№ 260174 / 29.4.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
29.04.2021 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти ГРАЖДАНСКИ състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 22.04.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора............................................................., като разгледа докладваното от съдия ЦЕКОВА гражданско дело № 112 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 т.6 ГПК, във връзка с чл.146 ал.2 от Семейния кодекс, Бързо производство.
Предявен е иск с правно основание чл.150 от Семейния кодекс, във връзка с чл. 143 ал.2 от СК.
Ищецът, Н.В.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, като баща и законен представител на Л. Н. Ц., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx и М. Н. Ц., роден на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител адвокат Ц.Д.,xxx е предявил иск срещу Д.Л.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за изменение на месечната издръжка на малолетните деца.
В исковата си молба твърди, че с ответницата Д.Л.Д., с която живеят разделени постигнали споразумение по гр.д.№ 1595/2019 год. по описа на Районен съд - Монтана, съгласно което децата родени от съвместното им съжителство - Л. Н. Ц., родена на xxx год. с ЕГН xxxxxxxxxx и М. Н. Ц. роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx останали да живеят при него, родителските права са предоставени на него, местоживеенето на децата също, определен е и режим на лични контакти на майката с децата, както и майката да заплаща на двете деца по 140.00 лв., считано от подаването на исковата молба до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Натрупаната издръжка до момента на подписване на споразумението да бъде изплатена до 01.04.2020 година.
Поради това, че ответницата не проявява никакъв интерес към децата, не се интересува от тях, не ги търси, понякога дъщеря им Л. проявявала желание да се чуе с нея, но не срещала желание от страна на майката. Ответницата превела със запис няколко вноски и спряла плащането на издръжката. Образувано е и изпълнително производство пред Държавен съдебен изпълнител при Районен съд град Монтана, но промени до настоящия момент не са налице.
С оглед промяна във фактическата обстановка по отношение на децата, необходимостта от по сериозни средства за тяхната издръжка, отглеждане и възпитание, необходимост от учебни помагала и всичко свързано с тяхното състояние, а така също и установената законова промяна с оглед размера на минималната работна заплата за страната му дава основание да предяви настоящия иск, с който да поиска от съда промяна в месечния размер на присъдената издръжка. Л. Н. е ученичка в ПЕТИ клас на ШЕСТО СРЕДНО У. „. П.” град МОНТАНА, а М. Н. - ученик в ТРЕТИ клас на същото У..
Моли съда да постанови решение, с което да се измени, в насока увеличение на месечната издръжка за детето Л. Н. Ц., родена на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx, вместо по 140.00 лв. ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на 200.00лв. /Двеста лева/, считано от датата на предявяване на настоящия иск до настъпване на законоустновени причини и условия за изменение или прекратяване на същата, а по отношение на детето М. Н. Ц., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx ответницата да заплаща вместо по 140.00лв. изменен размер от 180.00лв /сто и осемдесет лева/, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законоустновени причини и условия за изменение или прекратяване на същата.
Претендира и направените в хода на производството разноски.
Ответникът, Д.Л.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, с настоящ адрес: xxx, първоначално чрез процесуалния си представител адвокат Д.А.М.,xxx, в последствие от адвокат Н.А.,xxx взема становище.
Счита, че предявения иск по чл.150, във връзка с чл.143 от Семейния кодекс от Н.В.Ц., в качеството си на баща и законен представител на децата им Л. и М. Цветанови е неоснователен и недоказан.
Съображенията и за това са следните:
Действително, с Протокол № 1421 от 06.11.2019г. по гр. дело № 1595 по описа на РС Монтана за 2019г. е одобрено постигнатото между нея и ищеца споразумение относно родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и размера на месечната издръжка на децата. От действието на това Споразумение до момента са изминали по-малко от година и половина.
От месец март 2020г. всички ученици преминаха в дистанционна форма на обучение поради заплахата от К. 19 в световен мащаб. Към момента децата посещават У. в град Монтана, като баща им ги превозва и връща обратно в дома си.
Не отговаря на истината твърдяното от ищеца, че не проявява никакъв интерес към децата си. Когато била обявена епидемиологична обстановка - чисто физически контакти не са имали, но по телефона поддържали връзка. Към момента тя ги търси по телефона, често ходи до училището им и ги вижда през междучасията.
Не смята, че разходите за обучение на децата им са се повишили драстично с оглед на това, че учебниците и учебните помагала от първи до седми клас в България са безплатни - Постановление на Министерски съвет № 79 от 13 април 2016 г. за Осигуряване на безвъзмездно ползване на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти е действащо и към момента.
Наясно се, че от 01.01.2021г. МР3 за Р България е вече 650.00 лева и минималната издръжка за дете по закон е 162.50 лева. Но не смята, че за 1г. и 4м. разходите на децата им са се повиши толкова драстично, че да се иска увеличение на издръжката след толкова кратък период от време.
Към Исковата молба няма приложени никакви доказателства относно увеличените разходи за децата, нито за здравословни проблеми, изискващи повече финансови средства. Смята, че само повишаването на МР3 в страната не е достатъчно основание за предявяването на този иск, както и краткия срок от действието на постигнатото между тях Споразумение.
За невнасянето на дължимите вноски от нейна страна има образувано изпълнително дело, както и е сезирана РП Монтана за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК за 6 неизплатени вноски от нейна страна.
Сочи, че работи в магазин „Билла“ град Монтана, ул.“Св. Климент Охридски“ № 5 от 10.04.2020г. на постоянен трудов договор на длъжност ,,аранжор- касиер“. За съжаление от месец септември 2020г. започнала да има сериозни здравословни проблеми и се наложило да се погрижи за здравето си. От този месец започнала посещения при различни медицински специалисти - в град Монтана, в град София и град П.. Естествено се наложило да ползва болнични, защото имала нетърпими болки в областта на гръбначния стълб и кръста. Първият и болничен лист от 04.09.2020г. е изплатен от страна на работодателя. За съжаление последвали няколко поредни болнични, защото дори претърпяла оперативна интервенция на 02.12.2020г. в Клиника по неврохирургия към МБАЛ „Сърце и мозък“ в град П.. /Епикриза - копие/. Сега е в дълъг процес на възстановяване след оперативната намеса. До този момент все още няма никакви преведени суми по останалите и болнични листове. Причината е, че работодателят и обжалва всеки от тях. Така на практика от месец септември 2020г. тя няма никакви доходи, въпреки влошеното си здравословно състояние. Оперативната намеса и медикаментите, както и пътните разходи относно лечението и възлизат на около 4 000.00 /четири хиляди/ лева. Поради липса на нейни доходи, всички тези средства и предоставили родителите и - чрез кредит.
Наясно е, че не е относимо по спора, но докато живели заедно с ищеца кредит от Пощенска банка изтеглила тя, на нейно име в размер на 6 000.00 /шест хиляди/ лева. Поради описаното по-горе е в просрочие с месечните вноски по този кредит. За съжаление няма доказателства, че с голямата част от този кредит ищеца си закупил автомобил, с който разполага и до момента.
Причините да не изплаща редовно дължимата издръжка на децата си описала подробно по-горе. Това не е нежелание от нейна страна да изпълнява постигнатата договорка от Споразумението, а чисто фактическа невъзможност да го прави. В случая не е искала сама да се постави в това положение - от една страна да има много сериозен здравословен проблем, а от друга - неизплащането на сумите по болничните листове.
Към момента дължи общо издръжка на двете им деца в размер на 280.00 лева месечно, която поради стечение на обстоятелствата се оказва непосилна за възможностите и. Исканото от ищеца увеличение в общ размер на 100 лева за децата Л. и М. Цветанови, я поставя в нова невъзможност да изплаща дължимата издръжка.
Моли съда да постанови решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискано е и приложено гражданско дело № 1595 по описа за 2019 година на Районен съд - град Монтана.
Дирекция „Социално подпомагане” Чипровци е представила становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.315 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно установено е, че страните в процеса са живели на съпружески начала и от съвместното им съжителства са родени децата Л. Н. Ц., родена на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx и М. Н. Ц., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx xxx. Страните са родители на децата, съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0166 от 19.03.2010 година на Община Монтана по отношение на Л. и Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане 0218 от 18.04.2012 г. на Община Монтана по отношение на М..
Няма спор, че страните живеят разделено и не се спори относно обстоятелството, че местоживеенето на децата е при бащата.
Безспорно е и обстоятелството, че с Протокол № 1421 от 06.11.2019г. по гр. дело № 1595 по описа на РС Монтана за 2019г. е одобрено постигнатото споразумение, съгласно което децата родени от съвместното им съжителство - Л. Н. Ц., родена на xxx год., с ЕГН xxxxxxxxxx и М. Н. Ц., роден на xxx година, ЕГН xxxxxxxxxx останали да живеят при бащата, родителските права са предоставени на него, местоживеенето на децата също, определен е и режим на лични контакти на майката с децата, както и майката да заплаща на двете деца по 140.00 лв., считано от 18.06.2019 г. до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Ищецът претендира от ответника заплащане на месечна издръжка за родените от съжителството им и ненавършили пълнолетие деца за в бъдеще време, в конкретно посочен размер, след вече първоначално определена такава.
Разпоредбата на чл.143 СК ал.2 гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал. от ЗЗД, е прогласено правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и за защита на неговите права и интереси.
В конкретният случай, съда, съобразно обстоятелствената част и петитума на исковата молба приема за безспорно установено, че родителите не са могли да постигнат съгласие за размер на месечната издръжка на децата, необходима да задоволи нуждите им от храна, дрехи, обувки, медикаменти и задоволяване на техни постоянни необходимости, без луксозни такива, като доброволно и съобразявайки възможностите си договорят друг размер на издръжката, различен от досегашния. Безспорно е установено обстоятелството, че ответникът нередовно е изплащал присъдената месечна издръжка за децата си, признато от самата нея в отговора и. За неизплащането на издръжката изтъква настъпили здравословни проблеми и затруднения от финансов характер. Грижите по отглеждането и възпитанието на Л. и М. са изключително полагани от бащата, с помощта на неговите родители.
С изменение размера на минималната работна заплата, определена с Постановление на МС, считано от 01.01.2021 година, същата е от 650.00 лв. На тази база и законово е регламентиран минималният размер на дължима месечна издръжка за ненавършило пълнолетие дете, която е в размер на ¼ от минималната работна заплата, определена за страната, като този минимум е от 162.50 лв.
Спорен е въпросът основателна ли е претенцията за заплащане на месечна издръжка, в насока увеличението и, за родените от страните ненавършили пълнолетие деца за в бъдеще време, в конкретно посочен размер, на вече първоначално определена издръжка.
Субект на задължението за издръжка е лице, притежаващо качеството „родител”, и задължението му да дава такава на ненавършили пълнолетие негови деца. Субект на правото да претендира издръжка е лице, който се грижи за отглеждането и възпитанието по отношение на ненавършило пълнолетие дете, като обоснове трайната нужда от увеличаването и промяна в обстоятелствата, касаещи досегашната месечна издръжка.
Искът е допустим, а разгледан по същество е частично основателен. Обективно, за период от време около година и половина от постановяване на решението по гр. дело № 1595/2019 г. на Районен съд-Монтана, с което майката е приела да заплаща месечна издръжка за двете деца по 140.00 лв., обстоятелствата са се изменили значително. Налице са изменения на макроикономическата обстановка в страната, както и на минималната работна заплата и инфлационния индекс, а така също и на необходимите средства за издръжка на едно лице месечно. От друга страна децата Л. и М. порастват, Л. е навършила 11 години, М. - 9 и за задоволяване на нуждите им от храна, облекло и други ежедневно необходими разходи, са нужни значителни средства, които следва да се поемат от родителите им, съобразно доходите и възможностите им. Неоправдано е както от етична, така и от правна страна, с оглед нарасналите нужди на децата, майката да продължи изплащането на месечна издръжка в същия размер от 140.00 лв. месечно, още повече, че за страната е определена минимална работна заплата, която от 01.01.2021 година е от 650.00 лв. и на нейна база се определя минимума за месечна издръжка на ненавършило пълнолетие дете. Издръжката, която заплаща ответника – майка, не е достатъчна да задоволи нарасналите нужди на децата, което обуславя и необходимостта от увеличение на първоначалната такава. Налице са елементите от състава на разпоредбата на чл. 150 от СК за увеличение на присъдената издръжка. Не се споделят доводите на ответника, че предвид поставянето на страната в пандемична обстановка не сочи на нарастване на средствата, необходими за издръжка на децата. Даже напротив – за да се провеждат редовно учебните занимания онлайн са необходими лаптопи, друга организация и грижа за децата в домашната обстановка. Това се потвърждава и от данните, представени в Становището на Дирекция „Социално подпомагане” Чипровци. Служители на дирекцията са посетили жилището, в което живеят децата и са установили, че са обособени самостоятелни стаи за всяко едно от тях, за да може спокойно да се провеждат учебните занятия, закупен е лаптоп, извършен е ремонт и обзавеждане на стаите, с оглед осигуряване условия за обучението на децата.
В процеса се събраха доказателства за доходите на ищеца, който от месец декември 2019 година до месец ноември 2020 година е реализирал доходи, по трудов договор, чиито размер е около три пъти размера на определената за страната минимална работна заплата. Не следва да се пренебрегне обстоятелството, че ответникът не признава иска по основание, оспорва го и по размер. С оглед на горното, съдът приема, че ответникът, макар да заяви здравословен проблем, то той е временен, подлежи, макар и трудно на възстановяване. Същата е на 32 годишна възраст, няма задължения за плащане на издръжка на лица от същия ред. Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена, както по настоящото дело се иска увеличението й. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в настоящото производство ищецът следваше, посредством пълно доказване, да установи четирите предпоставки за уважаване на осъдителния иск за увеличение размера на определената издръжка. Той е доказал и четирите от предпоставките - че децата им не са навършили пълнолетие, че ответника е техен родител и, че има съществено и трайно увеличение на нуждите им, продиктувано от промяна в обстоятелствата, при които е определена. По отношение наличието на третата предпоставка съдът счита, че следва да се съобрази и с ППВС № 5/1970, като прави своя извод, че са настъпили изменения в обстоятелствата, при които е определен първоначалния размер на издръжката и са налице изменения и в социално-икономическия живот, които сочат на непрекъснато увеличение на цените на стоките от първа необходимост, а така също и на увеличение цените на услугите – от всякакъв характер. Нуждите на децата и условията на живот са с траен и продължителен характер. През изминалия период от около година и половина децата са пораснали и предвид особеностите на възрастта им (когато много по-бързо нарастват обичайните материални и духовните потребности на децата) и съобразно социално-икономическата обстановка в страната, може да се направи обоснования извод за трайно и съществено нарастване на потребностите им. По делото е доказана четвъртата предпоставка, а именно възможността на ответника да дава издръжка на децата си в увеличен размер, за релевантния период. Ответникът не прояви процесуална активност, установявайки месечните си разходи на фона на доводите за здравословен проблем, сочи на невъзможност да дава претендираната издръжка поради финансови затруднения. Тъй като разпоредбата на чл.143 ал.2 СК е императивна и родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, то се следва увеличение на същата, в размер на 162.50 лв. месечно за всяко едно от децата. А под този минимум е и невъзможно да се слезе и да се счита, че иска е неоснователен.
Съдът намира, че възможностите на ответника да дава издръжка е предпоставка, която касае не само размера на издръжката, но и основанието на иска. По такъв начин една от кумулативните предпоставки за уважаване на исковата претенция, с правно основание чл. 150 СК е налице. Бащата, освен че работи, полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на Л. и М.. Бащата представи доходите, които реализира месечно. В настоящото производство не е достатъчно ангажирането единствено на доказателства за размера на сегашната издръжка. Следва да се докажат материалните възможности и на двамата родители, за да може да се направи преценка налице ли е изменение на обстоятелствата от постановяване на сегашната издръжка и да се определи делът на всеки от родителите на детето при определяне на новата му издръжка.
Най-сетне следва да се посочи доводът, че за уважаване на претенцията единствено водещи са интересите на децата, съобразено и с възможностите на двамата родители, като не бе оспорено обстоятелството, че бащата досега е полагал непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата им. Майката е дизинтересирана от състоянието на децата си – здравословно, емоционално, физическо, интелектуално. Тези обстоятелства по делото се изясниха от събраните в хода на производството гласни доказателства. Разпитана в качеството на свидетел Нина Н. Илиева, чийто показания съда кредитира като обективни и истинни, посочи, че майката не проявява интерес за децата си, рядко ги вижда.
Съдът счита, че така изяснената фактическа обстановка съставлява хипотезата на чл. 150 от СК и са налице условията за промяна на размера на присъдената издръжка, по смисъла на този текст от Закона. Обстоятелствата, които са били съобразени при определяне на предишния размер на ежемесечната издръжка за децата, значително са променени, с оглед на това, че през изтеклия период са изменени и социално-икономическите условия на живот, а от друга страна, нуждите на Л. и М. от елементи и средства за физическо и духовно развитие през изтеклия период са завишени с оглед израстването и и понастоящем може да се каже, че предходният размер от 140.00 лв. на ежемесечната издръжка е недостатъчен, а нуждите на децата, с оглед и възрастта, биха могли да се покрият напълно с една ежемесечна издръжка в размер на 300.00 лв. Задължение обаче и на двамата родители е да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца, следователно, техните нараснали нужди и потребности, вследствие на промените във възрастта и в социално- икономическите условия в страната, трябва да се посрещнат и от двамата родители.
При съблюдаване изискванията на чл. 143 от СК за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца и възможностите на родителя, размерът на издръжката на ненавършили пълнолетие деца се определя в абсолютно число и претендираното увеличение е основателно. Досежно възможностите на майката да дава издръжка в размер от 162.50 лв. за всяко едно от децата, съдът намира по отношение на ответника, за която се установи, че в момента е затруднена в реализирането на доходи, е напълно по нейните сили и възможности да изплаща сума от 162.50 лв. месечно, остатъкът от 140.00 лв. до необходимия за издръжката на децата в общ размер от 600.00 лв. може без затруднения да се поеме от бащата, ведно с грижите по непосредственото им отглеждане и възпитание.
Мотивиран така, съдът следва да уважи главния иск и да увеличи размера на ежемесечна издръжка за Л. и М. с по 22.50 лв., като осъди майката да заплаща сумата от по 162.50 лв., считано от датата на завеждане на иска - 13.01.2021 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера. Над този размер претендираната месечната издръжка е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
С оглед на тези обстоятелства и при установеното приложно поле на чл. 150 от СК, ответника трябва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните платежи на новоопределения размер ежемесечна издръжка, която държавна такса, изчислена, е в размер на 468.00 лв., вносими по сметка на Районен съд Монтана.
Съдът следва да допусне предварително изпълнение на настоящото решение в частта му за присъдената издръжка.
По разноските. Такива се дължат на ищеца, съобразно уважената част от иска, а на ответника, съобразно отхвърлената част.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
Изменява размера на месечна издръжка, одобрена с ПРОТОКОЛ № 1421 от 06.11.2019 г. по гражданско дело № 1595/2019 г. по описа на Районен Съд - Монтана за малолетните деца Л. Н. Ц., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx и М. Н. Ц., роден на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, като я завишава от 140.00 лв. на 162.50 лв., поради което,
ОСЪЖДА Д.Л.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, с настоящ адрес: xxx, ДА ЗАПЛАЩА на Н.В.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, като баща и законен представител на Л. Н. Ц., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx и М. Н. Ц., роден на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, ежемесечна издръжка в размер на по 162.50 лв. за всяко едно от децата, считано от 13.01.2021 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера и, като ОТХВЪРЛЯ иска над размера от 162.50 лв. до предявения такъв от 200.00 лв. за Л. Ц. и над размера на 162.50 лв. до предявения такъв от 180.00 лв. за М. Ц., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Л.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, с настоящ адрес: xxx, да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 468.00 лв. за уважения размер на иска и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА Д.Л.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, с настоящ адрес: xxx, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, сумата от 350.00 лв. за изплатения адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.В.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.А.,xxx, на основание чл.38 т.2 от Закона за адвокатурата сумата от 50.00 лв. за оказаната безплатна помощ на Д.Л.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, с настоящ адрес: xxx, съобразно отхвърлената част от иска.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд Монтана, който тече от 29.04.2021 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: