№ 126
гр. Разград, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20213300100193 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. "а" от КЗ /чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.); /, и чл. 86 ЗЗД.
Депозирана е исковата молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с БУЛСТАТ
*********, адрес: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4 представляван от
изпълнителните директори: Максим Колев и Стефан Стоилков, чрез
пълномощника главен юрисконсулт Йордан Йорданов Шишков,
ПРОТИВ:
Р. Н. ОСМ., ЕГН **********, с адрес обл. Разград, общ. Завет, гр.
Завет, ул. Орловска № 17,
с която е предявен иск с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал.
1, т. 2, б. "а" от КЗ /чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.); /, и чл. 86
ЗЗД, с който ищецът моли да бъде осъден ответника, да му заплати сумата от
111 941.56 лв. представляваща сбора от изплатените обезщетения за
причинени неимуществени вреди по щета № 210228/14.07.2016г. и
присъдени по гр. д. № 11378/2016г. по описа на СГС, I-9 с-в и в.гр.д. №
2671/2018г. по описа на САС, 10 с-в, в полза на Ф.А.М., ЕГН **********, с
адрес с. Цар Самуил, ул. Христо Ботев № 44, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждането на исковата молба – 08.07.2021г., до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба Гаранционния фонд твърди, че по щета №
1
210228/14.07.2016г. и въз основа на Решение на УС на ГФ, Решение № 1322
от 01.03.2018г. по гр.д. № 11378/2016г. по описа на СГС, I Г.О., 9-ти състав, и
потвърждаващото го Решение № 1180 от 17.05.2019г. по в.гр.д. № 2671/2018г.
по описа на САС, ГО, 10 състав, влязло в сила на 08.07.2019г., и издаден
изпълнителен лист от 30.08.2019г., по изпълнително дело № 20199200400715
по описа на ЧСИ Йорданка Моллова, рег. № 920, район на действие СГС,
ищецът изплатил следните суми:
- на 31.08.2016г. – 66 500 лв. на Ф.А.М. - представляващи
определено от УС на ГФ обезщетение за неимуществени вреди,
- на 04.09.2019г. – 3 950 лв. по сметката на СГС – държавна такса и
разноски по горецитираните гр.д.,
- на 07.10.2019г. – 41 491.56 лв. по сметката на ЧСИ Йорданка
Моллова по и.д. 20199200400715, от които 28 500 лв. главница, 8 858.75 лв.
законна лихва и 4 132.81 лв. – такси и разноски по изпълнителното
производство.
Ищецът поканил ответника да възстанови на ищеца изплатеното, но
ответникът не заплатил сумите.
По цитираните граждански дела ответникът по настоящото дело бил
трето лице помагач на настоящия ищец. Настоящия ищец бил ответник по
тези дела.
Твърди, че виновен за настъпило на 06.01.2014г. ПТП е ответникът,
съгласно влязла в сила присъда по НОХД № 567/2015г. по описа на ОС –
Русе. Ответникът управлявал собствения си л.а. „Фолксваген Венто“ с ДК№
***, без сключена към датата на ПТП застраховка по риска „Гражданско
отговорност“. ПТП –то настъпило при следния механизъм: На 06.01.2014г.
около 07.30 ч. по път II – 21 Русе – Силистра, на прав участък от двулентов
път при намалена видимост поради гъста мъгла, по мокра и хлъзгава
асфалтова настилка, се движил л.а. „Фолксваген Венто“ с ДК№ ***,
управляван от ответника в посоча гр. Русе със скорост около 77 км/ч. В
района на землището на с. Мартен водачът загубил контрол над управлението
на МПС, в следствие на което автомобилът преминал през лентата за
насрещно движение, навлязъл в левия, по посоката му на движение, пътен
банкет и се ударил с предната си дясна част в дърво, разположено в терена
край пътя. След удара автомобила се завъртял по посока обратна на
часовниковата стрелка. От удара пострадалата Фатме М.ова получила
травматични увреждания.
Ответникът управлявал автомобила без сключена задължителна
застраховка Гражданска отговорност, в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259
КЗ /отм./, сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ.
2
Представя писмени доказателства и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, при редовно връчени книжа /л.81/, ответникът
не депозира отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищеца
се явява пълномощникът му адвокат К.С. В. от АК – Търговище. Поддържа
исковата молба, претендира разноски в размер на 4 477.66 лв. за заплатена
държавна такса. Депозира и подробна писмена защита.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването /л. 107/,
ответника не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат С.В. от АК –
Разград /л. 98/. Не взема становище по иска. В предоставения му срок по чл.
149, ал.3 ГПК не депозира писмена защита.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз
основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
С Присъда № 22 от 20.04.2016г. по НОХД № 567/2015г. по описа на
Окръжен съд – Русе, влязла в сила на 06.05.2016г. /л.9-15/, ответникът Р. Н.
ОСМ. е призната ЗА ВИНОВНА в това, че: На 06.01.2014г. в землището на
град Мартен, област Русе, в района на км 6 + 100 км, на главен път ІІ – 21
Русе – София, при управление на моторно превозно средство, лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Венто” с регистрационен номер ***, нарушила
правилата за движение по пътищата:
- чл.20, ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”.
- чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”,
като по непредпазливост причинила смърт на едно лице- Н. О. М. с
ЕГН ********** от гр. Завет, област Разград /настъпила на 08.01.2014г./ и
средна телесна повреда на едно лице-Ф.А.М., ЕГН ********** от с. Цар
Самуил, обл. Силистра, изразяваща се в контузия на мозъка с
перифокален едем вдясно, субарахноидален кръвоизлив, преврален излив
вдясно – 800 мл, посткръвозагубна анемия, наложила кръвоприливания,
доВ. до разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване
на първи шиен прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на
3
шията за срок повече от тридесет дни; супракондилно счупване на дясна
бедрена кост, наложило метална остеосинтеза, счупване на костите на
лява подбедрица, наложило метална осцеосинтеза, доВ. до трайно
затрудняване движенията на двата долни крайника, за срок повече от
тридесет дни, поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б.”б”/изм./
пр.1 вр. с ал.1 б.”в” вр. с чл.342 ал.1 вр. с чл.2 ал.1 вр. с чл.343г вр. с чл.54
ал.1 вр. с чл.58а ал.1 и ал.4 от НК й е наложено наказание.
Видно от неоспорената Справка от базата данни на Информационния
център към гаранционния фонд, на база подадените от застрахователните
компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е, че
към 06.01.2014г. процесния автомобил не е имал действаща застраховка
Гражданска отговорност, както и че същият е собственост на ответника /л.
16/.
С Претенция с вх. № 24-01-419 от 14.07.2016г. Ф.А.М. поискала от ГФ
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 288 КЗ /отм./,
сега чл. 557 КЗ /л. 17-41/. Въз основа на претенцията, при ищеца била
образувана щета № 210228/14.07.2016г., по която УС на ГФ определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 95 000.00 лв., за нанесени
травматични увреждания, при отчитане на 30% съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия – т.е. 66 500 лв. /л. 42-45/.
На 31.08.2016г. ГФ превел по банкова смутка горепосочената сума от
66 500 лв. в полза на Ф.А.М. /л.64/.
Ф.А.М. намерила сумата от 65 000 лв. за несправедлива, поради и
което предявила иск по чл. 288, ал.1, т.2 б. „а“ КЗ отм. против ГФ.
Видно от Решение № 1322 от 01.03.2018г. по гр.д. № 11378/2016г. по
описа на СГС, I Г.О., 9-ти състав, и Решение № 1180 от 17.05.2019г. по в.гр.д.
№ 2671/2018г. по описа на САС, ГО, 10 състав, влязло в сила на 08.07.2019г.,
е че съдът е постановил следното /л.83-95/:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, с адрес гр. София
ул. Граф Игнатиев № 2 да заплати на Ф.А.М., ЕГН **********, с адрес с.
Цар Самуил, ул. Христо Ботев 44, на основание чл. 288, ал.11 КЗ /отм./във
вр. с чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./ сумата от 28 500 лева,
представляваща обезщетение претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от травматичните увреждания от ПТП
настъпило на 06.01.2014 г., на главен път II-21 Русе-Силистра, км 6+100,
ведно със законната лихва, считано от 16.09.2016 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, с адрес гр. София
ул. Граф Игнатиев № 2, да заплати на адвокат Галина Дойчева, с ЕГН
********** при САК, с адрес: гр. София, ул. Лайош Кошут № 16, ет.1, в
4
качеството и на пълномощник на Ф.А.М., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
адвокатско възнаграждение в размер на 3730 лева, пропорционално на
уважената част на иска.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, с адрес гр. София
ул. Граф Игнатиев № 2, да заплати по сметка на Софийския градски съд
държавна такса за производството по делото върху уважения размер на
иска в размер на 3 800 лева и направени разноски по делото в размер на 150
лева.
Решенията са постановени при участието на сегашната ответница Р. Н.
ОСМ., в качеството на трето лице-помагач на ответника по тези искове и
настоящ ищец – Гаранционен фонд.
Въз основа горецитираните съдебни решения на 30.08.2019г. е
издаден изпълнителен лист от СГС, съгласно който ГФ е осъден да заплати на
Ф.А.М. горепосочената сума от 28 500 лв., ведно със законната лихва считано
от 16.09.2016г. /л.63/.
Изпълнителния лист е получен на 25.09.2019г. от пълномощник на
Ф.А.М. /л.95/.
Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№ 20199200400715 по описа на ЧСИ Йорданка Моллова, рег. № 920, Район на
действие СГС. По това дело на 02.10.2019г. на длъжника ГФ е връчена покана
за доброволно изпълнение /л.62/. Съгласно последната задължението на
длъжника възлиза на 41 491.56 лв., от които главница в размер на 28 500,00
лв., законна лихва в размер на 8 858.75 лв. за периода 16.09.2016г. –
10.10.2019г., 1 026.00 лв. разноски за изпълнителото дело, 3 106.81 лв. такси
по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 10.10.2019г.
Видно от представените Авизо преводно нареждане е, че на
04.09.2019г. ГФ е превел по сметка на СГС сумата от 3 950 лв. – за такси и
разноски по гр.д. № 11378/2016г. /л.65/.
Видно от представените Авизо преводно нареждане е, че на
07.10.2019г. ГФ е превел на по сметка на ЧСИ Йорданка Моллова следните
суми:
1 026.00 лв. за разноски за изпълнително дело № 20199200400715 на
ЧСИ Йорданка Моллова /л.66/,
3 106.81 лв. за такси по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнително дело №
20199200400715 на ЧСИ Йорданка Моллова /л.67/,
28 500 лв. за главница по изпълнително дело № 20199200400715 на ЧСИ
Йорданка Моллова /л.68/,
8 858.75 лв. за лихва по изпълнително дело № 20199200400715 на ЧСИ
Йорданка Моллова /л.69/.
5
Т.е. сборът от платената от ГФ първоначална сума от 66 500 лв.,
платените такси и разноски по сметка на СГС, и горецитираните суми по
изпълнителното дело възлиза на общата сума 111 941.56 лв. /колкото ищецът
претендира в настоящото производство/.
ГФ изпратил регресна покана с изх. № ГФ-РП-388/12.11.2020г. до
настоящата ответника, с която я канил да възстанови сумата относно
обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата Ф.А.М. при ПТП
настъпило на 06.01.2014г. /л.71/. Писмото с поканата се върнало невръчено
/л.72/.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Предявеният иск от гаранционния фонд срещу ответника, е с правно
основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ /чл. 288, ал. 12, вр.
ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.); /, и чл. 86 ЗЗД.
За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи
главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: ГФ да е
заплатил обезщетение за вреди на чуждо имущество на лице увредено от
настъпило застрахователно събитие; настъпване на пътно-транспортно
произшествие на територията на Република България, като МПС причинило
процесното ПТП обичайно се намира на територията на Република България,
и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите; факта на предизвикано от виновно и
противоправно деяние на ответника застрахователно събитие; настъпили
вреди и причинната им връзка с деянието.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
Въз основа влязлата в сила Присъда № 22 от 20.04.2016г. по НОХД №
567/2015г. по описа на Окръжен съд – Русе и на основание чл. 300, ал. 1 от
ГПК съдът приема за установени факта на извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, досежно процесното ПТП, както и
настъпилите за пострадалата Ф.А.М. травматични увреждания.
Деликвентът - ответник е участвал като трето лице помагач на
страната на ответника ГФ, в производството по гр.д. № 11378/2016г. по описа
на СГС, I Г.О., 9-ти състав, постановено по иск на пострадалия при ПТП. На
основание чл. 232, ал.2 ГПК, това, което съдът е установил в мотивите на
решението си, е задължително за настоящия ответник в отношенията му с
настоящия ищец.
Ответникът не е установил главно и пълно, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, че е имал валидна задължителна
6
застраховка "Гражданска отговорност" към датата на процесното ПТП. За да
се приеме наличие на застрахователно правоотношение валидно към
релевантния момент следва да е налице съответна валидна застрахователна
полица.
Поради изложеното съдът приема, че при настъпване на ПТП
ответникът не е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност".
Законът не предоставя възможност на виновния водач да оспорва
размера на платеното обезщетение, освен ако не поддържа възражения
относно това, че са нарушени вътрешните правила на фонда за определянето
му. Такова възражение не е направено.
С оглед на горното, съдът намира, че с извършването на плащанията в
полза на пострадалото при ПТП лице за Гаранционния фонд е възникнало
правото му да иска възстановяване на платените суми от виновния водач -
ответника. На основание чл. 288, ал. 12 вр. ал. 8 КЗ (отм.); в обема на
регресното право се включват и платените от фонда разходи - разноските по
определяне и изплащане на обезщетението /разноски за определяне
механизма на ПТП, характера и обема на увреждането, връзката между
претендираните вреди и ПТП, разноските, които фондът е осъден да заплати в
исковото производство по определяне на следващото се обезщетение/. Но
заплатените разноски в принудителното изпълнение /такси и разноски по
ТТЗЧСИ, както и разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя/ не са част от правото на регрес. Същите са последица от
поведението на длъжника след влизане в сила на решението, определящо
размера на задължението му, поради което и не са разходи по см. на чл. 288,
ал. 8 КЗ (отм.); / Така и Решение № 260084 от 18.06.2021 г. на ВнАС по в. гр.
д. № 8/2021 г., Решение № 260031 от 1.03.2021 г. на ВнАС по в. гр. д. №
514/2020 г. и Решение № 60 от 2.07.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 229/2021 г. /.
Ето защо, правото на Гаранционния фонд относно изплатеното по
обезщетяване пострадалия включва:
доброволно изплатеното обезщетение от 66 500 лв. за неимуществени
вреди,
присъдените с Решение № 1322 от 01.03.2018г. по гр.д. № 11378/2016г.
по описа на СГС, I Г.О., 9-ти състав и Решение № 1180 от 17.05.2019г. по
в.гр.д. № 2671/2018г. по описа на САС, ГО, 10 състав допълнително
обезщетение за неимуществени вреди от 28 500 лв., начислената върху
тази сума законна лихва в размер на 8 858.75 лв. посочена в Поканата за
доброволно изпълнение дължима за периода 16.09.2016г. – 10.10.2019г.,
и дължими такси и разноски в полза на СГС - 3 950 лева.
Общият сбор на тези суми е 107 808.75 лева, до който размер
предявения иск се явява основателен.
7
За горницата над тази сума до предявения размер от 111 941.56 лева,
включваща заплатените по изп. д. № 20199200400715 такси и разноски за
адвокатско възнаграждение на взискателя, исковата претенция следва да се
отхвърли като неоснователна.
Следва да се изтъкне, че ищецът не претендира заплащане сумата от 3
730 лева, която с Решение № 1322 от 01.03.2018г. по гр.д. № 11378/2016г. по
описа на СГС, I Г.О., 9-ти състав е осъден да заплати на адвокат Галина
Дойчева, с ЕГН ********** при САК, с адрес: гр. София, ул. Лайош Кошут №
16, ет.1, в качеството и на пълномощник на ищцата Ф.А.М., на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, за адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в размер на 4 477.66 лв. представляваща
заплатена държавна такса за предявяването на иска. С оглед изхода на спора,
искането му за разноски се явява основателно до размера на 4 312.35 лв.,
съразмерно с уважената част от исковите претенции, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
За разликата над тази сума до пълния предявен размер искането за разноски
следва да се отхвърли като неоснователно.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Н. ОСМ., ЕГН **********, с адрес обл. Разград, общ.
Завет, гр. Завет, ул. Орловска № 17, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД с БУЛСТАТ *********, адрес: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4
представляван от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан
Стоилков, 107 808.75 лева /сто и седем хиляди осемстотин и осем лева и
седемдесет и пет стотинки/ представляваща сбора от изплатените
обезщетения за причинени неимуществени вреди по щета №
210228/14.07.2016г. и присъдени по Решение № 1322 от 01.03.2018г. по гр.д.
№ 11378/2016г. по описа на СГС, I Г.О., 9-ти състав, и Решение № 1180 от
17.05.2019г. по в.гр.д. № 2671/2018г. по описа на САС, ГО, 10 състав, в полза
на Ф.А.М., ЕГН **********, с адрес с. Цар Самуил, ул. Христо Ботев № 44,
както и такси и разноски в полза на СГС, ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждането на исковата молба – 08.07.2021г., до окончателното
изплащане на сумата, възникнали при ПТП настъпило на 06.01.2014г. в
землището на град Мартен, област Русе, в района на км 6 + 100 км, на главен
път ІІ – 21 Русе – София, причинени от Р. Н. ОСМ., ЕГН ********** при
управление на моторно превозно средство, лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Венто” с регистрационен номер ***, което е
установено с Присъда № 22 от 20.04.2016г. по НОХД № 567/2015г. по описа
8
на Окръжен съд – Русе, влязла в сила на 06.05.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разлика над присъдените 107 808.75 лева до предявения размер от 111
941.56 лева, като неоснователен, на основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. "а" от КЗ /чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.); /, и чл. 86
ЗЗД.
Сумата може да бъде изплатена по следната банкова сметка:
Банка: „УниКредит Булбанк“ АД
IBAN: ***
BIC: ***
ОСЪЖДА Р. Н. ОСМ., ЕГН **********, с адрес обл. Разград, общ.
Завет, гр. Завет, ул. Орловска № 17, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД с БУЛСТАТ *********, адрес: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4
представляван от изпълнителните директори Максим Колев и Стефан
Стоилков сумата 4 312.35 лв. /четири хиляди триста и дванадесет лева и
тридесет и пет стотинки/ представляваща разноски за заплатена държавна
такса, съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля искането за
разноски за разликата до претендирания размер от 4 477.66 лв., като
неоснователно на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
9