№ 716
гр. Шумен, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Зара Ех. И.
при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова
като разгледа докладваното от Зара Ех. И. Гражданско дело №
20243630101355 по описа за 2024 година
Производство по чл.341 от ГПК- фаза на извършване на съдебна
делба.
В влязло в сила Решение №996/18.02.2024г. съдът е допуснал съдебна
делба между Б. И. Т., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. **** – партер и Г.
И. К., ЕГН **********, адрес: гр. *****, на следните недвижими имоти:
½ идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 83510.672.264
по КККР на гр. Шумен, одобрени със Заповед РД-18- 52/25.11.2005 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР засягащо
поземления имот от 26.10.2023г., с административен адрес: гр. ****, с площ от
552.00 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 7365, квартал:183, п а р ц е л : 6, при граници:
83510.672.217,83510.672.263, 83510.672.226, 83510.672.265
ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 83510.672.264.2 по КККР на гр.
Шумен, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо сградата от
26.10.2023 г., с административен адрес: гр. ****, разположена в поземлен имот
е идентификатор 83510.672.264, със застроена площ от 59 кв. м., брой етажи:
2, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма СГРАДА с
идентификатор 83510.672.264.3 по КККР на гр. Шумен, одобрени със Заповед
РД-18- 52/25.11.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на КККР, засягащо сградата от 26.10.2023 г., с административен
адрес: гр. ****, разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.672.264,
със застроена площ от 27 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена
сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
при дялове: ½ (една втора) ид.ч. за Б. И. Т., ЕГН **********, и ½ (една
втора) ид.ч. за Г. И. К., ЕГН **********.
Още с исковата молба, впоследствие уточнено е направено искане по
1
чл. 12, ал. 2 от ЗН от ответника Г. И. К., с което претендира да й бъде
пресметнато в пари увеличението на наследството, за което тя е спомогнала,
както следва: за сума в размер на 25 000 лв. за притежаваната от нея ½ ид. част
от допуснатия до делба имот, представляваща увеличение на наследството,
вследствие на извършени от нея подобрения приживе на наследодателите,
сума в размер на 10 000 лв. за притежаваната от нея ½ ид. част
представляваща увеличение на наследството на И. Б. И. и М. Г. И., за
положени грижи, средства и подпомагане приживе на наследодателите.
Ответникът по претенцията Б. И. Т. по същество не оспорва, че
подобрения са направени, но твърди, че тя също е изразходвала средства за
извършването им.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
От допуснатата и назначена по делото СТЕ се установява, че
допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем съобразно дяловете на
страните. Предвид посоченото и с оглед липсата на искания за възлагане на
имота, същият на основание чл. 348 от ГПК следва да бъде изнесен на
публична продан.
Относно претенцията по сметки по чл. 12, ал. 2 от ЗН:
Разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН гласи, че сънаследници, които
приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат,
ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се
пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в
имот или в пари.
С този нормативен текст е прокаран общият принцип да не се допуска
неоснователно обогатяване, в случая от един наследник, за сметка на друг.
Предпоставките за успешното провеждане на претенцията са няколко:
лицето да е наследник и преди смъртта на наследодателя със свои средства и
труд да е спомогнало за увеличаване стойността на наследството, като не
следва да е възнаградено по друг начин. Увеличението на наследството може
да бъде постигнато по различни начини, най-честа е хипотезата на извършени
подобрения, но в съдебната практика се приема, че може и да се изрази и в
грижи и финансово подпомагане на наследодателя.
В настоящият случай наследникът претендира сума от 25 000 лева,
представляваща увеличена стойност на наследството в резултат на извършени
подобрения в процесния имот, подробно описани в молба от 20.03.2025г.
(стр.90), а именно: изграждане на вътрешна баня и тоалетна и сервизното
помещение,изграждане на кухня,изграждане на парапет към втория етаж и
ремонт на стълбището, Ремонт на покрив изразяващ се в подмяна на керемиди
и греди , Цялостно пребоядисване на стаите в къщата, Ремонт на подхода към
къщата, подмяна на оградна мрежа в размер Подмазване на външна тераса,
Изцикляне на паркета в цялата къща Събарянето на постройки в двора,
Направа на бетонова настилка в двора в размер на общо, Частичен ремонт на
гараж и маза включващо подмазване и отстраняване на теч
Претендира и 10 000 лева, с които твърди, че се е увеличила стойността
на наследството, в резултат на положени грижи, средства и подпомагане на
наследодателите И. Б. И. и М. Г. И..
Ответникът по претенцията не оспорва, че подобрения са направени, но
твърди, че една част от тях са инициирани и заплатени от нея, а за друга част,
2
че е подпомагала финансово извършването им.
От назначената и изслушана СТЕ на в.л. С.К., съдът приема, че
подобренията са налични и с тях стойността на имота се е увеличила 18 853,50
лева, като стойността съответстваща на дела от наследството на
претендиращия наследник Г. И. К. е в размер на 9426,75 лева.
С оглед възраженията на ищеца, следва да се обсъдят доказателствата
относно това кой от съделителите е извършил подобренията, кой е вложил
средства и труд при изграждането им. На първо място, съдът намира, че от
приложената по делото на хартиен носител Вайбър-комуникация между
ищцата и нейния син се установява, че тя е изразходвала лични средства за
част от извършените в имота подобрения, които са оценени със СТЕ. Такива са
поставянето на парапет на вътрешното стълбище и монтиране на оградна
мрежа. Освен от комуникацията между ищцата и сина й, тези обстоятелства се
потвърждават индиректно и от показанията на свидетеля Н.Н., който при
разпита пред съда заявява, че едни и същи лица са извършвали описаните
дейности и отговаря уклончиво дали знае от кого са наети, съответно от кого
са заплатени разходите за извършване на съответните дейности..
Според оценката на вещото лице половината от стойността на тези
подобрения е сума от 394,97 лева. В останалата част от подобренията съдът
въз основа на показанията на св.Н.Н. и Зл.П., приема за доказано, че са
извършени с лични средства и труд от ответницата приживе на
наследодателите. Те са довели до увеличаване стойността на имуществото, с
което е осъществен първият елемент от състава на разпоредбата на чл. 12, ал.
2 от ЗН. Както беше посочено увеличението на наследството е с 9426,75 лева,
от която сума следва да се приспадне увеличението на наследството, което
съдът признава, че е постигнато от съделителя Б. И. Т., или сума от 394,97
лева. Като краен резултат, съдът приема, че сумата с която се е увеличила
стойността на наследството в резултат на извършените от Г. И. К., подобрения
в имота е 9 031,78 лева.
Разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН поставя като условие за
овъзмездяване, наследникът да не е бил възнаграден по друг начин.
Твърденията на ищцата, че преди смъртта на наследодателя М. Г. И., от
нея е извършено разпореждане с недвижимо имущество и сумите от
продажбата са предадени единствено на съделителя Г. И. К., могат да се
възприемат като възражение, че е налице възнаграждаване по друг начин по
смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗН. Тези възражения съдът намира за недоказани.
Данни в тази насока- за извършено възмездно разпореждане от наследодателя
М. И. се съдържат единствено в показанията на св.Мартин Тодоров.-син на Б.
И. Т.. Тези показания освен, че са непълни и противоречиви, изхождат и от
заинтересовано лице. Други доказателства за това, че съделителят Г. И. К. е
получила парични суми, като възнаграждение за извършените от нея
подобрения по делото не са събрани.
Аналогични, т.е. съдържащи твърдение за възнаграждаване са и
твърденията на Б. И. Т., че Г. И. К., е живяла в процесния имот безвъзмездно,
така е спестила разходи и е била възнаградена. От показанията на Н.Н. и Зл.П.,
съдът приема за доказано, че ответницата не е живяла в имота, много често е
пребивавала там, но единствено и само с цел да помага на майка си –
наследодателя М. И., в задоволяване на ежедневните й нужди. Живеела е в
отделно жилище, и дори след медицинска интервенция, направена на
наследодателя М. Г., за известен период от време е взела в дома си.
3
Също недоказани са твърденията, че в имота е имало наемател и сумите
от наема са получавани от Г. И. К.. Лицето сочено като наемател Н.Н. е
разпитано като свидетел и съдът възприема за достоверни показанията му, че
не е заплащал наем. Живял е безвъзмездно в имота срещу задължението да
оказва помощ в ежедневието на наследодателя М. Г..
Поради това, съдът намира, че следва ищцата да бъде осъдена да
заплати на ответницата стойността, с която наследството се е увеличило в
резултат на извършените подобрения, като се приспадне единствено сумата от
394.97 лв., представляваща подобренията, извършени от ищцата. Като краен
резултат сумата, която се дължи е в размер на 9031.78 лв.
