№ 325
гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100500013 по описа за 2022 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ срещу решение № 1535 от 02.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 6088 по описа за
2021 г. на Районен съд - Варна, 8-ми състав, с което е осъдена ГД „ПБЗН“ да заплати на К. АНГ.
АТ. сумата от 1672,15 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1.143, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР, 313,52лв., представляващи обезщетение за забава за периода 01.04.2018г. – 26.04.2021г., на
основание чл.86 ЗЗД, и сумата от 370 лева, представляваща направените в производството пред
първата инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна
сумата от 316,89 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага
се, че съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на нощния труд,
полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът, поради което
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се
прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън
нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай. Установената по-голяма
продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от
общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ,
като това различие се дължина обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от чл.
2, ал. 1 от ЗМВР. Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел
обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително
възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-
благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от
една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на
дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на
часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
1
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством
заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Не е
изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за
съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание
ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на
часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази
връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
С писмен отговор, насрещната страна оспорва жалбата като неоснователна. Излага
съображения и мотиви в подкрепа на правилност и законосъобразност на обжалваното решение и
моли същото да бъде потвърдено, както и за присъждане на разноските по делото.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно
убеждение, съобразно чл. 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът К. АНГ. АТ. твърди в исковата си молба, че за периода 01.01.2018 г. до 10.07.2020г.
е полагал труд на длъжността „младши експерт“ в Районна служба на „Пожарна безопасност и
защита на населението” – Варна, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” в МВР, като ищецът е със статут на държавен служител. За
посочения период е положил общо 1392 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1,143
възлиза на 1591,05 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд
от 199,05 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като
дължимата сума е в размер на 1293,88 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна ГД „ПБЗН” депозира отговор на исковата молба,
в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР.
Оспорва предявените искове, твърдейки, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен
труд. Релевира възражение за погасяване по давност на вземанията. Излага, че законодателят
изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8
часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ
извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има
действащи специални норми - ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Твърди, че съгласно
действащата специална уредба, за всеки отработен нощен час или част от него между 22 часа и 6
часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
на 0,25 лева.
Не се спори между страните, а и от представените пред първата инстанция доказателства се
установява, че по силата на възникнало служебно правоотношение между страните ищецът е
престирал труд и е заемал длъжност „младши експерт“ в Районна служба на „ПБЗН“– структурно
подразделение към ГД „ПБЗН“ в МВР срещу задължението на работодателя да му заплаща
уговорено трудово възнаграждение.
Приобщена към делото е заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните
работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през
нощта между 22 часа и 6 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР.
По делото като доказателства са приобщени протоколи за отчитане на видовете полаган от
ищеца труд, изменения на графиците за дежурства за процесния период, преводни и платежни
документи за заплатено на ищеца основно и допълнително възнаграждения за полаган от него
труд..
От заключението на проведената пред първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/ се установява следното: за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. ищецът е положил
общо 1477 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен
труд възлизат общо на 1688 Разликата след преизчисляването е 211 часа дневен извънреден труд;
ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не са заплатени 211
часа положен извънреден труд; дължимото възнаграждение за последните възлиза общо в размер
на 1672,15 лева. Мораторната лихва за забава върху посочената сума за периода 01.04.2018г.-
2
26.04.2021г. е в размер на 313,52лв., изчислена като сбор от отделните обезщетения за забава върху
всяко неплатено задължение за допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от
първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 26.04.2021г.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от
закона, който в чл. 178, ал. 1, т.3 от ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /“Държавен вестник“ брой 53 от 27.06.2014 г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба
№8121з-36/07.01.2020г. /За периода 01.01.2020г. – 10.07.2020г./ за реда организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Чл. 3, ал. 3 на наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г наредбата предвижда, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Аналогично е и
предвиденото в чл.3, ал.2 на наредба №8121з-36/07.01.2020г., където е посочено, че е възможно
полагане на труд през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период.
Ив двете наредби липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен
нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 е регламентирала, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22 часа и 6 часа за отчетния период
се умножава по 0,143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите
в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /обнародвана в „Държавен вестник“ брой 9 от 26.01.2007 г./, в
чийто чл. 9, ал. 2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Предвид разпоредбата на чл. 6 от Конституцията на Република България и въведената от
законодателя императивна забрана при никакви условия никакви признаци не могат да бъдат
основание за неравно третиране - допускане на ограничения или създаване на привилегии.
Защитата срещу дискриминацията, регламентирана в Конституцията, Закона за защита от
дискриминация и международните актове, осигурява равенство на хората при упражняването на
предоставените от законите права и равни възможности за участие в обществения и социалния
живот. Актът на дискриминация е винаги конкретен и засяга конкретни законни права на
конкретно лице, като го поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице при
едни и същи конкретни обстоятелства. Обратното разбиране в конкретния казус би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по
трудови правоотношения.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ищецът за периода от
01.01.2018 г. до 10.07.2020г. е положил 1477 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент
1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1688 часа При това положение и
положеният от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 211
часа, като дължимото възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в размер
на 1672,15 лева.
Следователно предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
3
Предвид основателността на иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. Чл.187, ал.5 ЗМВР,
основателен е и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД, който е доказан в размер на 313,52лв.
В обжалваното решение Районен съд - Варна е постановил идентичен правен резултат и
същото като правилно следва да се потвърди.
Предвид направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 370лв., съгласно
представените доказателства и списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1535 от 02.11.2021 г., постановено по гр.д.№ 6088 по описа за
2021 г. на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР да
заплати на К. АНГ. АТ., ЕГН **********, гр.Варна сумата от 370лв., представляваща разноски за
въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4