РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Бургас, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20242100100484 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и П. Н. Д. – изпълнителен
директор, чрез пълномощник адв. Делян Джуров от АК - София, АС
„Димитров и съдружници“, със съдебен адрес: гр. София 1202, район
Оборище, ул. ”Св.Св. Кирил и Методий” № 84, ет.4 против Д. А. Р. с ЕГН
**********, с адрес: гр.******, ж.к. „*******“ бл.**, вх.**, ет.**, чрез
пълномощник Адвокатско дружество „Димитрова и Георгиева“,
представлявано от адв. Десислава Димитрова от АК-София, със съдебен адрес:
гр.София, бул. „Овча купел“ № 26-Б, да бъде осъдена да заплати следните
суми: общо 56 272,12 CHF, предявена частично от общия размер на
задължението от 143 574.23 CHF, формирано от сумата от 55 800.12 CHF –
100 446,91 лв., частично предявен иск за присъждане на главница по договора
в общ размер на 95 040.26 CHF за периода 04.08.2015 до 20.07.2020г. и 472
CHF частично предявен иск за присъждане на дължима договорна лихва за
периода 10.02.2015 – 20.07.2020г. от общия размер от 32 396.73 CHF, ведно
със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
1
изплащане на сумите, както и направените по делото разноски. Според
изложеното в исковата молба, на 24.07.2008 г. „Юробанк И Еф Джи България”
АД (сегашно наименование „Юробанк България” АД) и ответницата са
сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL41626 в
размер на 91 800 CHF (швейцарски франка) със срок за ползване и погасяване
до 01.08.2034 година. Кредитът бил усвоен от Д.Р. в пълен размер на
01.08.2008 г. Договорът бил изменен с пет допълнителни споразумения,
сключени както следва: на 10.07.2009 г.; на 28.07.2010 г.; на 31.08.2011г.;на
09.11.2012 г.; и на 03.02.2014 г. Ищецът твърди, че кредитополучателят е
преустановил плащанията по кредита на 10.02.2015 г. Банката се позовава на
разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от договора, съгласно която при непогасяване на
която и да е вноска по кредита и при неизпълнение на което и да е задължение,
банката може едностранно да направи кредита изцяло предсрочно изискуем,
като за целта не е необходимо каквото и да е нейно изявление, адресирано до
другата страна. Ищецът заявява, че към 20.07.2020 г., задълженията на
ответника по процесния договор са в общ размер на 143 574,23 швейцарски
франка и 509,56 лева, от които: 95 040,26 швейцарски франка - дължима
главница по Договора, за периода от 10.02.2015г. до 20.07.2020г.; 13 613,89
швейцарски франка - дължима договорна лихва съгласно чл. 3, ал.1 от
Договора за периода от 10.02.2015г. до 20.07.2020г.; 13 613,89 швейцарски
франка - дължима законна лихва за забава за периода от 10.02.2015г. до
20.07.2020г.; 2 297,97 швейцарски франка - дължими такси съгласно чл. 4 от
Договора за периода от 10.02.2015г. до 20.07.2020г.; 225,38 швейцарски
франка - дължими застраховки съгласно чл. 15 ал. 1, ал.3 и ал.4 от Договора за
периода от 10.02.2015г. до 20.07.2020г.; 509,56 лева - дължими разноски за
подновяване на учредената в полза на Банката договорна ипотека съгласно чл.
14, ал. 2 от договора. До предявяване на исковата молба, задължението по
кредита не е изпълнено, поради което банката упражнява правото си да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем в исковото производство. В тази
връзка се позовава на постановеното Решение № 10/ 25.02.2020 по гр.дело №
16/2019 на ВКС, ТК, II т.о.
Ответницата Д. Р. в отговора твърди, че предявените искове са
неоснователни и по размер, включително като погасени по давност. Ответната
страна се позовава на влязло в сила Решение № 1295 от 18.02.2020 г. по гр. д.
№ 15809/2015 г. на СГС, ГО, 1-16 с-в, потвърдено с Решение № 839 от
2
14.07.2021 г. по в. гр. д. № 20201000504066/2020 г. на АС - София,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50012 от 05.02.2024
г. по т. д. № 332/2022 г. на ВКС, I ТО, както и на Определение по дело С-
117/23 на СЕС. Заявява, че клаузата на чл. 6 ал. 2 от договора за кредит е
прогласена за неравноправна и нищожна с влязло в сила решение на съда. По
тази причина счита, че въпросът дължи ли кредитополучателят исковото
вземане в швейцарски франкове и неравноправна ли е клаузата, в която то е
предвидено, не може да се преразглежда в настоящото производство. В тази
връзка ответницата счита, че е недопустимо отреченото със сила на пресъдено
нещо вземане на банката в швейцарски франкове да бъде присъдено в неговата
левова равностойност, било по курс на швейцарския франк към датата на
исковата молба, било в левова равностойност по курс на швейцарския франк
към датата на отпускане на кредита, тъй като съдът не е овластен да измени
неравноправна клауза и да присъди вземането в левовата му равностойност. В
тази връзка ответната страна се позовава на Тълкувателно решение № 4 от
29.04.2015 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, както и на практиката
на СЕС - дело С-117/23; дело С-212/20; дело С-19/20; дело С-6/22; С-705/21;
дело С-705/21.
Също така се твърди от ответната страна, че банката едностранно е
увеличавала лихвите и разходите по кредита, както и че с всяко от петте
допълнителни споразумения е капитализирала към главницата просрочени
възнаградители и наказателни лихви, които повторно е олихвявала.
Д.Р. прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в
договора, а именно: чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 4, чл. 6, ал. 2 и чл. 24.
Посочените договорки са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във
вр. с чл. 146 ал. 1 и чл. 143 ЗЗП. Също така твърди, че договорните клаузи не
са съставени на ясен и разбираем език. Освен това, преди сключване на
договора, ищецът не е предоставил информация на ответника за възможните
валутни промени и за потенциално значимите икономически последици от
сключването му. Клаузите за възнаградителна лихва в договора – чл. 3, ал. 5,
чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1, също се оспорват като нищожни. Заявява се, че в
договора е посочен променлив лихвен процент, като е предвидено банката
едностранно да може да го увеличава, чрез промяна на БЛП, като компонент
на лихвата.
3
Направено е и възражение за нищожност на клаузата за
наказателна лихва, тъй като е обвързана от размера на договорната лихва,
както и на клаузите за анатоцизъм. Като краен резултат е направено
възражение за нищожност на целия договор, тъй като се счита, че той не може
да бъде прилаган без оспорените клаузи.
При условията на евентуалност се заявява, че предявените от
ищеца вземания са погасени по давност. Банката е обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем на 14.06.2017 г., което изявление е достигнало до
ответника на 11.08.2017 г., с връчената нотариална покана. От посоченото
се прави извода, че давността за вземанията е изтекла на 11.08.2022 г. – преди
подаване на исковата молба. Във връзка с това възражение, ответната страна
се позовава и на т. 2 от Тълкувателно решение № 3/ 27.03.2019 г. по тълк. д. №
3/2017 на ОСГТК на ВКС.
На следващо място е изтъкнато, че ако евентуално бъде прието, че
кредитополучателят дължи левова или еврова равностойност на исковото
вземане в швейцарски франкове, то тази равностойност следва да бъде
изчислена по курса швейцарски франк/лев посочен в Приложение № 1 към
договора за кредит - 1,66908.
Накрая Д.Р. оспорва твърдението на ищеца, че е усвоила сумата по
процесния кредит. Заявява се, че банката не е предоставила на
кредитополучателя сума в швейцарски франкове. В самия договор, кредитът
не е уговорен в швейцарски франкове, тъй като не се съдържа клауза, която да
сочи определена сума на кредита в швейцарски франкове.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовата страна не се
яви, но в писмена молба заяви, че като доказани по основание и размер,
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло. Ангажира съдебно-
счетоводна експертиза.
Ответницата Д. Р. чрез процесуалния си представител изрази
становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а
самото производство по делото е недопустимо. Поддържа направените
възражения с отговорите. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза.
Защитната си теза разви в писмени бележки.
4
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд
според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.
Допустимо е с исковата молба ищецът да отправи до ответника изявление, с
което обявява кредита за предсрочно изискуем, както е постоянната практика
на ВКС (решение № 60048/ 20.08.2021г. по т.д.№ 2122/2020г. на ВКС, II т.о.;
решение № 86/ 27.10.2020 г. по т. д. № 2118/2019 г., I т.о.; решение № 42/ 03.06.2020
г. по т. д. № 1680/2019 г., I т.о.).
Предявените искове са с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД,
вр.чл.430 от ТЗ.
Видно от приложения договор кредит за покупка на недвижим
имот № HL41626 (л.5-26 по образуваното първоначално като търговско дело),
(по-нататък само „договор за кредит“), „Юробанк и еф джи България“ АД е
отпуснала кредит в полза на Д. Р. в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 55 000 евро за покупката на недвижим имот. Към договора са
приложени допълнителни споразумения и приложения. Не се спори, че
имотът е бил закупен.
С влязло в сила решение № 1295/ 18.02.2020г. по гр.д.№ 15809/
2015г. по описа на СГС, потвърдено с решение № 839/ 14.07.2021г. по в.т.д.№
4066/2020г. по описа на Апелативен съд – София, последното недопуснато до
касационно обжалване с определение № 50012/ 05.02.2024г. по т.д.№
332/2022г. на ВКС, I т.о., съдът е приел за установено спрямо банката по
предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.26 ал.1, предл.първо от
ЗЗД от Д.Р., че клаузата на чл.6 ал.2 от договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL41626 в частта, предвиждаща връщане на дълга в
швейцарски франкове, е нищожна като противоречаща на закона – чл.146,
вр.чл.143 от ЗЗП; осъдил е „Юробанк България“ АД да заплати на Д.Р. сумата
от 4226,56 евро като недължимо платени валутни разлики между евровата
равностойност на събраните от банката вноски (главница, лихви и такси за
управление) за периода 01.01.2011 – 12.01.2025г., преизчислени от банката във
валута швейцарски франкове по курс евро/лев/ швейцарски франк към датата
на всяко отделно плащане и дължимите вноски в евро при уговорения и
5
усвоен размер и валута на кредита, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 07.12.2015г. до окончателното погасяване на задължението,
като е отхвърлил иска до предявената сума от 6383,07 евро. Съдът е
отхвърлил останалите предявени искове против банката с правно основание
чл.124 от ГПК за несъществуване на посочени парични задължения, както и
иска с правно основание чл.307 от ТЗ предявен при условията на евентуалност
спрямо предходните искове, за изменение съдържанието на чл.6 ал.2 от
договора за кредит.
Според заключенията на вещото лице по приетите основна и
допълнителна съдебно-счетоводни експертизи (л.44-50; 62-64), кредитът е бил
в забава от 01.09.2014г., като непогасената главница е в размер на 82 348,88
швейц.франка и лихви в размер на 69 251,20 швейц.франка. Претендираната
сума по кредита се равнява на 56 272,16 швейц.франка – 33 714,48 евро –
65 939,79 лв., респ. 55 800,12 швейц.франка – 44 431,66 евро – 65 386,65 лв.
Последната вноска по кредита е от 10.02.2015 г. Вещото лице е направило
преглед на увеличаване на лихвите по кредита (общо 8 случая). Погасяванията
са извършвани през първата година, след като длъжникът е внасял суми в
лева, които са превалутирани в швейцарски франкове. През следващите
години е имало внасяния на суми на каса, в швейцарски франкове. Договорът
за кредит в счетоводството на банката е воден винаги в швейцарски франкове.
Вещото лице е приложило погасителен план съобразно клаузите на договора
към 24.07.2008г. От внесените суми общо от 49 291,02 швейц.франка, банката
е извършила погасяване на главница в размер на 1630,48 швейц.франка;
редовни лихви от 43 784,61 швейц.франка, лихви просрочена главница от 9,44
швейц.франка; такса управление 3602,27 швейц.франка; такса просрочие –
264,22 швейц.франка. В съдебно заседание вещото лице заяви, че
експертизите са изготвени съобразно предоставената от банката информация
относно направените погасителни вноски.
Представените доказателства водят до извод за частична
основателност на исковете. Безспорно е, че страните са в облигационни
правоотношения, като ответницата се е задължила да върне на равни месечни
вноски уговорения кредит от 91 800 швейцарски франка, получен обаче в
еврова равностойност. След 10.02.2015 г. (според вещото лице след
6
01.09.2014г. - л.62, стр.2), плащания по задължението не е имало. Поради своя
характер, първо следва да бъде разгледано възражението на ответната страна
за изтекла погасителна давност по отношение правото на ищеца, да
претендира дължими суми по съдебен ред. Видно от приложената нотариална
покана (л.12-13), същата е била връчена на 11.08.2017г. на ответницата Д.Р.. В
самата покана банката изрично е заявила, че на основание чл.19 ал.1 от
Договора за кредит, считано от 14.06.2017г. обявява целия кредит за
предсрочно изискуем. Длъжницата е поканена в седмичен срок от връчване на
поканата, да заплати сумата от 116 006,72 швейц.франка, включваща
главница, лихви и такси. Според чл.110 от ЗЗД, с изтичане на 5-годишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Предвид установеното, за вземанията на банката давностният срок би
изтекъл на 19.08.2022г. и доколкото исковата молба е заведена на 04.08.2020г.
следва да се приеме, че възражението е неоснователно.
Правата си ищцовата страна черпи от сключения договор кредит
за покупка на недвижим имот № HL41626/ 24.07.2008г. и 5 бр. допълнителни
споразумения (л.5-26). Настоящата инстанция съобрази влязлото в сила
решение № 1295/ 18.02.2020г. по гр.д.№ 15809/ 2015г. по описа на Софийски
градски съд, потвърдено с решение № 839/ 14.07.2021г. по в.т.д.№ 4066/2020г.
по описа на Апелативен съд – София, последното недопуснато до касационно
обжалване с определение № 50012/ 05.02.2024г. по т.д.№ 332/2022г. на ВКС, I
т.о., като съдилищата са приели за установено спрямо банката по предявен иск
с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.26 ал.1, предл.първо от ЗЗД от Д.Р.,
че клаузата на чл.6 ал.2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL41626 в частта, предвиждаща връщане на дълга в швейцарски франкове, е
нищожна като противоречаща на закона – чл.146, вр.чл.143 от ЗЗП; осъдил е
„Юробанк България“ АД да заплати на Д.Р. сумата от 4226,56 евро като
недължимо платени валутни разлики между евровата равностойност на
събраните от банката вноски (главница, лихви и такси за управление) за
периода 01.01.2011 – 12.01.2025г., преизчислени от банката във валута
швейцарски франкове по курс евро/лев/ швейцарски франк към датата на
всяко отделно плащане и дължимите вноски в евро при уговорения и усвоен
размер и валута на кредита, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 07.12.2015г. до окончателното погасяване на задължението, като е
отхвърлил иска до предявената сума от 6383,07 евро. Съдилищата са
7
отхвърлили останалите предявени искове против банката, като на първо място
това се отнася до иска за прогласяване нищожността на целия договор за
кредит. На второ място, исковете с правно основание чл.124 от ГПК за
несъществуване на следните парични задължения: - недължимост на
главницата в размер на 4870,74 швейц.франка, представляващи
капитализирани лихви, с които е увеличена главницата за периода от
02.05.2009 – 07.12.2015 г.; недължимост на капитализираните лихви в размер
на 4265,47 швейц.франка (видно от решение от 06.10.2020г. с правно
основание чл.247 от ГПК), представляващи капитализирани лихви, с които е
увеличена главницата за периода от 02.05.2009 – 07.12.2012 г.; недължимост
на лихви в размер на 1437,28 швейц.франка, начислени върху капитализирани
лихви в размер на 4265,47 швейц.франка през периода 02.05.2009 – до
07.12.2012г.; недължимост на такси за управление в размер на 5
швейц.франка, начислени върху капитализираните лихви през периода
02.05.2009 – 07.12.2012г. На трето място, отхвърлен е искът с правно
основание чл.307 от ТЗ, предявен при условията на евентуалност спрямо
предходните искове, за изменение съдържанието на чл.6 ал.2 от договора за
кредит.
По отношение на валутата, в която е уговорен договор за кредит, е
налице задължителна съдебна практика на СЕС, като приложима към
настоящия случай е препратката на СЕС с определение по дело С-119/17 към
решение на същия съд от 20.09.2017г. по дело С-186/16 за приложимите
критерии спрямо разпоредбите на чл.3, §.1 и чл.4 ал.2 от Директива 93/13,
които са транспонирани в чл.145 ал.1 и 2 от ЗЗП. С оглед приетото в
постановеното решение С-117/23 на СЕС по отношение на запитване на
български съд, е налице практика на ВКС, като настоящият съдебен състав се
позовава на решение № 50015/ 27.08.2024г. по т.д.№ 657/2021г. на ВКС, II т.о.,
в което е застъпено становището, че процесният договор може да продължи да
съществува и без неравноправните клаузи, доколкото не се налага да бъде
допълван от съда чрез изменение на съдържанието на тези клаузи (в какъвто
смисъл е приетото в т. 55 и т. 57 на посочения акт), тъй като и след
премахването на неравноправните клаузи в него се запазват клаузите,
съдържащи уговорки относно съществените за всеки кредитен договор
престации – поето от банката задължение за предоставяне на определена
парична сума при конкретно посочен при сключването на договора лихвен
8
процент и поето от кредитополучателите задължение за връщане на същата в
определен срок. В полза на това разрешение е и приетото вече от съдилищата
в спора между страните, че сключеният договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL41626/ 24.07.2008г. не е изцяло нищожен. Или
дължимите от кредитополучателката суми по процесния кредит следва да се
присъдят в уговорената валута – швейцарски франкове с левовата
равностойност, като размерът на същите се определи по курс „купува“ на
швейцарския франк към еврото/ лева към датата на усвояването на кредита –
01.08.2008 г., изрично посочен в подписаното от страните приложение № 1
(л.12 по т.д.№ 289/2020г.) към договора – 1.66908 франк/евро и при
уговорената при сключване на договора възнаградителна лихва – 6,9 %
годишно. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем още към 11.08.2017г.,
когато волеизявлението на банката е достигнало до кредитополучателката.
Обявяването му отново с исковата молба е без правни последици.
Основателно е възражението на ответната страна за
недействителност на извършените едностранно от „Юробанк България“ АД
прибавяне на начислени и неплатени лихви към дължимата главница. Според
приложените допълнителни споразумения от 28.07.2010 г., 31.08.2011г.,
09.11.2012г., 03.02.2014 г. и в частност раздел I, съотв. чл.1 ал.1 от същите
(л.13-26), страните са „установявали“ размера на редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит, който
въпреки извършваните погасителни вноски се е увеличавал, а не е намалявал.
Съпоставката със съставения от вещото лице погасителен план води до
единствено възможния логичен извод, че увеличаването се е дължало на
прибавянето на изтекли и непогасени вноски за лихви към главницата. Чрез
включването на неплатените лихви към размера на дължимата непогасена
главница, към която новообразувана сума да се начислява дължимата лихва,
кредиторът е извършил недопустимото според нашето законодателство
спрямо физически лица начисляване на „лихва върху лихва“ или анатоцизъм,
което е нищожно и не следва да се взима предвид при изчисляване на
дължимите по договора суми. При това положение, съдът е длъжен да се
съобрази с първоначалния договор за кредит и съставения спрямо същия
погасителен план. Обаче такъв план по делото не беше приложен, поради
което съдът се съобразява със съставения такъв от вещото лице (л.46-49).
Според отговорите на вещото лице по назначената допълнителна
9
експертиза (л.62-63), към 01.09.2014г. – датата на последното извършено
плащане, след внасянето от Д.Р. общо 49 291,02 швейц.франка разнесени
според погасителния план при първоначални параметри на подписания
договор за кредит, са останали непогасени задължения в размер на 82 348,88
швейц.франка главница, 69 251,20 швейц.франка лихви и 6063,04
швейц.франка такси. По отношение на така установените суми, съдът се
позовава на заключенията на вещото лице изцяло. Като краен извод съдът
приема, че исковете следва да бъдат уважени, доколкото претендираните суми
са по-малки от установените. Това се отнася до присъдените суми за лихви,
дължими на основание чл.86 от ЗЗД. Възражението за настъпила погасителна
давност по отношение на търсените лихви дори на основание чл.111 б.“в“ от
ЗЗД да е основателно за периода преди 04.08.2017г., също не оказва влияние
предвид останалия период до 20.07.2020г. Сумите следва да бъдат изчислени
по установените курсове към един минал момент – датата на усвояване на
кредита 01.08.2008г., съобразно нарочното приложение към договора за
банков кредит от същата дата. Посоченият курс франк/ евро е 1,66908 и
следователно сумите са: 55 800.12 CHF с равностойност в евро от 33 431,66 и
с левова равностойност 65 386,65 лв. Посоченият период от 04.08.2015 до
20.07.2020г. не променя изводите на съда. По отношение на сумата от 472
CHF с равностойност в евро от 282,79 по курса на БНБ към 01.08.2008г.,
левовата равностойност е 553,09 лв. съобразно фиксирания курс лева/ евро от
1,95583.
Останалите доводи на страните са неоснователни.
Според Тълкувателно решение № 4/ 29.04.2015 г. по тълк.д.№
4/2014г., съдът не може да присъди левовата равностойност на сума,
уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените в закона
случаи. Приложено буквално, това решение би довело до изключително
влошаване положението на длъжника, който отново би следвало да плаща в
швейцарски франкове, т.е. при значително по-високия курс в настоящия
момент. Така би постъпил и съдия-изпълнителят ако се стигне до
принудително изпълнение. Присъждането на сумата в швейцарски франкове
при установена левова равностойност към един фиксиран, минал момент (в
случая – 01.08.2008г. датата на усвояване на кредита), обезмисля в голяма
степен приложимостта на мотивната част на постановеното тълкувателно
10
решение в настоящия случай.
Договорът за кредит не е изцяло нищожен на твърдените в
отговора на исковата молба основания и това е установено с влязлото в сила
между страните решение на СГС. Останалите възражения на ответната страна
също са разгледани и обсъдени в цит.решение, като са намерили отражение в
постановените съдебни актове.
Като последица от уважаването на главния иск, следва да бъде
уважен и иска за заплащане на законната лихва върху претендираната сума от
завеждане на исковата молба пред съда.
Предвид уважаването на исковете, на основание чл.78 ал.1 от
ГПК, Д. Р. следва да заплати в полза на „Юробанк и еф джи България“ АД
направените разноски, които видно от приложения списък по чл.80 от ГПК
(л.76) са общо в размер на 8533,71 лв., от които 3914,66 лв. внесени държавни
такси, 4119,05 лв. заплатен адвокатски хонорар и 500 лв. внесени
възнаграждения на вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД,
вр.чл.430 от ТЗ, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр.******, ж.к.
„******“ бл.**, вх.**, ет.**, чрез пълномощник Адвокатско дружество
„Димитрова и Георгиева“, представлявано от адв.Десислава Димитрова от
АК-София, със съдебен адрес: гр.София, бул. „Овча купел“ № 26-Б да заплати
в полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и П. Н. Д. – изпълнителен
директор, чрез пълномощник адв. Делян Джуров от АК - София, АС
„Димитров и съдружници“, със съдебен адрес: гр. София 1202, район
Оборище, ул. ”Св.Св. Кирил и Методий” № 84, ет.4 сумата от 55 800.12 CHF
(петдесет и пет хиляди триста осемстотин швейцарски франка дванадесет
сантима) с равностойност в евро от 33 431,66 (тридесет и три хиляди
четиристотин тридесет и едно евро шестдесет и шест евроцента) по курса на
БНБ към 01.08.2008г. 1.66908 франк/ евро според приложение № 1 с левова
11
равностойност 65 386,65 (шестдесет и пет хиляди триста осемдесет и шест лв.
шестдесет и пет ст.), частично предявен иск за присъждане на главница по
договора за кредит в общ размер на 95 040.26 CHF за периода 04.08.2015 до
20.07.2020г. и сумата от 472 CHF (четиристотин седемдесет и пет швейцарски
франка) с равностойност в евро от 282,79 (двеста осемдесет и две евро
седемдесет и девет евроцента) по курса на БНБ към 01.08.2008г. 1.66908
франк/ евро според приложение № 1 с левова равностойност 553,09
(петстотин петдесет и три лв. девет ст.), частично предявен иск за присъждане
на дължима договорна лихва за периода 10.02.2015 – 20.07.2020г. от общия
размер от 32 396 CHF, ведно със законната лихва върху главницата от
завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, като
исковете за присъждане на левовата равностойност до претендираните общо
100 446,91 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. А. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ж.к.
„******“ бл.**, вх.**, ет.**, чрез пълномощник Адвокатско дружество
„Димитрова и Георгиева“, представлявано от адв.Десислава Димитрова от
АК-София, със съдебен адрес: гр.София, бул. „Овча купел“ № 26-Б да заплати
в полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д. Ш. – изпълнителен директор и П. Н. Д. – изпълнителен
директор, чрез пълномощник адв. Делян Джуров от АК - София, АС
„Димитров и съдружници“, със съдебен адрес: гр. София 1202, район
Оборище, ул. ”Св.Св. Кирил и Методий” № 84, ет.4 сумата от 8533,71 (осем
хиляди петстотин петдесет и три лв. седемдесет и една ст.) направени по
делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12