Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр. Ловеч, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание
на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието
на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д. № 29/2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Х.И.Т. *** лично и в качеството на
управител на „ЕЙЧ ТИ ИНВЕСТ КЪМПАНИ“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр. София, ЕИК ********* чрез пълномощник срещу Решение № 173 от 31.12.2021 г.
на Ловешки Районен съд, постановено по НАХ дело № 658/2021 г.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяна на
постановения съдебен акт и присъждане на направените разноски по делото за
адвокатски хонорар за двете инстанци.
Касационният жалбоподател – редовно
призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото – ОД на МВР Ловеч –
редовно призован не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за
неоснователност на жалбата.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като
подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана
по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен
съд (ЛРС)
е потвърдил електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба серия К, № 2522433 на ОДМВР Ловеч,
с който на Х.И.Т. *** в качеството му на управител на „ЕЙЧ ТИ ИНВЕСТ КЪМПАНИ“
ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лв. на основание чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал.2 във
връзка с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
За
да постанови този резултат, Районният съд е приел, че обжалвания ЕФ е издаден
от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал.4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити. Не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на ЕФ на формално основание. Нарушителят е ясно
индивидуализиран с имената му, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е описана датата,
когато нарушението е било заснето от АТС. Максимално изчерпателно, предвид, че
нарушението е било извършено извън населено във фиша е било описано и мястото.
Автоматичното техническо средство (АТС) е измерила скорост на движени на автомобила от 101
км./ч – разпечатка от видеоклип № 00018. Още с обработване на видеоматериала е
бил приспаднат коректно в полза на нарушителя
толеранса от 3%, който представлява допустимата техническа грешка при
измерване на скоростта и така наказуемата скорост, т.е. тази, от която се изчислява превишението спрямо въведеното със
знак В 26 ограничение е била изчислена на 101 км/ч. Превишената стойност на
скоростта е било от 41 км./ч., което
попада в границите, визирани в нормата на чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП. В този
смисъл ЛРС е приел, че приложената от наказващият орган санкционна норма е
правилната и съответства на установените по случая факти.
Ясно
в посочени ЕФ е посочено, че АТС, с което е бил заснет автомобила и измерена
скоростта, с която се е движел в конкретния пътен участък е стационарно, като е посочен и модела на
системата. Представени са доказателства, че АТС е било сертифицирано., а също е
било преминало първоначална и последваща
проверка на годността. АТС е конструирано така, че едновременно със засичането
на скоростта заснема и автомобила. Правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на Х.Т., тъй като същият в качеството
му управител на юридическото лице собственик на автомобила не е заявил с
декларация друго лице , което да е
извършило нарушението. Прието е също, че предвид мястото на нарушението, което
попада извън населено място, както и обстоятелството, отразено в схемата за
организация на движението в пътния участък, че скоростта на движение е
ограничена с пътен знак и е различна от посочената в чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл. 21, ал.2 от ЗДвП
Решението
е правилно.
Съгласно
чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата
разпоредба е регламентирано неговото съдържание. Издаденият ЕФ, който е
обжалван пред ЛРС съдържа всички необходими законови реквизити: териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
По силата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, собственикът
или този, на когото е предоставено МПС-во отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
МПС-во.
В чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е регламентирано, че водач
на МПС, който превиши разрешената скорост за движение извън населено място от 41 до 50 км/ч, се наказва с глоба в
размер на 400 лева.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в км/ч, като за пътно превозно средство от
Категория Б извън населеното място скоростта е
Безспорно е установено
в административно-наказателното производство и в производството пред ЛРС, че на
27.12.2018 г. в 21:09 ч. в землището на с. Малиново, област Ловеч, на ПП І-
По делото е установено, че скоростта е
измерена с автоматизирано техническо средство - стационарна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Настоящият касационен състав намира за
правилен и обоснован извода на ЛРС, че при издаването на обжалвания ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които то е било извършено, законовите разпоредби, които са
нарушени. Правната квалификация е в
съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.
Представени са достатъчно доказателства, установяващи техническата годност на системата
за видеоконтрол на скоростния режим и за наличие на обозначение за контрол на
скоростта в процесния пътен участък.
Твърденията и възраженията в
касационната жалба, както и в представеното допълнително становище са
неоснователни.
Връчването на издадения ЕФ на
собственика на МПС-во няма отношение към неговата законосъобразност и наведените с касационната
жалба доводи в този смисъл са неоснователни.
Пред решаващия съд са представени
достатъчно доказателства, от които се установява по безспорен начин извършеното
нарушение.
Неоснователни са твърденията в
касационната жалба за неяснота относно обстоятелството кой е извършил
нарушението и относно това дали нарушението е направено по чл. 21, ал.1 или чл.
21, ал.2 от ЗДвП.. В тази връзка са изложени подробни мотиви от ЛРС, които се
възприемат изцяло от касационната инстанция като правилни и обосновани.
Касационните основания са посочени в чл.
348 от НПК. Сред тях не присъства необоснованост, поради което касационната
инстанция не дължи произнасяне по това възражение на касационния жалбоподател.
Неоснователни са също така наведените с
касационната жалба доводи за изтекла давност по осъществяване на наказателното
преследване и налагането на санкция за извършеното административно нарушение.
С тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо
административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен
период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в
правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска
степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха
били поставени в по-тежко правно положение от извършителите на деяния с
най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията
против личността. В този смисъл институтите на давността в двете й
разновидности – давност за преследване, след изтичането на която се погасява
възможността на компетентният орган да реализира правомощията си по
административно-наказателното правоотношение, и давност за изпълнение на
наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният
орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция,
намират приложение и в административно-наказателния процес. От принципа, че
извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления, както и от
принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична
уредба в административно-наказателния процес (чл. 11 от ЗАНН) следва, че
нормите на давността, уредени в НК, намират съответно приложение и в
административно-наказателния процес във всеки случай, когато в ЗАНН няма
изрична уредба.
В цитираното постановление е прието, че пример за
такова субсидиарно приложение е институтът на абсолютната погасителна давност
по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С това не се изчерпват
случаите, когато разпоредбите на давността, уредени в НК, следва да намерят
субсидиарно приложение.
Трайно установено положение е, че преследвателната
давност ограничава във времето възможността на държавата да реализира с влязъл
в сила акт наказателната или административно-наказателната отговорност на
дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до
реализиране на наказателната/административно-наказателната отговорност на дееца
с влязъл в сила акт.
Преследвателната давност бива два вида: обикновена и
абсолютна.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК.
Абсолютната давност изключва наказателното /
административно -наказателното преследване, независимо от спирането и
прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК.
В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две
действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - съставянето на
АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за
извършване на тези конкретни действия - три месечен и едногодишен за издаване
на АУАН и шест месечен за издаване на НП.
С издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват
необходимите действия на държавата по реализиране на административно
наказателната отговорност на дееца.
След издаването на НП същото следва да бъде връчено на
наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила.
Доколкото електронният фиш (ЕФ) подлежи на обжалване
като НП и може да влезе в сила, след което му се придава значението на влязло в
сила НП, то спрямо него се прилагат разпоредбите, касаещи наказателните
постановления. Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН
и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се
приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния
фиш тече обикновена давност в размер на 3 години.
В случая не може да намери приложение двугодишния срок
по чл. 82 от ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата
основни вида давност – преследвателна и изпълнителна.
Както бе посочено по-горе преследвателната давност
тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността на дееца с
влязъл в сила акт.
Изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН започва да
тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е
ангажирана. Тоест, за да е приложим срока по чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш
следва да е влязъл в сила. Предпоставка за влизане в сила на електронния фиш е
надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила не тече
изпълнителната давност по чл. 82 от ЗАНН, а общата преследвателна давност по
НК.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че по
силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на електронния фиш
следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и
абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл.
81, ал. 3 от НК.
Процесното деяние е извършено на 27.12.2018 г. Срокът на
обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната - 4
година и 6 месеца, с изтичането на който се погасява и
административно-наказателната отговорност, като компетентният държавен орган
губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по
административно-наказателното правоотношение. В разглеждания казус електронният
фиш е издаден на 04.02.2019 г. (съгласно представената справка), когато
давността е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен давностен срок.
Поради това в разглеждания случай не е изтекла
обикновената погасителна давност.
Следователно не се е погасила административно-наказателната
отговорност на дееца и твърденията на касационния жалбоподател в тази насока са
неоснователни.
Поради изложеното и доколкото е
безспорно установено извършването на вмененото с ЕФ нарушение и неговия
извършител, касационният състав намира, че подадената касационна жалба е
неоснователна. Не са налице пороци на обжалваното съдебно решение, които да
представляват касационни отменителни основания.
Същото е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК
във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд Ловеч, втори касационен
състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173
от 31.12.2021 г. на Ловешки Районен съд, постановено по НАХ дело № 658/2021 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: