О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….01.2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МАЯ
НЕДКОВА
разгледа въззивно гр.
дело № 2806 по описа на съда за 2018 год., докладвано от съдията К. И.
и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.И.М. и И.Г.М.,***, подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение № 2876/18.06.2018 год., постановено по гр. дело № 6607/2017 год. по
описа на РС-Варна, поправено с Решение № 4905/30.11.2018 год., с което е уважен
предявен от В.С.С. и Л.С.С.,*** ревандикационен иск, като е прието за
установено по отношение на ответниците И.И.М. и И.Г.М., че ищците В.С.С. и Л.С.С. са собственици на следния недвижим имот – реална
част от недвижим
имот, находящ се в землището на гр.
Варна, селищно образувание Сълзица, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.3505.1281, целия
с площ 607 кв.м. при граници на
имота ПИ с идентификатори 10135.3505.575; 10135.3505.585;
10135.3505.584; 10135.3505.580; 10135.3505.579; 10135.3505.576.1223;
10135.3505.1280 и 10135.3505.1133, с площ
на реалната част от 104 кв. м., означени
в оранжев цвят на приложената на л. 134 от делото
на РС комбинирана
скица, която приподписана от съда е неразделна част от решението, при
граници на реалната част: от север – ПИ 580 (стар 1749); от юг
– ПИ 575 (стар 1746); от запад
– останалата част от ПИ с идентификатор 10135.3505.1281; от изток ПИ с
идентификатор 10135.3505.584, на основание договор за покупко-продажба,
сключен с нот. акт № 159, том І, рег. № 1104, дело №
94/2003 год. на нотариус М. Ташева с № 334 и И.И.М. и И.Г.М. са осъдени да предадат на В.С.С.
и Л.С.С. владението
върху гореописания
имот.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Твърди се, че съдът се е произнесъл
по нередовна искова молба тъй като пълномощното, с което двамата ищци са упълномощили
адв. Н. Т. да ги представлява, не отговаряло на
изискванията на ГПК – липсвали адресите на упълномощителите,
в пълномощното не бил описан и имота, за който адв. Н. Т. е бил
упълномощен да води дело; в определения от съда срок ищците не са внесли в
пълен размер дължимата държавна такса; предприетото увеличение на иска не било извършено
в писмен вид; първоинстанционния съд не е предоставил
възможност на ответниците да изразят становище по
увеличението на иска. Твърди се също, че в нарушение на съдопроизводствените
правила, районният съд е отхвърлил искането на ответниците,
формулирано в молбата
им от 19.04.2018 год. и поддържано в съдебно заседание да бъде изготвена комбинирана скица към
заключението на СТЕ, в съответствие с поставените към вещото лице задачи, на
която да се отрази промяната на процесната реална
част по КП от 1999 год. Въззивниците навеждат още, че
първоинстанционният съд е дал неправилна правна
квалификация на предявения от ищците иск – вместо по чл. 108, вр. –чл. 109 ЗС, искът е квалифициран по чл. 108 ЗС.
Твърдят и необоснованост на решението, в резултат на неправилна преценка и
анализ на събраните по делото доказателства, както и необсъждане на релевантни
за спора доказателства.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В жалбата са направени искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция, а именно: за приемане на копие от диплома за завършено
средно образование на Ясен Мартинов – внук на въззивниците; за допускане до разпит на един свидетел
при условията на довеждане за установяване
на обстоятелствата около датата 17.05.2015 г. и че на посочената дата въззивниците са имали гости и са празнували по повод на абитуриентския бал на внука им
(Ясен Мартинов) в
процесния имот; за допускане
на допълнителни въпроси към СТЕ – вещото лице да посочи и отрази
на комбинирана скица трайни съществуващи
на терена белези: подпорни стени, лози, асмалък,
кладенец, около и близо до оградата; да се определи възрастта на лозите, вида
и възрастта на подпорната стена и на асмалъка; да се измерят площите на двата имота; да се извърши отново едновременен разпит на св. Събев и
св. Янчева,
с оглед противоречията в показанията
им относно вида на двете огради
и периода на поставяне на втората
ограда.
В писмен отговор насрещните страни оспорват жалбата, считат решението за
правилно и настояват да бъде потвърдено. Считат направените с въззивната жалба доказателствени
искания за неосноватнелни.
Съдът, като се запозна с делото, констатира, че няма основания за
провеждане на процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК.
По отношение на направените с жалбата искания за събиране на
доказателства, настоящият състав счита същите за неоснователни. Без значение за
повдигнатия спор е обстоятелството какво точно се е случило на 17.05.2015 год.
– дали ответниците са започнали за слагат ограда,
дали са я завършили в този ден или пък са извършвали подготовка за изграждането
й. Тези обстоятелства биха били относими към владелчески иск, но нямат отношение към предявените от
ищците ревандикационни искове.
Искането за допускане на допълнителна СТЕ с поставените в жалбата задачи
е преклудирано, в жалбата не се сочат обстотялства, попадащи в обхвата на нормите на чл. 266, ал.
2 и/или ал. 3 ГПК, поради което и това искане следва да се отхвърли като
неоснователно.
Няма основания за повторен разпит на свидетелите Събев и Янчева.
Достоверността на показанията на всички разпитани свидетели относно изнесените
от тях релевантни за спора факти ще се цени съобразно всички събрани по делото
доказателства и в съответствие с нормите на ГПК.
Съдът намира, че на основание чл. 186 ГПК следва да изиска от СГКК –
Варна заверен препис от Заповед № КД-14-03-471/16.02.2012 год. на Началника на
СГКК-Варна, касаеща изменение на КК на гр. Варна,
район Младост, местност „Сълзица“ относно ПИ с идентификатори 10135.3505.584 и
10135.3505.576.
Цитираната заповед е посочена от вещото лице
в заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, същата е описана и в скиците
на двата имота, издадени от СГКК-ВАрна, но самата
заповед липсва по делото, не е представена и от страните.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ, съдържащите се във въззивната жалба искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция, а именно: за приемане на копие от диплома за завършено
средно образование на Ясен Мартинов; за допускане до разпит на един свидетел
при условията на довеждане за установяване
на обстоятелствата около датата 17.05.2015 г. и че на посочената дата въззивниците са имали гости и са празнували по повод на абитуриентския бал на внука им
(Ясен Мартинов) в
процесния имот; за допускане
на допълнителни въпроси към СТЕ – вещото лице да посочи и отрази
на комбинирана скица трайни съществуващи
на терена белези: подпорни стени, лози, асмалък,
кладенец, около и близо до оградата; да се определи възрастта на лозите, вида
и възрастта на подпорната стена и на асмалъка; да се измерят площите на двата имота; да се извърши отново едновременен разпит на св. Събев и
св. Янчева;
ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл. 186 ГПК, от СГКК – Варна заверен препис
от Заповед № КД-14-03-471/16.02.2012 год. на Началника на СГКК-Варна, касаеща изменение на КК на гр. Варна, район Младост,
местност „Сълзица“ относно ПИ с идентификатори 10135.3505.584 и 10135.3505.576
по КК на гр. Варна, район Младост, местност „Сълзица“.
Насрочва делото за 25.02.2019
год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители, ведно с връчване на препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.