№ 1545
гр. София, 02.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря НИНА-ЕСТЕЛ Т. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110214553 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. СТ. К., ЕГН ... с адрес в гр.София, ул...., чрез
адв.П.В., срещу Наказателно постановление № 21-4332-009497/17.05.2021г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането му е наложено административно наказание „глоба” в размер
400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че издаденият АУАН е
незаконосъобразен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 4 от
ЗАНН, както и че наказващият орган необосновано не е обсъждал налице ли
са условията на чл. 28 от ЗАНН, както и възраженията на жалбоподателя,
депозирани в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. На следващо
място се сочи, че жалбоподателят е отишъл и е сключил застраховка
„Гражданска отговорност“ непосредствено след като е бил спрян за проверка,
респективно преди да подаде възражение срещу АУАН и преди да бъде
издадено НП. Навежда се, че жалбоподателят инцидентно е управлявал лекия
автомобил марка „Нисан“ с рег.№ ..., който е собственост на негов приятел, за
1
кратко време, не е участвал в пътнотранспортно произшествие, а периодът, за
който не е имал валидна застраховка е минимален, поради което и при липса
на вредни последици е налице маловажност на случая.
По посочените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят Н. СТ. К., редовно призован, се
представлява от адв.В., с доказателства по делото за надлежно учредена
представителна власт. В дадения ход по същество същата поддържа жалбата
по изложените в нея съображения и моли НП да бъде отменено. Претендират
се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение №
404340/18.04.2021 г., съставен от П. Т. К. – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР и в присъствието на свидетеля И.Д.И. е констатирано, че на 18.04.2021
г. около 12:20 часа в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на
движение от „Околовръстен път“ към бул. „Владимир Вазов“,
жалбоподателят Н. СТ. К. управлява лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Алмера“ с рег. № ..., като при извършената проверка от правоохранителните
органи до бензиностанция „ОМВ“ е установено, че превозното средство няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ, като
след съставянето му препис от същия е връчен на К., който го подписал без
възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал възражения
2
срещу АУАН, в които изложил, че последният не отговаря на изискванията по
чл. 42, т. 4 от ЗАНН, както и че счита, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното Наказателно
постановление № 21-4332-009497/17.05.2021г., издадено от Началник Група
към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 638, ал. 3 КЗ,
при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
жалбоподателя К. е наложено административно наказание „глоба” в размер
400,00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, като
наказващият орган, при упражняване на правомощията си по чл. 53, ал. 2
ЗАНН, изрично е фиксирал обстоятелството, че автомобилът е собственост на
В.Д.Д..
Препис от НП е връчен на 01.10.2021 г. лично на въззивника, като
жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е
депозирана в законоустановения 7-дневен срок в СРС, видно от положения
печат.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля-актосъставител П. Т.
К., установените в акта фактически положения бяха доказани по безспорен
начин, като липсата на съхранен спомен следва да се отдаде на естеството на
изпълняваните от него служебни задължения, свързани с ежедневно
констатиране на множество идентични нарушения. В тази връзка е принципно
вярно, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила, но
същевременно е необходимо да се подчертае, че в случая показанията на
свидетеля следва да се кредитират, тъй като по делото липсват фактически
данни, които да компрометират неговия разказ.
Видно от приложената по делото справка от електронния сайт на
Гаранционен фонд, процесното МПС не е притежавало валидна застраховка
ГО на автомобилистите, като впоследствие е сключена такава с начална дата
на покритие 18.04.2021 г., 16:32 ч., който темпорален момент е последващ
спрямо извършената проверка от органите на МВР.
Обстоятелството, че собственик на превозното средство към датата на
описаното в АУАН деяние е трето лице, различно от жалбоподателя К., не се
оспорва от страна на въззивника.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото
3
гласни и писмени доказателствени средства настоящият съдебен състав
намира, че по еднопосочен начин са доказани фактът на извършеното
административно нарушение, времето, мястото, неговият механизъм и
авторство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от представените писмени доказателства за назначаване, съответно
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика са очертани времето, мястото, механизмът на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност, поради което и възражението на жалбоподателя
в противоположния аспект не може да бъде споделено. В тази връзка следва
да бъде посочено, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, съобразно прочита на АУАН, както и на издаденото
въз основа на него НП е видно, че същите са фиксирани недвусмислено.
4
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Н. СТ. К. е
ангажирана, като на основание чл. 638, ал. 3 КЗ му е наложено
административно наказание „глоба” в размер 400,00 /четиристотин/ лева.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 18.04.2021
г. около 12:20 часа в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“, с посока на
движение от „Околовръстен път“ към бул. „Владимир Вазов“,
жалбоподателят Н. СТ. К. управлявал лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Алмера“ с рег. № ..., собственост на В.Д.Д., като при извършената проверка
от правоохранителните органи до бензиностанция „ОМВ“ е установено, че
превозното средство няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Правилно така очертаната неправомерна
деятелност е квалифицирана като нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като
законодателят е предвидил отговорност не само за собственика на превозното
средство, който не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /арг. от чл. 638,
ал. 1 КЗ/, но и за всяко лице, което не притежава вещно право върху
съответното МПС и управлява същото без нейното наличие. Този
законодателен подход е провокиран от обстоятелството, че управлението на
МПС представлява правнорегламентирана дейност, източник на повишена
опасност, която крие потенциален риск за увреждане на живота, здравето и
имуществото на трети лица, поради което е необходимо всяко превозно
средство, което не е спряно от движение, да притежава застраховка ГО.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно е
5
приложил санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 3 КЗ, която съдържа състав
на административно нарушение и следващото се за него административно
наказание. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон е приложен коректно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – несъзнавана непредпазливост. Нарушителят не е предвиждал
извършването на деянието, изразяващо се в управление на превозно средство
без сключена задължителна застраховка ГО, но е бил нормативно задължен да
стори това, като в случая не са констатирани пречки от обективно или
субективно естество, които да препятстват протичането на изискуемата
съзнателна дейност в очертаната насока.
По отношение на наложеното административно наказание „глоба“ в
размер на 400,00 /четиристотин/ лева съдът намира, че съгласно чл. 638, ал. 3
КЗ предвидената от законодателя санкция е в абсолютно определен размер,
поради което не съществува юридическа възможност за нейното редуциране
/арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.
На следващо място е необходимо да бъде отбелязано, че не се споделят
възраженията на въззивника за допуснато съществено процесуално
нарушение от страна на наказващият орган, предвид липсата на произнасяне
от негова страна по отношение наличието на предпоставките за приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На първо място следва да има предвид, че
макар в НП да не е посочено и обсъдено приложението на чл. 28 ЗАНН, това
обстоятелство не опорочава издаденото наказателно постановление, тъй като
по никакъв начин не води до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, в частност на възможността му да разбере
фактическите и правни рамки на вмененото му "административно"
обвинение. Жалбоподателят е имал възможност да релевира тези възражения
в съдебната фаза, както и е направил, като съдът е длъжен да обсъди същите и
ако установи наличието на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, да отмени
атакуваното наказателно постановление.
В случая настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице
6
основания за квалифициране на извършеното административно нарушение
като маловажен случай, поради което и наказващият орган правилно не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение №
1 от 12.12.2007 г. по т.д. № 1/2007г. на ОСНК на ВКС , преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, същата
винаги е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен
случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са
свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в
обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на престъпление
/административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В случая не би могло
да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като
посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна
норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират
степента на обществена вредност на деянието, съпоставима с нарушенията от
същия вид, отчитайки потенциалната опасност за увреждане на трети лица
и/или имущество с превозно средство, което не притежава задължителна
застраховка ГО.
В допълнение е необходимо да бъде отбелязано, че всяко лице е длъжно
преди да започне да управлява МПС, негова или чужда собственост, какъвто
е процесният казус, да се увери, че за автомобила има валидно сключена
застраховка "Гражданска отговорност", като вината в случая се презюмира.
Фактът, че ЗЗГО е сключена непосредствено след извършената на
жалбоподателя проверка, е в изпълнение на императивното законово
задължение, но също не указва на маловажност на нарушението. В случая се
касае за "типично нарушение", т. е. което не разкрива отлика от другите,
7
обикновени, случаи на нарушения от този вид. Не са налице и данни, че
извънредни обстоятелства са налагали управлението на автомобила, че
несключената своевременно застраховка се дължи на пропуск или грешка,
или други обективни причини.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана в
съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
009497/17.05.2021г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя Н. СТ. К., ЕГН ... на основание чл.53 от
ЗАНН, вр. чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането му е наложено
административно наказание „глоба” в размер 400,00 /четиристотин/ лева за
нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8