№ 40
гр. София, 13.06.2022 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на тринадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ
Членове:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20226000600034 по описа за 2022 година
образувано по жалба от адв. П. Д. Д. от АК – Б. като упълномощен повереник
на малолетната С. М. СТ. - наследник на починалия главен старшина М. С.
С., против Определение № 1/12.04.2022 г., постановено по ЧНД № 15/2022 г.
по описа на Военен съд - Сливен.
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК в касационната му
фаза.
С обжалваното определение Сливенски военен съд е потвърдил
постановление на прокурор от Сливенската военно-окръжна прокуратура от
16.03.2022 г., с което е прекратено наказателно производство по ДП № 44-
РП/20.. г. по описа на ВОП – Сливен, образувано и водено за извършено
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
В жалбата пред настоящата инстанция се сочи, че обжалваното
определение на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
Твърди се, че в хода на досъдебното производство са извършени
множество действия по разследването – разпит на свидетели, изготвяне на
експертиза, приобщаване на необходимите писмени доказателства и т.н., но
като цяло фактическата обстановка не е била обективно изяснена и в пълен
обем и наблюдаващият прокурор е направил извод за липса на осъществен
състав на престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК и е прекратил ДП, позовавайки
се на изготвените СМЕ, за които в жалбата се сочи, че са вътрешно
противоречиви. Посочва се също, че са допуснати нарушения на
организационните правила при провеждането на плувните занятия. Не се
приемат изводите на наблюдаващия прокурор, на база на които е било
прекратено досъдебното производство, изразява се несъгласие и с изводите на
1
ВС – Сливен, с които постановлението за прекратяване е било потвърдено.
Отново се твърди, че разследването по ДП не е проведено обективно,
всестранно и пълно – не е проведен разпит на свид. С. П. и допълнителен
разпит на свид. К. Г. за изясняване в пълен обем на релевантни за казуса
факти и обстоятелства. Посочва се, че не са взети под внимание
обстоятелствата, че на плувния полигон не е имало лекар; че спасителната
лодка не е била във водата; че преди началото на занятието не е направен
инструктаж; че преди да влезе във водата М. С. е споделил, че не се чувства
добре лично на командира си – капитан втори ранг К., който не го е взел на
сериозно; че има разминаване с близо половин час след настъпване на
инцидента, съгласно приетото от съдебната инстанция и действителното
положение, а това се доказва и от подадения сигнал на тел. 112; че е имало
забавяне и неадекватна първа помощ; както и че са налице противоречия в
изводите на изготвените единична и тройна съдебно-медицински експертизи
и в тази връзка не става ясно кое от заключенията е правилно. Сочи се също,
че по тази причина са поискали да бъде допусната и изготвена петорна СМЕ,
в състава на която да бъде включено посочено в жалбата вещо лице, но това
искане е било оставено без уважение.
Прави се искане да бъде отменено определението на
първоинстанционния съд и делото да бъде върнато на наблюдаващия
прокурор със задължителни указания относно прилагането на закона.
Жалбата пред настоящата инстанция е депозирана в законовия срок. В
основната си част е идентична с жалбата пред ВС- Сливен, като е допълнена с
възражения срещу изводите на първоинстанционния съд и са посочени
основания и аргументи в подкрепа на искането си.
За да се произнесе, Военно-апелативният съд в настоящия състав взе
предвид следното:
Досъдебно производство № 44-РП/20.. г. по описа на Сливенската
военно-окръжна прокуратура е било образувано на ..09.20.. година по повод
съобщение за настъпила смърт на главен старшина М. С. С. от в.ф. 22480 - Б.,
на плувен полигон във в.ф. .... - Б.. В хода на досъдебното производство са
били разпитани в качеството на свидетели главен старшина С. Ж., мичман П.
С., главен старшина С. В., старшина първа степен А. К., капитан Л. С.,
старши матрос И. С., К. Г.а, д-р М. Д., главен старшина С. С., матрос Т. Ж.,
капитан-лейтенант Л. Х., капитан втори ранг Т. К., старшина първа степен И.
Н., капитан д-р Х. П., капитан трети ранг С. К., главен старшина П. П., главен
старшина Д. П., М. С., А. С. и К. В.. Били са назначени съдебно-медицинска
експертиза за аутопсия, химическа експертиза за установяване наличието на
алкохол или наркотични вещества в кръвта на М. С., а след жалба с дата на
входиране 02.11.2021 г. до Военно-апелативна прокуратура от К. Г.а, като
2
майка и законна представителка на С.С., е била назначена тройна съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни. Били са изискани и приложени към
делото заповедите, касаещи протичането на военната служба на главен
старшина С.; данни от провежданите периодични медицински прегледи и
експертните решения за годността за военна служба; здравното досие на С.;
представени за него болнични листи; медицинска документация; заповеди;
вътрешни правила; инструкции; планове за провеждане на занятия и други
документи, касаещи планирането, обезпечаването и провеждането на занятия
по плувна подготовка във формированието; характеристични данни; данни за
наследниците и др.
Въз основа на събрания доказателствен материал, на 16.03.2022 г.,
военен прокурор от Сливенската военно-окръжна прокуратура е изготвил
постановление за прекратяване на наказателното производство на основание
чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, тъй като не е установил данни за извършено деяние,
което да съставлява престъпление.
В постановлението си прокурорът описал изискванията за провеждане
на плувната подготовка, като част от физическата подготовка на
военнослужещите в Българската армия и вътрешно-ведомствените
документи, регламентиращи тази дейност - „Ръководство по физическата
подготовка и организиране на спортната дейност във въоръжените сили на
Република България“, прието с министерска заповед № .../02.05.20.. година и
„Корабен устав на ВМС на РБ“. Прокурорът посочил, че ежегодно се
издавали заповеди на командира на Военноморските сили по обучението, в
които се определяли основните насоки в обучителния процес, началото и края
на обучителния период, както и други специфични указания. За обучителния
период на 20.. година била издадена заповед на командира на ВМС №
.../09.06.20.. година относно организирането и провеждането на обучение по
плуване с военнослужещите от ВМС през учебната година. Съгласно тази
заповед усвояването на двигателни навици за преодоляване на водни площи и
работата във водата били необходимост за всички моряци. Командирът на
Флотилия бойни и спомагателни кораби - Б. (ФБСК - Б. или в.ф. .... - Б.) издал
своя заповед с per № РД-01-92/08.06.20.. година, с която въз основа на
заповедта на командира на ВМС, регламентирал организирането и
провеждането на обучение по плуване на личния състав от военните
формирования в състава на в.ф. .... - Б. през учебната 20.. година. С тази
заповед бил определен кръгът на длъжностните лица, осигуряващи плувната
подготовка, а именно: дежурен по плувен полигон, дежурен водолаз, дежурна
лодка с командир и дежурен лекар. Организационно тези длъжностни лица
били подчинени на оперативния дежурен на в.ф. ... - Б. и всяка сутрин
преминавали инструктаж при него.
3
Прокурорът се е спрял подробно и на протичането на мероприятията
на ..09.20.. г., когато съгласно План per. № .../..09.20.. г. е било предвидено
провеждане на занятие по плувна подготовка с личния състав на Фрегата "В.".
При подходящи метеорологични условия, занятието следвало да се проведе на
плувния полигон във в.ф. .... - Б.. Същия ден в 08.00 часа бил проведен
ритуала по вдигане на националния флаг, в който участвал екипажът на
Фрегата "В.", в състава на който бил и главен старшина М. С.. След вдигане
на флага, командирът на плавателния съд - свидетеля капитан втори ранг Т.
К., разяснил на личния състав какви мероприятия и занятия ще бъдат
проведени през деня. Тъй като нямало оплаквания от страна на
военнослужещите относно здравословното им състояние, което да попречи за
участие в предвидените мероприятия, К. освободил екипажа за
петнадесетминутна почивка и подготовка за строеви преглед. Занятието по
строева подготовка се провело от 08.45 часа до 09.00 часа и включвало
преминаване на строя в тържествен марш, след което отново под строй
личният състав се придвижил до плавателния съд. Там капитан втори ранг К.
разяснил пред екипажа, че плувната подготовка ще се проведе на два етапа и
военнослужещите ще бъдат разделени на две групи - първата за обучение
преди обяд, ръководител на която ще е той и втора група след обяд, с
ръководител старши-помощник командира. Капитан К. дал възможност всеки
военнослужещ сам да избере в коя група да се включи, като първата група е
следвало да бъде строена в 10.35 часа на пирса, по плувна форма. Главен
старшина М. С. заявил желание да се включи в първата група, като на
колегата си свидетеля главен старшина С. С. споделил, че се чувства отмалял,
но бил категоричен, че ще плува с първата група, за да се изкъпе в морето.
Разстоянието от пирса към плувния полигон военнослужещите изминали
пеша, като главен старшина М. С. бил в добро настроение и дори се шегувал.
По същото време на плувния полигон били дежурният по плувен
полигон - свидетелят капитан-лейтенант Л. Х., дежурното медицинско лице
капитан Л. С., дежурният спасител-водолаз и гребците от Спасителната
команда, а задължителният инвентар, необходим при провеждане на
занятията, е бил разставен. След обследване на морското дъно на плувния
полигон, дежурният по полигон капитан-лейтенант Х. докладвал на
оперативния дежурен готовност за започване на занятието. До пристигане на
групата, водена от кап. К., дежурното медицинско лице капитан Л. С. бил на
пейките, непосредствено над полигона, но по-късно уведомил дежурния по
плувен полигон - свидетеля Х., че ще бъде на разположение в медицинския
пункт, тъй като на същата дата според графика за дежурствата на в.ф. .... - Б.,
той бил дежурен лекар, след което напуснал полигона. Съгласно т.12.2 от
Правилата за дейностите на дежурния по медицински пункт - per. №
.../..09.20.. година, дежурният по медицински пункт бил длъжен да се намира
постоянно в медицинския пункт, а при отсъствие по служба да докладва на
оперативния дежурен, на неговия помощник или на началника на медицински
пункт. Наред с другите задължения, като дежурен, в т.12.14 от Правилата, е
4
било описано и задължението му да осигурява и оказва помощ при
провеждане на занятията по плувна подготовка във формированието.
На плувния полигон капитан втори ранг К. строил групата на плажа и
извършил инструктаж. Разяснил на военнослужещите, че при занятието ще се
покрива норматив за плуване на 100 метрова дистанция, като плуването се
провеждало в „коридори“ дълги 50 метра, в края на които имало шамандури.
Плувците следвало да достигнат и заобиколят шамандурите и да се върнат до
брега, с което покривали дистанцията от 100 метра. Свидетелят К. изрично
указал, че ако някой не се чувства добре или не може да плува, да не влиза
във водата. След тези разяснения, той попитал кой е в състояние да преплува
дистанцията, като някои от военнослужещите се отказали от участие в
занятието, тъй като не се чувствали подготвени, а други, сред които и гл. с-на
М. С., заявили готовност и желание да преплуват дистанцията. Капитан К.
разпоредил на изявилите желание да участват в плуването да загреят
индивидуално преди започване на занятието и част от тях, включително гл. с-
на С., играли волейбол на плажа. След това при влизане на първата група
плувци във водата, капитан К. им разпоредил да се намокрят, за да се
адаптират към температурата.
Групата от плувци се наредила на около 5-6 метра навътре във
водата, на дълбочина приблизително до кръста, подходяща за адаптиране на
тяло към температурата на водата, като гл. с-на С. бил в крайния ляв коридор.
Капитан К. стартирал плуването към 11.05 часа, след което участниците се
насочили с плуване към шамандурите, намиращи се на половината
разстояние, които следвало да заобиколят и да се върнат до стартовата
позиция, където се засичало времето. Главен старшина С. плувал в стил
„кроул“, на около 5-10 метра след основната група, заобиколил шамандурата
без да спира за почивка и се насочил към брега. Първите финиширали, между
които били свидетелите мичман И. и гл. с-на С. В., преплували разстоянието
за време около минута и половина, когато се чул вик: „М., М., вижте М.!“.
Свидетелите забелязали, че гл. с-на М. С. се намирал на около двадесет метра
от брега, като правел слаби неадекватни движения. Кожата на лицето му била
бледа, очите му „оцъклени“, не издавал звуци и бързо потънал изцяло под
водата. Мичман И., който бил още във водата и бил с плавници, маска и
шнорхел, веднага се насочил към С. и го достигнал за около 10 секунди, а
веднага след него до мястото доплувал и свидетелят гл. с-на В..
Под водната повърхност, двамата визуално възприели тялото на С.,
позиционирано вертикално във водата, с леко присвити крака, опрени в
дъното, ръцете му били над нивото на главата на около 40 см. под водната
повърхност, очите му били забелени, като се виждала само малка част от
ириса. Мичман И. извадил С. над водата, като С. видимо бил в безсъзнание и
без самостоятелно дишане. Двамата с В. го хванали под мишниците и го
изкарали към брега, където го поели свидетелите главен старшина П. и главен
старшина П.. На пясъчната ивица капитан К. и ст. м-с И. С. установили, че
5
пострадалия си е „глътнал“ езика и го извадили, а мичман И. включил
хронометъра си. Присъстващите военнослужещи незабавно предприели
мерки за оказване на първа помощ, като на М. С. било направено изкуствено
дишане със сърдечен масаж и раздвижване на долните крайници за
изтласкване на вода от дробовете. По телефона незабавно бил уведомен
свидетеля к-н Л. С., който се явил на мястото на 4-5 минута от изваждането на
пострадалия от водата, продължил обдишването му и му инжектирал
адреналин интракардиално.
Междувременно в 11.13 часа капитан Х. се обадил на телефонен
номер 112 в спешен център и съобщил за случилото се. За транспортиране на
М. С. била подготвена линейката на формированието - УАЗ 452, оборудвана
само със санитарна носилка и без апаратура. Поради обстоятелството, че
техническите характеристики на линейката не позволявали същата да се
движи със скорост по-висока от 60 км/ч, било взето решение пострадалия да
бъде транспортиран до УМБАЛ - Б. с личен автомобил. Свидетелят с-на
първа степен А. К., чиито автомобил конструктивно позволявал качването на
носилка в него, го придвижил до плувния полигон и освободил място за
внасяне на носилката. Старшина К. заедно с лекаря капитан д-р С. и старши
матрос И. С., които продължили в автомобила да правят обдишване и
сърдечен масаж, откарали пострадалия до спешно отделение на УМБАЛ - Б..
Това се случило на седемнадесетата минута от изваждането на пострадалия от
водата и преди пристигне в 11.30 часа на линейката, изпратена от центъра за
спешни повиквания 112.
В спешното отделение била оказана специализирана медицинска
помощ - интубиране, сърдечен масаж, електродефибрилация, вливания на
адреналин, допанин и атропин, като още при свързването му към монитор
пострадалият нямал сърдечни показатели. Реанимационните мероприятия
продължили около 30 минути, но не дали резултат и били преустановени в
12.20 часа.
От заключението на СМЕ се установява, че „…Непосредствената
причина за смъртта е остра сърдечна недостатъчност, развила се във
водата с най-вероятно поглъщане на малко количество вода.
Смъртта е настъпила бързо. Смъртта би могла да настъпи и при друг
вид физическо натоварване. При оказване своевременна специализирана
медицинска (помощ) би могло (без категоричност) да се предотврати
смъртния изход. Увреждания и признаци за насилие не се установиха …“
От заключението на Тройната СМЕ се установява, че „…В
конкретния случай, при изпадането на пострадалия в това състояние, за
нещастие същият се намирал във водата и смъртта му е настъпила за
около 1-3 минути. В такива случаи смъртта е неизбежна и неминуема, тъй
като, освен сърдечната недостатъчност, настъпва и остра дихателна
недостатъчност поради нахлуването на вода в дихателните пътища и
настъпване на механична асфиксия. Животът на пострадалия е бил
6
неспасяем.
Видно от представените доказателства по делото, действията на
лицата, които са били ангажирани да окажат медицинска помощ на
пострадалия, които са започнали още след първите признаци на изпадане
на пострадалия в безпомощно състояние, са били правилни.
Съживителните мероприятия са били адекватни в рамките на
възможностите на лицата, които са присъствали на мястото на инцидента.
Видно от доказателствата от досъдебното производство, дежурният
лекар е присъствал на мястото на инцидента след около 3-4 минути, като
същият се е включил в спасяването на живота на пострадалия
професионално, като с цел активиране на сърдечни съкращения същият е
направил интракардиално на пострадалия андреналин.
Отсъствието на лекаря на мястото на инцидент в първите няколко
минути не е било от значение за настъпването на смъртта на пострадалия,
тъй като смъртта му е настъпила преди изваждането на тялото му от
водата. Видно от показанията на свидетелите, картината на настъпването
на смъртта на пострадалия не е била като при удавяне. Той не е пляскал с
ръце и крака, не се опитвал да излезе от водата, а просто се отпуснал и
потънал.
Внезапната сърдечна смърт, която е причина за настъпването на
леталния изход, в повечето случаи се дължи на заболявания на сърдечно-
съдоватата система. При оказване на своевременно висококвалифицирана
медицинска помощ с кардио-пулмонална ресусцитация, използване на
кардиодефибрилатор и други апарати и инвазивни техники, животът на
лицата, изпаднали в такива състояния може да бъде спасен. Но, за
съжаление, понякога такива пациенти умират и в модерни съвременни
кардиологични клиники…..“.
При така изложената фактическа обстановка прокурорът от Военна
прокуратура – Сливен прекратил наказателното производство, поради липса
на извършено престъпление от общ характер. Срещу постановлението била
подадена жалба от упълномощен повереник на малолетната С. М. СТ., чрез К.
Г.а Г. - майка и законен представител на малолетната С..
С контролираното определение от 12.04.2022 г., постановено по частно
наказателно дело № 15 по описа за 2022 г. на Военен съд – Сливен, състав на
този съд потвърдил постановлението на прокурора.
След като извърши собствен анализ на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, настоящата инстанция констатира,
че фактическата обстановка – такава, каквато е установено при проведеното
разследване, е правилно анализирана както от страна на първостепенния съд,
така и от страна на прокурора. Извършеното от страна на представителя на
7
държавното обвинение подробно обсъждане на всички събрани доказателства
и взаимната им съпоставка са коректни, законосъобразни и обосновани.
Твърдението, че С. П. е лицето, което във водата е достигнало първо до
гл. с-на С., не почива на данните по делото, според които до него първо е
доплувал мичман Пламен И., а веднага след него и свидетелят гл. с-на В.. В
тази връзка, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, по делото
са разпитани дванадесет свидетели, присъствали на занятието и преки
очевидци на случилото се с М. С. във водата и непосредствено след това:
главен старшина С. Ж., мичман П. С. И., главен старшина С. В., старшина
първа степен А. К., старши матрос И. С., главен старшина С. С., матрос Т. Ж.,
капитан-лейтенант Л. Х., капитан втори ранг Т. К., старшина първа степен И.
Н., главен старшина П. П. и главен старшина Д. П.. Гласните показания по
въпроса кое е лицето, първо достигнало до починалия, и кои са лицата, които
са ги посрещнали след това на брега, са непротиворечиви и никой от тях не
споменава участието в спасителните действия на лице с имената С. П.. Що се
отнася до свидетелката К. Г.а, тя е разпитана на 09.09.20.. година, като
разпитът й не допринася за установяване на обективната истина по делото,
тъй като не е присъствала там, като в разпита си тя също не споменава лице с
имена С. П..
По отношение присъствието на медицинско лице на полигона,
първоинстанционният съд е достигнал до споделения и от настоящата
инстанция извод, че действително капитан д-р С. е отсъствал там по времето,
когато се е случил инцидентът с М. С.; че медицинското лице е било на
разположение в медицинския пункт на плувния полигон; и че неговото
отсъствие е налагало прекъсване на занятието от страна на дежурния, но това
не е било направено. Видно от заключението на СМЕ за аутопсия, обаче,
непосредствената причина за смъртта на М. С. е остра сърдечна
недостатъчност, развила се във водата. Според заключението на тройната
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, се касае за внезапна
сърдечна смърт, която настъпва за 1-2 минути; както и че пострадалият е
изпаднал в безсъзнателно състояние поради недостиг на кислород в мозъка в
резултат на сърдечна недостатъчност и тъй като се е намирал във водата е
настъпила и механична асфикция, като животът му в тази конкретна ситуация
е бил неспасяем, а смъртта е настъпила преди изваждането на пострадалия от
водата. Следователно, дори на полигона да е присъствало медицинско лице,
неминуемо поради внезапната сърдечна смърт изходът отново би бил
фатален, поради което и отсъствието на медицинско лице в конкретния
случай не е в причинно-следствена връзка със смъртта на гл. с-на С., до
какъвто извод е достигнал законосъобразно прокурорът в контролираното от
първоинстанционния съд постановление, а така също и Военен съд – Сливен.
Както правилно е отбелязал съдът, в подкрепа на тези изводи са и
свидетелските показания на очевидците, според които още при изваждането
му от водата, липсвали признаци на живот у М. С. и той не е бил в съзнание.
8
Неоснователни се явяват и възраженията на повереника за неразставено
спасителното оборудване и липса на инструктаж, тъй като липсва подпис на
пострадалия за инструктиране преди занятието. Както правилно е съобразил
първоинстанционният съд, тези обстоятелства поначало нямат пряко
отношение към настъпилата смърт с оглед спецификата на конкретния случай
и данните от съдебно медицинските експертизи, а разгледани по същество не
кореспондират с установените по делото данни. Според тях, спасителното
оборудване е било подготвено; лодката е била на полигона – като липсвало
изискване тя да е във водата; там са били и двамата назначени за гребци.
Извършените действия по изваждането на пострадалия от водата с плуване са
били напълно адекватни, ситуацията се е развила на около двадесет метра от
брега и при наличието на други плувци във водата, като пострадалият е бил
изваден от водата за много по-кратко време, отколкото това би било сторено
с лодка, намираща се във водата, но извън коридорите за плуване по време на
занятието.
Видно от събраните гласни доказателства, неоснователно е и
твърдението, че не е бил проведен инструктаж преди започване на занятието
– напротив, такъв е бил проведен, като са посочени нормативите за
различните възрастови групи, разпоредено е било индивидуална загрявка,
определени групите за плуване и разпоредено климатизиране към водата
преди започване на плуването. Специално внимание е било обърнато на
тонуса и подготовката на участниците в занятието, като изрично им е било
указано, че ако някой не се чувства добре или не се чувства подготвен, има
възможност да не преплува дистанцията - от което са се възползвали някои от
военнослужещите. Видно от доказателствата, главен старшина М. С. не се
отказал от преплуване на дистанцията и дори се включил в първата група,
като предвид намиращите се в пълна кореспонденция помежду си гласни
доказателства по посочения въпрос, липсата на подпис в конкретния случай
не може да бъде приравнена на липса на инструктаж.
Не съответства на доказателствата по делото и твърдението в жалбата,
че преди да влезе във водата, М. С. лично е заявил на капитан К., че не се
чувства добре, но последният не е обърнал внимание на заявеното. Всички
разпитани по досъдебното производство свидетели твърдят, че капитан К.
изрично е запитал личния състав за здравословни или други проблеми и
9
никой, включително главен старшина М. С., не само не е заявил такива, но и
на плувния полигон по свое желание влязъл в морето с първата група плувци,
макар някои от военнослужещите да се отказали. Единствено свидетелят
главен старшина С. при разпита си е заявил, че след строевата подготовка М.
С. му споделил в каютата при подготовка за явяване по плувна форма на
пирса, че се чувства отмалял и не му е добре – но отклонил предложението да
си почине в каютата и бил категоричен, че иска да участва, за да се изкъпе в
морето, след което се държал нормално и изглеждал добре. Следователно,
данните по делото сочат, че капитан К. изобщо не е бил уведомяван от С. за
неразположение в процесния ден.
От приложените към делото справка, подписана от началника на
Районен център 112 - Б. и диск със звукозапис на проведените разговори с тел.
112, се установява, че първото обаждане от Х. е било в 11.13 часа – което
опровергава твърдението му, че се е обадил в 10.31 ч., а линейката е била на
портала в 11.13 часа, тъй като в този час е било получено първото съобщение
и не е имало техническа възможност по същото време линейката да е била
вече на портала. Справката за обаждане в 11.13 часа индиректно подкрепя
извода, че плуването е започнало към 11.05 часа, както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд. Според свидетелските показания, първите плувци
са финиширали за около минута и половина, т.е. около 11.07 часа, след това е
подаден сигнал за нередност около пострадалия, предприети са действия по
изваждането на С. от водата и изнасянето му на плажа и „изваждането на
езика“, действия отнели общо около три минути т.е. до около 11.10 часа,
което съответства на заявеното от Х., че се е обадил приблизително 1-2
минути след изваждането на С. от водата. Заявеното от този свидетел, че
групата е пристигнала на полигона в интервала 10.20 - 10.30 часа се оборва от
показанията на останалите свидетели и на цитирания от жалбоподателя
свидетел капитан втори ранг Т. К.. Според последния в 10.35 часа групата е
била строена на пирса, след което е тръгнала под строй към плувния полигон,
което прави невъзможно явяването й на полигона преди часа на строяване на
пирса. Следва да бъде отбелязано и че преди влизането във водата
военнослужещите са направили загрявка за около 10 минути, след това са
били инструктирани, били са им указани нормативите, начина на провеждане
на плуването и т.н. – което води до споделения от настоящата инстанция
извод на Военен съд – Сливен, че не могат да бъдат кредитирани с доверия
10
показанията на свидетеля Х. относно обстоятелството кога е пристигнала
групата на плувния полигон.
Не е налице и забавяне при транспортирането на пострадалия в спешно
отделение на УМБАЛ - Б., тъй като първите мероприятия са били по
обдишване, правене на сърдечен масаж и раздвижване на М. С., като съгласно
заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, са били правилни
и адекватни в рамките на съществуващите възможности. Паралелно с това, а
не след това, са били подготвени линейката и личния автомобил на свидетеля
старши матрос С., а превозването с личния автомобил е било в интерес на
пострадалия, с оглед на по-бързото придвижване.
По делото липсват данни М. С. да е бил задължаван да участва в
плувната подготовка, въпреки наличното му заболяване хипертонична болест.
Напротив - изрично е било оповестено от свидетеля капитан втори ранг Т. К.,
че ако някой има здравословни или други проблеми, или не се чувства
подготвен за това занятие, може да не участва. Пострадалият М. С. по
собствено желание се е включил в плувната подготовка и не е съобщил за
проблеми, които да представляват риск за здравето му. Освен това, за да бъде
освободен военнослужещ от плувна подготовка поради хипертонична болест
първа и втора степен, провеждащият занятието или други длъжностни лица, е
следвало да са информирани за заболяването, като в случая и лекарите в
здравната служба на формированието не са знаели за него. Видно от
разпитите на близки на М. С., както те, така и майката на детето му - св. К.
Г.а, не са знаели за заболяването на С. и той не им е споделял за здравословни
проблеми, с изключение на завишени стойности на холестерола, които чрез
прием на медикаменти били въведени в норма. Дори личният лекар -
свидетелката д-р М. Д. не е била уведомена от М. С. за установеното
хипертонично заболяване при медицинските прегледи за служебна
пригодност. При самите прегледи М. С. е бил освидетелстван като годен за
носене на службата, която заема и му е било предписано лечение, което той
не спазвал стриктно. Според заключението на единичната съдебно-
медицинска експертиза, едва при аутопсията е установена хипертрофия на
лявата камера на сърцето и цикатрикс от огромен стар инфаркт, като именно
това е довело до острата сърдечна недостатъчност, а не хипертоничното
заболяване.
11
Не е налице и твърдяното от повереника противоречие между
заключението по единичната съдебно-медицинска експертиза, според която
при оказана навременна и адекватна медицинска помощ изходът нямало да
бъде летален, и заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза,
че смъртта е настъпила в рамките на една до три минути и е била неизбежна и
неминуема. При първата експертиза вещото лице е посочило, че при оказване
на своевременна, но не обща, а специализирана медицинска помощ (предвид
констатациите за изменения по сърцето при аутопсията), би могло да се
предотврати смъртния изход, без това да се твърди категорично. В
заключението си по тройната експертиза, вещите лица подкрепят
становището на вещото лице по първата експертиза, като уточняват какво
означава специализирана и високо квалифицирана медицинска помощ, от
която е имал нужда М. С. с оглед констатираните увреждания на сърцето, а
именно прилагане на кардио-пулмонална ресусцитация, използване на
кардиодефибрилатор и други апарати и инвазивни техники, които са на
разположение в специализирани лечебни заведения (но не и на плувен
полигон), като дори и тогава не винаги водят до положителен резултат. В този
смисъл заключението по тройната експертиза не противоречи на
заключението на първоначалната експертиза, а го допълва и конкретизира,
относно това, какво в случая е специализирана медицинска помощ. По
изложените съображения, законосъобразно първонистанционният съд е
приел, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходимо
назначаване на петорна съдебно-медицинска експертиза.
В съответствие с доказателствата по делото е направеният от Военен
съд – Сливен извод, че несъмнено преди смъртта си главен старшина М. С. е
имал установена хипертонична болест първа и втора степен, за което му е
било назначено медикаментозно лечение. Лекарските комисии са преценили,
че заболяването е под контрол и С. е годен за изпълнение на службата, на
която е назначен, но без физически усилия. Главен старшина С. не докладвал
за резултатите от прегледите и със заболяването не били запознати не само
длъжностните лица и колегите му във формированието, но дори и неговите
роднини и личният му лекар. Налице са по делото и данни, че С. не е спазвал
стриктно предписаното лечение. При аутопсията е установен прекаран стар
инфаркт, с последващо изменение на сърцето, като инфарктът също е останал
неизвестен както за близките и колегите на С., така и за личния лекар и
12
здравните органи във формированието – като няма данни и самият пострадал
да е знаел за него.
Поради влошеното си здравословно състояние, според събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, на около двадесет метра от
брега, главен старшина М. С. внезапно е получил нарушения в провеждането
на импулсите в собствената проводна система на сърцето, което се дължало
на разрастване на съединителната тъкан на сърцето в местата, откъдето
преминават проводните пътища на импулсите за сърдечни съкращения, като
резултат от прекарания в миналото инфаркт на миокарда. Налице е била остра
левокамерна сърдечна недостатъчност, която довела до остър недостиг на
кръв във всички органи и пренос на кислород до тях, вкл. мозъка, поради
което М. С. на процесната дата е изпаднал в безсъзнателно състояние и е
потънал под повърхността на водата, като е погълнал малко количество вода,
предизвикала остра дихателна недостатъчност с механична асфикция.
Настъпването на острата левокамерна сърдечна недостатъчност със спиране
окисляването на мозъка, довели до спиране на активните движения от страна
на С. и промяната в израза на лицето с описаното от свидетелите „забелване“
на очите, е било забелязано от колегите му. Веднага към него се насочили
свидетелите мичман И. и гл. с-на В., които го достигнали за около десет
секунди, извадили го на повърхността на водата и държейки го под мишници
го извели към сушата. Както тези свидетели, така и свидетелите главен
старшина П. и главен старшина П., които са поели пострадалия в плитчината
и го изнесли на сушата, са заявили, че С. не е давал признаци на живот, което
потвърждава експертните заключения, че смъртта е настъпила още във
водата. В същата насока са и останалите свидетелски показания на
участващите в оказването на медицинска помощ, както и обстоятелството, че
С. е погълнал малко количество вода, от което следва, че дихателните му
усилия са преустановени във водата и не е налице удавяне.
Посочените по–горе нарушения при провеждането на занятието по
плувна подготовка, изразяващи се в това, че дежурното медицинско лице е
напуснало плувния полигон и занятието не е било прекъснато от дежурния по
полигон, а проведено въпреки това, както и че линейката на формированието
не е оборудвана с медицинска апаратура и поради недобро техническо
състояние се е движила с не-повече от 60 километра в час, нямат пряко
13
отношение към настъпилата смърт, която се дължи на органни изменения на
сърцето в резултат на прекаран инфаркт, за които изменения вероятно и
самият пострадал не е знаел. Липсват данни за извършено престъпление,
поради което изводът на първоинстанционния съд, че постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство е правилно и
законосъобразно, следва да бъде споделен.
В заключение, при провеждане на досъдебното производство са взети
всички мерки то да е обективно, всестранно и пълно и да се разкрие
обективната истина по делото. Изследвани са всички събрани доказателства и
направените изводи са въз основа на тях. Обсъдената фактическа обстановка
не дава основания да се приеме, че от страна на конкретно лице е извършено
престъпление от общ характер, в какъвто смисъл е и изводът на
първоинстанционния съд, сторен при потвърждаване на постановлението от
16.03.2022 година на прокурор от Сливенската военно-окръжна прокуратура
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 44-РП/20.. година по
описа на Сливенската военно- окръжна прокуратура. Възприетото от
представителя на държавното обвинение и от първостепенния съд в тази
насока не е безкритично и едностранчиво, а почива на вярна и обективна
интерпретация на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства.
Изчерпана е и възможността за извършването на допълнителни
действия по разследването, които биха могли да допринесат за достигането до
изводи, различни от вече направените.
По тези изложени съображения и на основание чл. 243 ал.8 от НПК,
Военно-апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1/12.04.2022 г. по ЧНД № 15/2022 г.
по описа на Военен съд - Сливен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15