№ 8733
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20241110107988 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1; по чл. 344, ал. 1, т. 2 и по чл. 344, ал. 1,
т.3, във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 КТ.
Ищецът Н. М. В. твърди в исковата молба, че е работил по Трудов договор № РД13-
226/16.08.2022 г.; Допълнително споразумение № РД13-332/16.09.2022 г. и Допълнително
споразумение № РД13-132/25.09.2023 г. с ответника ......., на длъжност „учител, начален етап
на основното образование (I-IV клас) в целодневна организация“. Заявява, че трудовия
договор е сключен на основание чл.68, ал.3 КТ- до завръщането на титуляра С.Г.. Поддържа,
че по силата на последното Допълнително споразумение № РД13-132/25.09.2023 г.
основното трудово възнаграждение от 01.01.2023 г. е станало 1806 лева. Твърди, че на
27.11.2023 г. в поверения му 1Б клас се случва инцидент- в часа на самоподготовка,
провеждан ранния следобяд, при проверка на присъстващите ученици и нанасяне на
отсъстващите в дневника е забелязана липса на един ученик (И.С.), който е бил налице
сутринта и на обяд. Заявява, че незабавно уведомява колегата си от предходния час,
организира друг негов колега да остане при учениците в класа, започва да търси детето в
сградата на училището и в двора, като незабавно уведомява и заместник-директора В. К..
Поддържа, че преди Коледните празници по време на час е информиран от служител на
училището, че е уволнен, както да си събере нещата и да напусне сградата на училището.
Твърди, че след преглед на трудовото досие е установил наличието на два документа-
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД 12-833/11.12.2023 г. и Заповед за
прекратяването на трудово правоотношение № РД-13-835/11.12.2023 г., които не са му били
връчвани. Заявява, че на 27.11.2023 г., към 12.15 часа в коридора на първия етаж е помолен
от заместник-директора В. К. да замести колегата си Светлана Дюлгерова в часа на клас по
български език, започващ след 5 минути- в 12.20 часа. Поддържа, че след часа по български
език е проведен час по организиран отдих и физическа активност с игри на класа в двора на
училището, като на него имало деца от сутрешната смяна(които си тръгвали от училище),
деца от следобедната смяна(които идват на училище) и другите I-ви класове. Твърди, че след
приключването на игрите на двора, децата от клас са влезнали обратно в сградата на
училището за да бъдат поети от учителя по спортни дейности- Д. У., като до неговата поява е
бил с децата от класа. Заявява, че след часа по спортни дейности поема класа от г-жа У. за
провеждане на часа по самоподготовка (от 14.20 часа до 14.55 часа), като в началото на часа
се установява липсата на И.С., за което веднага е отишъл при учителя по спортни дейности,
като започнали да търсят ученика, за което незабавно е уведомен и заместник-директора К..
1
Поддържа, че след координация с ръководството на училището се е обадил на бащата на
детето, като му съобщил за изчезването на ученика и му се е извинил. Твърди, че на
следващия ден-28.11.2023 г. е подал доклад за инцидента. Оспорва, да му е връчвана Покана
за даване на обяснения (изх. №81СУ-1674/05.12.2023 г.), каквато не се съдържа и в
трудовото му досие, предадено под опис с Премо-предавателен протокол от 17.01.2024 г.,
като в тази връзка е нарушена разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, тъй като не е бил изслушван,
нито му е била връчвана покана за обяснения. Заявява, че в процесната заповед не е посочен
законния текст, въз основа на който се налага наказанието „дисциплинарно уволнение“
Поддържа, че извършеното от него не попада в хипотезите на чл.190, ал.1 от т.1 до т.7 КТ.
Твърди, че не е злоупотребил с доверието на работодателя, нито е извършил неизпълнение
на други трудови задължения, или ако е извършил такива, то не са извършени виновно.
Заявява, че не са съобразени критериите ( тежест на нарушението, обстоятелствата при които
е извършено, поведението на служителя) по чл.189 КТ, при налагане на наказанието.
Поддържа, че е започнал на 25.01.2024 г. работа на друго място с основно брутно месечно
възнаграждение в размер на 2030 лева. Претендира разноски.
Ответникът ....... е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е
представил писмен отговор. Заявява, че е 11.12.2023 г. въпросните две заповеди- Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание № РД 12-833/11.12.2023 г. и Заповед за
прекратяването на трудово правоотношение № РД-13-835/11.12.2023 г. в присъствието на
служители на училището са връчени на ищеца, като последния след запознаването със
съдържанието им е отказал да ги подпише. Твърди, че ищеца не излага действителната
фактическа обстановка и премълчава редица факти. Поддържа се, че ищеца Н. В. и Светлана
Дюлгерова са учители на I Б клас, като Дюлгерова е класен ръководител на класа, а В. е
втори учител, като на процесния ден- 27.11.2023 г. г-жа Дюлгерова е болна и се е наложило
и В. да поеме класа през целия ден. Заявява, че след обяда, В. извежда учениците на двора,
като след това е следвало да ги върне в класната стая за следващия час по спортни дейности,
като през цялото време е длъжна да ги контролира. Твърди, че не предава учениците на
учителя по спортни дейности-Д. У., която намира сами децата, както и отново не поема
децата след часа по спортни дейности и те отново били сами. Поддържа, че едва в интервала
между 15.00 и 15.30 часа, ищецът е установил, че от класа липсва ученик-И.С., като
продължава да го търси в цялото училище (като и от У. разбира, че същия ученик не е бил и
в часа по спортни дейности) и едва след като не го намира уведомява ръководството за
липсата му. Заявява, че след преглед на видеокамерите от училището се установява, че този
ученик не е влезнал в училището още след като децата са били на двора (след обяда), като
впоследствие е бил открит от случайни граждани и служители на 01 РУ-СДВР в района на
Министерството на младежта и спорта. Твърди, че на ищеца са му били искани на
05.12.2023 г. писмени обяснения с Писмо №81СУ-1674, което отново отказал да подпише.
Поддържа, че Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД 12-833/11.12.2023 г. е
мотивирана(въпреки разминаването между фактическите обстоятелства и правната
квалификация), няма нарушение на чл.195 КТ, както и са спазени критериите по чл.189, ал.1
КТ, като е отчетена тежестта на нарушението, поведението на В. и обстоятелствата, при
които е извършено. Заявява, че предявените искове са подадени след изтичането на срока по
чл.358, ал.1, т.2 КТ.
Софийски районен съд, като прецени събраните доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от КТ, намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е между страните, а и от представения Трудов договор № РД-13-226/
16.08.2022 г., Допълнително споразумение № РД-13-332/16.09.2022 г. и Допълнително
споразумение № РД 13-132/25.09.2023 г. се установява, че между страните в настоящото
производство е имало сключен трудов договор за срок от 01.09.2022 г. до завръщане на
титуляра, въз основа на който ищецът е заемал при ответника длъжността „учител, начален
етап на основното образование (I-IV клас) в целодневна организация“.
По делото се установява, че този трудов договор е прекратен със Заповед за
прекратяването на трудово правоотношение № РД-13-835/11.12.2023 г., като със Заповед №
РД 12-833/11.12.2023 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е наложено на ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение”, като заповедите са връчени при отказ на ищеца на
2
11.12.2023 г. и връчването на същите е удостоверено с подписите на две лица.
В представената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД 12-
833/11.12.2023 г., в която е посочено, че поради проявена от ищеца изключителната
безотговорност за опазване живота и здравето на учениците и това, че с поведението си по
никакъв начин не показва чувство за вина и не осъзнава тежестта на извършеното
нарушение и неговите неблагоприятни последици (злоупотреба с доверието на родителите
на учениците към образователната институция) и на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка
с ал. 1, т. 8 изречение първо и т. 10 от КТ и при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193,
чл. 194 и чл. 195 от КТ. В Заповедта е посочено, че ищеца Н. М. В., на длъжност учител в
група за целодневна организация на учебния ден (1-4 клас) в ......., на 27.11.2023 г. в 13:19
часа не е направила необходимата организация и не е проявила грижи и отговорност за
учениците от 1Б клас при прибирането им от двора в класната стая, след часа по
Организиран отдих и физическа активност (ООФА) като не ги е преброила, поради което не
е установила липсата на ученика И.С. и го е оставила сам на двора, без надзор (цитираните
факти са видни от записите от камерите за видеонаблюдение). Описано е, че в 13:30 часа
ищецът В. е оставила учениците сами в класната стая и не ги е предала лично на
педагогическия специалист за провеждане на учебния час по Спортни дейности. За часа по
Самоподготовка, провеждан от 14:20 до 14:55 часа, ищецът В. е отразила освен отсъствията
за часа по ООФА в 14:34 часа, отсъствията и на тримата ученици, отсъстващи за деня, като е
продължила да не забелязва отсъствието на И.С.. В часа Занимания по интереси, който се
провежда от 15:10 до 15:45 часа, отсъствията на учениците са отразени в 15:27 часа и чак
тогава (два часа по-късно) ищецът В. е забелязала липсата на И.С., като е посочено, че
цитираните данни са видни от разпечатка от електронния дневник „Школо“. Отбелязано е,
че след като забелязва липсата на И.С., ищецът В. решава сама да го търси в сградата на
училището и в двора, видно от Доклада на ищеца В. (вх. № 81СУ- 1553/28.11.2023 г.), като
през това време губи още един час, вместо незабавно да уведоми директора на училището за
предприемане на адекватни мерки за издирването му и родителите за възникналата
ситуация. Около 16:30 часа (три часа след изчезването на Илиян) директорът на училището,
дочувайки разговор между ищеца В. и г-жа К., случайно разбира за изчезналия ученик и
дава нареждане, незабавно да бъдат уведомени родителите и полицията. В 16:36 часа от
служител на училището е подаден сигнал за инцидента на дежурния телефон на 07 РУ
СДВР. В 16:43 часа от 07 РУ СДВР връщат обаждане с информация, че И.С. е намерен и се
намира в 01 РУ СДВР, откъдето ще го вземе баща му. Посочено е, че детето И.С. е напуснал
пределите на двора на училището и впоследствие е установен в близост до Министерство на
младежта и спорта, където случайни граждани, разбирайки, че се е изгубил, са се обадили на
спешния телефон и детето И.С. е бил прибран от служители на 01 РУ СДВР, откъдето са се
обадили на баща му да го прибере.
Приложени са по делото Длъжностна характеристика(утвърдена от Директора на
13.09.2020 г.), получена от ищеца на 01.09.2022 г. и Правилник за вътрешния трудов ред в
......., утвърдени от Директора на 81 СУ„Виктор Юго“ с РД12-2724/14.09.2023 г.
От приетата по делото Справка (изх. № 8/23.07.2024 г.) от „Школо” ЕООД се
установява, че на 27.11.2023 г. има въведени 3 отсъствия за Илиян В. Сираков, ученик в 81.
Средно училище „Виктор Юго“, но не са в часовете проведени в 1Б клас, а в ЦДО 1-4 16
(Група за целодневна организация - занималния). Първото отсъствие на детето е в час за
Самоподготовка - 14:20 - 14:55, което отсъствие на 27.11.2023 г. е уважено поради
здравословни причини, въведено е от Н. М. В. на 27.11.2023 г. в 17:20:44 и е редактирано от
Светлана В. Дюлгерова на 02.12.2023 г. в 09:31:51. Второто отсъствие на детето е в час по
Занимания по интереси - 15:10-15:45, което отсъствие на 27.11.2023 г. е уважено поради
здравословни причини, въведено е от Н. М. В. на 27.11.2023 г. в 17:21:00 и е редактирано от
Светлана В. Дюлгерова на 02.12.2023 г. в 09:31:26. Третото отсъствие на детето е в час по
Занимания по интереси - 16:10 - 16:45, което отсъствие на 27.11.2023 г. е уважено поради
здравословни причини, въведено е от Н. М. В. на 27.11.2023 г. в 17:23:22 и е редактирано от
Светлана В. Дюлгерова на 02.12.2023 г. в 09:31:03. Съгласно посоченото в Справката, на
27.11.2024 г. в 12.24.06 часа има създадено учителско отсъствие от В. К. П. от Зам. директор
......., в което отсъствие част от часовете са възложени на г-жа Н. М. В.. Няма направена
редакция на създадената заповед.
3
Приложена е по делото Заповед на Директора на ......., издадена на основание чл. 259,
ал. 1, във връзка с чл.258, ал.1 от ЗПУО и чл. 162, ал. 1 от КТ, от която се установява, че на
ищеца Н. М. В. са възложени допълнителни часове за периода от 27.11.2023 г. до 27.11.2023
г., както следва: в понеделник - час #7 (12:20-12:55): Български език и литература (НП БСЧ)
с 1б клас на 27.11.2023 г. (1 бр.) и в понеделник - час #10 (14:20-14:55): Самоподготовка (НП
БСЧ) с ЦДО 1-4 1б клас на 27.11.2023 г. (1 бр.).
По делото са разпитани свидетелите В. К. П., Д. М. У., П. Красимирова К. и Марина
Бойчева Живкова, показанията на които съдът кредитира в обсъдените части като логични,
последователни и непротиворечиви. От същите се установява, че на 27.11.2023 г. в
следобедните часове, около 15.30 часа, ищецът В. установила, че детето Илиян отсъства от
следобедните учебни часове, както и че в късния следобед детето е намерено в централната
част на гр. София, в района на Министерство на спорта.
От показанията на свидетеля В. К. П., заемащ длъжността „заместник-директор“ с
ресор начален етап в ....... се установява, че на 27.11.2023 г. ищецът В. около 15.30 часа
влязла много разтревожена в кабинета , за да съобщи, че ученик от поверения клас не се
намира в класната стая, след което свидетелят тръгнала с ищеца В., за да разбере какво се е
случило с детето, евентуално да го потърсят заедно, защото няма как да го разпознае.
Ищецът В. обяснила, че детето е със сиво-черно яке и била изключително притеснена и не
можела да обясни кога за последно го е видяла. Свидетелят ангажирал всички служители да
претърсят всички части на първи етаж на сградата, като това продължило около 10 минути.
След като не намерили детето, свидетелят се върнал в канцеларията и поискал съдействие от
колегите да бъде извадена снимка на детето, за да подадат сигнал и след това уведомили
органите на полицията на националния телефон за спешни случаи. След това последвало
обаждане от органите, че детето е намерено. Бащата на детето бил уведомен и посетил
училището в същия ден.
От показанията на свидетеля Д. М. У., на длъжност учител по физическо възпитание
при ответника се установява, че на процесната дата 27.11.2023 г. свидетелят бил определен
да замества колега, който отсъства от работа. Пояснява, че около 13.27 часа влязла в часа на
децата от 1Б клас, като при децата нямало учител, както и децата казали, че са били отвън
на двора, а и били все още със зимни якета и не били преоблечени за часа по физическо.
