№ 20161
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110144694 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на малолетните Н. Р. П., ЕГН **********, и В. Р. П., ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител С. Н. П., ЕГН **********,
с която са предявени активно субективно съединени искове по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
срещу Р. И. П., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител
на ненавършилите пълнолетие деца от 195,00 лв. на 350,00 лв. месечно за всяко дете,
считано от датата на подаване на исковата молба /28.08.2025 г./, платима до 10-то число на
текущия месец до настъпване на условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като същият е задължен по
силата на решение № 18049/03.11.2023 г., постановено по гр.д. № 48123/2023 г. по описа на
СРС, 92-ри състав, влязло в сила на 03.11.2023 г., с което е утвърдено постигнатото
споразумение, като съгласно същото бащата е задължен заплаща на децата месечна
издръжка в размер на по 195,00 лв. месечно за всеки от тях. Сочат се увеличени нужди на
двамата ищци предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер на
издръжката им и тяхното израстване, както изменение на икономическата обстановка,
увеличението на минималната работна заплата за страната. Твърдят се нужди за
консумативи, дрехи, храна, извънучебни занятия. Твърди се наличие на възможност на
ответника да заплаща по-висок размер на издръжката. Претендират се увеличаване на
месечната издръжка на всеки от ищците от по 195,00 лв. месечно на по 350,00 лв. месечно за
всеки от ищците.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенциите по размер /над размера от по 269,25 лв. месечно за всеки от ищците/, при
твърдения, че заплаща издръжка в натура /дрехи, обувки, учебни помагала/, както и води
1
ищците на басейни, почивки през лятото. Сочи, че работи като шофьор без осигуровки и
трудов договор, като разчита на това дали и ако някой го повика да прави курсове в страната
и чужбина, като няма постоянни и сигурни доходи. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена - увеличена, респективно
намалена - чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
фактите, че: 1) ответникът е баща на ищците; 2) че последните не са навършили пълнолетие
към датата на исковата молба; 3) че ответникът е осъден с влязло в сила решение да заплаща
месечна издръжка в размер на по 190,00 лв. месечно за всеки от ищците. Проектът за доклад
е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от
24.10.2025 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказани.
Същите се установяват и от представените и приети по делото заверени преписи на
удостоверения за раждане на двамата ищци, както и от приетото по делото решение №
18049/ 03.11.2023 г., постановено по гр.д. № 48123/2023 г., СРС, III ГО, 92-ри състав, влязло
в законна сила на 03.11.2023 г., с което ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 195,00 лева за всяко едно от децата Н. Р. П. и В. Р. П. / л. 7-11 от делото/.
По делото е представен и заверен препис от удостоверение за раждане на малолетното
дете А.Я.С. родена на 20.11.2024 г., видно от което нейна майка е С. Н. П., а баща не е
ответникът по настоящото производство.
Приета по делото е и служебна бележка, издадена от ръководството на СКЛА „Спартак“
Плевен в уверение на това, че децата Н. Р. П. и В. Р. П. посещават тренировъчни занятия по
лека атлетика за период от 12 месеца (2025 г. – 2026 г.) и заплащат членски внос от 120,00
лева месечно за двамата общо. Видно от приетата служебна бележка, издадена от
„АПРИОРИ КЛАСИК“ ООД, майката на децата заплаща по 55 лв. за храна от понеделник до
петък за двете си деца.
По повод преценката за основателността на исковата претенция е необходимо да бъдат
отчетени някои основополагащи положения, които са значими в принципен порядък, за
изменението на по - рано определена издръжка на детето. За да бъде изменен размерът на
вече присъдена издръжка, е необходимо да се констатира изменение на обстоятелствата, при
2
които тя е била формирана (чл. 150 от СК). В тази насока релевантни са нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на субекта, който я дължи (чл. 142, ал. 1 от
СК). Следва да се отбележи, че нуждите на оправомощения да получи издръжката се
предопределят от неговата възраст, образование, както и всички други обстоятелства,
относими към случая, а възможностите на задълженото лице - от неговите доходи, имотно
състояние и квалификация (т. 4 и т. 5 от Постановление № 5 от дата - 16.11.1970 г. на
Пленума на ВС).
В настоящия случай се касае за децата В. и Н., които към момента на приключване на
съдебното дирене са на 8 години – В. и 9 години - Н.. Тъй като и двамата родители дължат
издръжка на малолетните си деца, на изследване подлежат материалните възможности както
на бащата, така и на майката, като се отчитат и натуралните грижи, полагани от родителя,
при когото децата фактически живеят.
От първоначалното определяне на издръжката, чието изменение се иска (с
горецитираното съдебно решение, за което между страните няма спор, че е влязло в законна
сила), когато размерът й е бил фиксиран на 195,00 лева, са изминали 2 години. При тези
данни, особено поради нарастването на възрастта на децата, трябва да се приеме, че е
настъпила промяна досежно издръжката им, чрез съответно повишаване на разходите за
прехрана, облекло и задоволяване на останалите текущи потребности.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата” или 269,25 лв. към
момента на приключване на устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер
касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото този размер се съотнася с
минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на
трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за издръжка
спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
Съгласно представена и приета по делото справка от НАП, майката на ищците С. Н. П. за
периода 01.09.2024 г. – 30.09.2025 г. е реализирала средномесечен осигурителен доход в
размер на минималната работна заплата за страната към съответната година, като същата е
назначена на безсрочен трудов договор в Издателска къща „Спринт“. За последните 24
месеца няма данни за осигуряване по отношение на ответника, нито за сключени трудови
договори. Представена по делото е и служебна бележка издадена от Агенция по заетостта с
изх. № 6-04-06-19824/01.10.2025 г. видно от която ответникът е бил безработен в периодите:
26.07.2004 г. – 25.08.2004 г.; 01.06.2018 г. – 11.04.2019 г.; и от 01.1.02025 г. В отговора на
исковата молба, ответникът е навел твърдения, че работи като шофьор без осигуровки и без
трудов договор.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът може да осигурява издръжка на
малолетните си деца, като дължи издръжка в размер на по 350,00 лв. месечно. Ето защо
съдът намира, че исковете с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъдат
уважени за пълния предявен размер. Издръжката се дължи от датата на предявяване на
исковата молба – 28.08.2025 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с
падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на законово
основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
3
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски. По делото правна
помощ и процесуално представителство е осъществил по реда на чл. 38,ал. 1,т. 1 и т. 3 от ЗА,
т. е безплатно. Предвид това следва възнаграждението на адв. К. Т., да бъде определено в
размер на 1000,00 лева по дело за издръжка при активно субективно съединяване на два
иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата от 446,40 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдената
издръжка. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса по делото за отхвърлената част от иска следва да остане за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Р. И. П., ЕГН **********, определена с решение № 18049/03.11.2023 г.,
постановено по гр.д. № 48123/2023 г. по описа на СРС, 92-ри състав, влязло в сила на
03.11.2023 г., в полза на малолетните Н. Р. П., ЕГН **********, и В. Р. П., ЕГН **********,
действащи чрез своята майка и законен представител С. Н. П., ЕГН **********, като
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Р. И. П., ЕГН **********, да
заплаща на малолетния Н. Р. П., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител С. Н. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба 28.08.2025 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпването на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Р. И. П., ЕГН **********, да
заплаща на малолетната В. Р. П., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител С. Н. П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба 28.08.2025 г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпването на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. И. П., ЕГН **********, да заплати на
малолетните Н. Р. П., ЕГН **********, и В. Р. П., ЕГН **********, действащи чрез своята
майка и законен представител С. Н. П., ЕГН **********, сумата от 1000,00 лв.,
представляваща разноски.
ОСЪЖДА чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК Р. И. П., ЕГН **********, да заплати в полза на
Софийски районен съд общо сумата от 446,40 лв. - държавна такса върху увеличената
издръжка на децата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
4
срок, считано от уведомяването на страните /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5