№ 8715
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110129485 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 вр. чл.422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „С..“ ЕООД против Н. В. А., с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 535 ТЗ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4668.64 лв., представляваща главница
по Запис на заповед от 08.05.2020 г. с падеж 09.05.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.12.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.02.2021 г. по ч.гр.д. № 230/2021 г.
по описа на Районен съд - Видин.
Ищецът „С..“ ЕООД твърди, че ответникът издал в негова полза запис на заповед от
08.05.2020г., с който безусловно и неотменимо се задължил да му заплати сумата от 4 668,64
лв., с падеж 09.05.2020г. Предвид че не последвало плащане и до настоящия момент, за
ищеца е налице интерес от завеждане на иска. Навеждат се твърдения за наличие и на
каузално отношение между страните, като в тази връзка ищецът посочва, че на 04.12.2017 г.
между страните е бил сключен договор за наем на строително оборудване, в който са
уговорени общите условия, при които се извършвало наемането. Съгласно чл.1 от договора,
при всяко желание на наемателя да получи конкретно оборудване се сключвало
допълнително споразумение, в което конкретното оборудване се описвало подробно по вид,
елементи, наименование, количество, единична цена, стойност, наемни периоди и други
характеристики. Съобразно уговореното в чл.1 от договора, на 08.05.2020 г. между страните
било сключено допълнително споразумение № 40007029, съгласно което наемодателят „С..“
ЕООД отдава под наем на Н. В. А. следното строително оборудване: 1 бр. къртач за бетон,
електрически, 11 кг., марка BOSCH; 1 бр. къртач за бетон, електрически, марка HILTI TE 800
AVR, ведно със секач и шило към всеки един от тях. Договорът е бил сключен за един ден-
08.05.2020 г. до 09.05.2020 г. След изтичане на срока на този договор наемателят продължил
да ползва строителното оборудване, със съгласието и без противопоставянето на
наемодателя, поради което съгласно уговореното в чл.7, ал.1, т.1, б.“а“ от договора от
04.12.2017 г. договорът за наем бил продължен за неопределен срок. Договорът е продължил
да действа до 13.10.2020 г., когато „С..“ ЕООД е изпратил уведомление за прекратяването му
изх. № 166 от 12.10.2020 г. на основание чл.7, ал.1, т.3, б.“а“ от договора. За част от периода
1
на ползване на строителното оборудване ответникът бил заплатил дължимата наемна цена.
По това допълнително споразумение ответникът обаче останал да дължи част от наема за
периода от 01.06.2020 г. до 13.10.2020 г. в размер на 3 450,84 лв. Посочва, че и към днешна
дата не било върнато в цялост наетото оборудване по допълнително споразумение №
40007029, поради което на основание уговореното в чл. 19, т. 2, вр. чл. 20 от договора от
04.12.2017 г. ответникът дължал и договорна неустойка за невърнато оборудване в размер на
4 789,92 лв. Излага, че издаденият запис на заповед обезпечавал всички задължения на
наемателя по договора, включително и задължението за неустойка. С оглед на изложеното
предявява настоящия иск, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва редовността на процесната запис на заповед. В тази връзка излага, че в ценната
книга не е посочен начинът на плащане, като същата не е била предявена за плащане на
издателя. Излага доводи за нередовност на исковата молба. По същество оспорва между
страните да е налице наемно правоотношение. Релевира се възражение за изтекла
погасителна давност. При изложените твърдения моли за отхвърляне на исковете, като
претендира присъждане на разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане,
произтичащо от менителнична сделка, по която ищецът е поемател, а ответникът – издател.
При предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 535
ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на действителен менителничен ефект, издаден
от ответника. Също и да докаже каузалното отношение във връзка, с което е издаден записът
на заповед, а именно договор за наем на оборудване и вземането за неустойка по него.
В тежест на ответника е в условията на пълно и главно доказване да докаже, че е
изпълнил задълженията си по каузалното правоотношение и че е върнал цялото наемно
оборудване.
Относно допустимостта на иска:
От приобщеното към настоящото дело ч.гр. д. № 230/2021 г. по описа на Районен съд
- Видин, се установява, че на 10.12.2020 г. ищецът е подал заявление по чл. 417 ГПК. На
основание чл. 418 ГПК съдът е издал заповед и е допуснал незабавното изпълнение. В
законоустановения срок е постъпило възражение на длъжника срещу заповедта. В
изпълнение на указания на съда, ищецът е предявил настоящия установителен иск относно
вземането.
Неоснователни са възраженията на ответника за недопустимост на иска поради
нередовност на исковата молба, свързана с наличие на противоречие между обстоятелствата
и петитума й, тъй като видно от издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и
предявения установителен иск е налице пълен идентитет между двете. Въпрос по
съществото на правния спор е това, че с исковата молба ищецът въвежда твърдения за
наличие на конкретно каузално правоотношение – договор за наем на строително
оборудване, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена.
Съгласно дадените в т.17 от ТР № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
разяснения, предметът на делото по иска по чл.422 ГПК се определя от правното твърдение
на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за
което е издадена заповедта за изпълнение на основание запис на заповед. В производството
по чл.422, ал.1 ГПК ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния
ефект – съществуване на редовен от външна страна и действителен запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което ценната книга е издадена, всяка
2
от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право за съществуването, съответно
несъществуването на вземането. Според мотивите на тълкувателното решение, тежестта се
разпределя по общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК. Ако страните спорят относно
конкретното каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед, като сочат
различни каузални правоотношения, по повод или във връзка, с които е издаден
менителничния ефект, съдът е длъжен да ги обсъди в мотивите си и при доказана връзка
между него и конкретното каузалното правоотношение, независимо от коя от страните го е
въвела, съдът е длъжен да разгледа и заявените от длъжника релативни възражения,
относими към погасяване на вземането по издадения като гаранция запис на заповед.
Според приетото в т.17 на цитираното тълкувателно решение, ищецът не е задължен да
разкрива съществуващо между страните каузално правоотношение, за обезпечение на което е
издаден записът на заповед от ответника. При въведено твърдение на ищеца с исковата
молба по чл. 422, ал.1 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича
от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с
издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото, респ. предметът на
доказване. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо
каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект.
При заявени релативни възражения от ответника се прилагат правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Ищецът и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на
записа на заповед, спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си основано на
менителничния ефект. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита
на ответника, а ищецът носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна
страна запис на заповед. Поначало записът на заповед служи за обезпечаване на вземане по
каузално правоотношение, което може да е възникнало в резултат от проявлението на
различни юридически факти. Именно каузална сделка обикновено е непосредствената
причина за менителничното задължаване. Ето защо при надлежно въведени от страните в
производството твърдения и възражения за връзка между записа на заповед и каузалното
правоотношение, съдът е длъжен да изследва наличието на такава връзка /виж решение №
127/12.07.2013 г. по търг. д. № 274/2012 г.,II т. о., ВКС/.
Ищецът твърди, че процесният запис на заповед е издаден с цел да послужи като
обезпечение на задълженията на ответника по договор за наем на строително оборудване от
04.12.2017 г., поради което за съда е налице задължение да изследва наличието на
въведеното в настоящото производство каузално правоотношение между страните.
Видно от представения по делото договор за наем от 04.12.2017 г. се установява, че на
04.12.2017 г. между „С..“ ЕООД и Н. В. А. е бил сключен договор за наем на строително
оборудване, в който са уговорени общите условия, при които се извършва наемането на
строително оборудване от „С..“ ЕООД. В чл. 1 от договора е предвидено задължение при
наемане на конкретно оборудване да бъде подписано допълнително споразумение, което да
бъде неразделна част от договора, като последният урежда общите условия, приложими към
наемането на притежаваното от ищеца оборудване. Съобразно уговореното в чл.1 от
договора от 04.12.2017 г., на 08.05.2020 г. между страните е сключено допълнително
споразумение № 40007029, в което е посочено, че наемодателят „С..“ ЕООД отдава под наем
на Н. В. А. следното строително оборудване: 1. къртач за бетон, електрически, 11 кг., марка
BOSCH; 2. шило, марка SM25 HILTI TE-С 1; 3. секач, марка FM25 HILTI TE-CP; 4. секач
шило, марка BOSCH SDS MAX 400ММ; 5. гладък секач, марка BOSCH SDS MAX 400ММ и
6. къртач за бетон, електрически, марка HILTI TE 800 AVR. В споразумението е посочена и
стойността на оборудването.
Договорът за наем от 08.05.2020 г. е бил сключен за един ден, при дневен наем в
размер на 47,20 лв. без ДДС, тоест 56,64 лв. с включен ДДС. С приемо-предавателен
протокол № 40007256 от 08.05.2020 г. горепосочените вещи са били предадени на
3
ответника7 1. къртач за бетон, електрически, 11 кг., марка BOSCH; 2. шило, марка SM25
HILTI TE-С 1; 3. секач, марка FM25 HILTI TE-CP; 4. секач шило, марка BOSCH SDS MAX
400ММ; 5. гладък секач, марка BOSCH SDS MAX 400ММ и 6. къртач за бетон,
електрически, марка HILTI TE 800 AVR.. Ответникът, чиято е била доказателствената
тежест, не е доказал, че е върнал наетото оборудване след изтичане на уговорения срок - на
09.05.2020 г. Съгласно уговореното в чл.11 от договора за наем от 04.12.2017 г., връщането
на оборудването се удостоверява с приемо-предавателен протокол. Такъв приемо-
предавателен протокол не е представен по делото, а и никоя от страните не твърди такъв
протокол да е бил съставен и подписван. Поради това съдът приема, че след изтичане на
срока на допълнителното споразумение от 08.05.2020 г. наемателят е продължил да ползва
строителното оборудване, със съгласието и без противопоставянето на наемодателя, поради
което съгласно уговореното в чл.7, ал.1, т.1, б.“а“ от договора от 04.12.2017 г. договорът за
наем се счита за продължен за неопределен срок. Предвид липсата на приемо-предавателен
протокол за връщане на вещите, съдът приема, че ответникът е продължил да ползва наетите
вещи непрекъснато от 08.05.2020 г., а и до 14.10.2020 г., когато „С..“ ЕООД е прекратил
договора на основание чл.7, ал.1, т.3, б.“а“, чрез едностранно уведомление изх.№ 166 от
12.10.2020 г., с което е отправил изявление за разваляне на процесния договор на основание
чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от същия – при забава повече от 15 дни за плащане на дължим месечен
наем, считано от 13.10.2022 г., като е отправена и покана за връщане на наетото оборудване
до 14.10.2022 г., в състоянието, в което е получено. Съгласно чл. 27 от договора е посочено,
че всички уведомления във връзка с договора се изпращали на страните и се считали за
редовно връчени ако са изпратени на координатите за контакт, посочени в началото на
договора, като при промяна на които и да е от координатите, всяка страна е длъжна да
уведоми писмено другата за тази промяна в тридневен срок, в противен случай всички
уведомления по този договор и приемо-предавателния протокол се считат за редовно
връчени, ако са изпратени до който и да е от координатите за контакт преди промяната.
Писмото е изпратено на адрес на електронна поща на дружеството наемател, идентична с
посочената в договора за наем на оборудване, като страните са се съгласили, че
уведомяването на посочените имейл адреси ще се счита за надлежно. Същото писмо е
изпратено и чрез куриер, но видно от приложената по делото разпечатка от интернет
страницата на куриера по номера на товарителницата, пратката е върната като непотърсена.