Пояснява, че ищеца В. не била в коридора, когато отишла да вземе децата. Уточнява, че за
първи път влиза в този клас и не познава децата. След известно време, в което децата се
подготвяли за часа, свидетеля ги завел във физкултурния салон. Свидетелят У. направила
проверка на децата - преброила децата и ги завела в час, но не написала отсъствия в
„Школо“. В 15.45 часа във физкултурния салон дошла В. и попитала свидетеля къде е детето
Илиян. След това прибрала класа, с който била към този момент в стаята им и заедно с други
колеги излезли да търсят детето в квартала.
Свидетелят П. Красимирова К., учител при ответника, потвърждава, че останала при
децата в класната им стая(1Бклас), докато ищецът и други служители търсили детето Илиян.
Свидетелят Марина Бойчева Живкова към процесната дата била на длъжност
„технически секретар“ при ответника. Заявява, че по искане на Заместник-директора, след
като се установило, че детето не е в училището прегледала камерите и се установило, че
ищеца В. извежда класа и се виждало ясно на камерите, че излиза дете с тях, което е със
сиво-черно яке, а след 15-20 минути се видяло, че В. прибира класа, но без това дете и не се
видяло от камерите къде отива детето.
От разпита на свидетелите Катя Симеонова Дрекова и Искра И. Каспарова се
установява, че на 11.12.2023 г. първият свидетел Катя Симеонова Дрекова уведомил ищеца,
че следва да връчи заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, както и че
представила заповедта на ищеца, а тя отказала да я получи и казала, че няма да я подпише.
Установено е от Удостоверение (изх.№ 81СУ – 2250/29.12.23 г.), че детето Илиян В.
Сираков е било преместено от училището.
По делото е прието заключение на съдебно – техническа експертиза и допълнение към
нея, изготвена за един брой флаш памет, сива на цвят, с индикации по металния и корпус
„veracomp“, „we inspire _ _ IT“ и „44027.“, без да са констатирани видими следи от
увреждания по повърхностите , приложена в полиетиленов плик, находящ се между лист
4
№ 199 и лист № 200 в делото.
Въз основа на изводите на вещото лице по делото се установява, че за релевантния
период от време на камерите в сградата на училището са заснетите две лица от женски пол,
които условно са обозначени като лице № 1, лице № 2 и действията на заснето дете – лице №
3. Лице № 1 е с бяла коса, обуто с тъмни обувки, облечено с тъмно долнище и тъмно
горнище с дълъг ръкав, лице № 2 е с дълга руса коса, вързана на опашка, обуто с тъмни
обувки, облечено е тъмно долнище и тъмно горнище с дълъг ръкав, а лице № 3 е обуто с
тъмни обувки, облечено със сиво долнище и горнище с дълъг ръкав и качулка и в долната си
част горнището е тъмно сиво, а в горната си част и качулка е със светлосив/син цвят/.
Вещото лице посочва, че на 27.11.2023г. от записите на помещение с ученици, пред
които се намира лице № 1. Същата изчаква учениците, които обличат връхните си дрехи. В
помещението се наблюдава и лице № 3.
В 13:02:20 часа учениците напускат помещението, като последно от помещението
излиза лице № 1.
В 13:05:30 лице № 1 преминава в обсега на заснемащото устройство последвано от
учениците, преминават в страни и излизат от обсег и сред учениците се наблюдава и лице №
3.
В 13:05:57 лице № 1 извежда учениците извън сградата, след което се отдалечават в
двора на училището. В групата ученици, които излизат, се наблюдава и лице № 3.
В 13:07:11 групата е в двора на училището събрана до лице № 1. В последващите кадри
групата от деца се разпръсква и същите се насочват на различни места в двора на
училището, където играят. Лице № 1 престоява на двора, където вероятно наблюдава
учениците.
В 13:18:24 лице № 1 с част от учениците се насочва към вход/изхода на учебното
заведение, изчаква на стълбището учениците да се съберат, след което влизат в сградата и
излизат от обсег и в групата от ученици не се наблюдава присъствието на лице № 3
В 13:20:14 лице № 1 с част от учениците преминава в коридор, преминават встрани и
излизат от обсег.
В 13:21:14 учениците се връщат в помещението, след което свалят връхните си дрехи.
В помещението влиза и лице № 1. В кадрите не се наблюдава присъствието на лице № 3. В
13:26:11 лице № 1 напуска помещението и излиза от обсег и учениците за кратко остават
сами в помещението.
В 13:26:54 в обсег влиза лице № 3. Престоява за кратко в коридора, след което се
насочва в посоката на оттегляне на групата ученици и излиза от обсег.
В 13:27:34 лице № 3 отново е в кадър. За кратко отново е в коридора, след което отново
се връща в посоката на оттегляне на групата ученици.
В 13:29:11 лице № 3 за кратко влиза в обсег, след което отново се оттегля и излиза от
обсег.
В 13:29:40 в помещението от което се бе оттеглило лице № 1, влиза лице № 2, което
остава при учениците и ги изчаква да се преоблекат. След като учениците се подреждат,
същите заедно с лице № 2 напускат помещението и излизат от обсег.
В 13:29:59 лице № 3 напуска сградата на учебното заведение, след което се насочва и
престоява на различни места в двора на училището. Лице № 3 си играе, подскача, прави
снежни топки. В „13:44:39“ лице № 3 за последно е в обсега на заснемащото устройство.
В 13:38:28 лице № 2 заедно с групата ученици преминава към коридор в страни от
заснемащото устройство и излизат от обсег.
Вещото лице пояснява, че при извършената оценка на предоставените видео
изображения същите дават представа за действията и придвижването на заснетите лица, но
изображенията на заснетите и условно обозначени като лице № 1, лице № 2 и лице № 3, са
негодни за лицево идентификационно изследване.
По делото са представени копие от Трудовите книжки на ищеца, видно от която се
5
установи, че същия е работил на процесната длъжност от 01.09.2022 г. е назначена на
длъжност „начален учител“.
Приета е по делото съдебно-счетоводна експертиза, съобразно която размерът на
обезщетението по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за периода от 12.12.2023 г.
до 12.06.2024 г. възлиза на 11 926.22 лева.
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Оспорената Заповед за прекратяването на трудово правоотношение № РД-13-
835/11.12.2023 г. е издадена на 11.12.2023 г. и на същата дата е връчена на ищеца на
11.12.2023 г. при отказ. Броен от тогава, двумесечният срок за подаване на иска по чл.358,
ал.1, т.2 КТ срещу издадената заповед е изтекъл на 11.12.2023 г. - неприсъствен ден. В
нормата на чл. 60, ал. 6 от ГПК изрично е посочено, че когато последният ден от срока е
неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, който е 12.02.2024 г. В
настоящия случай Исковата молба (вх.№ 46250/13.02.2024 г.) е подадена на 12.02.2024 г. чрез
електронния адрес на съда, т.е в рамките на законово установения срок. Съобразно
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ГПК (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.),
последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час. Ако трябва да се
извърши действие или да се представи нещо в съда, срокът изтича в момента на
приключване на работното време. Уреденото в сочената разпоредба правило е, че последния
ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, както и че срока не се смята
за пропуснат, ако изпращането на съответния документ е станало по пощата (ал.2 на текста).
Предвиденото в ал.1 изключение- че срока изтича в момента на приключване на работното
време, е приложимо само за извършване на действие или задължение да се представи нещо в
съда. В този смисъл е Определение № 1164/04.05.2015 г. по въззивно гражданско дело №
1528/2015 г. на Софийски апелативен съд. В процесния случай законодателят не е предвидил
в разпоредбите, регламентиращи начина и мястото на подаване на настоящите искове, така и
подадената Искова молба е подписана с квалифициран електронен подпис, с оглед на което
възражението на ответника в посочения смисъл е неоснователно, а Исковата молба (вх.№
46250/13.02.2024 г.) е подадена в срока по чл.358, ал.1, т.2 КТ.
Дисциплинарната отговорност е лична отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното трудово правоотношение с
работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагането на предвидено в закона
дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети обясненията на
работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение съгласно чл. 193,
ал. 1 от КТ, за което не са изтекли преклузивните срокове по чл. 194 от КТ, и въз основа на
мотивирана заповед по чл. 195, ал. 1 от КТ, в която се посочват нарушителят, извършеното
от работника или служителя дисциплинарно нарушение с ясно и точно описание на същото
и кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Тежестта на доказване на тези изисквания, съгласно процесуалните правила на чл. 154, ал. 1
от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес е на
работодателя.
При преценка на законността на дисциплинарното уволнение следва да се изведе вида
на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на
заповедта за уволнение и да се прецени дали събраните по делото доказателства установяват
фактическия състав на визираното в мотивите нарушение, като в тази връзка е константната
съдебна практика по чл.290 от ГПК-Решение №395/01.06.2010 г. по гражданско дело
№1629/2009 г. на III ГО при ВКС, Решение №105/11.07.2014г. по гражданско дело
№4992/2013г. на III ГО при ВКС и други.
В разглеждания случай по делото се доказа, че дисциплинарната отговорност на ищеца
с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” по чл. 188, т. 3 от КТ е реализирана
въз основа на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД 12-833/11.12.2023 г. и
Заповед за прекратяването на трудово правоотношение № РД- 13-835/11.12.2023 г., издадени
от компетентен орган на дисциплинарна власт на работодателя, съгласно чл. 192, ал. 1, във
6
връзка с чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – Директора на ......., и при спазване разпоредбата на чл.193,
ал.1 от КТ, като преди да наложи дисциплинарното наказание да приеме писмените му
обяснения, като се доказа, че видно от Искане (изх.№ 81СУ-1674/05.12.2023 г.) от ищеца е
искано да даде писмени обяснения по случая(връчено при отказ в присъствието на двама
свидетели) и и такива последния не е дал, която правна норма е императивна и за чието
спазване съда следи служебно и в тази насока е съдебната практика по чл.290 от ГПК-
Решение №301/06.10.2011 г., по гражданско дело №1679/2010г., на III ГО, при ВКС.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ изисква дисциплинарното наказание да бъде
наложено с мотивирана писмена заповед, в която се посочвал нарушителя, нарушението,
кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Нормата на
чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ предвижда, че работодателя прекратява трудовия договор без
предизвестие, когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен. Анализът на
тези две правни норми сочи, че липсва изрично законово изискване за издаване на две
заповеди - една за налагане на дисциплинарно наказание, и втора - за прекратяване на
трудовото правоотношение. Поради това издаването само на една заповед, с която се налага
дисциплинарното наказание "уволнение" е напълно достатъчна, за да се приеме, че
трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред. Няма обаче пречка
работодателят да издаде и втора заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Това обаче не означава, че той е бил задължен да извърши
това. Именно тази втора заповед ще има само констативен характер, тъй като връчването на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ ще произведе ефекта на
прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл са Решение № 43/ 10.02.2014 г.
по гражданско дело № 4082/2013 г., на IV ГО при ВКС; Определение № 490/30.05.2018 г. на
ВКС по гражданско дело № 441/2018 г., на IV ГО при ВКС.
С оглед на изложеното, съдът приема, че с връчване на Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание № РД 12-833/11.12.2023 г. е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца. Датата на прекратяването следва да се счита тази, на която
писменото изявление на работодателя било достигнало до работника или служителя, като в
случая това следва да се счита датата- 11.12.2023 г., посочена в Заповедта, като дата на
връчване при отказ, което обстоятелство е удостоверено от двама служители(Искра
Каспарова и Катя Дрекова).
Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага, когато служителят е извършил
виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание
се явява съответно.
Работодателят е подвел така установените нарушения на трудовата дисциплина под
нормата на чл. 188, т. 3 от КТ, във връзка с чл.187(пропуск на дисциплинарния орган в
Заповедта, но тази разпоредба е приложил), т. 8, изр. първо и т. 10 от КТ – злоупотреба с
доверието на родители и ученици, поради проявена изключителна безотговорност за
опазване живота и здравето на учениците, с поведението не е показано чувство за вина или
осъзнаване тежестта на извършеното нарушение и неговите неблагоприятни последици.
Във връзка с релевираните доводи в исковата молба следва да се посочи, както се
приема и в Решение № 135/06.06.2012 г. по гражданско дело № 994/2011 г., на III ГО при
ВКС, че с издаването на заповед за налагане на наказанието дисциплинарно уволнение, в
която били посочени нарушителят, описание на нарушението и време на извършването му,
както и законовия текст, въз основа на който се налагало наказанието, работодателят бил
осъществил формално правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, тъй като
налагането на дисциплинарното наказание уволнение било едновременно и акт за
прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не било необходимо връчването и
на отделна заповед по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Не е изключено работодателят да направи
грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на
закона, както и да сгреши конкретна цифра, което обаче само по себе си не опорочава
заповедта за уволнение. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ установява по
императивен начин необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание.
Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и
законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и време на
7
извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението,
нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволнения
работник или служител. Задължението за работодателя да мотивира заповедта за
дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на
наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания
работник или служител да се защити ефективно.
По възражението за липса на мотивираност на заповедта по чл. 195, ал. 1 КТ съдът
приема, че в процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е посочен
нарушителят, нарушенията, кога са извършени и в какво се изразяват. Посочени са изрично
и основанията, на които се налага наказанието, поради което и при издаването на оспорената
заповед са изпълнени изискванията за мотивирането й в достатъчна степен и е взето предвид
еднократността на нарушението.
Дисциплинарната отговорност на ищеца е реализирана въз основа на мотивирана
заповед на работодателя, която съдържа всички предвидени в чл. 195, ал. 1 от КТ реквизити.
В процесната заповед са индивидуализирани деянията, които работодателят е приел, че
съставляват основание за налагане на дисциплинарното наказание, поради което за ищеца е
налице възможност да упражни ефективно правото си на защита в производството по чл.
344 КТ.
Работодателят е приел, че установените нарушения на трудовата дисциплина
съставляват такива по чл. 187, ал. 1, т. 8 изречение първо и т. 10 от КТ, поради нарушение на
чл. 219, ал. 2, т. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ и чл. 260,
ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 от ПДИ. Работодателят е обосновал приложението на разпоредбите с
нарушение на чл. 219, ал. 2, т. 2 от ЗПУО, предвиждаща, че педагогическите специалисти
имат задължения да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на
образователния процес и на други дейности, организирани от институцията. Приел е, че
ищеца е допуснал нарушение на чл. 260, ал. 2, т. 3 от ПДИ, а именно: т.3 „педагогически
специалист, който преподава на класове в начален етап /I- IV клас/ е длъжен преди започване
и след приключване на учебен час да предаде класа лично на следващия учител“, както и на
разпоредбата на чл. 260, ал. 2, т. 5 от ПДИ – имат задължение на т.5 „да отразяват
отсъстващите ученици за всеки учебен час до 5 минути от началото на часа“.
Със Заповед № РД 12-833/11.12.2023 г. Директорът на ....... е наложил на ищеца
дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 187,
ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ - „злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието“ и
„неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове“, като със Заповед № РД 13-835/11.12.2023 г. е прекратил на основание чл.330, ал.2,
т.6 КТ трудовото правоотношение с ищеца.
По своето правно естество злоупотреба с доверието на работодателя представлява
използването на оказаното такова от него спрямо служителя за неправомерно извличане на
определена облага за последния или за другиго, или за увреждане на работодателя. То е
съставомерно не само тогава, когато е извършено умишлено, т.е. когато предпоставя
намерение за извличането на облагата или в увреждането на работодателя, но и когато
обективно са настъпили неблагоприятни последици за работодателя вследствие на
виновното злепоставяне на неговото доверие от работника. В този смисъл е и Решение №
3/12.03.2012 г. по гражданско дело № 1325/2010 г. на IV ГО при ВКС, в което се приема, че
„по принцип гражданското право не се интересува от формите на вината, защото
гражданската отговорност се обуславя от неполагането на дължимата грижа. Отделни
видове отговорност в гражданското право може да бъдат обусловени от наличието на
умисъл, но само в изрично уредените случаи. Злоупотребата с доверието и уронването на
доброто име на предприятието, разпространяването на поверителни за него сведения и
увреждането на имуществото на работодателя, както и разпиляването на материали,
суровини, енергия и други средства, като дисциплинарни нарушения по чл.187, т.8 и т.9 КТ
не са обусловени от наличието на умисъл. Ако те са извършени умишлено, това ги утежнява
и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но те са нарушения на
трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на дължимата грижа“. В същия
смисъл са и Решение №242/21.05.2012 г. по гражданско дело № 932/2011 г. на ІV ГО при
ВКС; Решение № 80/26.03.2010 г. по гражданско дело № 4679/2008 г. на ІІ ГО при ВКС;
8
Решение № 214/08.07.2011 г. по гражданско дело № 1822/2009 г. на IV ГО при ВКС и други.
От представения по делото Правилник за вътрешния трудов ред задължение на учителя
по т. 18.6. е да опазва живота и здравето на учениците по време на образователно-
възпитателния процес, междучасията и други дейности, организирани от него и училището,
като съгласно т. 18.9 учителят извежда на двора в голямото междучасие /при хубаво време/
учениците от начален курс по график и помага на дежурните учители за опазване здравето и
живота на учениците.
По съществото на извършените нарушения съдът намира, че е установено в
настоящото производство фактът, че на 27.11.2023 г. ищецът за времето от 12:20 часа до
12:55 часа е имал час по български език и литература с 1Б клас, в който е учило детето И.С..
Въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът приема за доказано,
че в 13:02 часа ищецът заедно с учениците, между които и детето И.С., са напуснали
класната стая и за времето от 13:05 часа до 13:18 часа ищецът и учениците са се намирали на
двора на училището. Установено е, че в 13:18 часа ищецът и част от учениците са се
насочили към входа на училището, в 13:20 часа са преминали през коридор на училището и
в 13:21 часа ищецът и част от учениците са се върнали в класната стая. Установено е, че в
двора на училището е останало дете със сиво – черно яке. Установява се, че ищеца в 13:26
часа е напуснал помещението, както и че в 13:27 часа друг учител е влязъл в класната стая,
след което в 13:29 часа последният е напуснал класната стая заедно с учениците, които са
били вътре.
Установено е, че детето със сиво-черно яке, което е излязло с групата ученици в 13:05
часа, е влязло в училището и се е намирало в коридора в 13:26 часа, след което преминава
през коридора и в 13:29 часа се е насочило към изхода на училището.
Въз основа на заключенията към приетите по делото основна и допълнителна съдебно-
техническа експертиза съдът установи, че детето, облечено в сиво-черно яке, престоява на
двора до 13:44 часа, където си играе и подскача и за последно е било в обсег на камера на
училището в 13:44 часа. От депозираните по делото гласни доказателствени средства, чрез
разпита на свидетеля В. К. П. се установява безпротиворечиво, че по даденото от самия
ищец описание пред разпитания свидетел, детето И.С. е носело именно такъв цвят яке.
Съвкупно въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът приема за
доказано по делото, че нарушенията са извършени така, както са описани в уволнителната
заповед, доколко се установи, че ищеца е извел децата на двора на училището, останал е с
тях на двора, както и при прибирането им е пропуснал да установи липсата на едно от
децата – ученикът И.С., който е напуснал двора на учебното заведение след 13:44 часа. Не е
налице спор, че детето И.С. в съшия ден е открит от служители на 01 РУ СДВР и случайни
граждани в района на Министерство на младежта и спорта.
Уволненият ищец е съзнавал, че като служител, на когото работодателят, с оглед
характера на изпълняваната работа и възложените функции е гласувал доверие и е разчитал
на неговата лоялност, както и че е негово задължение да положи дължимата грижа за
опазване живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на
други дейности, организирани от учебното заведение, в което е работил, предвиждал е, че
като служител, заемащ съответната длъжност („учител, начален етап на основното
образование /I-IV клас/ в целодневна организация“) при ответника би било от съществено
значение задължението да опазва живота на учениците по време на образователно-
възпитателния процес, включително по време на междучасията, както и че с тези действия
биха се увредили интересите на работодателя, при който полага труд по трудово
правоотношение. По този начин той е злоупотребил с доверието на работодателя, като е
действал нелоялно и в негов ущърб. В тази връзка следва да се посочи за установено, видно
от Удостоверение за преместване на ученик, подлежащ на задължителна обучение(изх.№
81СУ-2251/29.12.2023 г.), че детето И.С. е било преместено от училището на 29.12.2023 г.
Съдът приема, че ищеца е нарушил и вменените му задължения по т. 18.6. от
Правилника за вътрешния трудов ред(ПВТР), в която като основни задължения на учителя
са посочени именно да: „Опазва живота на учениците по време на образователно-
възпитателния процес, междучасията и други дейности, организирани от него и училището“,
тъй като живота и здравето на учениците е най-важното и стои над всичко, така и т. 18.21 от
9
ПВТР, предвиждаща, че следва минимум веднъж дневно да проверява официалните
комуникационни канали, (включително „Школо“) за получаване и изпращане на бързи
съобщения, както и т. 10 от Раздел „Други задължения, свързани със заемане на длъжността“
от Длъжностната характеристика да „осигурява безопасни условия за обучение, възпитание
и труд, като при възникнали инциденти с ученици, учители и други длъжностни лица, при
пътнотранспортно произшествие, авария или злополука, както и при други извънредни
случай в училището информира директора незабавно след узнаване за случая и в срок до 24
часа изготвя писмен доклад до директора за обстоятелствата, станали му известни при и по
повод инцидента“. С посочените задължения ищецът е бил запознат, доколкото неоспорено е
обстоятелството, че Длъжностната характеристика е връчена на ищеца на 01.09.2022 г.,
както и че е приет Правилника за вътрешния трудов ред. Установи се по делото, че ищеца не
е отразил отсъстващите ученици в своя учебен час, съобразно представената по делото
справка от „Школо“ ЕООД.
При нарушаване на общата разпоредба за добросъвестно изпълнение на трудовите
задължения - чл. 8, ал. 1 КТ, респ. на правната норма, уредена в чл. 126, т. 10 и т.13 от КТ,
ищецът умишлено е злоупотребил с доверието на работодателя, като не е изпълнила
задължението си по чл. 219, ал. 2, т. 2 от ЗПУО и чл. 260, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 от ПДИ, т.
18.6. от ПВТР, т. 18.21 от ПВТР, и т. 10 от Раздел „Други задължения, свързани със заемане
на длъжността“ от Длъжностната характеристика.
Тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед възложените трудови
функции, свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата и отттам
оказано по-високо доверие от работодателя. В този смисъл е съдебната практика по чл.290
от ГПК-Решение №163/13.06.2012 г. по гражданско дело №564/2011г. на IV ГО при ВКС.
Именно от тези завишени изисквания за доверие се е ръководил работодателят при
определяне тежестта на нарушението и съответното на това дисциплинарно наказание за
своя служител.
Според настоящият съдебен състав, преценено от субективна и обективна страна,
процесното нарушение на трудовата дисциплина се явява тежко и обосновава налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение„ на основание чл. 190, т. 4 КТ и прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ, като наложеното
дисциплинарно наказание съответства на тежестта на нарушението, съобразно правилата на
чл. 189 КТ.
С оглед гореизложеното, главният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна се явява неоснователен и като
такъв следва да бъда отхвърлен.
По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и по чл. 344, ал. 1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 и
ал.2 от КТ.
Уважаването на исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради
уволнението е обусловено от уважаване на иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна. След като съдът приема, че иска за признаването на уволнението за
незаконно и неговата отмяна е неоснователен, неоснователни се явяват и обективно
съединените с него искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за
заплащане на обезщетение от 11 926.22 лева за периода от 12.12.2023 г. до 12.06.2024 г., през
който ищецът е останал без работа, поради налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“, респ. прекратяване на трудовото правоотношение.
По разноските
При този изхода на спора, право на разноски има единствено ответникът, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
От страна на ищеца е релевирано възражение за прекомерност на претендирания от
ответника разход за адвокатско възнаграждение. Съдът, след като взе предвид фактическата
и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания, вида и обема
на събраните доказателства приема, че възражението е неоснователно.
Във връзка със своевременното направено искане от ответника и на основание чл.78,
10
ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1800 лева,
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к.
„Дървеница“, бл. 16, против ......., БУЛСТАТ ........, с адрес: гр. София, ж. к. „Младост 3“, ул.
„Бъднина“ № 3, иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението,
извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД 12-833/11.12.2023 г. и
Заповед за прекратяването на трудово правоотношение № РД-13-835/11.12.2023 г. за
незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване
на предишната работа „учител, начален етап на основното образование (I-IV клас) в
целодневна организация“ и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3, във връзка с чл.225,
ал.1 КТ, за изплащане на обезщетение в размер на 11 926.22 лева и за периода от 12.12.2023
г. до 12.06.2024 г.
ОСЪЖДА Н. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Дървеница“, бл. 16 да
заплати на ......., БУЛСТАТ ........, с адрес: гр. София, ж. к. „Младост 3“, ул. „Бъднина“ № 3, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1800 лева, представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от датата за неговото обявяване – 14.05.2025 г. от страните, на които да
се връчи препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11