Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….06.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено
на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Р.Д.,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 1653/2019 г., по описа на ВОС,
ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 29283/04.10.2019 г., ., уточнена с молба вх. №
31854/29.10.2018 г. на Х.М.Х., ЕГН **********,***, с която е предявен иск за
осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ******, да заплати сумата 28560.00 лв., (размерът изменен по реда на чл. 214 и
чл. 233 ГПК),
представляваща фиксирано застрахователно обезщетение дължимо по силата на
застрахователен договор за застраховка „Трудова злополука“, обективиран в
полица № 0501-900-2014-00060/12.09.2014 г., сключен между ответника и
работодателя „Деспа Строй“ ЕООД, ЕИК *********, при действието на който е
настъпила смъртта на наследодателя й М.Х.И., ЕГН **********, ведно със
законната лихва, считано от предявявяне на иска до изплащането, осн. чл. чл.
183, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 238, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 231 КЗ (отм.).
Ищцата излага, че е
наследник на поч. М.Х.И., ЕГН **********, нейн баща, починал на 04.10.2014 г.
вследствие на претърпяна трудова злополука на 15.09.2014 г., на строителен
обект, находящ се в гр. Варна, ***, където починалия работел по трудов договор
с изпълнителя на обекта „Деспа Строй“ ЕООД. Излага още, че с разпореждане №
212/05.01.2015 г., злополуката била приета за „трудова“ по чл. 55, ал. 1 КСО.
За злополуката била ангажирана наказателната отговорност на В.Д.Д., ЕГН **********,
на когото с присъда по нохд № 266/2017 г. на ВОС, било наложено наказание за
извършено престъпление по чл. 123 НК, за това, че на 15.09.2014 г. в гр. Варна,
при изпълнение на функциите на технически ръководител и в качеството си на лице
за безопасност и здраве, причинил смъртта на М.И., поради немърливо изпълнение
на правно регламентирана дейност: строително-монтажни работи, представляващи
източник на повишена опасност и му било наложено наказание лишаване от свобода.
Сочи, че на
15.09.2014 г., по време на работа, М.И.е пропаднал в изкоп на посочения по-горе
строителен обект по спешност е транспортиран и приет за лечение в МБАЛ „Св.
Анна - Варна" АД. Поставена му била окончателната диагноза „Счупване на
други уточнени шийни прешлени, закрито. Политравма - глава, гръден кош,
гръбначен стълб. Фрактура - луксация С6-7. Двустранна абсцедирала гнойна
бронхопневмония. Състояние след лапаротомия по повод перфорирала язва на пилора
и гнойнофиброзен перитонит. Полиорганна недостатъчност, дистрофия на черен дроб
и бъбреци. Въпреки проведеното лечение починал на 04.10.2014 г.
Твърди, че смъртта
на наследодателя й е настъпила през време на действието на сключения
застрахователен договор, по който съобразно приложения списък застраховани били
7 лица, измежду които и нейния баща. Сочи, че доколкото смъртта му се явява
покрит от застрахователния договор риск, то на нея като законен наследник
дължимо се явява застрахователното обезщетение, възлизащо на исковата сума.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът
„ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, оспорва
предявеният иск по основание и размер. Твърди, че не е налице валидно
възникнало вземане на ищцата в посочения в исковата молба размер. В условията
на евентуалност сочи, че посочената в застрахователния договор фиксирана сума в
размер на 201600.00 лв. е обща за всички застраховани лица – 7 на брой и
следователно за едно лице сумата възлиза на 28800.00 лв.. Сочи, че
обезщетението се определя по реда на чл. 8 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ и това е
7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния застрахован
работник към момента на сключване на застраховката.
Счита, че заявения
размер е прекомерен, предвид наличието на съпричиняване от страна на
пострадалия във вредоносния резултат, както и обстоятелства несвързани с
трудовата злополука, които следвало да бъдат взети предвид при определяне
размера на обезщетението. Релевира възражение за погасяване на претенцията на
ищцата по давност, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие
15.09.2014 г.
Излага още, че не
били представени доказателства за връзката на ищцата с нейния баща и
отражението, което неговата смърт е оказала върху психо-емоционалното й
състояние. Излага, че от страна на пострадалия е допусната груба небрежност при
изпълнение на трудовите му задължения, което било констатирано и при
постановяване на присъдата в наказателното производство. Това поведение се
изразявало в предприето спускане в изкопа на строителния обект, с раница на
гърба, държащ в едната от двете си ръце чаша с кафе като другата била заета с
руло хидроизолация с разкъсани опаковъчни ленти, в противоречие с проведения му
инструктаж, при което загубил равновесие.
Сочи, че е
невъзможно да се установи причинната връзка между леталния изход и понесените
при трудовата злополука травми. Твърди, че облагоприятстващо значение за
смъртния изход са имали хроничните
болестни изменения в областта на сърцето – хипертрофия на сърцето,
миокардиосклероза, липоматоза на миокарда, както и перфориралата язва в
областта на пилора и развилия се остър перитонит. Оспорва претенцията за лихва
като счита, че когато не са представени всички доказателства застрахователят е
длъжен да определени и изплати обезщетение в срок от 6 м. от датата на
предявяването на претенцията.
В срока по чл. 372 ГПК, ищцата
депозира допълнителна искова молба, в която депозирания отгтовор се оспорва.
Счита, че ответникът има неправилно разбиране на разпоредбата на чл. 8 от
Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите. Оспорва
твърденията за съпричиняване от страна на починалия. Оспорва и релевираното
възражение за погасяване на претенцията по давност като сочи, че с
предявяването на застрахователна претенция теченето на давностния срок спира до
датата на получаването на произнасянето на застрахователя, съответно до
изтичане на срока за максималния срок за произнасяне. (чл. 108 КЗ отм.) Оспорва твърденията за груба небрежност
при изпълнение на трудовите му задължения, както и останалите възражения на
ответника.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът
депозира допълнителен отговор, в който оспорва възраженията изложени в
допълнителната искова молба. Излага разяснения досежно начина на изчисляване на
дължимото застрахователно обезщетение. Поддържа останалите релевирани в
отговора възражения и ги доразвива. Сочи, че пострадалия е извършил нарушение
на чл. 33 ЗЗБУТ, тъй като с оглед проведения инструктаж е бил длъжен и е могъл
да предвиди евентуалното настъпване на процесния инцидент. Поддържа всички
въведени възражения.
В съдебно заседание
ищцата не се явява и не изпраща представител, поддържа предявения иск с нарочна
писмена молба, а ответника поддържа депозираните възражения по иска чрез
процесуален представител.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
На осн. чл. 146, т.
3 и 4 ГПК, за признати и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата: -
наличие на валидно, към датата на злополуката – 15.09.2014 г., застрахователно
правоотношение по групова застраховка „Трудова злополука”, между „Деспа строй“
ЕООД и ответника, обективирано в полица № 0501-900-2014-00060/12.09.2014 г., по
което М.Х.И., ЕГН ********** е имал качеството на застрахован; - настъпване на
15.09.2014 г. на произшествие на строителен обект на „Деспа строй“ ЕООД,
находящ се в гр. Варна, ***, при което е пострадал, а на 04.10.2014 г. и
починал М.Х.И., ЕГН **********; - квалифицирането на злополуката като
„трудова“.
На основание чл. 300 ГПК,
на страните е указано, че е изключена преценката относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност, съставомерните последици от деянието и
вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд, съобразно влязлата в
сила присъда по нохд № 266/2017 г., по описа на ВОС, НО.
Не се спори между
страните, а и се установява от представените Протокол № 43/10.12.2014 г. и
Разпореждане № 212/05.01.2015 г., двата документа на НОИ, ТП – Варна, че след
проведено разследване с цитираното разпореждане, декларираната от „Деспа Строй“
ЕООД, злополука станала с М.Х.И., ЕГН ********** на 15.09.2014 г., е приета за
трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Представено по
делото е и Заявление за завеждане на претенция, във връзка с настъпване на
застрахователно събитие (за застраховка „Злополука“), изходящо от ищцата и получено от
ответника на 15.07.2019 г.
Представено по
делото е и Удостоверение за наследници № 9397/08.10.2014 г., от което се
установява, че ищцата е единствен наследник на М.Х.И., ЕГН **********, поч. На
04.10.2014 г.
Представени по
делото са и Епикриза на М.Х.И., за проведено лечение в МБАЛ „Св. Анна – Варна“
АД за периода 15.09.2014 г. – 04.10.2014 г., Болничен лист № 1429372, обхващащ
същия период и Декларация за трудова злополука от 18.09.2014 г., изходяща от
осигурителя „Деспа Строй“ ЕООД, депозирана в НОИ, ТП – Варна с вх. № 10854.
Представено по
делото е и писмо от 17.07.2019 г., с което ответникът е изискал от „Деспа
Строй“ ЕООД и ЗП „Либра“ ООД допълнителни документи, касателно смъртта на М.И.,
по щета № 0501-900-0001-2019.
По делото е
назначена ССЕ, чието заключение, неоспорено от страните, се кредитира от съда
като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че
едногодишния размер на трудовото възнаграждение на поч. Иванов възлиза на 4080.00
лв., а седемкратния му размер възлиза на 28560.00 лв.
По делото е
назначена СМЕ, чието заключение, неоспорено от страните, се кредитира от съда
като компетентно и безпристрастно дадено.
Във връзка с
релевираното възражение за съпричиняване в хода на производството са събрани
гласни доказателства, чрез разпита на св. В.Д.Д..
При тази фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
С договора за
задължителна застраховка "трудова злополука" застрахователят се
задължава да поеме застрахователна закрила на живота, здравето и
работоспособността на застрахованите работници и служители. Договорът се
сключва между работодателя и застрахователя, в полза на работниците и служителите.
При реализиране на застрахователния риск - трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, причинила смърт, трайно намалена работоспособност или временна
неработоспособност, застрахованият работник или служител, а при смърт -
законните му наследници, имат право да получат договорената застрахователна
сума.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя в посочените по-горе случаи, следва да е налице валиден
застрахователен договор за задължителна застраховка "трудова
злополука", сключен между работодателя и съответния застраховател и
настъпване на покрития застрахователен риск – „трудова злополука“ по см. на чл.
55, ал. 1 КЗ по отношение на застрахования работник или служител (внезапно увреждане на здравето през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършвана в интерес на работодателя, довело до неработоспособност или
смърт).
Следва да е установен и размерът на дължимата застрахователна сума.
При съобразяване на
безспорните между страните обстоятелства, посочени в изложената по-горе
фактическа установеност, съдът намира, че първия спорен между страните въпрос е
наличието на причинна връзка между настъпилата на 04.10.2014 г., смърт на
наследодателя на ищцата и злополуката, настъпила на 15.09.2014 г. на
строителния обект. Въпросът за наличието на такава връзка е разгледан при
извършеното разследване, обективирано в представения Протокол № 43/10.12.2014
г., поради което и не може да бъде разглеждан в настоящото производство.
Дори да не бъде
възприет този довод, съдът намира, че възражението на ответника за липса на
причинна връзка между получените от починалия Иванов, при падането в изкопа на
15.09.2014 г., травми и настъпилата в по-късен момент смърт в резултат на
усложненията им, не намира опора в събраните специални знания, посредством
заключението на СМЕ. От заключението се установява, че с оглед спецификата на
случая, получените тежки травми, са се усложнили с развилите се допълнителни
заболявания и са довели до летален изход.
Не е спорно между
страните и, че размера на застрахователната сума, съобразно разпоредбата на чл.
8 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука“, издадена възоснова на законовия регламент на чл. 52,
ал. 1 от ЗББУТ, в конкретния случай възлиза на 28560.00 лв. Този размер е
установен от заключението на ССЕ и до този размер ищцата е коригирала размера
на претенцията си.
Съдът намира, че
релевираното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат не следва да бъде разглеждано. За да направи този извод
съставът на ВОС, съобрази следното: Със сключването на такъв застрахователен
договор, работодателят обезпечава своята гаранционно-обезпечителна отговорност,
която същият носи по силата на чл. 200 КТ, което следва и от разпоредбата на
чл. 200, ал. 4 КТ, предвиждаща, че при настъпили неимуществени и имуществени
вреди дължимото от работодателя на работника или служителя обезщетение следва
да се намали с размера на получените суми по сключените от него договори за застраховане
на работниците и служителите. Задължителната застраховка „трудова злополука“ не
притежава пряко обезщетително действие, тъй като тя не обезщетява действително
причинените вредоносни последици. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на
чл. 238, ал. 2 и ал. 7 КЗ (отм.). Първата предвиждаща възможност за
кумулиране, а втората – изключваща регрес. За застрахователя се поражда
задължение за плащане на застрахователна сума в уговорените размери при
настъпване на покрития от застраховката риск, независимо от това дали
застрахованият е допринесъл за настъпване на злополуката и в каква степен.
Неговата отговорност е само до размера на застрахователната сума, а не е
обусловена от нечия деликтна отговорност, нито от обективната безвиновна
отговорност на работодателя по реда на чл. 200 КТ, спрямо увреденото лице, за
да е възможно релевирането на възражение за съпричиняване. Право на възражение
за съпричиняване има застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", при която предмет на застрахователна
закрила е отговорността на застрахования за причинено от него непозволено
увреждане. При тази застраховка застрахователното обезщетение зависи от
деликтното обезщетение и застрахователят да носи еднаква отговорност с тази на
самия застрахован, поради което той разполага със същите възражения, с които
може да се брани и застрахованият деликвент. Възможността да се намалява
отговорността на деликвента е израз на принципа за справедливост при
обезщетяване на вредите, който изисква да бъде съобразено поведението и
степента на приноса на увреденото лице за настъпване на вредоносния резултат.
По изложените
мотиви, съдът намира, че обстоятелството, че ищцата не е ангажирала
доказателства обосноваващи претърпяни неимуществени вреди, в резултат от
настъпилата смърт на наследодателя й, само по себе си не може да доведе до
отхвърляне на иска, поради тяхната недоказаност, каквото изявление е направил
ответника.
Изложеното води до
извода за основателност на предявения иск в претендирания размер от 28560.00
лв.
Последното пък
налага произнасяне по релевираното от страна на ответника възражение за
погасяване на правото на иск на ищцата по давност,
обосновано с датата на предявяване на иска 04.10.2019 г. и датата на настъпване
на злополуката – 15.09.2014 г. Възражението се преценява като неоснователно.
Безспорно е, че съобразно предвидено в чл. 197 КЗ правата по застрахователния
договор при застраховки "Живот" и "Злополука" се погасяват
с изтичането на петгодишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие. В конкретния случай застрахователно събитие е настъпилата
на 04.10.2014 г. смърт на работника М.И.в резултат на трудова злополука на
15.09.2014 г. По идентичен начин е разписан в застрахователния договор и
покрития риск по т. 1. По тази причина и предявения на 04.10.2019 г. иск, не се
явява и обхванат от давността.
На отделно
основание следва да бъде посочено, че за да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя, с оглед спецификата на конкретния застрахователен договор, не е
достатъчно настъпване на вредоносно събитие, необходимо е това събитие да бъде
определено като „трудова злополука“. С подобна компетентност разполагат само
органите на НОИ и с разпореждане от 05.01.2015 г. злополуката е приета за
„трудова“, по см. на чл. 55, ал. 1 КСО. Иначе казано, предявения на 04.10.2019
г. иск отново не се явява погасен по давност.
Върху основателния
размер на претенцията следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от
предявяване на иска до изплащането. Възражението срещу тази претенция от страна
на ответника, обосновано с непредставяне на всички необходими документи, се
преценява като неоснователно. Както бе посочено по-горе в приетото по фактите,
по делото е представено писмо от 17.07.2019 г., с което са изискани документи
от лица, различни от ищцата. Не са налице доказателства дали това писмо освен,
че е било изведено деловодно при ответника, изобщо е било изпратено и кога е
достигнало до адресатите си, на които не е бил даден срок за представяне на
исканите документи. При това положение, евентуалното бездействие на трети лица
няма как да доведе до неблагоприятни за ищцата последици.
С оглед изхода от спора, на ищцата се
следват направените в хода на производството разноски, които съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства, възлизат на 5600.00 лв.,
адвокатско възнаграждение. На обсъждане подлежи релевираното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът установи, че минималния
размер, съобразно Наредба № 1/2004 г. МРАВ, възлиза на 1386.80 лв., при което
претендирания размер от 5600.00 лв. се явява прекомерен и следва да бъде
редуциран до размер около минималния, а именно 1500.00 лв.
С оглед изхода от спора, дължимата
държавна такса следва да бъде възложена в тежест на ответната страна. Същата
възлиза на 1142.40 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******
ДА
ЗАПЛАТИ на Х.М.Х., ЕГН **********,***, сумата 28560.00 лв., (двадесет
и осем хиляди петстотин и шестдесет лева),
представляваща фиксирано застрахователно обезщетение дължимо по силата на
застрахователен договор за застраховка „Трудова злополука“, обективиран в
полица № 0501-900-2014-00060/12.09.2014 г., сключен между ответника и
работодателя „Деспа Строй“ ЕООД, ЕИК *********, при действието на който е
настъпила смъртта на наследодателя й М.Х.И., ЕГН **********, ведно със
законната лихва, считано от предявявяне на иска – 04.10.2019 г., до
изплащането, както и сумата 1500.00 лв. (хиляда
и петстотин лева),
разноски по делото, осн. чл. чл. 183, ал. 1 КЗ (отм.),
вр. чл. 238, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 231 КЗ (отм.) и чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ****** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт,
сумата 1142.40 лв.
(хиляда сто четирдесет и два лева и 40 ст.), дължима държавна такса, както и сумата 5.00 лв. (пет лева), за служебното издаване на изпълнителен
лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: