№ 517
гр. С., 13.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. М. Маринова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20242200500422 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:12 часа се явиха:
Въззивницата С. Е. Е. - Х.а, редовно призована, се явява лично и с
процесуални представители по пълномощие адв. А. Н. и адв. Р. М. от АК-Т.,
редовно упълномощени и приети от по-рано.
Въззиваемият П. С. Х., редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие адв. М. М. от АК - С., редовно
упълномощена и приета от по-рано.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки и при условията на чл.142, ал.1 от
ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на дeлото.
Производството се намира във фазата на съдебното дирене.
Отложено е за събиране на допуснато гласно доказателствено средство
чрез разпита на свидетел при режим на довеждане от страна на въззивницата.
Адв. Н.: Водим допуснатия свидетел.
Съдът покани в залата свидетеля и пристъпи към снемане на
самоличността, както следва:
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ: Г. А. С. на 58 г., българин,
български гражданин, неосъждан, без родство със страните,
1
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност, която носи по
чл. 290 от НК, обещава да говори истината.
Свид. Г. С., РАЗПИТАН КАЗА: Обещавам да говоря истината. Познавам
С. откакто се прибра в Т. от две години и нещо. П. не го познавам. Децата ги
познавам от 12-13 август 2024 г., когато дойдоха при нея в Т. за лятото.
Приятели сме със С.. С. е приятелка със снаха ми - съпругата на брат ми.
Съпругата на брат ми и С. живеят къща до къща, съседи са. Аз често ходя при
брат си и от там познавам С.. Като дойдоха децата към 12-13 август беше. С.
ми се обади. Имала проблем с плота на котлона, не работи и ме помоли да го
сменя. Отидох там и тогава се запознах с децата. След това виждах децата, ако
не всеки ден през ден, защото аз ги возех навсякъде през този месец. Аз имам
кола моя лична и тя ме помоли да возя децата. Даже да ги вземам и да ги
връщам децата. Където се наложи да ходят викат мен и аз ги превозвам с
моята кола. Аз съм международен шофьор. През това време бях в отпуска.
Което съм видял отношенията на майката с децата са перфектни отношения. Б.
постоянно държи за ръка майка си, не я пуска. Постоянно я прегръща и
целува, докато С. малко по-така се държи, в смисъл такъв, тя е в пубертет и не
е да я държи и да я целува като Б.. Общуваха С. и Б. и даже по някой път С.,
понеже Б. не спира да говори при майка си и понякога С. й се кара на Б. да
млъкне, за да може С. да говори с майка си. С колата тримата ги водих в Б. до
Б. градина и двореца, в Т., на Д. М., навсякъде. Ходиха във В., по молове, по
магазини. Не съм ги завел аз до морето, те сами отидоха, а аз ходих да ги
взема. Беше към 22-23 август, мисля че беше. Някъде там, понеже трябваше да
ги взема, но имаха проблем и само успях да взема лекарствата, защото С.
имаше абсцес, а Б. се беше обринала и им носих лекарства. Трябваше да мина
през В., защото С. си беше поръчала един специален крем, който трябваше да
взема. Те бяха на почивка в К.. Между майката и децата не е имало конфликт,
не съм ставал свидетел, а между децата - да. С. се кара на малката. В мое
присъствие я е удряла. Като си седят и комуникират и майка им е там, С. казва
на Б. – „Теб майка не те обича. Теб никой не те иска. Ти си деБ.. Нямаш
приятели“. Така казва на малкото. Майката мълчи, не взема отношение,
защото може да е като подстрекателство, притеснява се. Просто укротява Б.,
за да не плаче. Децата не са споделяли някакви опасения от майка си. Няма
притеснения, няма страх, няма нищо. С. говори с майка си приятелски. Като
майка и дъщеря си говорят. Ходихме по магазините. Даже единият път
отидоха до Техномаркет. Купуваха си преси да си изправят косите, да си
правят прически и двете си говореха през това време, общуваха си. Майка й
не е правила забележки, не й се е карала, поне аз не съм виждал такова нещо.
До Н.З. съм карал децата и съм ги вземал от Н.З. поне 6-7 пъти, може и
повече. Като ги взимам и когато ги връщам, децата са вцепенени, тях ги е
страх. Взимам ги и никаква реакция на децата, като се качат и докато излезем
от Н.З.. Също и като се прибираме. Като влезем в Н.З., блокаж отвсякъде.
Чувство на страх да не ги види някой ли. Особено като ги оставям, С. бърза с
раничката, гледа да се прибере, вътре в двора да влезе. Малката и тя. От
2
притеснение не се сбогуват с майка си, защото ги е страх. Бабата ги посреща.
Винаги бабата ги посреща и винаги тя ги изпраща. Бабата и дядото ги
посрещат. Господинът не. Един път го видях и тогава бабата и дядото са били
на почивка.
Последно идвах да ги взема в петък и в неделя ги върнахме сега
последната седмица. С. имала 24 шестици и са й купили суитчър и маратонки
за много пари. Баща й ги купил. Тя се похвали на нас. Не съм виждал Б. да
бяга и да се крие от майка си, когато беше в Т.. Точно обратното. Тя прави
къщичка между два фотьойла и прави място само за нея и за майка си. Вика
майка си вътре в къщичката. Имаше кутия за очила и я постави за звънец, след
това постави и една лампичка. Те бяха постоянно заедно. Тя Б. не се отделя от
майка си. Когато съм бил там не съм чул да се разплачат децата и да искат да
се върнат при баща си. Питал съм и С. и Б. дали баща им е звънял. Те казаха,
че не е звънял през този целия месец. Може да са си писали, но телефонен
разговор не е провеждан. Не са споделяли да им е мъчно. Специално Б. е
казвала, че не иска да се прибира, че иска да остане при майка си, а баща й да
ходи да я вижда. Докато съм бил там, С. не е обсъждала бащата и близките му.
От две години и нещо познавам С.. Освен при срещите с децата, съм се
срещал и със С.. Тя не употребява алкохол, поне в мое присъствие. По една
бира е пила и аз съм пил, но иначе друг алкохол не е употребявала. Не съм я
виждал пияна и не е употребявала. Когато излезем на заведение е пила бира.
Децата не бързат да се прибират, защото Б. ме кара да ходя през Б. и
тогава да ги докарам в Н.З.. От Т. минавам през К., П., С. и Н.З.. Б. иска да
минаваме през Б., за да е по-дълъг пътя и на връщане обратното по-бързо да
стигнем до Т.. Последният път, когато връщах децата в Н.З. на Б. й се приспа,
но взе да плаче и каза, че няма да заспи, защото няма да е с майка си.
Последният път ми се обадиха сутринта в девет часа, че децата искат да ходят
на мола и аз ги заведох. Ходихме на мола в Т., пазарувахме. Аз съм ги водил и
във В. в мола да пазаруваме.
Международен шофьор съм. Отсъствам от страната различно, както
пожелая аз. Мога да пожелая да работя три месеца и един месец цял или два
месеца да съм в Б.. Когато съм в чужбина си идвам, но от две години пътувам
за пет-десет дни и след това съм в Б.. След курса от десет дни, различно съм в
Б. - четири, пет дни, десет. Когато возя С. и децата, с тях се движа.
Придружавам ги по време на цялата екскурзия. Б. споделя с майка си, че
много я обича и постоянно рисува, тя не спира да рисува. Постоянно рисува
сърчица. Рисува къщи с два прозореца. На единия прозорец е майката и Б., а
на другия е С.. Много неща си говорят. Казва, че я обича, най-различни
разговори. Постоянно се бъзикат. Единият път Б. се бъзикаше за трътки и през
цялото време сме говорили за трътки. Даже една играчка има като дупенце и
тя си я стиска. Говори за ежедневието си с майка си, за представление в
детската градина - „Житената питка“ ли беше, не знам. С. през повечето време
по пътя стои на телефона. Комуникира с майка си, но повечето време, както си
говорят, аз карам и не съм постоянно да ги гледам. Те си комуникират, ама за
3
какво си комуникират не знам точно. Постоянно говорещата е Б., не спира да
говори, а С. от време на време. Двете деца разговарят помежду си, но в смисъл
такъв, че все едно малката иска разрешение от голямата С. да каже нещо.
Постоянно Б. гледа С. като уплашено дете. Все едно иска разрешение за
всичко, да говори, да каже нещо. Не знам защо е така, това съм видял. В
присъствието на майка си Б. гледа сестра си какво да каже, дали да не каже,
навсякъде. Тя си говори постоянно, но гледа кака си. С. започва да й се кара.
С. й казва – „Б., млъкни!“. В повечето случаи някой път я удря, в мое
присъствие лично. Перва я. Аз не съм единствения, който помага на С.. Брат
ми и жена му също й помагат. Преди това я возеше друг таксиметров шофьор.
Също така познавам бащата на С. много преди да познавам С.. Познавам
майката, познавам и брата на С.. С. има близки в Т. и поддържа контакт с тях.
Има приятели, приятелки, колеги и колежки. Майката на С. има забрана за
децата. С. работи в „Недеви дент“. Това е дентална клиника.
От Т. до Н.З. и обратно съм ги возил, обикновено за два часа и половина
с кола. Сто и седемдесет километра са през К.. Минавали сме и през Т., през
Хаинбоаз и там също е два часа и половина.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
Адв. Н.: Представям снимков материал, от който да добиете
впечатления сега от лятото. Представям и моля да приемете видеоклип, на
който са заснети майката с децата по време на почивката, за да може да бъде
добито лично впечатление от Вас от реалното поведение на майката и
поведението на децата в един момент, който не е бил специално подбиран, не е
бил режисиран като сценарий. Ако приемете да ги разгледате и видите, за да
може да бъдат добити лични впечатления относно поведението на децата и на
майката. Други доказателства няма да сочим.
Адв. М.: Моля да не бъдат приети. Оспорвам същите по съдържание.
Оспорвам истинността на видеофайла, с който не сме запознати и няма какво
друго да кажем. Моля съда да не ги приема. Нямам доказателствени искания.
Да приключи съдебното дирене.
По направените от адв. Н. доказателствени искания, съдът намира
същите за неоснователни и ще ги остави без уважение. По ГПК не е уреден
процесуален ред за приемане като доказателства на представения снимков
материал и видеофайл, поради това съдът няма да допусне приемане на този
вид доказателства. Освен това, по тези въпроси съдът допусна и изслуша в
днешното съдебно заседание свидетел, именно по искане на въззивницата.
Поради това и на основание чл. 159 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Н. за допускане като
доказателства по делото на представен снимков материал и флашка с
видеофайл.
4
ВЪРНА същите на адв. Н..
Адв. Н.: Само да кажа, че не мога да се съглася, че няма процесуален
ред. Редът е предвиден в ГПК по този въпрос. Това е електронен документ,
специално за флашката, но Ваше право е. Действително е преклудирано
искането. Нямам други искания.
Адв. М.: Ние ги представихме не заради това, че са някакви документи
снимките или клипа, а за да покажем това нагледно от това, което чухте от
свидетеля. В този смисъл ги представихме, не беше нещо нарочно.
СТРАНИТЕ: Нямаме други доказателствени искания.
Адв. Н.: Понеже режимът, който сте направили в предното съдебно
заседание - вземането на децата от петък, само, когато те са първа смяна на
училище, искам да добавим това и когато минат втора смяна и няма пречка и
има възможност, не всеки път, но когато се прецени, че има такава
възможност, децата да бъдат вземани от петък вечер също. Ако има съгласие
да бъде от петък вечер. Децата са се разбрали с майка си, че има такава
възможност. На последната им среща са се разбрали, че няма проблем, дори и
когато са втора смяна на училище тя да може да ги взима още в петък вечер.
Майката има възможността и когато ги взима, говоря, че няма да бъдат в Т., а
срещите ще се провеждат в Н.З.. Проблемът е, че няма контакт с бащата, за да
може да има свобода.
Адв. М.: В предходното съдебно заседание изменението на мерките за
контакти на майката с децата беше по тяхно искане, по тяхна мярка и така,
както те го намираха за добре. Ние се съгласихме на всичко. Мисля, че тогава
водещ беше интересът на децата и безопасността им да не пътуват през
нощите. Преди малко пред залата разговаряхме и казахме, че сме съгласни
доброволно, без дори да има изменение в режима на контакти, да се съобразим
с това искане на майката и още веднъж да се каже и на съда – контакт между
двамата родители има. Майката контактува и се разбира с бащата. Има по
телефона съобщение. Съгласни сме в петъчния ден да ги взема. Когато има
възможност майката и желание да ги взема от петък, независимо коя смяна е
детето С..
Съдът, след като изслуша страните и с оглед постигнатото между тях
съгласие намира, че следва да допълни постановените в предходното съдебно
заседание привременни мерки.
Ръководен от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА привременните мерки, определени с протоколно
определение от проведено на 23.10.2024 г. открито съдебно заседание, както
следва:
5
Седмичните срещи на майката с децата ще се осъществяват от петъчния
ден, като при първа училищна смяна на детето С. това ще бъде от 16,00 ч. на
петъчния ден до 19,00 ч. на неделния ден, а в случаите, когато детето С. е
втора смяна, срещата ще започва от 19,30 ч. на петъчния ден до 19,00 ч. на
неделния ден.
Определението не подлежи на обжалване.
С оглед липсата на други доказателствени и процесуални искания, съдът
намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
Адв. Н.: Моля да уважите подадената от нас жалба, като отмените
решението на първоинстанционния съд само в частта за предоставяне на
родителските права на бащата и предоставите родителските права на майката,
като във връзка с това да бъдат осъществявани тези права и реализирани
изцяло и единствено в интерес на децата, моля да постановите и ползването
на семейното жилище в Н.З. от майката и съответно издръжка, каквато
определите от страна на П. за двете деца. Алтернативно, ако не приемете, че са
налице основания за промяна на родителските права, моля да определите
изключително точно подробно разписан режим на свиждане на майката с
децата, тъй като Вие ще видите по делото колко много проблеми бяха
създавани и всякакво друго незаписано по делото от съда решение ще бъде
отхвърлено от страна на ищеца. Подробните си съображения за искането,
което правя, ще изложа в писмени бележки. Единственото, което искам да
подчертая пред съда това е, че Вие сте хората, които следва да прецените къде
е интересът на децата. Следва ли тези деца да останат занапред да живеят в
тази семейна среда, създадена от бащата и неговото семейство – майка му и
баща му, която семейна среда доведе до изключително големия стрес у тези
деца, до пълното им отчуждаване от майката и то съзнателно проведено
последователно отчуждаване. Държа да го кажа тук. Не само подготвено
организирано от бащата и бабата, но не и без активното участие на Н. съд.
Казвам го и го подчертавам във връзка с това, че Вие като състав на окръжен
съд знаете много добре, че ние заведохме дело за вредите, причинени точно от
бездействието на Н. съд, което бездействие доведе до ето тази картина. Вие
ще видите експертизата, направена от вещите лица, която е потресаваща.
Същата тази експертиза, със същите тези резултати, беше правена по едно от
делата, които са приложени при Вас, за домашно насилие и тъй като ние не
можехме да ползваме тази експертиза разпитахме като свидетел по делото за
развод свидетелката Б.. Моля Ви, обърнете внимание на нейните показания, за
да видите как целенасочено и системно в продължение на две години бащата
избра, за да постигне своите лични цели, най-жестокия начин да поднесе на
6
децата си развода със съпругата си. Да ги откъсне напълно, да ограничи
всякакъв контакт, да вижда всяка вечер как тези деца реват, как бълнуват, как
стават нощем. Да се принуди самият той да ги води по психолози, защото ще
видите показанията на разпитаните свидетели – психолозите, в какво тежко
психично състояние са тези деца и всички психолози да обясняват и да казват,
че причината – това е създадената ситуация, в която са поставени тези деца.
Страхът от неизвестността. Страхът от това, че не знаят какво става около тях.
Една майка, която до вчера е била плътно с тях всеки ден в живота им и
изведнъж изчезва. Честно казано, да беше умряла, за умрели не се говори и
добро и лошо, щяха да млъкнат, да палят пет-шест свещи, но в този случай
той избра поведение, в което тези деца напълно да се откъснат с показанията,
които бяха на бабата, че ще свикнат децата. Смятате ли, че е възпитателно да
оставите децата занапред при един баща, който съзнателно и целенасочено
изцяло деградира авторитета на майката. Превърна я в техните очи в звяр.
Какво може да очаква този баща, който още не е минал през пубертета на
децата си, но Вие като родители съм сигурна, че поне някои от Вас са минали
този пубертет. Ние като адвокати сме минали през този пубертет и са ни
побелели косите, че с това поведение и това възпитание, което той дава на С.,
това ще рефлектира обратно и върху него. Какво да очакваме от този баща,
който не можа за две години да разбере неговите деца от какво имат нужда, а
ги постави в ситуация, каквато той си харесва. Как ще говори той с тези деца?
За какво ще говори той с тях в пубертета? За любовта ли, за отношенията с
момчета, за отношенията към близки и роднини? Че той ги научи всячески
добре да мразят другата половина. Какво отношение ще иска да търси той?
Какъв модел за родителско поведение и за поведение в бъдеще за тези деца
дава той като пример. Че им купува по 400 лева суитчъри и по 350 лева
маратонки и купува козметика за по 500 – 700 лева и какво – „защото може“.
Отговорът на С. е този – „Ми баща ми може да си го позволи, бе мамо“.
Представяте ли си за какво говорим. И ние говорим за човек, който ще
възпитава тези деца занапред. За съжаление всички тези неща аз ги изтъкнах
пред районния съд, само че районният съд реши, че ще избяга от
отговорността да вземе такова решение. Написа две страници мотиви,
цитирайки заключението на вещите лица относно стреса, който ще преживеят
тези деца при една промяна на условията, при които живеят и реши, че ще се
задоволи с две страници написани към своето решение. За мен, в решението
на районния съд няма никакви мотиви. Вие сте хората, които следва да
прецените всички факти и най-важното да прецените какъв е интересът на
тези деца. Кой стрес ще бъде за тях по-полезен - дали да знаят, че от днес
майка им ще живее в същата къща, в която те в момента живеят и е с тях и, че
бащата е на не повече от пешеходно разстояние сигурно няма 500 метра и
километър да е, в Н.З. са три улици и по всяко време могат да отидат при него
и няма да преживеят този разтърсващ стрес, който преживяха. За това именно
майката взе това решение, макар че никак не й се връща в Н.З., но преди
всичко тя е съгласна да се върне там в името на децата, за да им осигури
7
максимално щадящ начин да започне да се грижи за тях, да започнат да
участват в грижите за тези деца и двамата, а не само бащата, защото на
практика до момента е само бащата. Майката била обиждала децата.
Извинявайте, тази майка мина през толкова режими, ограничителни мерки, че
честно да Ви кажа, през толкова психолози, които работиха с нея в
продължение на две години и половина, че тя в момента не смее даже името
си да каже пред С. и пред Б., само и само да не вземе да предизвика у С.
някакъв страх. Само и само да не вземе да предизвика нова вълна от дела за
домашно насилие, камоли да я обижда, да я нарича всякаква, да й крещи, да
пие пред нея и всички фантазии, които могат да се измислят. Аз много съм
благодарна, че и предният път социалният работник, който е бил на
изслушването на С., много точно и ясно го е казал. В тройната експертиза на
психолозите аз също съм го задала изрично точно този въпрос на вещите лица
- да обяснят защо поведението на С. в зала, когато я разпитват в съд и след
това навън при срещи е коренно различно и те го обясниха. Моля да обърнете
внимание на тези неща. Вие ще видите какво е обяснено. Всяко действие,
всяка дума на майката се пречупва през една убеденост, създадена от бащата,
на образа на майката и второ, защото това дете се чувства лоялно, няма друг
начин, освен да бъде лоялно към бащата, в страха си да не загуби и него в
един момент, защото всеки ден това е обещано, че трябва да каже така в съда,
че трябва да говори така в съда и директно го казва. След всяко идване и
изслушване в съда С. получава подаръци за 400 лева, за 1200 лева и т.н. Дали
трябва да й дадем шанс или да я оставим в същата ситуация. Да не говорим, че
всички ние по делата говорим все за С., а какво правим с това малкото. То се
оказа най-жилаво и най-упорито, може би защото е още много малко и защото
кръвната и млечната връзка с майката е толкова по-голяма, то не се поддава
толкова на отчуждаване, а изпитва страх да говори с майка си и първо гледа
кака си. Вие ще видите в експертизата е записано. С. е била принудена да
започне да играе ролята на майка. Вие ще го видите, записали са го вещите
лица. Тя се държи точно като майка. Затова Бели седи и я гледа всеки път и
иска разрешение – да кажа или да не кажа, защото кака е тази, дето ще ме
контролира, кака после ще ме бие, кака после ще ми се кара. С оглед на това,
аз ще изложа допълнителни съображения, цитирайки в писмени бележки.
Държа да кажа и напиша всичко, а Вие сте хората, които ще четете и ще
преценявате казаното и написаното.
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, колегата изложи толкова подробно и
толкова емоционално всичко, което е почувствала по това дело. С Вас искам
да споделя само едно, когато излязох предишния път от съдебната зала аз бях
на границата да припадна и да повърна. За мен това е нещо, което бърка в
душата на всички ни, не говоря само за себе си, защото това е мръсотия, която
години наред ние позволяваме да се отрази единствено върху младото ни
поколение. По този начин, по който е взето решението в първоинстанционния
съд и в периода, в който продължава този спор между тези страни, освен да
създадем едно поколение манипулатори, преекспониращи всичко около себе
8
си и такъв, какъвто е по характеристика бащата, според вещите лица, само и
единствено в свой интерес. Целта на това дело в момента и на нашата жалба е
да вземете такова решение, че тези деца да останат деца, но да имат и
ценности, на които да държат, от които да не бъдат лишавани, да имат
контролиращ възрастен, а не манипулиращ такъв. Да се научат да правят
разлика между манипулация и уважение към този, който има повече вече стаж
житейски. За да е нормално нашето бъдещо поколение, трябва да запазим
техните интереси. Знам, че съдилищата не разделят деца, обаче помислете и за
това - дали е в интерес на малкото дете, което няма друг контакт с кака си,
освен правещата се на майка такава, командваща го и на което също е
ограничен контакта. Изцяло е лишено от майка си, изцяло. Последните две
години и половина – три, тя половината й съзнателен живот е минал под
завеса, под перде, от което само може да погледне и да държи майка си за
ръка, когато й падне. Не напразно свидетелят каза – „не я изпускаше от поглед
и я държеше за ръка си“. Вземете предвид, ако трябва разделете ги тези деца,
защото ако едното може да кажете, че вече е обречено, благодарение на
бащата, като манипулативно, тя ни манипулираше предния път в обясненията,
защото е повторила всичко, което е казала предния път в първото дело и да
защитите интересите на малкото, което е безпомощно, което не може да
отвори устата, но която според каката, която е много привързана е деБ., грозна
и никой не я иска. Моля Ви защитете децата.
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отхвърлите въззивната
жалба като неоснователна и недоказана. Моля да потвърдите
първоинстанционното решение, като ни присъдите направените разноски по
делото. При анализа на значителния обем писмени и гласни доказателства,
които се събраха в бракоразводния процес, продължил две години и половина,
моля на първо място за чуете и съобразите думите, желанията и интересите на
двете малолетни деца. Със съдебния си акт ще решите бъдещето на тези деца
и моля да подходите особено внимателно и с мисъл единствено и само при кой
от двамата родители биха били по-добре децата, къде по-малко ще бъдат
наранени от раздялата на семейството и ще успеят да възстановят душевното
си равновесие. Малолетната С. е изслушвана не еднократно пред съдебните
състави, включително и пред Вас в предходното съдебно заседание и нито
един съдебен състав не остана равнодушен пред разказаното от детето.
Разказът на детето включва изживените от нея травмиращи ситуации, още
преди раздялата на родителите й. Травмиращи ситуации, в които е била
поставена съвсем умишлено, виновно, тенденциозно от майката. В тези
травмиращи ситуации не е страдала само С., страдала е и малолетната Б.. Още
тогава, преди раздялата на съпрузите, се е породил конфликт между детето С.
и майка й. Към датата на изготвяне на съдебно-психиатричната експертиза,
вещите лица се произнесоха, че то към момента е със средна степен на
отчуждение и това е единствено и само, поради виновно поведение на
майката по отношение на децата и най-вече по отношение на С., която е била
тотално пренебрегвана от майка й, отблъсквана, която е била лишена от
9
майчина обич, грижи, внимание, след появата на по-малкото дете. Няма
никакви индикации, че е започнал някакъв процес на преодоляване и на
осъзнаване от майката на тежестта на ситуацията, която тя самата със своето
виновно поведение е създала. Няма никаква воля от страна на майката за
преодоляване на това насадено от нея отчуждение у децата. Напротив, не
спира да обвинява, че някой друг е причината децата й да се отчуждят от нея.
В пледоариите на колегите чуваме - виновен бащата, виновна бабата, виновен
дядото, виновен съда, но не вижда никаква вина в своето собствено поведение
в отношението към децата. Беше призната на две съдебни инстанции в
няколко дела, че е причинила акт на домашно насилие. Това е известно на
настоящия състав, но това, че беше с ограничителна заповед в един момент е
представено от нея, че била лишена от бащата да се вижда с децата си. Не,
това е съдебна санкция и то за поведение, което е обявено от закона за
наказуемо. Тоталната липса на осъзнаване, грешките в поведението й спрямо
децата и непризнаване на същото означава, че по никакъв начин майката не се
е променила, не е осъзнала, не е променила поведението си към децата и
занапред ще продължи с увреждащото психичното им състояние поведение.
Моля съда да съобрази и следното: От началото на процеса майката беше
твърдо заявила, че желае да упражнява родителски права само върху малката
Б.. Сега го чуваме в искането на процесуалните й представители. В
последствие, формално, включи към претенцията си и упражняване
родителски права върху С., когато съобрази, че това е по-печелившата
позиция за нея, вместо да иска разделяне на децата. Отразено е в съдебните
протоколи. Майката заяви в изслушването пред районния съд в Н.З., доколкото
си спомням, че е склонна да упражнява родителските права само върху Б.,
съобразявайки желанията на С.. Заявеното от въззивницата желание да
упражнява родителски права с обещанието, че ще се грижи за децата в
семейното жилище в Н.З. е също едно късно хрумване на най-вероятно на
процесуалните представители и си е чисто подвеждане на съда. Опит да се
постави майката в благоприятна позиция, обещавайки, защото това е само
едно голо обещание, че няма да откъсва децата от бащата, ползвайки
семейното жилище. Няма да ги откъсва от социална среда, от училище и че ще
продължат да обитават това семейно жилище в Н.З.. Това са само намерения.
Дори да са добри, в което аз силно се съмнявам, няма никаква сигурност, че те
ще се реализират. Родителят, който е упражнявал родителските права, знаем,
че по силата на Семейния кодекс определя свободно местоживеене на децата,
не може да бъде ограничаван в това. Освен друго въззивницата е устроила
живота си в Т.. Там има работа и там има дом. Преместването й в Н.З. не би
било нито лесно, нито желано от нея, още повече, че се събраха по делото
писмени доказателства, че семейното жилище е чужда собственост и реално
не би могло да се ползва от нея за продължителен период от време. С. пред
съда каза, че не е спокойна при майка си, че двете дори не разговарят. Каза, че
не споделя и не чувства майка си емоционално близка. Заяви, че категорично
не желае да живее с нея, без значение къде ще се случва това. Моля съда да
10
уважи желанието на детето, още повече, че има изобилен доказателствен
материал за високия родителски капацитет на бащата и за неговите адекватни
грижи до този момент. Децата се перфектно обгрижвани от него. Между
тримата – баща и две деца има силна привързаност. Има обич, доверие,
споделяне и това не е формирано последните две години. Това е през целия
живот на децата. Децата са щастливи и спокойни и това е важното за тях.
Откъсването им от родителя, който до настоящия момент е полагал грижи и е
силно емоционално свързан с тях, ще постави децата в непозната среда. Ще е
налице единствено и само страдания и изживявания отново на раздялата на
родителите. Аз лично се страхувам от реакция на С., ако бъде принудена да
смени местоживеенето си или родителят, който полага грижи за нея. В
предходно съдебно заседание, вещите лица, изслушани от настоящия състав,
заявиха, че всяка една промяна би донесла на децата напрежение и не е в техен
интерес, включително и родителя, който полага непосредствените грижи.
Моля да съобразите всички тези обстоятелства. Ако дадете възможност за
писмени бележки на въззивницата, моля за такава възможност да ни се
предостави и на нас.
Реплика на адв. Н.: Тъй като другата страна се позовава на делата за
домашно насилие, аз следва да отбележа, че първо, тези дела за домашно
насилие нямат сила на присъдено нещо и дори и да се приложат самите дела
към настоящото дело, съдът не може да се позовава по никакъв начин на тях.
Доказателства за извършено домашно насилие от какъвто и да е вид, събрани
по това дело, няма. В тази насока съдебната практика на Върховния съд е
категорична. Отделно от това, ако решите все пак, че трябва да съобразите
тези съдебни решения, Вие ще видите окръжен съд, не знам дали някой от Вас
е участвал в състава на двете дела, но окръжен съд много обстойно и по двете
дела разви съображения по това, че ограничителна мярка по отношение на
децата не следва да бъде прилагана, защото първо поведението спрямо децата
по никакъв начин не е било агресивно и второ, всякакво ограничаване довежда
до увреждане психиката на тези деца. Вие ще видите, колегите Ви са
изложили подробни мотиви в тази насока. Решенията са поне три страници и
има развити в тази насока по тези две дела съображения, на които се
позовават.
Съдът определя петдневен срок на всяка една от страните за представяне
на писмени бележки.
Съдът намира делото за разяснено и ОБЯВЯВА устните състезания за
приключени.
Съдът ще ОБЯВИ решението си на 10.12.2024 г.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12,20 ч.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12