Относно претенцията за сума от 10 000 лв., намираща правното си
основание чл. 12, ал. 2 от ЗН, за положени грижи, средства и подпомагане на
наследодателите, съдът счита, че се явява изцяло неоснователна. Както вече
беше посочено, влагането на средства и грижи, трябва да е от такова естество,
че да доведе до увеличаване на стойността на имуществото. В случая липсват
подобни твърдения, съответно липсват и доказателства в тази насока. Вярно е,
че по делото е установено, че ответницата е полагала физически грижи за
наследодателя М. Г. И. и с помощта на свидетеля Н.Н. са осигурявали
комфорта в ежедневието на лицето, но не са налице доказателства, че в
резултат на това, наследството е увеличило стойността си. Поради посоченото
тази претенция се явява изцяло неоснователна, ето защо следва да бъде
отхвърлена.
На основание чл.355 от ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена
да заплати в полза на БСВ, по сметка на ШРС сума в размер на 2 272 лева,
представляваща държавна такса върху стойността на дела им от допуснатия
до делба имот.
С оглед разпоредбата на чл. 355 от ГПК по присъединените искове в
делбеното производство разноските се определят по чл. 78 от ГПК. В този
смисъл на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят разноски по
заявената претенция по чл.12, ал.2 от ЗН. В представения от Г. И. К. списък по
чл.80 от ГПК претендира разноски в размер на 2105 лева. От насрещната
страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът с оглед фактическата и правна сложност на
делото, цената на претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН и реално положената от
адвоката работа, намира за неоснователно. Предвид посоченото, дължимите
от Б. И. Т., разноски, съразмерно на уважената част от претенцията по чл.12,
ал.2 от ЗН са 543,20 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатият до делба с Решение
№996/18.02.2024г. , по гр.д.№1355/2024г. по описа на ШРС между Б. И. Т.,
ЕГН **********, съдебен адрес: гр. **** – партер и Г. И. К., ЕГН **********,
адрес: гр. *****, недвижим имот , представляващ :
½ идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 83510.672.264
по КККР на гр. Шумен, одобрени със Заповед РД-18- 52/25.11.2005 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР засягащо
поземления имот от 26.10.2023г., с административен адрес: гр. ****, с площ от
4
552.00 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 7365, квартал:183, п а р ц е л : 6, при граници:
83510.672.217,83510.672.263, 83510.672.226, 83510.672.265 ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор 83510.672.264.2 по КККР на гр. Шумен, одобрени
със Заповед РД-18-52/25.11.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо сградата от 26.10.2023 г., с
административен адрес: гр. ****, разположена в поземлен имот е
идентификатор 83510.672.264, със застроена площ от 59 кв. м., брой етажи: 2,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма
СГРАДА с идентификатор 83510.672.264.3 по КККР на гр. Шумен,
одобрени със Заповед РД-18- 52/25.11.2005 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо сградата от 26.10.2023 г.,
административен адрес: гр. ****, разположена в поземлен имот с
идентификатор 83510.672.264, със застроена площ от 27 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: промишлена сграда, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, при дялове:
½ (една втора) ид.ч. за Б. И. Т., ЕГН **********, и ½ (една втора) ид.ч.
за Г. И. К., ЕГН **********
който съобразно СТЕ е на стойност 170 400 лева.
ОСЪЖДА Б. И. Т., ЕГН **********, на основание чл. 12, ал. 2 от ЗН да
заплати на Г. И. К., ЕГН **********, сума от 9 031,78 (девет хиляди тридесет
и един лева и седемдесет и осем стотинки)лева, представляваща припадащата
се ½ част от сумата, с която се е увеличила стойността на делбения имот в
резултат на направените от Г. И. К., подобрения приживе на наследодателите
И. Б. И. и М. Г. И..
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН относно извършени
подобрения, за разликата от 9 031,78 лева, до пълния предявен размер от
25 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ заявената от Г. И. К., ЕГН ********** срещу Б. И. Т.,
ЕГН**********, претенция по чл.12, ал.2 от ЗН , за сума от 10 000 (десет
хиляди ) лева- увеличение на делбения имот, в резултат на положени от Г. И.
К. грижи, средства и подпомагане на наследодателите И. Б. И. и М. Г. И.,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Б. И. Т., ЕГН **********, да заплати в полза на БСВ, по
сметка на ШРС сума в размер на 2 272 (две хиляди двеста седемдесет и два )
лева- държавна такса върху стойността на дела и от допуснатия до делба имот.
ОСЪЖДА Г. И. К., ЕГН **********, да заплати в полза на БСВ, по
сметка на ШРС сума в размер на 2 272 (две хиляди двеста седемдесет и два )
лева- държавна такса върху стойността на дела и от допуснатия до делба имот.
ОСЪЖДА Б. И. Т., ЕГН **********, да заплати на Г.
И. К., ЕГН ********** сумата 543,20 (петстотин четиридесет и три лева
и двадесет стотинки) лева- деловодни разноски, съразмерно на уважената част
от претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6