Решение по дело №7758/2017 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 254                                15.02.2018 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски районен съд                                          ХХ граждански състав

На двадесет и пети януари                                 две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Станка Добрева 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело №  7758/2017г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:  

  

 

               Предявена е искова молба от ”ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, жк.”М.Д”, ул.”Р.П.К” 4-6, представлявано от управителя Р.М.Т.против Г.Е.К., ЕГН **********, с адрес *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 499.98 лева главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски паричен кредит от 09.02.2016г., а именно дължими падежирали вноски за периода от 20.04.2016г. до 20.09.2016г., сумата от 798.66 лева договорна лихва за периода от 20.04.2016г. до 20.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на сумата.

               В исковата молба се твърди, че по силата на описания договор ”БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД като кредитор е предоставил на ответника кредит от 5000 лева, както и застрахователна премия от 1680 лева. Задължението е следвало да се погаси на 60 месечни вноски с краен срок на погасяване – 20.02.2021г. Ответникът е платил първата вноска на 21.03.2016г., след което е прекратил плащанията. Поради неплащане кредитът е станал предсрочно изискуем по чл.5 от договора. На основание сключен договор за цесия от 12.10.2016г. вземането било прехвърлено на ищеца. В изпълнение на чл.99 ЗЗД ответникът бил уведомен, че кредиторът на вземането е променен, както и че кредитът е станал предсрочно изискуем. Уведомлението за цесията и за предсрочната изискуемост е получено лично от ответника на 13.07.2017г. С тези мотиви ищецът счита, че вземането му, закупено с цесия се доказва, като същото е падежирало и моли исковете да се уважат. Претендира се установяване, че са дължими вноски за периода от 20.04.2016г. до 20.09.2016г. /падежирали вноски/.

               Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

               Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва исковете. Заявява, че сумата за лихва е нищожна поради прекомерност, защото надвишава в пъти сумата по главницата. Счита за нищожни всички клаузи на договора досежно уговорките за лихви и разноски, тъй като са неравноправни и противоречат на ЗЗП. Кредитът не е обявен от кредитора за предсрочно изискуем, като няма данни кредиторът да е отправил подобно волеизявление. Налице е писмо, пратено от адвокатско дружество, но изпратилият го адвокат няма пълномощно да праща волеизявления за предсрочна изискуемост. Ответникът отрича до него да е достигнало уведомление за предсрочна изискуемост. Ето защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение се явява преждевременно, понеже не е настъпила предсрочната изискуемост. Освен това предвидената в договора предсрочна изискуемост противоречи на закона, тъй като предсрочното изпълнение на задължението е само право на потребителя. Само при договор за банков кредит е предвидена да настъпва предсрочна изискуемост, а ищецът не е банка. Договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет, няма безспорни доказателства и за това, че ответникът е уведомен за цесията. 

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Искът за главницата е частично основателен.

               Сключен е бил договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 09.02.2016г. между кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и кредитополучателя Г.Е.К.. Договорът е сключен за 5000 лева, отделно 1680 лева застрахователна премия, като е договорено кредитът да се изплаща на 60 месечни вноски, всяка от които по 216.44 лева, при лихвен процент от 37.73%. Общата стойност на плащанията възлиза на 12986.40 лева. Според погасителния план първата вноска следва да бъде платена на 20.03.2016г., а последната – на 20.02.2021г. Според приложените към договора условия застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска. Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. При просрочване на две или повече вноски, считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. Следователно налице е сключена облигационна връзка между “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и кредитополучателя Г.Е.К.. С полагането на подписа си върху договора кредитополучателят е удостоверил, че е получил сумата по кредита. С други думи, кредиторът е изпълнил задължението си по договора, предавайки уговорената сума в държане на кредитополучателя.

               Вземанията по посочения договор са били прехвърлени в полза на ищеца “ЕОС Матрикс“ ЕООД с анекс 1А към протокол № 17/12.10.2016г. към рамков договор за цедиране на задължения, подписан на 02.06.2015г. В този анекс ясно е записано името на Г.К., номера на договора и неплатените суми. От подписване на анекса вземанията се считат за цедирани. С  нарочно пълномощно цедентът “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е упълномощил цесионера “ЕОС Матрикс“ да уведоми длъжника за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД. От своя страна управителят на “ЕОС Матрикс“ е преупълномощил адвокатско дружество И. и Денев да уведомява длъжниците за цесиите. В изпълнение на упълномощаването, управителят на адвокатското дружество е пратил до длъжника К. писмо, с което му съобщава за прехвърляне на вземането. Пратено е и второ писмо, с което на длъжника се съобщава за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, поради това, че са налице непогасени задължения. Видно е, че и двете писма са получени лично от К. на 13.07.2017г., което се удостоверява от представената обратна разписка. Със съобщаването на цесията на длъжника, тя има сила за него и той е обвързан от станалото прехвърляне, поради което за в бъдеще негов кредитор е ЕОС Матрикс. На това дружество следва да бъдат заплащани дължимите по кредита вноски.

               Изготвената по делото счетоводна експертиза е установила, че длъжникът е извършил едно плащане на 21.03.2016г., още преди цесията, което плащане е за сумата от 216.44 лева. С него е погасена първата вноска с падеж на 20.03.2016г. Няма данни за други плащания. Към датата на цесията неиздължената сума възлиза на 1298.64 лева и включва неизплатени вноски с дати на падеж от 20.04.2016г. до 20.09.2016г., формирани от 188.84 лева главница, 941.80 лева лихви и 168 лева застраховки. Именно периодът от 20.04.2016г. до 20.09.2016г. е процесният период.

               Съдът намира за нужно да отбележи, че макар и в исковата молба ищецът да е изложил твърдения, че цялото вземане е станало предсрочно изискуемо поради неплащане на две вноски и че предсрочната изискуемост е била съобщена на длъжника, петитумът на иска е формулиран в смисъл, че се претендира да се установи дължимостта на вземанията, представляващи вноски за периода от 20.04.2016г. до 20.09.2016г. /падежирали вноски/. Искът като петитум съвпада със заявлението по чл.410 ГПК, в което също се претендират посочените вноски именно като такива, които са падежирали. Следователно искът по чл.422 ГПК не е основан на предсрочната изискуемост на кредита, въпреки, че в обстоятелствената част на исковата молба, явно за пълнота на изложението, се твърди, че такава изискуемост е настъпила. БРС намира, че това твърдение е само допълнение на фактите по иска, но самият иск касае единствено вече падежирали вноски. По тази причина е без значение възражението на ответника, че не бил уведомен за предсрочната изискуемост. Това впрочем е така, доколкото адвокатското дружество не е било упълномощено от ищеца да обявява предсрочна изискуемост, а е можело да съобщава само за сключената цесия. Ето защо писмото, изпратено от управителя на адвокатското дружество с уведомление за предсрочната изискуемост не я е съобщило валидно на длъжника. Този факт обаче е без значение, след като ищецът с иска си не търси плащане на цялото вземане като предсрочно изискуемо, а търси плащане само на вече падежиралите вноски за процесния период. След като падежите им са настъпили, тези вноски са станали изискуеми на общо основание и съответно се дължат от ответника.

               Налага се извод, че искът за главницата се доказва в своето основание. По размера му съдът намира следното:

               Както стана ясно от експертизата, за периода от 20.04.2016г. до 20.09.2016г. неиздължени остават 188.84 лева главница и 168 лева застраховки. БРС намира, че сумата за застраховки също следва да се счита за част от главницата. Тази сума няма характер на договорна лихва /в този смисъл е и заявлението на вещото лице е съдебно заседание/. Видно от договора, застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле “Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска. След като това е така, съдът навежда извод, че застрахователните суми също са част от главницата по кредита. Ето защо за посочения период главницата се равнява на 356.84 лева /188.84 лева +168 лева/. За толкова е основателен и предявеният иск.

               Следва решение, с което се приеме, че ответникът дължи на ищеца главница от 356.84 лева, като за горницата до 499.98 лева искът подлежи на отхвърляне.

               По отношение на иска за договорната лихва:

               Този иск се преценява за неоснователен. В отговора си ответникът е направил изричното възражение, че договорката за лихвата е нищожна поради прекомерност, тъй като надвишава в пъти сумата по главницата. Това възражение се споделя от БРС. В Определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС,  Решение № 1270 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., ІІ г. о. на ВКС, трайно е прието, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Съгласно чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. В момента не е регламентиран в нашето законодателство максимален размер на договорната лихва, посочен в чл. 10 ал.2 от ЗЗД, приложим според ВКС за възнаградителната лихва, каквато е процесната (Решение № 111 от 27.10.2009 г. по т. д. № 296/2009 г., т. к., І т. о. на ВКС, в което е направена и съпоставка между възнаградителните и мораторните законни лихви по чл. 86 от ЗЗД). Т.е. няма повелителна норма, която да ограничава размера на лихвите по договорите. В цитираните по-горе съдебни актове е прието, че максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от втората хипотеза на чл.9, касаеща добрите нрави. Така, според ВКС, за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Прието е, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В случая договорената възнаградителна лихва е в годишен размер 37.73%. За сравнение, законната лихва по чл.86 ЗЗД е около 10% на година. Налага се извод, че уговорената възнаградителна лихва надвишава над 3 пъти законната лихва. Прекомерността на възнаградителната лихва е съвсем явна при запознаване със заключението по приетата експертиза, която в табличен вид е посочила размерите на вноските за главница и лихва. Видно е, че например за падеж 20.06.2016г. главницата е 32.26 лева, докато лихвата е 156.18 лева. С други думи, лихвата е в пъти по-висока от главницата. Уговарянето на такъв висок размер на възнаградителната лихва, надхвърлящ над три пъти законната лихва за забава, се явява противно на добрите нрави, тъй като се получава неравноправно третиране на кредитополучателя като икономически по-слаб участник в оборота. Следователно уговорката за размера на лихвата до такава степен противоречи на справедливостта, че се явява нищожна. След като тази уговорка е нищожна, кредиторът не може да я ползва за правно основание да претендира заплащането на лихвата по съдебен ред. Следва решение, с което искът за лихвата се отхвърли като неоснователен.

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 86.29 лева, както и разноски в заповедното дело в размер на 7.14 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Е.К., ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ”ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, жк.”М.Д”, ул.”Р.П.К” 4-6, представлявано от управителя Р.М.Т.сумата от 356.84 лева /триста петдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-12786907 от 09.02.2016г., а именно дължими падежирали вноски за периода от 20.04.2016г. до 20.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 16.08.2017г. до изплащане на сумата, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 3709/17.08.2017г. на БРС по ч.гр.дело № 6139/2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 356.84 лева главница до целия претендиран размер от 499.98 лева, както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 798.66 лева договорна лихва за периода от 20.04.2016г. до 20.09.2016г.

               ОСЪЖДА Г.Е.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ”ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, жк.”М.Д”, ул.”Р.П.К” 4-6, представлявано от управителя Р.М.Т.сумата от 86.29 лева /осемдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/ разноски по делото.

               ОСЪЖДА Г.Е.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ”ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, жк.”М.Д”, ул.”Р.П.К” 4-6, представлявано от управителя Р.М.Т.сумата от 7.14 лева /седем лева и четиринадесет стотинки/ разноски по заповедното дело.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Дечев

Вярно с оригинала!

С. Добрева