О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Видин, 09.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видински районен съд , наказателна
колегия, в закрито заседание на девети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Андрей Дечев
като
изслуша докладваното от съдия Дечев ЧНД № 160 по описа на Видински районен съд
за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
жалба на пострадалото лице М.М. от гр. Видин против постановление на Районна
прокуратура –Видин по пр. пр. № 1594/2017г., с което частично е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № ЗМ-216/2017г. по описа на пОД на МВР –
Видин за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
Съдът установи следното
от фактическа страна:
На 06.08.2017г. в гр.
Видин св. М. Кунчев М. излязъл от дома си в гр. Видин и срещнал св. Владимир
Райчев Попов. Последният заплашил М. с убийство, като му заявил : „Аз тебе ще те
убия с брадва.“ Не се е стигнало до физическа саморазправа между М. и Попов.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок от връчване на съобщението и от лице с
правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното
производство, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
В
атакуваното постановление на РП-Видин се възприема, че заканата с убийство по
никакъв начин не не уплашила М. и не е възбудила в него основателен страх за
осъществяването и, тъй като последният бил заявил това в свидетелските си
показания по досъдебното производство. Свидетелят Вельова не била чула или
видяла Попов да се заканва на М. с убийство. Поради това е прието от РП –
Видин, че деянието не е доказано, поради което и на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК наказателното производството е
прекратено.
В жалбата се
излагат оплаквания, като по същество се моли да се отмени атакуваното
постановление за прекратяване на наказателното производство
По
делото не е изяснена в достатъчна степен фактическата обстановка, за да се
направи извод дали изречените думи с
горепосоченото съдържание , изразяващи намерение за причиняване на смърт на
пострадалото лице съставляват
престъпление от обективна страна. За съставомерността на деянието е от
съществено значение в каква обстановка са изречени те. Наистина съдебната практика
е категорична, че когато заканата е била направена по начин, че не сочи на
действителна заплаха, деянието е несъставомерно. Обективно заканата трябва да
предполага съществуваща възможност за реализирането й,като във възприелите я
следва са бъде създадено впечатление, че деецът може да я реализира, тъй като в
противен случай няма как да се отчете като сериозна и да възбуди страх.
Законовото изискване страхът да е "основателен" следва да се тълкува
като изискване за основание да се приеме, че заканата би могла да се осъществи.
Възможността заплашеният да приеме заканата за действителна, от своя страна
следва да е съзнавана от извършителя, като част от интелектуалния момент,
формиращ прекия умисъл. При преценката дали е осъществено престъпление от вида на
разследваното от държавното обвинение , съдът дължи и анализ на конкретната
ситуацията, в която са били поставени лицата, и с оглед на нейните особености
да даде отговор на въпроса дали обективно е било възможно реализирането й, ако
да - дали тази възможност е станала достояние на пострадалия. В процесния
случай извод в едната или посока не би
могъл да се направи. Обстановката, дори по начина, по който е описана в
обстоятелствената част на прекратителното постановление и възприета от съда, не
може да се приеме за изключваща вероятността от реализиране на инкриминираната
закана . Установено е, че конфликтът е
протекъл около 19.00 ч. в началото на
август, когато обикновено има движение на граждани . Мястото близо до центъра на гр. видин.
Присъствието, респективно неприсъствието , както на свидетел, проследил
конфликта от самото му начало, така и на случайни минувачи, е фактор,
осуетяващ, еле обратно – доказващ възможността за осъществяване на убийство
на лице.От друга страна св. Попов
не е бил въоръжен по никакъв начин и между него и пострадалия не е имало
никакво физическо съприкосновение или
опит за такова, като двамата се намирали от двете страни на улицата. От друга
страна св. М. твърди, че св. Попов преди това е го е заплашвал, като е „спирал
брадва“ до лицето му, 7като е посягал и на други хора, сочейки съдия Анета
Петкова. Най-същественото е, че не е изяснен фактът дали за пострадалия е било
ясно, че намерението на дееца не е било да го убива , а евентуално да изрази
негативното си отношение към него по
повод спор за имот. За интензитета на
заканата, а оттам и за обективната й годност, респ. негодност да възбуди основателен страх са от значение
посочените обстоятелства, което не е коментирано от прокурора , макар да е възприето от него при описване на фактическата обстановка. Тези
факти пряко рефлектират върху сериозността на заканата, а в същата насока
следва да бъде интерпретирано и обстоятелството, че веднага след изричане на
думите пострадалият и св. Попов
сигнализирали на тел 112. Комплексната оценка на всички тези обстоятелства би
могла да доведе до извод, че в
конкретния случай заканата с убийство
отговаря или не отговаря на изискванията на чл.144 ал.3 ,вр.ал.1 от НК.
Преценката пък дали твърдените за
употребени от Попов фрази са израз на
субективното му отношение да осъществи следващото се от тях противоправно
поведение е дължима към момента на възприемането им от адресата , а не след
изследване на последващото му (на заплашения) поведение и доколко то е било
повлияно от отправената му закана,като обективен критерий от състава на
престъплението
От
субективна страна при принципно
разграничение между заканата с престъпление и скарването,разбирано като
вербален конфликт, във втория случай заплашителните действия се предприемат
спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно, като носят единствено
емоционален заряд и изразяват гняв и яд, но в действителност не целят да
предизвикат страх от осъществяването на заканата. В допълнение към това следва
да се отбележи, че за наличието или липсата на умисъл се съди по доказаните
действия на извършителя . Причината да
влезе в словесен контакт с пострадалия дали
са израз на гнева на от предхождащо поведение на свидетеля, или
са емоционален отговор на действия,
с които пряко и непосредствено са засегнали
честта и достойнството му и дали
са имали за цел да предизвикат страх у свидетеля.
При извода за недоказаност на деянието е следвало да се извършат всички
възможни способи за доказване, като при изчерпването им да е останала
единствената възможност да де преклрати наказателното производство на това
основание от РП- Видин
Поради изложеното съдът приема ,че постановлението на РП- Видин не
мотивирано, като е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което сне
дава възможност на съда да достигне до извод за съставомерност или
несъставомерност на деянието. При изпълнение на указанията на съда следва да се
съобразят съставомерните факти , касаещи деянието от обективна и субективна
страна, при спазване на реда и условията на НПК при използване на всички
възможни способи за доказване за установяване на обективната истина по делото.
След връщане на
делото следва да се посочи какво точно възприема като основание за прекратяване
и именно това основание да обоснове от фактическа и правна страна.
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 160/2018 г. по описа на Районен съд - Видин и ВРЪЩА същото на Районна прокуратура – Видин за
изпълнение на указанията.
Определението подлежи
на обжалване и протест пред ВОС в седемдневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :