№ 3
гр. Карнобат, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20222130100136 по описа за 2022 година
установи:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Сапфир-
Я“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище: гр. Карнобат, ул. Георги Д. № 4,
представлявано от управителя М.К.Л., чрез адвокат И. П. П., с адрес за
призоваване: гр. Пловдив, ул. Стефан Веркович № 3, ет. 2, офис 1, с която е
предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК против
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Хр. Г. Данов № 37,
представлявано от Ж.П.С., М.Х.Д. и А.С., с който се желае съдът да
постанови решение, с което да признае по отношение на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, че „Сапфир-Я“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление, гр. Карнобат, ул. Георги Д. № 4,
представлявано от управителя М.К.Л. не дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1011, 10 лева,
представляваща цената на доставена, според ответника електрическа енергия
за периода 01. 12. 2021 г. до 31. 12. 2021 г., която сума му е недължимо
начислена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, съгласно фактура №
********** / 31. 12. 2021 г.. Освен това ищецът посочен по-горе моли съда да
постанови решение с което да осъди ответната страна да му заплати и
направените от него съдебни разноски в съдебното производство. Към
исковата молба ищецът е представил писмени доказателства. Съдът е
проверил исковата молба и намерил, че същата е редовна и допустима за
разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от ГПК, за което е
изпратил препис от нея, ведно с приложенията към същата, на ответника
1
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, по реда на чл. 131 и сл. от ГПК, на
който е указал да даде писмен отговор в едномесечен срок, като му е указал
задължителното съдържание на отговора по чл. 131, ал. 2 от ГПК и
последиците от неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК, както и за
възможността му да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на
това. В законния едномесечен срок ответникът, редовно уведомен по чл. 131,
ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор по така предявения иск и е изразил
становище по същия, като счита иска за допустим, но неоснователен, както по
основание така и по размер. Посочва, че с исковата молба се желае съдът да
постанови решение, с което да се установи по отношение на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, че ищецът не дължи сума в размер на 1011, 10
лева, представляваща стойността на реално консумираната от потребителя
електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода 01. 12. 2021
г. -31. 12. 2021 г., за следните обекти: Обект с ИТН 2733211, представляващ
кафе аперитив, находящ се в гр. Карнобат на ул. Георги Д. № 4; Обект с ИТН
2733382, представляващ офис, находящ се в гр. Карнобат на ул. Георги Д. №
4 и Обект с ИТН 2699667, представляващ склад и находящ се в гр. Карнобат
на ул. Георги Д. № 4. Ответника посочва, че за доставената електрическа
енергия и предоставените мрежови услуги за изброените обекти е издадена
фактура №********** от 31. 12. 2021 г. за сумата от 1811, 10 лева, като
ищецът е заплатил частично сумата от 800 лева по издадената фактура и
оспорва остатъка. Ответника изцяло оспорва твърденията изложени в
исковата молба. В отговора посочва, че на 26. 06. 2020 г. в ДВ са публикувани
изменения в Закона за енергетиката, според които считано от 01. 10. 2020 г.
всички небитови клиенти следва да закупуват електрическа енергия на
свободния пазар и нямат регулирани цени. Посочва, че ако до 01. 10. 2020 г.
небитов клиент не сключи договор за доставка на електроенергия с търговец
на свободен пазар, той има възможност да го направи през „преходен
период“, който изтича на 30. 06. 2021 г.. Твърди, че през преходния период
доставката на електроенергия се осъществява от ЕВН Електроснабдяване
чрез лицензията му на търговец на свободния пазар по пазарни цени,
съобразно пазарните условия. В случай, че до 30. 06. 2021 г. небитов клиент
не избере търговец на свободния пазар, то едва от този момент снабдяването
му се поема служебно от т. нар. Доставчик от последна инстанция/ДПИ/ по
цени определени по методика на КЕВР. Твърди, че избор и смяна на
доставчика може да се извършва всеки месец, като процедурата започва с
избор и сключване на търговски договор с избрания от клиента доставчик,
след което доставчика заявява смяната пред мрежовия оператор. В случай, че
заявлението е подадено до 10 число на месеца, смяната ще бъде факт на 1
число от следващия месец, а ако е подадено след 10 число на месеца, смяната
ще е факт от 1-во число на по следващия месец. Услугата по смяна на
доставчика е безплатна. Твърди, че след 1. 10. 2020 г. връщането на небитови
клиенти на регулирания пазар е невъзможно, поради липса на такава
процедура в ЗЕ. КЕВР регулира мрежовите цени и цена за задължение към
2
обществото, включително и данъците към държавата, като акциз и ДДС.
Ответникът твърди, че в изпълнение на законовите изисквания на 12.
02. 2021 г. ищеца сключил с ЕВН ЕС индивидуален договор за продажба на
електрическа енергия и считано от 01. 04. 2021 г. ЕВН ЕС, започнал да
доставя в електрическа енергия до обектите на клиента, в качеството му на
търговец на свободния пазар съобразно притежаваната от него Лицензия Л
476-15 / 18. 08. 2016 г., издадена от Комисията по енергийно и водно
регулиране. Със сключването на договора, ЕВН ЕС се задължил да продава
активна електрическа енергия на клиента, който от своя страна се задължил
да заплаща дължимите суми за доставените количества електрическа енергия,
вкл. мрежовите цени и цена за задължения към обществото, данъците
определени от държавата като акциз и ДДС договора според ответника е
влязъл в сила от 01. 04. 2021 г..
Ответника твърди, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 2. 4 от
Договора, на 26. 08. 2021 г. е изпратил на посоченият от клиента имейл адрес,
писмено предложение за продължаване срока на Договора. На 27. 08. 2021 г.
ищецът с писмено потвърждение по имейл е потвърдил приемането на
офертата за продължаване действието на Договора, като съответно се е
съгласил и с начина на определяне на цената на електрическата енергия в
предложената от ЕВН ЕС оферта, която цена се определя по формула въз
основа на данни за почасовата цена на електрическата енергия на
„Българската независими енергийна борса" ЕАД, цената за разходи на
клиента и миксирана добавка или т. нар. продукт „Флекс", предлаган от ЕВН
ЕС. Поради изложеното ответника счита, че между него и ищеца е възникнала
валидна облигационна връзка за продажба на електрическа енергия по
свободно договорени цени, която се обуславя от сключения между страните
Индивидуален договор за продажба на електрическа енергия и приложените
към него Търговски условия на договорите за продажба на електрическа
енергия по свободно договорени цени от ЕВН ЕС. Ответника твърди, че в
тази връзка са несъотносими възраженията на ищеца за нарушаване на
Общите условия на договорите за продажба на електроенергия на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, доколкото тези Общи условия се
прилагат единствено между клиентите от една страна, които купуват
електрическа енергия на регулиран пазар, и от друга страна ЕВН ЕС ЕАД, но
в качеството му на краен снабдител, а не на търговец на свободен пазар. В
тази връзка ответника сочи, че клиентът е небитов и съгласно действащата
нормативна уредба е длъжен да закупува електрическа енергия на свободен
пазар по индивидуално договорени цени за същата.
Ответника също така твърди, че са неправилни и възраженията на
ищеца, че ЕВН ЕС доставя електрическа енергия до обектите на ищеца в
качеството му на доставчик от последна инстанция, тъй като между страните
има сключен Индивидуален договор за продажба на електрическа енергия на
свободен пазар, което изключва приложението на § 15, ал. 5 изр. второ от
ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, във вр.
3
чл. 95а от ЗЕ.
Освен това ответника е посочил , че съгласно чл. 29, ал. 1 от
Правилата за търговия с електрическа енергия/ПТЕЕ/, мрежовите услуги се
заплащат от потребителя върху използваната ел. енергия и/или
предоставената мощност.
Ответника претендира заплащането на направените разноски.
В първото по делото съдебно заседание ищецът редовно призован,
явява се негов законен представител, който поддържа исковата молба, както е
представена по изложените в нея съображения. Съгласен е с доклада, желае
да се приеме за окончателен.
Преди първото по делото заседание с нарочна молба е направено
искане от ответника, делото да се е разгледа при негово отсъствие, поради
обективна невъзможност да се яви представител в насроченото открито
съдебно заседание. Поддържа изцяло представеният отговор на исковата
молба, няма възражения по проектодоклада и моли да се приеме за
окончателен.
В хода на съдебното дело съдът е приел всички относими писмени
доказателства, представени от страните, както и е събрал исканите от
страните доказателства съобразно изискванията на ГПК, които е приел и
цени.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С отговора на исковата молба е от ответника по делото е представен
Индивидуален договор за продажба на електрическа енергия от 12. 02. 2021 г.
сключен между „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Хр. Г. Данов
№ 37 в качеството на продавач и от „САПФИР-Я“ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище: гр. Карнобат, ул. „Георги Д.“ № 4, представлявано от
управителя М.Л.- управител, в качеството на купувач. Предмет на договора е
продажбата на активна електрическа енергия от продавача на купувача, за
обектите посочени в приложение № 1 към договора “Точки на доставка и
тарифи“ в сроковете, по реда и при условията описани в индивидуалния
договор, търговските условия, представляващи неразделна част от договора и
приложенията към тях. В горепосоченият договор е записано, че в
допълнение към продажбата на Активна електрическа енергия, продавачът
предоставя на купувача са срока на договора следните допълнителни услуги:
Прогнозиране на потреблението, отговорност за балансиране, включително и
разход за балансиране, събиране и превеждане на дължимите от купувача
суми за използвани мрежови и допълнителни услуги към съответните
мрежови оператори, както и дължимите нормативно определени добавки към
тези цени.
Посочено е изрично в договора, че същия влиза в сила в 00:00 часа на
01. 04. 2021 г. при условие, че са изпълнени нормативните изисквания за
4
регистрация на свободния пазар, уредени в ПТЕЕ и има действие за срок от 6
/шест/ месеца, считано от датата на влизане в сила. В договора са записани
условията за продължаването му автоматично за срок от 12 месеца при
същите условия- в случай, че 30 дни преди изтичането на срока на договора
продавачът не е изпратил писмено предложение за изменение на което и да е
от условията по договора, както и е записано начина на удължаване на срока
на договора при наличието на писмено предложение от продавача за
изменение на някое от условията на договора, като купувачът е задължен да
отговори писмено в седемдневен срок дали приема предложението или не.
Уреден е редът за прекратяване на договора по желание на купувача.
В договора в раздел „Цени и плащания“ посочени начина на
формиране на цената на електрическата енергия, като изрично е посочено, че
цената с включените допълнителни услуги се определя в лева за кWh за
количества доставена електрическа енергия, съгласно приложимата тарифа,
което количество се фактурира съгласно представените измервателни данни
от страна на собственика на измервателните системи, в зависимост от
местонахождението на обектите на купувача. Освен това е посочено, че
цената на мрежовите услуги, на допълнителните услуги по ценоразписа на
мрежовия оператор, както и дължимите нормативно определени добавки
върху тези цени съгласно чл. 1.2.4 се определят съобразно утвърдените от
КЕВР регулирани цени на тези услуги за съответния мрежови оператор и не
подлежи на договаряне по реда на сключения договор. В чл. 4. 2. е посочено,
че цените остават непроменени за срока на Индивидуалния договор, освен в
случаите на чл. 4.5 от Търговските условия. В чл. 4. 3. е договорено, че
фактурирането и плащането са извършват на база на доставените количества
електрическа енергия, уговорената цена и на дължимите за съответния
период суми за предоставени Мрежови услуги, информацията за които се
предоставя от съответния Мрежови оператор, към чиято мрежа са
присъединени обектите на купувача. В същият член е посочено, че когато и
ако станат известни данни, потвърждаващи, че фактурираните количества
електрическа енергия се различават от реално доставените, страните
своевременно ще информират другата страна относно установените разлики
и ще съгласуват коригиращи действия относно фактурирането и плащането. В
чл. 4. 4. е посочен срок за издаване на фактура за дължимите суми за
съответния отчетен период- 5 дни след получаване на данни за измерванията
и фактурираните мрежови услуги от мрежовия оператор, а купувачът е
задължен да заплати дължимите суми до 15 дни след датата на издаване на
фактурата.
Посочен е и начина на получаване на фактурата за съответния отчетен
период – по електронен път, на електронен адрес или чрез платформа за
електронен обмен на документи.
Посочено е също така, че неразделна част от Индивидуалния договор
представляват търговските условия за продажба на електрическа енергия по
свободно договорени цени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
5
Всички разпоредби от Търговските условия се прилагат по отношение на
Индивидуалния договор, освен ако не му противоречат, в който случай се
прилагат разпоредбите на индивидуалния договор.
В чл. 5. 6. от договора е посочено, че с подписването на договора
купувачът декларира , че е собственик / ползвател на посочените в
Приложение № 1 „Точки на доставка и тарифи“ към Индивидуалния договор.
Посочено в чл. 5. 8. е, че неразделна част от Индивидуалният договор са
„Приложение № 1 –„Точки на доставка и тарифи „ , Приложение № 2-
„Търговски условия за продажба на електрическа енергия по свободно
договорени цени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Индивидуалният договор за продажба на електрическа енергия е
подписан от продавач, но на мястото предвидено за купувача липсва положен
подпис. С молба от 06. 06. 2022 г. пълномощника на ищеца е оспорил
индивидуалния договор за доставка на електрическа енергия, с твърдението,
че същия не носи подпис на представител на ищцовото дружество, поради
което счита, че същия не поражда права и задължения за дружеството.
В Приложение № 1, неразделна част от договора е посочен Купувач
„САПФИР–Я“ ЕООД и са описани с номера 4 номера на измервателни точки
находящи се на един и същ адрес: гр. Карнобат, ул. Георги Д. № 4.
Приложението е подписано от Продавач и Купувач, като подписа на същото
не е оспорен от ищеца. Приложени са и Търговските условия.
С отговора си ответника е представил и Оферта за продължаване на
доставката на електрическа енергия до „САПФИР–Я“ ЕООД, в която оферта е
посочено, че последните шест месеца е осъществявано ползотворно
съвместно партньорство, поради което се отправя предложение за
продължаване на доставката на електрическа енергия, като отново е избран
продукт ФЛЕКС. Посочено е, че офертата важи до 04. 09. 2021 г.. Приложен е
също така електронно писмо от името на управителя на ищцовото дружество,
в което е посочено, че същата е съгласна да продължи договора м/ у
„Сапфир–Я“ и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, във връзката с
продажбата на електрическа енергия. Въпросното писмо не е оспорено от
ищеца.
По искане на ищецът на основание чл. 192 от ГПК, съдът е задължил
ответника да представи Протокол за първоначален монтаж електромер с
фабричен № *********, ИТН 2699667, кл. № **********.
От представеният протокол за подмяна на електромер №
37726436695776102662 е видно, че на 23. 07. 2019 г. в 13. 51 ч, Д.С. служител
в КЕЦ Карнобат е демонтирал електромер с № ********* с определени
показания, като причина за демонтажа на електромера е посочено
Дистанционно отчитане и е монтирал електромер с № *********, с показания
АН-1, АД-0, към ИТН 2699667 на адрес гр. Карнобат, ул. Георги Д. № 4 на
клиент „САПФИР–Я“ ЕООД. Посочено е, че електромера е пломбиран с
пломба на ЕР Юг. Протокола е подписан от представител на ЕР Юг и от
6
Свидетел- Г.И. В протокола е посочено, че електромера е наличен за справка
в КЕЦ в срок от 7 дни, считано от датата на подмяната, посочен е и адреса на
КЕЦ.
Отново по искане на ищецът съдът е задължил ответника на основание
чл. 192 от ГПК да представи справка за размера на консумираната
електрическа енергия от ищеца за период от 36 месеца от датата на
определението. Ответника е представил такава справка за период от 08. 01.
2019 г. до 30. 04. 2022 г. за всеки обект на ищеца поотделно. От анализа на
така представената справка е видно, че за ИТН 2733211 за периода 30. 11.
2021 г. до 31. 12. 2021 г. са измерени 2105 кWh, от които 1972 кWh дневна и
133 кWh нощна; на 08. 01. 2019 г. е измерена консумирана електрическа
енергия от 999 кWh, от които 845 кWh дневна и 154 кWh нощна; от 30. 11.
2020 г. до 31.12. 2020 г. е отчетена консумация от 170 кWh, от които 127 кWh
дневна и 43 кWh нощна енергия. За ИТН 2733382, консумацията на ел.
енергия е съответно: периода 30. 11. 2021 г. до 31. 12. 2021 г. измерени са 119
кWh, от които 112 кWh дневна и 7 кWh нощна; от 30. 11. 2020 г. до 31.12.
2020 г. е отчетена консумация от 74 кWh, от които 67 кWh дневна и 7 кWh
нощна; на 08. 01. 2019 г. е отчетена консумация от 943 кWh, от които 754
кWh дневна и 189 кWh нощна. За ИТН 2699666 за периода 30. 11. 2021 г. до
31. 12. 2021 г. са измерени 156 кWh, от които 120 кWh дневна и 36 кWh
нощна; от 30. 11. 2020 г. до 31. 12. 2020 г. е отчетена консумация от 243 кWh,
от които 186 кWh дневна и 57 кWh нощна; на 08. 01. 2019 г. е отчетена
консумация от 51 кWh, от които 7 кWh дневна и 44 кWh нощна. За ИТН
2699667 е отчетена консумация както следва: за периода 30. 11. 2021 г. до 31.
12. 2021 г. са измерени 209 кWh, от които 147 кWh дневна и 62 кWh нощна;
от 30. 11. 2020 г. до 31. 12. 2020 г. е отчетена консумация от 33 кWh, от които
32 кWh дневна и 1 кWh нощна; на 08. 01. 2019 г. е отчетена консумация от
177 кWh, от които 141 кWh дневна и 36 кWh нощна.
В хода на делото с оглед разпределената доказателствена тежест, по
искане на ответника съдът е допуснал и назначил съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертизи. От представените заключения на
назначените вещи лица, които съдът цени като обективни, безпристрастни и
професионално извършени, както и неоспорени от страните по делото, е
видно:
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза- процесните обекти на потребление с ИТН 273321, ИТН 2733382,
ИТН 2699667 и ИТН 2699666 са снабдявани с електрическа енергия от ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, като за периода от 01. 12. 2021 до 31. 12.
2021 г. консумираните количества са за ИТН 273321- 2105 кWh, за ИТН
2733382-119 кWh, за ИТН 2699667-209 кWh, и за ИТН 2699666-156 кWh. В
заключението си вещото лице посочва, че за същия период има предоставени
мрежови услуги, за които фактурираните количества съвпадат. По отношение
на поставените на съответните измервателни точки електромери вещото лице
е посочило, че електромер с 13194305 е трифазен, производство АДД,
7
дистанционно отчитане, монтиран на 24. 07. 2019 г., срок на проверка 4
години. Електромер с № 13186745, монофазен, производство АДД,
дистанционно отчитане, монтиран на 23. 07. 2019 г. срок на проверка 6
години. Електромер № 13190087 монофазен, производство АДД,
дистанционно отчитане, монтиран на 23. 07. 2019 г. срок на проверка 6
години. Електромер № 13187692, монофазен, производство АДД,
дистанционно отчитане, монтиран на 23. 07. 2019 г. срок на проверка 6
години. Според заключението на вещото лице, електромерите са минали
периодични проверки и имат всички пломби и знаци съгласно Закона за
измерванията и имат всички изискуеми пломби и стикери.
В заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза са посочени компонентите по които са начислени сумите за
четири обекта със съответните измервателни точки. Вещото лице е посочило,
че фактурираните суми съответстват на посочената консумация на
електрическа енергия в кВч, съобразно единичната цена на продукта. В
заключението е посочено, че мрежовите услуги, фактурирани в процесната
фактура за достъп до електропреносната мрежа, пренос и достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос през електропреносната мрежа.
Стойността на единичните цени по тези компоненти са определени с
решение № Ц-27/ 01. 07. 2021 г. на КЕВР. Фактурираните единични цени
съответстват на посочените в решението и предоставените мрежови услуги и
правилно са фактурирани съобразно количеството консумирана ел. енергия в
кВч.
От така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Така предявеният отрицателен иск е допустим- предявен е от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия
спор.
По основателността на иска съдът намира следното: Предявен е
отрицателен установителен иск за установяване недължимост на сума,
начислена като стойност на потребена електрическа енергия.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че за процесния период
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по
което ответникът е продал на ищеца електрическа енергия, че ответникът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
електроенергия, поради което и за ищеца е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същото.
Съгласно чл. 91, ал. 1 вр. с чл. 92, т. 4, т. 7 и чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. с ал. 2
от Закона за енергетиката (ЗЕ), които съдът приема за приложими в случая,
продажбата и преноса на електрическата енергия се извършват със сделки по
регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и
на организиран пазар на електрическа енергия, като страни по тях са
8
общественият доставчик на електрическа енергия и потребителя.
Според исковата молба, ищецът е клиент на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД с клиентски № **********, което дружество в
качеството си на оператор на разпределителна мрежа според разпоредбата на
§ 1, т. 34б, б. “б“ от ДР на ЗЕ пренася електрическа енергия до обекта му с
ИТН 2733211, в гр. Карнобат, ул. Георги Д. № 4. Твърди, че винаги редовно е
изпълнявал задълженията си по договора с доставчика на електрическа
енергия, какъвто представляват Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени
с Решение на КЕВР през 2008 г.. В допълнение към исковата молба от ищецът
по делото се твърди, че ответното дружество му е доставяло електрическа
енергия в качеството си на доставчик от последна инстанция /ДПИ/, тъй като
единствено разполагало с доставката на такава енергия съобразно чл. 43, ал.
1, т. 5 от ЗЕ. Твърди се, че съгласно чл. 98в от ЗЕ, сделките на свободен пазар
се регламентират от правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/.
Посочено е, че съгласно чл. 15, ал. 2, т. 3 б. „б“ /неизвестно от кой
нормативен или под нормативен акт е посочения текст, но от относимите към
настоящия казус нормативни и поднормативни актове, съдът не успя да
открие подобен текст /,между краен клиент и ДПИ следва да е налице
договор. Ищецът счита за такъв договор Общите условия на ЕВН ЕС. Твърди,
че ex lege е в облигационни отношения с ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, което дружество му е издало недължима фактура, въз основа на
неправилни показания за съответните количества електроенергия.
Съдът счита, че така изложените в исковата молба твърдения от
ищцовата страна са неоснователни и същите следва да бъдат отхвърлени
поради следните причини:
Безспорно е между страните, че ищецът е клиент на ответника ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД. Безспорно също така между страните е, че
ответника ЕВН България Електроснабдяване ЕАД притежава Лицензия за
търговия с електрическа енергия № Л-476-15 от 18. 08. 2016 г. за срок от
десет години. Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „Сапфир-Я“ ЕООД е
„Небитов клиент“ съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ и като
такъв е на свободния пазар за електрическа енергия и следва да сключва
сделки с електрическа енергия на свободно договорени цени съгласно
разпоредбата на чл. 100 от ЗЕ. Като такъв ищецът е следвало съгласно
разпоредбата на § 15 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ да сключи договор за доставка на
електрическа енергия с търговец на електрическа енергия, в случай, че такъв
договор не е бил сключен до 30. 06. 2021г., от 01 юли 2021 г. , клиентите
които не са избрали доставчик се снабдяват с електрическа енергия при
условията на чл. 95а от ЗЕ или от доставчик последна инстанция.
Относно извършеното оспорване на представеният с отговора на
исковата молба индивидуален договор за доставка на електрическа енергия ,
поради липсата на подпис на ищеца и твърдението, че същия не поражда
9
права и задължения за ищеца, следва да бъде отбелязано следното- молбата, с
която е направено въпросното оспорване е постъпила в деня на първото
съдебното заседание по делото, но едва след неговото приключване-
заседанието е приключило в 10, 13 часа на 06. 06. 2022 г., докато молбата е
входирана в деловодството на съда в 14, 15 часа на 06. 06. 2022 г.. В първото
по делото заседание, съдът е докладвал делото и на основание чл. 146, ал. 3 от
ГПК е дал възможност на страните да изложат становищата си във връзка с
доклада по делото, дадените указания и да предприемат съответните
процесуални действия. Въпреки дадената възможност въпросният
Индивидуален договор за доставка на електрическа енергия не е бил оспорен
от законния представител на ищеца, който е присъствал в съдебното
заседание и се е съгласил с доклада и правната квалификация, като е посочил,
че същия следва да се приеме за окончателен. В тази връзка съдът е приел
доклада за окончателен и е приел допуснатите с Определение № 269 от 05. 05.
2022 г. доказателства, поради и което намира, че след като Индивидуалния
договор за доставка на електрическа енергия, е бил представен още с
отговора на исковата молба и е бил изпратен на ищеца и съответно получен
от него, не е налице хипотезата на чл. 147 от ГПК и срока за оспорване на
представените доказателства е преклудиран на основание чл. 146, ал. 3, изр.
второ от ГПК, тъй като с възражението се въвеждат нови фактически
положения, тежестта на доказване на които се носи от ответника и това е
направено след приключване на първото по делото заседание и след приемане
на доклада и доказателствата.
За пълнота на решението, съдът счита, че въпреки настъпилата
преклузия, следва да обсъди така направеното оспорване от процесуалния
представител на ищеца, като в тази връзка посочи, че действително на самия
договор липсва подпис на мястото предвидено „за купувач“, като подпис е
положен само от продавача, но в чл. 5. 6. от същия договор е изрично
записано „С подписването на този Индивидуален договор Купувачът
декларира, че е собственик/ползвател на обектите посочени в Приложения №
1 „Точки на доставка и тарифи“ към настоящия Индивидуален договор.
Освен това в чл. 5.8. е посочено“ Неразделна част от този Индивидуален
договор са Приложение № 1- Точки на доставка и тарифи и Приложение № 2
Търговски условия за продажба на електрическа енергия по свободно
договорени цени от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Видно
представеното заверено копие от Приложение № 1 към договор №
СТR000025596 /л. 22/, същото е подписано на мястото предвидено „за
купувач“, като подписа на това приложение не е оспорен от ищеца и
съответно следва да бъде приет като доказателство и ценен в тази връзка. На
следващо място от ответника по делото, с отговора на исковата молба, е
представена електронна кореспонденция, която не е оспорена от ищеца по
делото и следва да бъде приета като доказателство, като това е писмо
изпратено от ответното дружество до ищцовото такова, в която е посочено, че
в последните шест месеца дружествата осъществяват ползотворно съвместно
10
партньорство и се отправя оферта за продължаване на доставката на
електрическа енергия, като се предлага продукт ФЛЕКС, и са изброени
предимствата на продукта, както и е посочено как се формира неговата цена,
както и кои компоненти не са включени в определената цена. Посочено е, че
валидността на офертата е до 04. 09. 2021 г.. Приложено е и електронно
писмо от ищцовото дружество , с което управителя на същото се съгласява да
продължи договора между „Сапфир-Я“ и ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, във връзка с продажбата на електрическа енергия. Писмото е с дата 27.
08. 2021 г. и въпреки, че същото не е подписано с квалифициран електронен
подпис, не е оспорено от ищеца и следва да бъде прието и ценено като
доказателство по делото. Освен това, от ищеца с подадената искова молба са
представени два броя фактури съответно с номера: ********* от 30. 11. 2021
г. за отчетен период 01. 11. 2021 г. – 30. 11. 2021 г. и ********** от 31. 12.
2021 г., в които много ясно ответното дружество е посочено като търговец
свободен пазар, а не доставчик последна инстанция,както се твърди от ищеца.
Освен това като компоненти на консумираната електрическа енергия са
посочени – Общо активна енергия, ел. енергия флекс НТ, ел. енергия Флекс
ДТ, каквито компоненти не биха присъствали, при доставка на електрическа
енергия от доставчик последна инстанция. Не са представени фактури от
предходните месеци, но явно същите са в подобен формат и съдържание и до
издаването на фактура № ********** от 31. 12. 2021 г., никоя от тях не е била
оспорена с аргументи изложени в исковата молба и до този момент
измервателните уреди са били монтирани съобразно изискванията и същите
са отразявали точно доставената и следователно ползвана електрическа
енергия.
Въпреки твърдението на ищеца, че доставката на електрическа енергия
следва да се извършва при подписан договор, съдът намира, че това не е
задължително. Никъде в Закон за енергетиката или издадените въз основа на
него поднормативни актове не е въведено изискването за сключване на
изричен писмен договор. За да възникне правоотношението по покупко-
продажба на ел. енергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността
между страните възниква по силата на закона /чл. 91, ал. 1 вр. чл. 92, т. 4 и 7
от ЗЕ и чл. 100 от ЗЕ/. Наличието на продажбено правоотношение, обуславя
и наличието на облигационна връзка по продажбата на електрическа енергия.
В тази връзка съдът намира, че извършеното оспорване на
Индивидуалния договор за продажба на електрическа енергия е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По отношение на въведените в исковата молба твърдения, че ответното
дружество е отчел грешно консумираната от обектите на ищеца електрическа
енергия с негодно средство. В тази връзка ответника, чиято в случая е
доказателствената тежест е поискал и съдът е назначил техническа
експертиза, заключението на която е представено и прието, без възражения
както от ищцовата страна, така и от ответната. В заключението, което съдът
11
приема като обективно, безпристрастно и професионално съставено, вещото
лице е посочило количеството консумирана електрическа енергия за всяка
една измервателна точка от обектите на ищцовото дружество, като данните
напълно съвпадат с данните за консумирана електрическа енергия посочени в
оспорваната фактура № ********** от 31. 12. 2021 г.. Със заключението на
вещото лице също така се опровергава твърдението на ищеца, че СТИ
/средството за търговско измерване/ е негодно, понеже не е преминало
изискуемите технически проверки. В заключението е посочена датата, на
която СТИ е монтирано и какъв е срока на проверка за всяко едно СТИ-видно
от заключението, същите са монтирани на 23 и 24 юли 2019 г. и съответно
срока за проверка на едно от тях е 4 години, а за останалите три е шест
години, които срокове не са изтекли даже към настоящия момент, а още по
малко към момента на отчитане или издаване на оспорваната фактура. Освен
това много ясно в заключението вещото лице е посочило, че електромерите са
преминали периодични проверки и имат всички знаци и пломби съгласно
Закон за измерванията.
Освен това при анализа на данните за размера на консумираната
електроенергия от ищеца, съдът намира, че размера на консумирана енергия
действително се различава от предходния месец, но подобна консумация не е
необичайна за съответните измервателни точки, като например ИТН 2733211-
регистрирана консумация за периода 01.01. 2022 г. до 31. 01. 2022 г. или за
месеца следващ оспорваното измерване, консумацията е 2387 kWh, за месец
февруари 2022 г.- 1895 kWh, за месец март 2022 г.- 2159 kWh. Подобна е и
консумацията за същата ИТН през месеците на 2019 г. -февруари -2321 kWh,
март 3508 kWh, април- 2530 kWh, както и през 2020 г. – месеците януари-
2500 kWh, февруари- 2896- kWh, март- 2161 kWh, които данни са индиция за
размера на консумираната електрическа енергия за съответните зимни месеци
и не е налице пик в потреблението, което от своя страна да сочи на неточно
отчетена и съответно начислена електрическа енергия. Подобно е и
съотношението за останалите три измервателни точки.
Относно направеното в исковата молба твърдение, че оператора на
мрежата е извършил нарушения при монтажа на СТИ и в протокола за
монтаж не фигурирал подпис на представител на ищеца- по негово искане
съдът е изискал протокол за подмяната на СТИ, като такъв е представен от
ЕРЮГ, в който действително не фигурира подпис на клиента, но фигурира
подпис на лицето извършило подмяната и свидетел. Подмяната е извършена
на 23. 07. 2019 г. или повече от две години преди периода на измерване на
електрическата енергия по оспорената фактура, в присъствието на свидетел,
съдът счита, че така изложеното твърдение следва да бъде отхвърлено.
Съдът намира за неоснователни твърденията изложени в молбата на
процесуалният представител на ищеца с вх. № 4157 / 20. 09. 2022 г., а именно,
че на електромерите не са провеждани индивидуални тествания за точност с
еталонни уреди, за процесния период, което на практика поставяло под
съмнение точността на СТИ. Същия твърди, че между двете дружества била
12
водена кореспонденция и на практика с отказа си да замерят СТИ ответника
признавал, че не е имал обективен контрол върху измерванията в този
период. на първо място липсват каквито и да било данни за водена
кореспонденция за измерване на точността на СТИ, точно обратното с писмо
приложено по делото ЕРЮГ е уведомило съда, че през периода 01. 12. 2021-
31. 12. 2021 г. не е постъпвало искане и съответно заплащане на услуга от
ищеца за проверка на електромер с фабр. № *********, кл. № **********.
Освен това в чл. 44 от ПИКЕЕ е посочен реда и начина на извършване на
проверката, а и в отговорите на вещото лице на въпрос на процесуалният
представител на ищеца в проведеното открито съдебно заседание на 18. 07.
2022 г. е посочено, че замерване на СТИ може да стане единствено по
желание на клиента и съответно след заплащане, което не е направено от
ищеца, а същия е предявил иск в съда.
Относно изложените в исковата молба твърдения, че сметката не е
изчислена по действащи цени за покупка на електрическа енергия,
определена от компетентния за това орган, както и оспорване на периода,
начина на изчисление и цената по която е направено изчислението.
В тази връзка съдът се е произнесъл по горе в решението си, като е
посочил по какви причини счита, че не е налице Договор за продажба на
електроенергия от ДПИ, а е налице търговски договор, по който са
определени начина и продукта по който се доставя и съответно заплаща
потребената електрическа енергия. В тази връзка с предвид разпределената
доказателствена тежест, по искане на ответника е допусната и изготвена
съдебно счетоводна експертиза, заключението на която не е оспорено и
същото е прието и ценено от съда като обективно, безпристрастно и
професионално съставено. В заключението вещото лице е посочило по какъв
начин се формират цените, както и че фактурираните суми съответстват на
посочената консумирана електрическа енергия, съобразно единичната цена на
продукта. Също така е посочено, че стойността на единичните цени за
мрежови услуги- определени с Решение Ц-27 / 01. 07. 2021 г. на КЕВР,
посочени и фактурирани съобразно количеството консумирана електрическа
енергия съответстват на посочените в решението на регулатора.
Съдът намира за неоснователно твърдението на процесуалния
представител на ищецът направено с молба вх. № 4157 / 20. 09. 2022 г., че е
налице разлика в цените, които ответника е начислявал на ищцовото
дружество и цените, които е публикувал в сайта си като ДПИ за месец
декември 2021 г., в сайта е посочено много ясно, че се касае за средна цена на
енергията, а не за конкретен обект, поради което същата не може да бъде
приета и ценена.
В тази връзка съдът намира, че следва да отхвърли така предявеният
иск като неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК право
13
на разноски се пораждат за ответника, който е направил своевременно искане
за присъждане на такива и е представил списък с разноските. Ответникът се е
представлявал в производството от юрисконсулт. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът
определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на 200 лева, като взе
предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия. Делото е приключило в три
съдебно заседание, на две от които не се е явил пълномощник на ответника.
Ответника претендира и заплатените от него разноски за депозит за
възнаграждения на вещи лица, които възлизат общо на сумата от 500 лева,
което искане следва да бъде уважено изцяло.
Така мотивиран, Карнобатския районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Сапфир-Я“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище: гр. Карнобат, ул. Георги Д. № 4, представлявано от управителя
М.К.Л., чрез пълномощник- адвокат И. П. П., с адрес за призоваване: гр.
Пловдив, ул. Стефан Веркович № 3, ет. 2, офис 1 против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Хр. Г. Данов № 37, представлявано от Ж.П.С.,
М.Х.Д. и А.С., установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК- за
признаване за установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, че „Сапфир-Я“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище: гр. Карнобат, ул. Георги Д. № 4,
представлявано от управителя М.К.Л. не дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1011, 10 /хиляда и
единадесет лева и десет стотинки/ лева представляваща цената на
доставената, според ответника електрическа енергия за периода от 01. 12.
2021 г. до 31. 12. 2021 г., която сума му е недължимо начислена от „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, съгласно фактура №
********** / 31. 12. 2021 г. .
ОСЪЖДА „Сапфир-Я“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище: гр.
Карнобат, ул. Георги Д. № 4, представлявано от управителя М.К.Л., чрез
пълномощник- адвокат И. П. П., с адрес за призоваване: гр. Пловдив, ул.
Стефан Веркович № 3, ет. 2, офис 1, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Хр. Г. Данов № 37, представлявано от Ж.П.С.,
М.Х.Д. и А.С., направените по гр. дело № 136 / 2021 г. по описа на КбРС,
разноски в размер на 700 /седемстотин/ лева за внесени депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
14
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Хр. Г. Данов № 37, представлявано от Ж.П.С., М.Х.Д. и А.С., чрез
юрисконсулт К.Н. за заплащане на юрисконсултско възнаграждение над
сумата от 200 /двеста/ лева до размера на претендираното възнаграждение от
360 /триста и шестдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за заплащане на съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от връчването на съобщението на страната.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
15