Решение по дело №2136/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 810

 

гр.***, 26.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ***КИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2136 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Т.Д.М. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 18-0769-006641/15.03.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП“ на ОДМВР-гр.***, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление в частта, относно наложеното кумулативно наказание „Лишаване от право“. Посочва се, че жалбоподателят не е знаел за новите изисквания на закона, както и че не възразява срещу наложената глоба, но посочва, че евентуално лишаване от право да управлява МПС би му създало непреодолими пречки.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Не оспорва фактите по преписката, но още веднъж моли за отмяна на лишаването от право да управлява МПС, като посочва че работата му изисква ползване на автомобил. Акцентира върху това, че не е знаел за изискването за пререгистрация на автомобила, още повече че същият първоначално е бил повреден. Пледира за отмяна на НП само в частта относно наказанието „Лишаване от право“.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***, Сектор „ПП“, надлежно призован не изпраща представител. В съпроводително писмо, с което преписката е изпратена в съда се прави искане за оставяне на жалбата без последствия.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 – НП е връчено на жалбоподателя на 10.05.2019г., а жалбата е депозирана на 17.05.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 20.09.2018г., около 12.00 часа жалбоподателят управлявал автомобил „***” с номер на рамата: VF7N0DNYF36381973, с рег. № *** в гр. *** по ул. „***“ до бл. № 7, в посока към бул. „***“. Въпросният автомобил бил закупен от М. на 19.04.2018г., като сделката била изповядана от нотариус с рег. № 676 и информация за същата била подадена по електронен път в КАТ. Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок (т.е. до 20.06.2018г.) новият собственик – жалбоподателят М., не изпълнил законовите си задължения и не заявил в КАТ промяната в собствеността, поради което и на 26.06.2018г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.

На горепосочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от полицейския служител – св. Й.И., който след като направил справка в дежурната част също установил, че регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена.

За констатираното св. И. съставил АУАН с бл. № 0711407, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него. В графата за възражения посочил, че не е имал информация за прекратяването на регистрацията на автомобила. В законоустановения срок възражения не били депозирани.

Материалите по преписката били докладвани и в БРП, като с постановление от 11.03.2019г. прокурор от РП-***, преценил, че извършеното от М. не покрива признаците на престъпление по НК.

Въз основа на АУАН и с оглед преценката на БРП, че не се касае до престъпление от общ характер, на 15.03.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. 

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.***, която към дата 15.03.2019г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил „***”, безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване (в гр. ***). Жалбоподателят не оспорва и фактът, че е придобил собствеността на автомобила на 19.04.2018г. в предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал.1 ЗДвП (писмен договор с нотариална заверка на подписите), както и че в двумесечен срок от придобиването не е не е изпълни задължението си по чл. 145, ал.1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое име, но въпреки това е продължил да го управлява. Ирелевантно е дали автомобилът първоначално е бил повреден или не. Щом жалбоподателят е решил да го управлява по пътищата същият е следвало да спазва предвидените за това правила.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не следва да носи отговорност, доколкото той не е бил надлежно информиран за прекратяване на регистрацията. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират М. за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че М. не е знаел, че регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена, в следствие на неговото бездействие. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил 20.06.2018г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена няколко дни след изтичане на крайния срок, в случая 26.06.2018г.

Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност. Изрично в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични казуси, като например – Решение № 2412/19.12.2018г. по к.н.а.х.д. № 3199/18г. на АдмС-***.

 В разпоредбата на чл.175, ал.3 ЗДвП (действала към момента на извършване на нарушението) е предвидено наказание „Глоба” в размер от 200 до 500 лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, както и за други отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което правилно двете кумулативни санкции са били определени в минималния възможен размер. Тук е мястото да се посочи, че съдът няма възможност да отмени само една от двете санкции, образуващи в съвкупност наказанието за съответното нарушение – така както иска жалбоподателя. Касае се за наказание, което включва в себе си две санкции, за които законодателят е предвидил че се налагат кумулативно – т.е. едновременно, а не алтернативно - и които в своята съвкупност следва да обезпечат целите на административнонаказателната репресия. Още с т. 1 на ППВС № 10 от 28.IX.1973 г. е отречена възможността в производството по обжалване на НП да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК (вкл. и ал. 3 на същата норма), поради което нито за АНО, нито за съда съществува възможност за определяне на наказание под минимално предвидения в закона размер или за неналагане на една от кумулативно предвидените санкции.

На последно място съдът счита, че така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението е типично за вида си. Отделно от това, видно от Справката за водач (л.10-11) до момента на настоящето деяние М. вече е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП с общо 7 НП и 4 фиша, което също завишава обществената му опасност. Изложените твърдения за евентуални затруднения, свързани с упражняваната от жалбоподателя трудова функция и необходимостта му да използва МПС, освен че не са подкрепени с конкретни доказателствена, не са и от категорията на тези обстоятелства, които да доведат до извод за маловажен случай на конкретното нарушение. Всяка една санкция/наказание по дефиниция води до неблагоприятни последици за адресата си, поради което и няма как само това обстоятелство да е причина за отмяна на НП.

 

Предвид изложеното съдът счита, че  НП е правилно и законосъобразно издадено, поради което следва да се потвърди изцяло.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, ***кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0769-006641/15.03.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП“ на ОДМВР-гр.***, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на Т.Д.М. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.