Въпреки това съдът намира, че изявлението за разваляне на договора е достигнало надлежно
до наемателя чрез изпращането му по електронна поща на посочения в договора електронен
адрес и поради това е произвело действие. Доколкото процесният договор за наем е с
периодично и продължително изпълнение, то съглашението следва да се счита прекратено
занапред и изявлението за разваляне не води до разваляне с обратно действие. За това
ползване, съгласно чл.5.1. от договора за наем от 04.12.2017 г. и чл.1, ал.1 и ал.2 от
допълнителното споразумение № 40007029 от 08.05.2020 г., ответникът дължи заплащане на
уговорената в допълнителното споразумение от 08.05.2020 г. наемна цена за шестте
отдадени под наем вещи в размер на 47,20 лв. на ден без ДДС или 56,64 лв. на ден с ДДС.
Договорът за наем, уреден в чл. 228-239 ЗЗД, представлява двустранен, възмезден и
консенсуален договор, с който наемодателят предоставя на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят се задължава да плаща определена цена. Начинът на плащане на
цената по договора за наем е уговорен между страните в чл. 5 от договора, в който е
посочено, че наемателят следва да заплаща наемната цена в срок от пет дни от издаване на
всяка фактура. В същата клауза, уреждаща задълженията на наемателя, е установено
задължение за връщане на оборудването на наемодателя незабавно след прекратяване на
договора, както и че последното следва да бъде върнато в добро техническо състояние и без
повреди. В чл. 7 от договора за наем страните са уговорили начините за прекратяване на
възникналата между тях облигационна връзка, в т.ч. е предвидена възможност за
наемодателя едностранно и незабавно да прекрати действието на договора с писмено
4
предизвестие в случай на забава на наемателя за плащане на дължим месечен наем за период
повече от петнадесет дни. Ответникът не е представил доказателства, от които да следва
извод, че е изпълнил своите задължения в срок. Съгласно чл. 13 от договора за наем, ако при
връщането на оборудването се установи, че същото е повредено, наемателят се задължава да
заплати на наемодателя обезщетение за ремонта на оборудването в посочен от наемодателя
размер и срок. В чл. 19 от договора страните са уговорили заплащането на неустойка с
обезщетителен характер от наемателя на наемодателя, в случай на липси или или погиване
на оборудването или части от него в размер на 150 % от неговата стойност, посочена в
съответното Допълнително споразумение. Според чл. 15 от представения по делото договор
за наем наемателят и/или негов представител се задължава да предостави един и/или няколко
от следните видове обезпечения за обезпечение на всички задължения /съществуващи и
бъдещи/ на наемателя по договора, в това число наемна цена, стойност на оборудването
/вкл. ремонт и почистване/, неустойки, разноски и др.: паричен депозит, безусловна и
неотменима банкова гаранция, запис на заповед по утвърден от наемодателя образец. С
оглед на това съдът намира, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване и на
задълженията за неустойки по договора, а не само на наемната цена по същия. Доколкото
договорът за наем е прекратен едностранно от наемодателя на основание предоставената му
в чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от същия на 14.10.2022 г., то седемдневният срок за връщане на
оборудването е изтекъл на 21.10.2022 г., като липсват доказателства, от които да се
установява изпълнението на това задължение от ответника, с оглед което за ищеца са налице
условията за претендиране на така установената между страните неустойка. Доколкото
ответникът не доказа връщането на всички наети вещи, то той дължи неустойката в чл. 19, т.
2 от Договора – 150 % от стойността на липсващото оборудване. От договора и твърденията
на страните съдът приема за безспорно установено, че записа на заповед обезпечава именно
тази неустойка по процесния договор, поради което следва да се докаже налице ли са
предпоставките за възникване на вземането по нея. Доказа се, че хипотезата липсващо
оборудване е налице, както и частично обема му . Относно обема на претендираното право
следва да се посочи, че искът подлежи на отхвърляне в една част, а именно за сумата от
2319.96 лв. представляваща неустойка в размер на 150 % от цената на къртач за бетон,
електрически марка BOSCH GSH11Е, тъй като не се доказа в производството по силата на
допълнително споразумение № 40007029 и приемо-предваталене протокол №
40007029/08.05.2020 г. да са предадени на ответника 2 бр. къртач за бетон, електрически, 11
кг., марка BOSCH GSH11Е. Видно от цитираните по-горе писмени доказателства е посочено,
че наемодателят „С..“ ЕООД отдава под наем на Н. В. А. следното строително оборудване:
1. къртач за бетон, електрически, 11 кг., марка BOSCH – 1 брой ; 2. шило, марка SM25 HILTI
TE-С 1; 3. секач, марка FM25 HILTI TE-CP; 4. секач шило, марка BOSCH SDS MAX 400ММ;
5. гладък секач, марка BOSCH SDS MAX 400ММ и 6. къртач за бетон, електрически, марка
HILTI TE 800 AVR. Видно от количествено-стойностната сметка в исковата молба се
претендира договорна неустойка за невърнато оборудване къртач за бетон, електрически, 11
кг., марка BOSCH GSH11Е – 2 броя, като само относно единия се установява да е предмет на
договора за наем на строително оборудване от 04.12.2017 г.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK независимо от това дали е налице оспорване от страна на ответника на
валидността на клаузата за неустойка или не, съдът служебно трябва да извърши преценка
дали същата не противоречи на добрите нрави. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Следва да се посочи, че съдът не
намира основание за нищожност на неустойката, тъй като не се установява неустойката да
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Неустойката има характер на компенсаторна неустойка, като същата се дължи вместо
изпълнение на поетите с договора задължения. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1
5
от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според същото тълкувателно
решение, преценката за нищожност на неустойка следва да се прави служебно за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент,
какъвто последващ момент е и неизпълнението на договора или прекратяването на
договорното правоотношение. Тази проверка съдът следва да извърши само доколкото
нищожността се установява от самите клаузи в процесния договор или събраните
доказателства - Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 год. по т.д. № 1 от 2020 г. В случая
е налице е едностранна търговска сделка и следва да се провери за нищожност на клаузата за
неустойка, поради противоречие на закона и добрите нрави. Съгласно чл. 92, ал. I ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите
от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна
функция не на последно място неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като
кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили,
или не са настъпили в предвидения размер. Следователно в този случай кредиторът не се
обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще заплати неустойка и тя ще бъде
санкция за неговото неизпълнение, като това има една стимулиращата функция за точно
изпълнение, което е в рамките на законовата цел, което следва всеки случай да се съобрази.
В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСTK и Решение № 7 от 23.05.2018 г. по т.д. № 2378/2016 г. II т.о. В случая следва да се
съобрази, че неустойката е уговорена като компенсаторна по смисъла на чл. 79, ал.1 пр. 2
ЗЗД, тоест вместо иск за реално изпълнение за връщане на липсващо оборудване,
кредиторът има право да претендира 150 % от стойността на липсващото оборудване. В този
смисъл така уговорената неустойката съответства на закона и добрите нрави, тъй като от
една страна обезщетява пълния размер на вредите 100 % от стойността на липсващото
оборудването, а от друга има наказателна функция, която е в рамките на 50 % от стойността
на вредите, поради което е допустима с оглед отношения между страните и предмета и
условията на процесния договор. Така предвидения размер на неустойката не излиза извън
присъщите функции на неустойката, като отговоря на изискванията на закона и добрите
нрави.
В настоящото дело се установи по несъмнен начин съществуването и изискуемостта на
част от вземането по каузалното правоотношение, което е действително, поради което и
вземането по абстрактното обезпечение следва да се уважи частично.
Записът на заповед е ценна книга, която материализира парично вземане. Записът на
заповед е едностранна сделка и в качеството си на такава е едностранно абстрактно
волеизявление, по силата на което издателят обещава да плати на поемателя или на неговата
заповед определена парична сума. Формата и съдържанието на записа на заповед са
законово установени и тяхното нарушаване лишава ефекта от правна сила. Съгласно
разпоредбата на чл. 535 от ТЗ записът на заповед съдържа наименованието „запис на
заповед”; безусловното обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на
плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и
място на издаването; подпис на издателя.
Видно от представената ценна книга в копие, наименована „запис на заповед“, се
установява, че същата е издадена на 08.05.2020 г., от издател /платец/ - Н. В. А., който се
задължава безусловно и неотменимо да заплати на „С..“ ЕООД или на негова заповед сума
в размер на 4668,64 лв. на падежа – 09.05.2020 г., настъпил към момента на приключване на
устните състезания. В записа на заповед се съдържа изявление, че е платим без разноски и
протест в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“ № 273. Записът на заповед е подписан от Н.
А., с изписване на двете имена и полагане на параф. Предвид наличието на всички
задължителни реквизити, процесната ценна книга отговаря от външна страна на
6
изискванията на чл. 535 ТЗ и е налице редовен запис на заповед от външна страна. С оглед
на това, налице е надлежно задължаване по него от страна на издателя за заплащане на
посочената сума от 4668,64 лв., а падежът за плащането й е настъпил, поради което
възраженията за недействителност на ценната книга са неоснователни.
Съгласно чл.536, ал.1 ТЗ документ, който не съдържа някой от реквизитите, посочени
в чл.535 ТЗ, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал.2, ал.3 и ал.4 на същия
текст. В разпоредбата на чл.536, ал.3 от ТЗ е посочено, че ако не е уговорено друго, мястото
на издаване се смята за място на плащането и за местожителство на издателя. От
разпоредбата на чл.536, ал.3 от ТЗ и чл.536, ал.4 от ТЗ, може да се направи извод, че
законодателят е приел, че мястото на издаване и мястото на плащане се приравняват на
местожителството на издателя. За да е спазено изискването за посочване на местожителство
на лицето е достатъчно да се посочи само населеното място, където е издаден записа на
заповед и/или където трябва да се извърши плащането. Добавянето на останалите елементи
от конкретния адрес на лицето в това населено място не е задължително. Посочването на
конкретен адрес би улеснило кредитора и евентуалните джиратари, но не е задължително.
Към понятието място на плащане по смисъла на ТЗ – чл.535, т.4 не могат да се въвеждат
допълнителни изисквания чрез обвързването му с други понятия като „постоянен адрес“,
„настоящ адрес“ или седалище и адрес на управление, съгласно легалните им дефиниции
дадени в други закони. За да редовен записа на заповед е достатъчно само да е посочено
съществуващо населено място, където записа е издаден и/или следва да е платен.
Последното евентуално възражение на ответника е за погасяване по давност на
врземането на кредитора по менителничен ефект. Съгласно чл.531 от ТЗ исковете по
менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Падежа по
записа на заповед е на 09.05.2020 г., а на основание чл.422 ГПК искът се счита предявен на
10.12.2020 г., поради което възражението за давност е неоснователно.
С оглед изложеното съдът приема, че представеният менителничен ефект установява в
полза на ищеца годно за изпълнение вземане - установено по основание и частично по
размер /във връзка с изследваното каузално правоотношение/, чиято изискуемост е
настъпила, поради което и искът подлежи на уважаване частично.
По разноските:
При този изход на спора, съобразно уважената и отхвърлена част от иска, на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски за исковото производство в размер на
650.66 лв. и разноски за заповедното производство в размер на 319.85 лв. Ответникът също
има право на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
Доколкото обаче по делото липсват доказателства за направени такива разноски
/представено е пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие с уговорено в
него и заплатено възнаграждение за адвоката/, разноски не следва да се присъждат на
ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК, че Н. В. А. с
ЕГН:********** от гр.С........... дължи на „С..“ ЕООД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С........, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, вр. чл.
чл.485, ал.1 ТЗ сумата от 2348.68 лева главница по запис на заповед от 08.05.2020 г., с падеж
09.05.2020 г., ведно със законна лихва върху сумата от 10.12.2020 г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК № 20181–РЗ от 12.10.2020 г. по ч.гр.д. № 230/2021 г. на Районен
7
съд - Видин, 141 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2348.68 лева до пълния
предявен размер от 4668.64 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. В. А. с ЕГН:********** от гр.С..........., да заплати на „С..“ ЕООД с ЕИК:
..., със седалище и адрес на управление: гр.С........, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
319.85 лева, разноски в заповедното производството и сумата от 650.66 лева, разноски в
исковото производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8