ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260111
гр. Варна, 02.11.2020г.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия М. Славов в.ч.гр.д. № 436 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по частна жалба, подадена от А.П.П. и И.М.П. ***, насочена
против определение № 2475/17.08.20г., постановено по гр.д. № 1727/20г. на ВОС, с
което е била върната исковата им молба и производството по делото е било
прекратено. Поддържа се, че определението е неправилно, тъй като е немотивирано
и незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна и връщане на делото на друг
състав на ВОС за разглеждане по същество. Излага се, че правният интерес на
ищците да бъде прогласена нищожността на атакуваните актове – договор за
доброволна делба от 1977г., НА № 52/1987г. и НА № 168/18г. се определя от
необходимостта за ревалидиране на техния констативен нотариален акт /КНА/ №
46/2006г., който еднозначно ги определя като собственици на целия реален ПИ с
площ от 2.3 дка по НА № 169/64г., владян от тях повече от 43 години. През този
период ищците твърдят, че са препятствали самоуправните „набези“ – опити за
влизане във владение на одържавената през 1977г. идеална част от 1.3 дка, като
ответниците са се позовавали на нищожните нотариални актове и
незаконосъобразните действия на СГКК-Варна, които ищците успешно са атакували
по адм.д. № 3280/18г. и адм.д. № 3437/19г. на Адм.С-Варна.
Отделно от горното
се сочи, че решенията, постановени по гр.д. № 588/1991г. и по гр.д. № 8252/07г.
на ВРС по никакъв начин не са формирали сила на пресъдено нещо /СПН/. Така с
решението по първото дело е била определена вътрешно-имотната граница
между два имота, представляващи пл. № 12124 и пл. № 12125 по ГП от 1956г. и
планиметрично пренесени в ГП от 1973г. съответно с № 2905 и № 2906, касаещи
различно ползваните 5 части на общия до 1964 г. поземлен имот, целият с площ от
4.7 дка. Установената с НА № 104/77г. граница на правоползване и отразената в
КК от 2008г. граница няма нищо общо с установената с посочения съдебен акт.
Счита се, че с това решение не са били валидирани атакуваните понастоящем
съдебни актове, нито ответниците Г. са били признати
за реални собственици на одържавената идеална част от 1.3 дка от описания в НА
№ 189/64г. имот с площ от 2.3 дка, а решението по това дело единствено е било
ползвано като опит за неуспешно реализиране на въвод във владение – така по
изп.д. № 843/93г. С решението по второто посочено дело също не е било
установявано правото на собственост на Г.,
а съдилищата са се занимавали с липсващо реално давностно владение от
настоящите ищци върху одържавената идеална част от 1.3 дка, което е довело до
отмяната на КНА 46/06г. Поради това и същото няма СПН относно това ответниците
Г. да са собственици на тази част, въпреки че по
посоченото дело е било отказано от съдилищата да се произнасят по нищожността
на НА № 52/1987г., от който Генчеви са извели правния си интерес от предявения
от тях отрицателен установителен иск. Допълва се, че от предявяване на исковете
по двете цитирани дела са изтекли периоди съответно от 29 години и 13 години,
което определя и отпаднала необходимост от отчитане на тяхното влияние по
настоящия спор. Отделно от това, нищожността на НА № 168/18г. касае и трето
лице.
Предвид наличието
на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е
връчван на насрещните страни.
За да се произнесе,
съдът съобрази следните факти, установени и от приложените по
първоинстанционното дело материали по други дела, водени между страните, а
именно:
С подадена пред ВРС
на 23.10.19г. молба от А.П.П. и И.М.П. същите са претендирали от съда на осн.
чл. 64, ал. 2 от ГПК да се възстанови срока им по чл. 33, ал. 2 от ЗС, считано
от 18.10.19г., за да защитят правото си на собственост върху одържавената
идеална част от 1.3 дка, която владеят от 42 години. Изложено било, че
молителите владеят от 1977г. целият описан в НА № 189/64г. поземлен имот с площ
от 2.3 дка, от който чрез НА № 104/1977г. са закупили 1 дка идеална част с
правото да ползват северната му част. Останалата идеална част от имота с площ
от 1.3 дка била предоставена за ползване на наследниците на на Н. П..
Тази идеална част с площ от 1.3 дка била одържавена, но въпреки това през
1987г. с нищожен договор за покупко-продажба била отчуждена от претендиращите
за нейни собственици лица. През 2006г. молителите се снабдили с КНА за
собственост върху тази част от ПИ, който КНА обаче бил отменен след уважен
отрицателен установителен иск срещу молителите. Поради незаконосъобразни
мълчаливи откази на началника на СГКК-Варна по искането на молителите за
отстраняване на допуснатите очевидни фактически грешки в КК от 2008г. при
отразяването на имотите, същите са били отменени от Адм.С-Варна. На 18.10.19г.
са били предявени претенции от Т. И.
Т. за влизане във владение на идеалната част от 1.3
дка, която по действащата КК представлява поземлен имот с идентификатор …2094.
Въз основа на
даваните от съда указания за отстраняване нередовности на подадената молба, с
три уточняващи молби молителите са посочили, че с НА № 104/1977г. са закупили 1
дка ид.ч. от поземлен имот, целият с площ от 2.3 дка, находящ се в землището на
гр. Варна, м. „Малка Кокараджа“ от Н. И.
П., който с НА № 189/64г. го е придобил по дарение от
своите родители. На 11.11.1977г. в нотариата в гр. Варна, без знанието на
ищците, е бил вписан нищожен Договор за доброволна делба на целия ПИ
с площ от 2.3 дка, който бил подписан
само от И.М.П. /без съпругата му/, посочено било в същия, че е подписан и от
покойния към посочения момент Н. И. П.. и от съпругата му /което прави нотариалното
удостоверяване нищожно/. Счита се, че този договор за доброволна делба
противоречи на закона, забраняващ реалната делба на ПИ, който е със статут на
земеделска земя, но в строителните граници на града и без регулационни планове,
с площ под 3 дка и лице към път за дял – по-малко от 16 м. Въз основа на този
договор е била изповядана и сделката, оформена с НА № 52/87г., с който
„дворното място“ от 1.3 дка е бил закупен от Р. Грой-Генчева. Тази сделка
се счита за нищожна, тъй като липсва
реален предмет по същата, тъй като продавачите към момента на сключването
ѝ не са били собственици на вещта, тъй като идеалната част от 1.3 дка е
била отчуждена и вписана в ДПФ. При сключването на този договор е бил заобиколен закона при неверен статут на
земята (тъй като е била представена служебна бележка за неодържавяване от ІІ
РНС Варна, вместо от съответната Служба „Земеделие“ на Община Варна и въз
основа на Договора за доброволна делба от 11.11.1977г.) без знанието и
нотариално заверена декларация за отказ от съсобственика. Издаденият в полза на
ищците КНА № 46/2006г., с който същите са били признати за собственици на имота
с площ от 1.3 дка въз основа на давностно владение, е бил отменен след предявен
срещу тях отрицателен установителен иск. Въз основа на чл. 53б от ЗКИР ищците
са отправили през 2016г. искане до СГКК-Варна за допускане поправка на ОФГ в КК
при вписването на 7 реални поземлени имота, имащи за общ произход един поземлен
имот, целият с площ от 4.7 дка, описан в НА № 267/1925г. Последвалият мълчалив
отказ по тази молба е бил отменен от съда по адм.д. № 3280/18г. по описа на
Адм.С-Варна, но въпреки това и въпреки „вписана в АВп. забрана“, е била
реализирана сделката по НА № 168/13.09.18г. Същата има за предмет
продажбата на имот с идентификатор 10135.2552.2094 по КККР на гр. Варна, с площ
по скица от 1263 кв.м. за сумата от 16 200 евро и с продавачи Р. и С. Г.
и купувач Т. И. Т..
Счита се, че и тази сделка е нищожна, тъй като липсва предмет на сделката. Това е така, защото продавачите са
загубили собствеността си дори и същата да е била придобита с НА № 52/87г.,
предвид придобиването ѝ от друг. Сделката се счита за порочна и предвид
легалния статут на „реалния ПИ“, тъй като липсва декларация за отказ от
съсобственика и извършена по издадена от СГКК скица за ПИ в режим на възбрана
за движение на собственост, както в СГКК, така и в АВп-Варна.
Уточнили са, че те
владеят от 1977г. ПИ с площ от 1 дка, който по действаща КККР на гр. Варна има
идентификатор10135.2552.2093, както и ПИ с площ от 1.3 дка, който по действаща
КККР на гр. Варна има идентификатор 10135.2552.2094. Счита се, че въпреки
отмяната на издадения в тяхна полза КНА № 46/2006г. за придобиването на втория
от двата посочени имота по давност, продължила за периода от 1997г. до 2007г.,
то към 2017г. в тяхна полза е изтекла нова придобивна давност за този имот.
Твърди се, че по КП
от 1956г. двата имота са били заснети съответно с пл. № 12124 и пл. № 12125,
съединени с вътрешно-имотна граница, а по КП от 1973г. са с нови № съответно
2905 и 2906.
Допълва се, че
установената в действащата от 2008г. КК „имотна граница“ между посочените два
ПИ с идентификатор 10135.2552.2093 и с идентификатор 10135.2552.2094, при
реализирането ѝ в ограда, ще направи напълно или частично неизползваемо
цялото извършено от ищците строителство. Всичко това определя интереса им да
запазят законосъобразната цялост на реалния ПИ от 2.3 дка, описан в НА № 189/64г.,
който те владеят и стопанисват като свой повече от 42 години.
Въз основа на
горните уточнени твърдения, ищците са предявили искове за прогласяване
нищожността на Договор за доброволна делба от 11.11.1977г., на НА № 52/87г. и
на НА № 168/18г., алтернативно – на осн. чл. 33, ал. 2 от ЗС да им се признае
правото да изкупят идеалната част от 1.3 дка от имота на праводателя им по НА №
189/64г., на същата цена от 16 200 евро.
С молбата от
13.11.19г. ищците са посочили като ответник Р.Л.Г.-Г.,
а с молбата от 22.05.20г. са посочили като ответник и нейния съпруг С.Х.Г. – по
исковете за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба от
11.11.1977г. и на сделката и на НА № 52/87г. С последната молба ищците са
направили и изявление, че оттеглят изцяло иска си за изкупуване на
процесния реален ПИ.
Видно от
материалите по изисканото гр.д. № 8252/2007г. по описа на ВРС, ХІ. с-в, че по
същото са налице данни за постановено решение по гр.д. № 588/91г. на ВРС, с
което между И.М.П. като ищец и Р.Л.Г.-Г.
и С.Х.Г. като ответници, е разрешен спор по предявен иск с правно основание чл.
109, ал. 2 от ЗС /сега чл. 109а от ЗС/ за определяне на границата между имот
пл. № 2906 с площ от 1300 кв.м., собственост на Г.
и имот пл. № 2905, собственост на ищеца П.. Въз основа на същото е бил издаден
изпълнителен лист на 06.08.1993г. за определяне границата между двата имота въз
основа на приложена към решението и изпълнителния лист скица /така от
материалите и по приложеното в цялост изп.д. № 843/93г., І район на СИС при
ВРС/. По това изпълнително дело е било проведено на 24.03.99г. и определяне на
граници на взискателите Г. срещу длъжника П..
Освен това, с
влязло в сила на 04.12.2003г. решение по гр.д. № 3305/2001г. на ВРС, ХІV с-в
/л. 10-13 от гр.д. № 8252/07г. на ВРС/, е бил отхвърлен предявеният от И.М.П.
против Р.Л.Г.-Г. и С.Х.Г. иск за
прогласяване нищожността на сделката, обективирана в НА № 52/87г. , основан на
твърдението, че продаденият с този договор имот има земеделски характер и е
подлежал на одържавяване на осн. чл. 12 от ЗСГ, за което са били представени
писмо от 27.05.96г. от Община Варна, служебна бележка, издадена от отдел
„Земеделие“ при Община Варна от 20.05.96г., служебна справка от Община Варна,
район „Приморски“ /същите представени и понастоящем с подадените пред ВРС по
гр.д. № 17400/19г. молби в подкрепа на част от наведените пороци за нищожност
на този договор/.
Въз основа на
подадената на 17.10.07г. искова молба от Р.Л.Г.-Г. и С.Х.Г. против И.М.П. и А.П.П. е било образувано гр.д. №
8252/07г. на ВРС, ХІV с-в, по което е постановено решение, влязло в сила на
29.04.2011г. /с постановяването на определението на ВКС по гр.д. № 1130/10г.,
ІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,
потвърждаващо първоинстанционното решение/, с което е признато за установено по
отношение на ответниците, че същите не са собственици на недвижим имот в гр.
Варна, ж.к. „Изгрев“, съставляващ ПИ № 2906 с площ от 1 300 кв.м., на осн.
чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./. С посоченото решение и на осн. чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ е бил отменен КНА № 24, т. СХІХ, дело № 28010/06г., вписан във вх.
рег. № 36258/18.12.06г. на СВ-варна на нотариус Ал. Г.-
Варна, с който ответниците са били признати за собственици на ПИ № 2906.
С оглед на всичко
гореизложено съдът намира, че подадената частна жалба е неоснователна.
Това е така, защото ищците са предявили установителни искове за прогласяване
нищожността на договори, по които или е налице формирана между страните сила на
пресъдено нещо, или поради това, че ищците нямат правен интерес от тяхното
предявяване.
Така, ако се
приеме, че с влизането в сила на решението за определяне на граници между двата
съседни имота /тогава идентифицирани като имот пл. № 2905 и имот пл. № 2906 по
КП от 1973г., идентични на отразените в действащата КККР от 2008г. имоти
съответно с идентификатор 10135.2552.2093 и с идентификатор 10135.2552.2094/ на
осн. чл. 109а от ЗС /стар чл. 109 ал. 2 от ЗС/, е била формирана сила на
пресъдено нещо между страните, че Генчеви са собственици на имот с пл. № 2906 с
площ от 1300 кв.м. по плана на ж.к. „Стойко Пеев“, гр. Варна, на твърдяното от
тях придобивно основание – покупко-продажба, извършена по ЗСГ чрез ОбНС-Варна и
оформена с НА № 52/87г., то тогава всички възражения против действителността на
придобивното основание на Генчеви /договора, оформен с НА № 52/87г. и правата
на продавачите по същия – Договор за доброволна делба от 11.11.1977г./ са
преклудирани.
Отделно от това, за
част от наведените и с настоящата искова молба пороци за нищожност на сделката,
обективирана в НА № 52/87г. /основани на твърдението, че продаденият с този
договор имот има земеделски характер и е подлежал на одържавяване на осн. чл.
12 от ЗСГ/, също е налице формирана сила на пресъдено нещо с решението по гр.д.
№ 3305/2001г. на ВРС, ХІV.
Налице е формирана
сила на пресъдено нещо между страните и с влизането в сила на 29.04.11г. на
решението по предявения от Генчеви против настоящите ищци отрицателен
установителен иск за отричане на претендираното от тях право на собственост
върху собствения на Генчеви имот, съставляващ ПИ № 2906 с площ от 1300 кв.м. За
допустимостта на този иск ищците са се легитимирали именно с договора, оформен
с НА № 52/87г., по който пък техните продавачи са се легитимирали като
собственици на продавания имот въз основа на договора за доброволна делба от
11.11.1977г.
Извън горните
съображения за наличието на сила на пресъдено нещо като абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за ищците не е
налице и правен интерес от предявените искове за нищожност на посочените три
сделки /след като са десезирали съда чрез оттегляне на иска си по чл. 33, ал. 2
от ЗС за изкупуване на продавана идеална част от съсобствен имот съобразно
условията по договора, оформен с НА № 168/18г./. Това е така, защото ищците по
същество извеждат правния си интерес от твърдението, че с прогласяването на
нищожността на посочените договори, те ще „ревалидират“ правото си на
собственост върху имота на Генчеви, признато им с КНА № 46/2006г., т.е. ще бъде
преодоляна силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 8252/07г. на ВРС,
ХІV с-в. Това обаче не може да обоснове извод за допустимостта на така предявените искове. Наред с това
ищците са навели и твърдението, че след влизането в сила на решението по гр.д.
№ 8252/07г. на ВРС, ХІV с-в, в тяхна полза е изтекла нова придобивна давност от
10 години и същите са станали собственици на описания имот. Това твърдение
обаче също не обосновава правен интерес от предявените искове за прогласяване
нищожността на сделките, сключени преди началото или след началото на твърдяния
период на новата придобивна давност /която е могла да започне да тече от
29.04.11г./, тъй като освен наличието на абсолютната процесуалната пречка /СПН
относно правата на ответниците, основани на договора, оформен с НА № 52/87г./
защитата на твърдяното, но непризнато вещно право, не обосновава правен интерес
от предявените установителни искове за прогласяване нищожността на посочените
договори.
Обжалваното
определение следва да се потвърди.
Воден от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2475/17.08.20г., постановено
по гр.д. № 1727/20г. на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред ВКС при наличието на предпоставките на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчване на определението на жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: