и характера
на телесните увреждания, респективно интензивността на болките и страданията и най-
важното значителната степен на съпричиняване за настъпване на твърдените последствия
върху здравето и психиката на пострадалата. Твърди, че водачът Д. Д. не носи вина за
вредите настъпили от ПТП, а виновник е другият водач на л.а. „Ауди“, модел „А6“, рег. №....
- М.А.Н., поради движение с превишена скорост. Алтернативно твърди, че Д. Х. Д. не носи
изключителна вина за вредите, тъй като налице е съизвършителство на настъпилото ПТП.
Прави и възражение за наличие на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата,
предвид обстоятелството, че последната не била спазила нормата на чл.137а от ЗДвП.
Оспорва твърдените в ИМ травми по вид, интензитет и характер, както и тяхната
продължителност. Намира, че представените медицински документи не установяват тези
вреди. Не оспорва обстоятелството, че по отношение на лекият автомобил - „Пежо“, модел
„306“ с рег. №..... към момента на ПТП е била налице посочената от ищцата застрахователна
полица по застраховка „гражданска отговорност“. Оспорва представеният в ИМ механизъм
на ПТП, като твърди, че причина за ПТП е поведението на водача на на л.а. „Ауди“, модел
„А6“, рег. №.... - М.А.Н., поради нарушение на нормативните изисквания за безопасно
движение, тъй като автомобилът се движел с превишена скорост. Алтернативно твърди, че
водачът на „Пежо“, модел „306“ с рег. №..... – Д. Х. Д. не е виновен изцяло за причинените
от ПТП щети, а се явява виновен за 30% от неправомерните последствия.Оспорва всички
твърдени като настъпили травми по ищцата вследствие на ПТП, като сочи, че те освен това
не могат да обосноват настъпилите неимуществени вреди. Оспорва твърдението, че ищцата
към момента не е възстановена от получените травми. Твърди, че от нейна страна не са
предприети всички мерки за подобряване на оздравителния процес – рехабилитация и грижа
за собственото здраве, които биха дали възможност последната да се възстанови напълно.
Намира, че инцидентът не се е отразил върху психиката на пострадалата. Сочи, че в рамките
на производството не се установяват твърденията, че пострадалата е търсила помощта на
психолог. намира, че младата и възраст предполага бързото и и пълно възстановяване.
Намира, че претърпените травми не лишават ищцата от възможността да води нормален
живот и да се грижи за семейството и дома си. Оспорва предявеният иск по размер, тъй като
намира, че претендираното обезщетение като размер е прекомерно и не е съобразено с
икономическите условия в страната. Прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение. Намира, че поради неоснователността на претенцията за главница, то
неоснователна е и претенцията за лихви. Оспорва акцесорните претенции и във връзка с
обстоятелството, че намира, че не са изпълнени законовите изисквания за заплащане на
обезщетение на пострадалата, тъй като тя не е изпълнила изискването на чл.380, ал.3 от КЗ –
да посочи банкова сметка за изплащане на обезщетението.
Моли да ако ищецът не се яви в първото по делото заседание съдът да прекрати
производството по делото и да присъди сторените по делото разноски, включително и
3
юрисконсултско възнаграждеине при наличие на предпоставките на чл.238, ал.2 от ГПК.
Моли да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен е недоказан, а в случай, че
бъде счетен за основателен, то да не бъде уважаван в пълния размер, като бъде намалено
адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
От страна на ищеца в дадения от съда срок е депозирана допълнителна ИМ по реда
на чл.372, ал.1 от ГПК. В нея се поддържа ИМ, както е предявена, поддържат се направените
с ИМ доказателствени искания, както и направените възражения срещу доказателствени
искания на ищеца. Заема се становище по предявен от ответника обратен иск, отделен на по-
ранен етап в отделно производство.
От страна на ответника е депозиран и отговор на допълнителната ИМ, в който не се
правят нови доказателствени искания, а се поддържа изразеното в отговора на ИМ, както и
не се правят нови твърдения по релевантните за спора факти.
В съдебно заседание за ищцата се явява адв.П. С. от АК - София. По делото е
депозирана молба преди съдебното заседание от представител на последната, в която се иска
уважаване на претенцията така, както е предявена.
Така предявената претенция е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата са частично основателна.
От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Предвид заявеното
в исковата молба съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове за заплащане на
суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна пострадало от ПТП
лице ищцата Л. Г. И., като пряк иск за неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, предявим от пострадал против
застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посоченият иск е предявен срещу
застрахователя и е придружен с акцесорен иск по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
мораторна лихва от 26.04.2018 г., която дата е тази на която изтича срока по чл.429, ал.3 от
КЗ, във вр. с чл.430, ал.1 от КЗ.
В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи
благоприятните за нея факти и обстоятелства.
В настоящото производство се установи, че около 9:55 на 07.03.2021 г. в района на
кръстовището на път І-2 Русе – Шумен – Варна, с път SHU1180, при км 113+996 настъпва
ПТП, в което управляваният от Д. Х. Д., ЕГН ********** лек автомобил „Пежо“, модел
„306“ с рег. №..... не пропуснал в съответствие с изискванията на ЗДвП движещия се в права
посока л.а. „Ауди“, модел „А6“, рег. №...., управляван от М.А.Н., като по този начин
предизвикал ПТП. Във връзка с ПТП било образувано досъдебно производство, което било
прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство от 28.03.2022 г.
(л.115 от делото), от прокурор при ШРП водено е за престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“ от
НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като към момента не е имало привлечен обвиняем. В
мотивите е изрично записано, че вина за настъпване на произшествието имат и двамата
водачи, тъй като водачът на л.а. „Пежо“, модел „306“ с рег. №..... не пропуснал движещия се
4
в насрещното платно и предприел завой на ляво, а водачът на другия л.а. „Ауди“, модел
„А6“, рег. №.... се движел с превишение на допустимата скорост за движение в този участък
на пътя. От данните в постановлението за прекратяване се установява, че пострадалата и
ищца в настоящото производство Л. Г. И. е заявила, че желае наказателното преследване за
причинената и средна телесна повреда да бъде прекратено.
В рамките на производството е приета САТЕ, която дава заключение относно
механизма на настъпване на ПТП, условията на пътя и причините за настъпване на ПТП.
Заключението на вещото лице е, че водачите едновременно са нарушили изискванията за
безопасност на движението, като водачът на л.а. „Пежо“, модел „306“ при предприемане на
маневра завой на ляво не е пропуснал движещия се в насрещната лента в права посока лек
автомобил, а водачът на л.а. „Ауди“, модел „А6“ се е движел със скорост от 77.5 км/ч, при
разрешена на участъка от 60 км/ч. Изложено е становище – отговор на 7 въпрос по САТЕ, че
произшестивето е било предотвратимо от страна на водача на л.а. „Ауди“, модел „А6“, ако
той се е движел със скорост до разрешената. САТЕ установява, че тялото на ищцата при
удара е имала съприкосновение с дясната врата и евентуално дясната колонка на
автомобила.
По делото е приета СМЕ, която констатира следните травматични увреждания у
пострадалата Л. Г. И. – счупване на горно и долно рамо на дясна пубисна кост на таза.
Описаното увреждане според СМЕ може да се получи при ПТП от пътник в л.а. СМЕ сочи,
че пострадалата е била приета след ПТП на 07.03.2021 г. в МБАЛ Шумен, където е
извършена закрита репозиция на фрактурата. Престоят в болничното заведение е бил до
10.03.2021 г. Предприето е и медикаментозно лечение. След изписването на пострадалата е
бил препоръчан леглови режим за 30 дни, а също и да не натоварва десния долен крайник за
3 месеца. Налице са данни за проведена физиотерапия , а също и епикриза от СБР „Тузлата“
ЕООД, Балчик, където са провеждани рехабилитационни процедури от 09.08.2021 г. до
16.08.2021 г. Дава се заключение, че пострадалата е търпяла болки от травмата в периода на
заздравяване – т.е. около 4 месеца, като първоначално същите са били значителни и
постепенно интензитетът им е намалявал. Няма данни за усложнения при протичането на
оздравителния процес. Сочи, че при прегледа за изготвяне на експертизата пострадалата е
съобщавала за болки в тазобедрената става при отвеждане на десния долен крайник и болки
в поясо-кръстцово-седалищната област, които експертът сочи, че не могат да се свържат с
претърпяното ПТП. (в тази част (т.5 от заключението) експертизата е оспорена от
представител на ищцата, като не е поискано ново заключение. В същата точка се сочи, че
към момента на прегледа движенията в десния долен крайник са възстановени. Това се сочи
и в следващата т.6, като там е казано, че оздравителният процес на фрактурата е приключил.
Сочи се, че дса налице документални данни за болничен от пострадалата в продължение на
три месеца, като няма налице данни, че последната е била в болнични за по-дълго време.
Сочи, че няма усложнения при оздравителния процес. В последният отговор на въпроси по
експертизата вещото лице е посочило, че описаното травматично увреждане – счупване на
пубисната кост, може да се получи при ПТП от пътник в лек автомобил, независимо от това
5
дали последният е бил с поставен обезопасителен колан или не.
По делото е приета и съдебно-психологична експертиза предвид исканията на
ищцовата страна и с оглед твърденията, че последната изпитва психически терзания
характеризиращи се с висок интензитет и свързани с настъпилото ПТП. В заключението се
сочи, че настъпилото ПТП и понесените от ищцата травми са оказали цялостно
неблагоприятно влияние върху психиката на последната. Същата е имала страхови
изживявания в пряка връзка с физическата травма и Дадено е заключение, че пострадалата е
приживяла остър стрес. Твърди се, че психологическия дискомфорт по време не лечението
се е усилвал от чувството на наудобство, че е трябвало да бъде обгрижвана от близките си,
докато е била на легло в продължение на 1 месец. Впоследствие този дискомфорт е
преодолян, но се е повяли такъв свързан основно с промяна на социалното функциониране
на пострадалата – нарушаване на ежедневния личен и работен ритъм. Твърди, че в периода
след катастрофата пострадалата е посещавала психолог, който е указал ползването на
билкови и хранителни добавки с успокояващо действие. Сочи, че към момента на изготвяне
на експертизата е възстановено нормалното социално функциониране на ищцата, като няма
признаци за адаптационни нарушения. Все пак сочи, че припомнянето на ПТП е свързано с
по-силни психологически преживявания за ищцата – повишаване на тревожността и
напрежението. Намира, че няма установени белези на значима психотравма. Тревожност се
проявявала при необходимост пострадалата да пътува с автомобил.
В рамките на производството в качеството им на свидетели са разпитани Д. Х. Д. –
водач на л.а., в който е пътувала пострадалата, Р.Р.Б. – син на пострадалата и Р.Н.Р..
Свидетелката Р. сочи, че ПТП е повлияло на психиката на пострадалата в негативен аспект.
Последната била жизнен и активен човек, но инцидента я извадил от нормалният ритъм на
живот. По време на възстановяването си пострадалата не желаела да контактува с хора и не
искала да я виждат в подобно състояние. Станала по-затворена. Вследствие на травмата
изпитвала болки и трудно се движела. След оздравяването намалила социалните си
контакти и не излизала със свидетелката, което често правела преди това. Сочи, че лицето е
било на легло в продължение на два или три месеца, след това се придвижвала с патерици.
Свидетелят Д. дава подобни показания. Сочи, че ищцата е прекарала около два
месеца на легло и и било трудно да се придвижва. Ползвала патерици след това. Имала
сериозни болки и той лично я бил виждал как взема болкоуспокояващи
Свидетелят Б. сочи, че като син на ищцата се грижел непосредствено за нея. По
времето, когато тя била на легло той се грижел за майка си, като се опитвал да готви
(свидетелят е бил на 15 години към онзи момент), както и и помагал, като носел подлога.
Периодът на обездвижване (постелен режим) свидетелят Б. определя като „ … около един
месец … “. селд това възстановяването на пострадалата продължило в домашни условия,
като последната ползвала патерици и проходилка за период от два-три месеца по данни на
свидетеля. Сочи, че вследстиве на ПТП майка му била като напълно различен човек била „
… психически срината и не толкова емоционална.“ Споделяла за кошмари свързани с
преживяното, както и нямала желание да се вози в коли. Сочи, че пострадалата имала болки
6
и при промяна на времето.
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи: В подобно производство – по реда на чл.432 от КЗ, както бе посочено по-горе всяка
от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и
обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между
настъпилите щети и поведението на причинителя на щетата, както и обстоятелството, че
причинителя е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-
застраховател. Следва да бъдат установени претърпените от ищцата неимуществени вреди -
болки и страдания, техният интензитет и продължителност. Ответникът оспорва всички
релевантни за отговорността му във връзка с регресния иск обстоятелства освен, че
причинилото ПТП МПС има застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, като
това обстоятелство следва да бъде определено от съда като безспорно между страните. То се
установява и от наличните данни, че ответника в качеството си на застраховател е бил
сключил застраховка гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на лек
автомобил „Пежо“, модел „306“ с рег. №....., по полица GO/82792686, GO/84165615 и
GO/86426599 за период от 18.08.2020 г. до 17.08.2021 г.
Съдът намира, че по несъмнен начин е установена вината на водачът на лек
автомобил „Пежо“, модел „306“ с рег. №..... Д. Х. Д. за настъпване на ПТП. Същият е
предприел маневра завой на ляво, като не е порпуснал движещият срещу него автомобил да
продължи пътят си напред. Превишението на скоростта, което е имал другият автомобил не
изключва виновното поведение на водача, тъй като ако не беше това виновно поведение не
би настъпила причинно-следствената верига довела до ПТП. Т.е. налице са данни за вина и
противоправност на поведението на водача при настъпване на ПТП. Налице е и причинна
връзка между поведението на водача и настъпилите за пострадалата щети.
В рамките на производството се установяват и твърдените неимуществени вреди в
пряка и непосредствена връзка с последствията от катастрофата. Съдът дава предимство на
твърденията на вещото лице по СМЕ, което сочи, че пострадалата е била на постелен режим
в продължение на месец, а в болнични още два месеца или общо три месеца. Съдът не
кредитира свидетелските показания в тази насока за два-три месеца престой на пострадалата
на легло (свидетелката Р.), тъй като те са непоследователни. От една страна свидетелката Р.
казва за продължителността на престоя на легло, че не е сигурна, защото е било отдавна, а
от друга страна тя и свидетелят Д. сочат два-три месеца, а синът на пострадалата, който се е
грижел за нея непосредствено сочи, че става въпрос за около месец. В косвена подкрепа да
се приеме заключението на СМЕ в тази насока е и обстоятелството, че пострадалата няма
данни да е искала продължаване на отпуснатият и тримесечен болничен, както и че няма
медицинска документация, която да установява по-продължителен период на лечение или
усложнения при оздравяването. Напротив данните са за едно нормално възстановяване без
травматични последствия след оздравяването. Все пак съдът прима, че пострадалата е била
обосновано в болнични за три месеца и че самата тя в рамките на този период за оздравяване
или по-скоро период от три-четири месеца е изпитвала болки от травмата, които в началото
7
са били значителни, а с течението на времето са отшумявали.
Предвид изложеното следва да се приеме, че искът е доказан в своето основание,
като следва да се разгледа по-детайлно размерът за обезщетяване на настъпилите
неимуществени вреди.
По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе
предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по
справедливост. В настоящото производство са налице данни за значителни физически болки
и страдания на ищцата към момента на произшествието, но и в един период след това
достигащ до около четири месеца, като за този период те са затихвали до изчезването им.
Данни за болки има и след това н поясната област, но както е посочено в СМЕ травмата от
катастрофата е отшумаля напълно, а болките в поясната част на ищцата се дължат преди
всичко на дегенеративни промени в костите на гръбвнака, която се отдават на предишни
заболявания на ищцата. Налице са данни, че лицето все още изпитва страх вследствие на
преживеният уплах и болка от ПТП. За същият период от около четири месеца сочат и
свидетелите разпитани в производството. Ето защо съдът приема, че причинените телесни
повреди са предизвикали за ищцата трайна невъзможност да се справя сама с ежедневните
си дейности за около два-три месеца след ПТП, като това е ставало с помощта на патерица
до рамките на периода за възстановяване, като възстановяването към момента е пълно и
няма птрайни травматични последствия от произшествието. Няма данни и за значителни по
интензитет болки и страдания на лицето към момента, които да са вследствие на получените
от ПТП травми.
Безспорни са данните, че ищцата е изпитвала психологически дискомфорт и страх
вследствие на катастрофата, който непосредствено след ПТП може да се опише като „остър
стрес“, а към момента изпитва психологически дискомфорт при спомен за станалото, както
и страх от евентуално пътуване с л.а.
Предвид изложеното съдът намира, че неимуществените вреди за ищцата следва да
бъдат репарирани с обезщетение в размер на 50 000 лв. Предвид, че ищецът освен тези суми
ищцата претендира сумата от 80 000 лв., следва да бъде отхвърлен искът в останалата му
част (за 30 000 лв.) до пълният предявен размер като неоснователен и недоказан.
Следва да се уважи и искането за присъждане на мораторни лихви от момента
настъпващ 15 работни дни след писменото уведомяване на застрахователя, както това
изисква чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Налице са данни, че застрахователят е уведомен за
настъпване на произшестивето и е претендирано обезщетение от него със заявление носещо
входящ номер на ответната страна от 10.09.2021 г., като моментът, от който се дължи
мораторната лихва е 01.10.2021 г. Претенцията за заплащане на лихви в период от подаване
на заявлението – 10.09.2021 г. до 01.10.2022 г. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на мораторни лихви извън
предходните, определяни като мораторни лихви за забава след уведомяване на
8
застрахователя и описани от ищеца в ИМ по следния начин: „на основание чл.497, ал.1, т.1
от КЗ върху общия размер на застрахователното обезщетение (включващо както
обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ), считано от
01.10.2021 г.“ съдът намира същоте за неоснователни. Съдът намира, че тълкуването на
закона, който е направен от ищцовата страна за дължимостта на мораторни лихви както
върху сумата за главница, така и върху преди изтеклите това лихви е необоснован.
Соченият текст на чл.429, ал.3 от КЗ е в текст на закона озаглавен „общи начала“ и целта му
е да изведе едно общо правило за момента на дължимост на лихвитеот страна на
застрахователя, който отговаря не за деликта, а за регреса насочен срещу него. Текстовете на
чл.429, ал.3 и този на чл.497, ал.1 от КЗ не са в конкуренция помежду си, нито пък в
конкуренция с начина на определяне на лихвите по общия ред –те не предвиждат два
различни вида обезщетителна лихва, а целят да въведат специфични правила за
отговорността на застрахователят, касаеща единстевно началния момент. Предвид това
претенцията в тази част съдът намира за неоснователна.
Предвид уважения размер на иска се дължат и разноски както следва: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Шумен дължимите суми за държавна
такса, които при уважения размер на иска възлизат на 2 000 лв.
От ищеца се претендира да бъде осъден ответника да заплати адвокатско
възнаграждение в съответствие с чл.38 от ЗА. Тази претенция е отправена в съдебно
заседание, като препраща към списък за разноски, представен отново в СЗ. Съобразно
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимият
хонорар за претенция в уваженият размер е 2 030 лв. – чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата. Искането
следва да бъде уважено в посочения размер.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски в
производството, съобразно с отхвърлената част на предявения иск. От ответника са
направени разходи 760 лв. в производството. Дължат се съобразно с отхвърлената част от
иска 285 лв.
Направените от съда разноски за трите експертизи са 500 лв. Предвид изхода на
спора те следва да се вменят съразмерно уважената част на исковете на ответника.
Последният следва да бъде осъден да заплати на съда 312.50 лв. И съобразно отхвърлената
част на ищеца, като последната следва да бъде осъдена да заплати на съда разноски от
187.50 лв. за експертизи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК *********, гр. София, бул. „Г. М.
Д.” №1, гр. София да заплати на Л. Г. И., ЕГН-**********, със съдебен адрес – гр. София,
ул. „Христо Белчев” №2, четвърти полуетаж, оф.4 – адв. Н. Н. Д., сумата от 50 000 (петдесет
хиляди) лева, представляващи обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания
9
вследствие претърпяното от ищцата ПТП около 9:55 ч. на 07.03.2021 г. в района на
кръстовището на път І-2 Русе – Шумен – Варна, с път SHU1180, при км 113+996 като
управляваният от Д. Х. Д., ЕГН ********** лек автомобил „Пежо“, модел „306“ с рег. №.....
не пропуснал в съответствие с изискванията на ЗДвП движещия се в права посока л.а.
„Ауди“, модел „А6“, рег. №...., управляван от М.А.Н., като по този начин предизвикал ПТП,
при което за ищцата Л. Г. И. настъпили телесни повреди, дължими на основание чл.432, ал.1
от ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка гражданска отговорност по
полица GO/82792686, GO/84165615 и GO/86426599 за период от 18.08.2020 г. до 17.08.2021
г., ведно със законните лихви върху главницата от 01.10.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимите като главница суми.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК за сумата от
30 000 (тридесет хиляди) лева, представляващи разлика между присъдената от съда сума –
50 000 (петдесет хиляди) лева и претендираното от ищеца – 80 000 (осемдесет хиляди) лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва върху главницата за период преди
01.10.2021 г., както и отхвърля претенцията за мораторни лихви, както са посочени от
ищеца на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ върху общия размер на застрахователното
обезщетение (включващо както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по
чл.429, ал.3 от КЗ), считано от 01.10.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК *********, гр. София да заплати по
сметка на ШОС сумата от 2 000 (две хиляда) лева, представляващи дължимите суми за
държавна такса в производството.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК *********, гр. София да заплати по
сметка на ШОС сумата от 312.50 лв. (триста и дванадесет лева и петдесет стотинки),
представляващи дължимите суми, съобразно уважената част от иска платени от сметката на
съда за изготвяне на назначените експертизи.
ОСЪЖДА Л. Г. И., ЕГН-**********, от гр. Шумен да заплати по сметка на ШОС
сумата от 187.50 лв. (сто осемдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляващи
дължимите суми, съобразно отхвърлената част от иска платени от сметката на съда за
изготвяне на назначените експертизи.
ОСЪЖДА Л. Г. И., ЕГН-**********, от гр. Шумен да заплати на ЗАД „Даллбогг
живот и здраве”, ЕИК *********, гр. София сумата от 285 (двеста осемдесет и пет) лева,
представляващи платените от ответника разноски в производството, съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Лев - инс” АД, ЕИК-*********, гр. София да заплати на адв. П. С.,
ЕГН ********** сумата от 2 030 (две хиляди и тридесет) лева, представляващи дължимите
суми за адвокатско възнаграждение на претендиралия ги адвокат.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
10
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
11