О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………
Гр. Варна, 13.05.2022 година
Административен съд – Варна, ІІІ състав, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и втора година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА административно дело № 2805/21 по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по молба вх. № 6476/20.04.2022 г. от Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна за изменение на постановеното по делото Решение № 346/23.03.2022 г. в частта за разноските.
В молбата се твърди, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя следва да бъде определено в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като по делото е проведено едно съдебно заседание, а съдът е извел изводите си по съображения, различни от изложените от процесуалния представител.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли искането да бъде оставено без уважение поради фактическата и правна сложност на делото.
Съдът, като обсъди искането и доказателствата в преписката, намира за установено следното:
Искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските е подадено от лице с правен интерес – ответник в основното производство. Направено е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Същото е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно.
Административно дело № 2805/21 г. по описа на Административен съд – Варна е било образувано за разглеждане на жалбата на В.Д.Ц. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 2153-03-144/02.12.2021 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Ц. срещу Разпореждане № 031-00-3576-3/20.10.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна.
С Решение № 346/23.03.2022 г. съдът е уважил жалбата на Ц., отменил е решението на Директора на ТП на НОИ – Варна и е върнал преписката по заявлението на ръководителя на осигуряването за безработица за ново разглеждане и произнасяне.
В мотивите на съдебното решение съдът е обсъдил направеното възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и го е отхвърлил, като се е обосновал с малката разлика между минималния размер за съответния вид дело по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (350 лева) и претендирания размер (450 лева), и правната сложност на случая.
Съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Независимо от ниската фактическа сложност, по случая са повдигнати сложни правни въпроси относно прилагането по отношение на лицата на разпоредбите от КСО във връзка със Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство В. и Северна Ирландия от ЕС и ЕОАЕ, Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство В. и Северна Ирландия, от друга страна, и Протокола относно координацията в областта на социалната сигурност към последното. Предвид необходимостта от преценка на времевия и персоналния обхват на приложими по препращане от КСО международноправни актове, делото надхвърля обичайната сложност на дела по КСО без международен елемент. Излагането от съда на решаващи мотиви, различни от тези в жалбата, е в изпълнение на задължението на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК, и не оказва влияние върху правната сложност на случая.
Предвид горното и на основание чл. 248 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна за
изменение на Решение № 346/23.03.2022 г. в частта за разноските.
На основание чл. 248, ал. 3
от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 119 и чл. 117, ал. 1, т. 2, буква б) от
Кодекса за социално осигуряване определението не подлежи на обжалване.
Съдия: