№ 115
гр. Плевен , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Здравков
Членове:Красимир Ив. Петракиев
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Анелия Й. Докузова
като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20214400500253 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 38/29.01.2021 г., постановено по гр.д. № 4439/2020 г.
Плевенският районен съд е признал за установено по отношение на В. П. СТ.
с посочени ЕГН и адрес в гр. Плевен, че дължи на Етажната собственост,
находяща се в гр. Плевен, ул. „В.“ № **, вх. *, представлявана от
председателя П. В. В. сумата от 402,37 лв., от която сумата от 120 лв. за 24
месеца вноски по 5 лв. на апартамент за заплащане на консумативни разходи
и сумата от 282,39 лв. за ремонт на покрива за изграждане на водосъбиращи
корита и поставяне на нагреватели в тях, ведно със законната лихва върху
процесните суми за периода от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 23.06.2020 г. до окончателното
заплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 1305/25.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2531/2020 г. по описа на
ПлРС.
Със същото решение В. П. СТ. е осъдена да заплати на Етажната
1
собственост, находяща се в гр. Плевен, ул. „В.“ № **, вх. *, представлявана
от председателя П. В. В. сумата от 425 лв. за направени разноски по делото в
исковото производство и сумата от 225 лв. за направени разноски в
заповедното производство.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата В.
П. СТ., която чрез пълномощника си адвокат СЮЗ. Ч. от САК го обжалва
пред ПОС в законния срок. Във въззивната жалба се излагат доводи за
неправилност, незакосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен
акт, като постановен при допуснати от първоинстанционният съд съществени
процесуални нарушения при изготвяне на окончателния доклад по делото при
условията на 146 от ГПК. Според въззивницата неправилно ПлРС е оставил
без уважение искането й за отлагане на разглеждането на делото в
проведеното на 22.01.2021 г. о.с.з., тъй като за пълномощника на страната е
съществувала обективна пречка да се яви при разглеждане на делото.
Позовава се на нарушения на чл. 142 ал. 2 от ГПК, чл. 6 § 1 от ЕКПЧОС, чл.
56 от Конституцията на РБ, както и на цитирана практика на ВКС и се прави
извод, че допуснатото от ПлРС нарушение е довело до ограничаване и
накърняване правото на защита на въззивницата в първоинстанционното
производство. Според въззивницата неправилно ПлРС е приел за окончателен
изготвения проекто-доклад по делото, тъй като същият не отговоря на
изискванията на чл. 146 вр. чл. 145 ал. 3 изп. 2 от ГПК, както и неправилно
ПлРС е оставил без уважение направени от страната относими и допустими
доказателствени искания и поради това позовавайки се на т. 2 на ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС счита, че са
налице основанията на чл. 266 ал. 3 от ГПК за допускане на нови
доказателства пред въззивната инстанция. Излагат се подробни доводи за
липса на мотиви на обжалвания съдебен акт, за нарушения на чл. 9, чл. 10,
чл. 12 и чл. 236 ал. 2 от ГПК, цитира се практика на ВКС и се прави извод, че
обжалваното решение е неясно, хаотично, нелогично, изводите в същото са
погрешни, решението съдържа констатиции, но не и правни изводи, липсва
преценка на събраните доказателства и т.н.. Поддържа се, че въззивницата е
оспорила заключението на назначената СТЕ, но ПлРС не е съобразил това
оспорване и е възприел заключението. Цитирайки разпоредбата на чл. 48 ал. 4
от ЗЕУС въззивницата прави извод, че при взимане на решение на
извършване на ремонт на покрива предвидения в закона ред не е спазен, както
и неправилно са изчислени сумите, необходими за СМР. Позовайки се на
разпоредбата на чл. 160 ал. 4 от ЗУТ относно гаранционните срокове, както и
на разпоредбите на Наредба № 2/31.07.2003 г. за въвеждане и експоатация на
строежите в РБ, въззивницата счита, че ремонтът е следвало да се извърши за
сметка на инвеститора, а не на етажните собственици. Според въззивницата
същата своевременно е оспорила протокола от проведеното на 08.07.2018 г.
ОС на ЕС, но ПлРС не е съобразил постановеното по иск от З.П.Г. решение по
2
гр.д. № 5516/2019 г. на ПлРС, с което искът по чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС е уважен
и решение на ОС на ЕС от 23.07.2019 г. е отменено, както и обстоятелството,
че е налице висящо ДП № 2428/2020 г. по описа на РП Плевен във връзка с
истинността на протокола и поканата за доброволно изпълнение. Според
въззивницата по делото липсват доказателства за реално извършените СМР и
заплащането им, като се обсъжда подробно съдържанието на протокол
образец 19 от 30.11.2011 г., подписан от „АВ ПРОЕКТ“ ЕООД, издадената
фактура и съответствието й с ЗДДС, като наред с това се позовава на
завишения размер на стойността на СМР, който надхвърля размера, определен
с решението от 08.07.2018 г. ОС на ЕС. Според въззивницата по делото не са
налице и доказателства също за ясна процедура по избиране на изпълнител на
СМР, както и за качеството на извършената работа. С жалбата са направени
доказателствени искания по реда на чл. 266 ал. 3 от ГПК по 11 пункта.
Моли се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
решението на ПлРС и да постанови друго, с което да отхвърли предявения
иск. С жалбата се претендират направените по делото разноски за двете
съдебни инстанции. Представя се квитанция за внесена държавна такса по
въззивната жалба.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от въззиваемата страна ЕС на собствениците на обекти в
жилищен вход „Б“ на сграда с адрес: гр. Плевен, ул. „В.“ № **,
представлявана от управителя П. В. чрез пълномощника му адвокат Н. ЯК. от
ПлАК, с който се оспорва основателността на въззивната жалба. С отговора
не се правят доказателствени искания, но се прави възражение за
недопустимост на направените при условията на чл. 266 ал. 3 от ГПК
доказателствени искания от страна на въззивника.
С определение, постановено по реда на чл. 267 от ГПК след като е
изложил подробни мотиви относно наличието на основанията на чл. 266 ал. 3
от ГПК, които не следва да бъдат преповтаряни, Плевенският окръжен съд е
оставил без уважение доказателствените искания на въззивницата за събиране
на нови писмени доказателства и назначаване на съдебни експертизи,
подробно описани във въззивната жалба в пунктове от 1 до 4 вкл. и от 6 до 10
вкл., заявени на основание чл. 186, чл. 190 и чл. 192 от ГПК и е уважил
искането на въззивницата за изискване и прилагане към доказателствата по
делото на гр.д. № 7809/2018 г. по описа на ПлРС.
В съдебното заседание въззивницата лично и чрез пълномощниците си
адвокат СЮЗ. Ч. от САК и адвокат З. М. от ПлАК поддържа въззивната жалба
3
и претендира направените по делото разноски. Представя списък за
разноските по чл. 80 от ГПК за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна чрез пълномощника си адвокат Н. ЯК. от ПлАК
поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и оспорва
основателността й. Претендира направените по делото разноски.
Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и
по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1
от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
от съда.
С ИМ депозирана пред ПлРС ищецът ЕС на собствениците на обекти в
жилищен вход „Б“ на сграда с адрес: гр. Плевен, ул. „В.“ № **,
представлявана от управителя П. В. е предявил против ответницата В. П. СТ.
иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на паричните вземания в общ размер
от 402,37 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 23.06.2020 г. до окончателното заплащане на вземанията, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1305/25.06.2020 г. по
ч.гр.д. № 2531/2020 г. по описа на ПлРС. В ИМ се твърди, че ответницата е
собственик на апартамент в ЕС, поради което е обвързана от взетите решения
на ОС на ЕС на 06.03.2018 г. и на 08.07.2018 г.. В ИМ се твърди, че на
06.03.2018 г. е взето решение от ОС на ЕС за заплащане от собствениците на
всеки апартамент на месечни вноски в размер на 5 лв. за консумативни
разходи и тъй като ответницата не изпълнила задължението си, същата дължи
сумата от 120 лв., съставляваща дължими за 24 месеца вноски към датата на
подаване на заявлението. В ИМ се твърди, че на 08.07.2018 г. е взето решение
от ОС на ЕС да се извърши ремонт на общи части на сградата, а именно
ремонт на покрива за изграждане на водосъбиращи корита и поставяне на
нагреватели в тях, който ремонт е извършен, стойността му е 1 260 лв., а
стойността на поставения нагревател на покрива е 2 345,74 лв., поради което
общият размер на разходите, заплатени от ЕС е в размер на 3 605,74 лв..
4
Твърди се, че ответницата не е заплатила припадащият се дял от тези
разноски на ЕС, поради което дължи сумата от 282,39 лв.. Твърди се, че
взетите решения на 08.07.2018 г. от ОС на ЕС са оспорени по съдебен ред, но
законосъобразността им е била потвърдена с решения на ПлРС и ПОС по гр.д.
№ 7809/2018 г. и в.гр.д. № 218/2019 г.. Твърди се, че въпреки отправената
покана за доброволно изпълнение, връчена при отказ ответницата отказва да
заплати доброволно дължимите суми, което породило правния интерес на
ищеца да потърси правата си по съдебен ред, подавайки заявление по чл. 410
от ГПК, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение №
1305/25.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2531/2020 г. по описа на ПлРС. Твърди се, че
ответницата е депозирала възражение по чл. 414 от ГПК, поради което
ищецът предявява иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване
съществуването на вземането си, за което е издадена заповед по чл. 410 от
ГПК.
В отговора на ИМ, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК пред ПлРС
ответницата В. П. СТ. чрез пълномощника си адвокат Д. М. от ПлАК е
оспорила като недопустим и неоснователен предявения иск с правно
основание чл. 422 от ГПК. С отговора е оспорена истинността на протокола
от ОС на ЕС, проведено на 08.07.2018 г. и поканата за доброволно изпълнение
с твърдения, че подписите положени от управителя се различават помежду си.
В отговора се твърди, че изложените в ИМ обстоятелства са същите като тези
посочени в ИМ срещу П. В. Г. и тъй като адвокат М. вече е депозирал отговор
по другото дело не счита, че следва да преповтаря възраженията си, а прилага
този отговор за сведение на съда. Излагат се възражения за задължение на
ответницата да заплаща суми на касиера Е. Р. Г., тъй като същият не е
собственик на имот в ЕС, а само ползвател на имот на майка си и не би могъл
да бъде касиер на ЕС.
С определение, постановено по реда на чл. 140 от ГПК по делото, ПлРС
е описал фактическите твърдения, на които ищецът основава иска си,
възраженията на ответника, указал е на страните доказателствената тежест в
производството и се е произнесъл по направените от страните
доказателствени искания. С определението си ПлРС е уважил
доказателствените искания на ищеца и е отхвърлил направените от
ответницата доказателствени искания като неотносими към предмета на
спора. Установява се, че с определение по реда на чл. 214 от ГПК ПлРС е
допуснал направено изменение на цената на иска чрез намаляването й с 0,02
лв., като същият е останал предявен за сумата от 402,37 лв..
За да уважи изцяло предявения иск, Плевенският районен съд е приел за
5
безспорно доказано по делото, ответницата, въззивница в настоящото
производство е собственик на имот в сграда, находяща се в гр. Плевен, ул. В.
№**, както и че са налице влезли в сила решения на Общите събрания /ОС/
на Етажната собственост /ЕС/ на собствениците на обекти в сградата от
06.03.2018 г. и 08.07.2018 г.. ПлРС е приел за доказано по делото, че с
протоколно решение на ОС на ЕС от 06.03.2018 г. за управител на ЕС е
избран П. В. В., както на същото ОС е взето решение да се събират по 5 лв.
месечна такса на апартамент за консумативни разходи на общите части на
сградата. ПлРС е приел за доказано по делото, че с протоколно решение на
ОС на ЕС от 08.07.2018 г. за касиер на ЕС е избран Е. Р. Г., както и е взето
решение за извършване на спешен ремонт на покрива на сградата, като е
избрана оферта за ремонт на покрива на стойност 1 260 лв. и поставяне на
нагреватели на водосточните тръби на стойност 1 666 лв. ПлРС е обсъдил
възраженията на ответницата, въззивница в настоящо производство за
недължимост на сумите, поради това, че П. В. не е надлежно избран
управител на ЕС, неправилно провеждане на ОС, неправилно изчисляване на
дължимите суми, но е приел същите за неоснователни. ПлРС е приел, че след
като по делото не са представени доказателства, тежестта за което е върху
ответницата, решението на ОС на ЕС от 06.03.2018 г. да е оспорено по
съдебен ред, същото е влязло в законна сила, задължително е за етажните
собственици и подлежи на изпълнение. По отношение на проведеното на
08.07.2018 г. ОС на ЕС ПлРС е приел, че същото е влязло в сила с влизане в
сила на съдебното решение, с което искът за отмяната му е отхвърлен, поради
което също подлежи на изпълнение от собствениците на обекти в ЕС, един от
които е ответницата. Като е обсъдил заключението на приетата по делото
СТЕ, ПлРС е приел, че задължението на ответницата в размер на 282,39 лв.,
съставляващо припадащата й се част от общите разходи за ремонт на покрива
и поставяне на нагреватели е изчислено правилно съобразно притежаваните
от нея идеални части от общите части, поради което същата дължи
претендираната от ищеца парична сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съобразно разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от ЗУЕС, когато собственик,
6
ползвател или обитател не изпълни решение на Общото събрание /ОС/ на
Етажната собственост /ЕС/ в определения срок, председателят на
управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, като към заявлението се прилага препис от решението на
общото събрание.
Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 10 от ЗУЕС от
компетентността на ОС е да приеме годишен бюджет за приходите и
разходите, да определи размера на паричните вноски за разходите за
управлението и поддържането на общите части на сградата, да определи
извършване на разходи, които са необходими или неотложни за
поддържането или за възстановяването на общите части, за извършване на
полезни разходи, както и за определяне на размера на разходите за
изпълнението на указанията в техническия паспорт. Съобразно чл. 48 ал. 3 от
ЗУЕС разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, за които има прието решение на ОС на
собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти
съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на
сградата, а съобразно чл. 48 ал. 8 от ЗУЕС за поддържане на общите части на
етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на
самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в
Правилника за вътрешния ред или с решение на ОС. Съгласно чл. 51
разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо
от етажа, на който живеят. По смисъла на § 1 т. 9 на ДР на ЗУЕС „неотложен
ремонт" е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни
конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за
отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за
живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица,
до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради. По
смисъла на § 1 т. 11 на ДР на ЗУЕС "разходи за управление и поддържане" са
разходите за консумативни материали, свързани с управлението, за
възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за
7
касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за
управлението и поддържането на общите части на сградата.
Безспорно се установява от приложеното към доказателствата по делото
в първата инстанция ч.гр.д. № 2531/2020 г. на ПлРС, че по същото е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК № 1305/25.06.2020 г. в полза на взискателя ЕС на
собствениците на обекти в жилищен вход „Б“ на сграда с адрес: гр. Плевен,
ул. „В.“ № **, представлявана от управителя П. В. против длъжника В. П.
СТ. за сумата от 402,39 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 23.06.2020 г. до окончателното заплащане на вземанията.
Установява се от заповедта, че вземането на взискателя произтича от
неплатени суми към ЕС за ремонт на покрив /водосъбиращи корита на
покрива на сградата/, поставяне на нагреватели във водосъбиращите корита
на покрива на сградата, както и дължимите 24 вноски по 5 лв. за
консумативни сгради за общите части на сградата. Установявя се, че по
делото е депозирано възражение от длъжника В. П. СТ. в срока по чл. 414 от
ГПК, поради което с разпореждане на съда от 08.07.2020 г., съобщено на
взискателя на 03.08.2020 г. на същият е указано да предяви иск по чл. 422 от
ГПК в срока по чл. 415 ал. 5 от ГПК.
Безспорно се установява от приложеното гр.д. № 4439/2020 г. по описа
на ПлРС, че искът по чл. 422 от ГПК е предявен на 02.09.2020 г. в срока по
чл. 415 ал. 5 от ГПК.
Безспорно е между страните в производството, че въззивница е
собственик на апартамент № 4 във вх. Б на сграда на ЕС, находяща се в гр.
Плевен, ул. В. №**.
Безспорно се установява от представеното в първата инстанция
писмено доказателство – протокол от проведено на 06.03.2018 г. Общо
събрание на собствениците на обекти във вх. Б на жилищна сграда, находяща
се в гр. Плевен, ул. „В.“ № **, че ОС е проведено при дневен ред: избор на
домоуправител, избор на касиер, разни. Установява се, че след като е
отложено с един час поради липса на кворум, ОС е взело решения за:
избиране за домоуправител и касиер на П. В. В., да се събира такса по 5 лв. на
апартамент за консумативни разходи за общите части на входа.
Безспорно се установява от представеното в първата инстанция писмено
доказателство – протокол от проведено на 08.07.2018 г. Общо събрание на
собствениците на обекти във вх. Б на жилищна сграда, находяща се в гр.
Плевен, ул. „В.“ № **, че ОС е проведено при дневен ред: обсъждане на
осъществяване на спишен ремонт на покрива на ЕС, избор на касиер, разни, в
това число за обсъждане на въпроса за събираемостта на вноските и
8
оправомощаване на управителя предприеме необходимите действия за
събиране на неплатените към ЕС вноски по влезлите в сила решения на ОС на
ЕС по съдебен ред. Установява се, че след като е отложено с един час поради
липса на кворум, ОС е взело решения за: да се съберат необходимите пари от
собствениците на издеалните части като се пресметне необходимата сума по
формула съобразно собствеността на живущите в момента за ремонт на
водосъбиращите корита на покрива и да се поставят нагреватели в тях; да се
изготви жалба до съдебните власти за неспазена гаранция на строителството
от страна на ЗС Инвест гр. Плевен, да се избере за касиер на ЕС Е. Р., да се
назначи за чистачка на входа М. Г. срещу седмично заплащане в размер на 10
лв.. Установява се, че преди да вземе решение за ремонт на покрива ОС е
запознато с отказа на строителя на сградата ЗС Инвест гр. Плевен да извърши
ремонта, както и за представените две оферти – на фирма „Маркела“ на
стойност 1 260 лв. за ремонтиране на дефекта с покриване на коритата с
хидроизолация и оферта на фирма „АВ проект“ на стойност 1 666 лв. за
поставяне на нагреватели на 3 водосточни системи от покрива на сградата.
Безспорно се установява от приетото към доказателствата по делото във
въззивната инстанция гр.д. № 7809/2018 г. на ПлРС, че с влязло в законна
сила на 13.05.2019 г. решение № 244/08.02.2019 г. по същото е отхвърлен
предявения от З.П.Г. против Общо събрание на собствениците на обекти във
вх. Б на жилищна сграда, находяща се в гр. Плевен, ул. „В.“ № ** иск с
правно основание чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на решенията на ОС на ЕС,
отразени в протокол от 08.07.2018 г.. Установява се от решаващите мотиви на
въззивното решение по в.гр. д. № 218/2019 г. на Плевенския окръжен съд, че
за да потвърди решение № 244/08.02.2019 г. по гр.д. № 7809/2018 г. на ПлРС,
въззивният съд е съобразил възраженията на въззивницата в конкретното
производство З. Г. във връзка със законосъобразното провеждане на ОС и е
намерил същите за неоснователни. Плевенският окръжен съд е приел за
доказани надлежното оповестяване на ОС на ЕС съгласно изискванията на чл.
13 ал. 1 от ЗУЕС, както и че П. Н. П. не е имал право да участва в работата
на ОС, проведено на 08.07.2018 г. лично или чрез пълномощник, тъй като не
е собственик на апартамент № 7 в ЕС и не е присъствал лично, а положеният
подпис в протокола срещу неговото име е положен от Д. Д., но е приел, че
след приспадане от посочените общо представени 52,34 % и.ч. от общите
части на и.ч. за апартамент 7 в ЕС остават представени на ОС и участвали в
гласуването 47,81 % и.ч., поради което ОС е проведено при кворум,
отговарящ на изискванията на чл. 15 ал. 2 от ЗУЕС. Плевенският окръжен съд
е приел също, че и трите взети решения от проведеното на 08.07.2018 г. ОС не
9
изискват квалифицирано мнозинство съгласно чл. 17 ал. 2 от ЗУЕС и тъй като
са взети с мнозинство над 33 % и.ч. от общите части на ЕС са
законосъобразни. По отношение на решението на ОС за ремонт на
водосъбиращите корита на покрива и поставяне на нагреватели съдът е приел,
че се касае за вземане решение за извършване на разходи за т.н. „необходим
ремонт„ по смисъла на § 1 т. 8 от ДР на ЗУЕС , който случай не се обхваща от
хипотезите на чл. 17 ал. 2 от ЗУЕС, за които е необходимо квалифицирано
мнозинство за вземане на решение.
Установява се от представените в първата инстанция и неоспорени от
въззивницата писмени доказателства – протокол от 02.11.2018 г., фактура №
1544 и фискален бон от 03.11.2018 г. към нея, издадени от ЕТ „М. - К. Н.“ гр.
Плевен, че въззиваемата ЕС е заплатила сумата от 1 260 лв. с ДДС за
цялостен ремонт на седящи улуци за отстраняване на течовете в участъците, в
които се съединяват.
Установява се от представените в първата инстанция и неоспорени от
въззивницата писмени доказателства – протокол обр. Акт № 19/30.11.2018 г.
и фактура № 1 *********/30.11.2018 г., че въззиваемата ЕС е следвало да
заплати на посочения падеж 03.12.2018 г. сумата от 2 245,74 лв. с ДДС за
извършен монтаж на нагреватели против обледяване на водостоци и улуци в
жилищната сграда.
Установява се от представенате в първата инстанция с исковата молба
покана за доброволно изпълнение от управителя на ЕС, връчена на
въззивницата на 18.02.2020 г. при отказ да я получи, удостоверен с подпис на
лицето Н. П., че въззиваемата ЕС е поканила въззивницата да заплати
доброволно при касиера на сумата от 120 лв. - 24 вноски по 5 лв. за разходи
на общите части съгласно решение на ОС от 06.03.2018 г. и сумата от 282,39
лв. за извършен ремонт на покрива съгласно решение на ОС от 08.07.2018 г..
Установява се от приетото по делото в първата инстанция заключение на
вещото лице инж. С. С., което като компетентно изготвено въззивният съд
кредитира, че сумата от 3 605,45 лв., която представлява сбора от дължимите
суми по двете посочени по-горе фактури при разпределението съобразно
притежаваните от всеки от собствениците на обекти в ЕС и.ч. от общите
части се разпределя така, че собственикът на апартамент 4 в ЕС дължи сумата
10
от 282,37 лв. за извършените ремонтни работи и поставяне на нагреватели на
покрива на сградата на ЕС.
При така установената по - горе фактическа обстановка правилно и
законосъобразно ПлРС е приел, че след като са налице влезли в сила решения
на ОС на ЕС, задължителни за етажните собственици, по силата на първото от
които въззивницата, в качеството на собственик на апартамент 4 в ЕС дължи
месечна такса в размер на 5 лв. за поддръжка на общите части на сградата,
считано от м. ІІІ 2018 г. за 24 месеца, а съгласно второто следва да заплати
припадащата се на апартамента част от разходите на необходим ремонт на
общи части - водосъбиращите корита на покрива и за поставяне на
нагреватели, то към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
въззивницата дължи заплащане на ЕС на следните парични суми – сумата от
120 лв., представляваща дължими 24 вноски по 5 лв. месечно за периода от
м. ІІІ 2018 г. – м. ІІ 2018 г. вкл. и сумата от 282,37 лв., представляваща
припадаща се част от разходите, установена с помощта на СТЕ за имота на
въззивницата в съответствие с чл. 48 ал. 3 и ал. 8 от ЗУЕС. Липсват твърдения
и доказателства от страна на въззивницата за заплащане на дължимите суми в
полза на ЕС до приключване на съдебното дирене в първата и в настоящата
инстанция, поради което следва да се приеме, че вземанията към същата
съществуват и към момента на постановяване на въззивното решение. С оглед
на тези изводи, предявеният иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 38 ал. 2 от ЗУЕС за сумата от 402,37 лв. се явява доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен.
Неоснователни според въззивният съд се явяват възраженията на
въззивницата за допуснати от първоинстанционният съд съществени
процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на
съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 133 ал. 2 от ГПК, в която е
посочено задължителното съдържание на отговора на ИМ ответникът следва
наред с останалите задължителни реквизити от съдържанието на отговора на
ИМ да изложи становище по обстоятелствата, на които се основава
конкретният иск и конкретните си възражения срещу иска и обстоятелствата,
на които те се основават, тъй като съгласно чл. 133 от ГПК, ако това не бъде
направено в установения в закона срок и ответникът не депозира отговор, не
вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на
11
представен документ или не упражни правата си по чл. 211 ал. 1, чл. 212 и чл.
219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се
дължи на особени непредвидени обстоятелства. Първоинстанционният съд е
съобразил всички изложени в отговора на исковата молба /ИМ/, депозиран по
делото чрез процесуалният й представител адвокат Д. М. възражения по
основателността на иска в определенията, постановени по реда на чл. 140 и
чл. 146 от ГПК и правилно е приел, че направените от ответницата
доказателствени искания са неотносими към предмета на спора. Правилно и
законосъобразно ПлРС не е обсъждал направените в отговора на ИМ
препращания към възражения на друго лице по друг граждански спор, които
възражения пълномощника на ответницата е счел, че не следва да преповтаря.
Всички направени възражения с отговора на исковата молба по конкретния
спор свързани със законосъобразността на решението на ОС на ЕС от
08.07.2018 г., вкл. за избор на касиер на ЕС вече са били предмет на съдебна
проверка за законосъобразност по надлежно предявен иск по чл. 40 ал. 1 от
ЗУЕС, приключил с влязло в сила решение, който спор не може да бъде
пререшаван в настоящото производство. Възраженията в отговора на ИМ
свързани с представителната власт на председателя на ЕС при връчване на
поканата за доброволно изпълнение са без правно значение, доколкото по
делото не се претендира законна лихва върху главницата преди датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а връчването на поканата не е
предпоставка за допустимостта или основателността на иска. Възраженията
на въззивницата свързани с гаранционната отговорност на третото лице „ЗС
Инвест“ ООД, представлявано от управителя Б. Д. се явяват късно направени
и наред с това ирелевантни към предмета на спора, тъй като изхода на делото
не е обвързан от установяването или отричането на тази отговорност и няма
пречка ЕС да потърси права в тази насока в друго производство.
Възраженията, направени за първи път с въззивната жалба за неясна
процедура по избиране на изпълнители на ремонта, неизвършен или
некачествено извършен ремонт на покрива и във връзка с извършването и
стойността на ремонта и вложените материали, вкл. за липса на заключение на
СТЕ в тази насока, не следва да бъдат обсъждани в настоящата инстанция. С
отговора на ИМ ответницата е била длъжна да изчерпи всички
правопогасяващи или правоизключващи възражения и е имала правна
възможност да оспори истинността на представените с ИМ писмени
12
доказателства и като е пропуснала тази възможност, правото й да прави нови
възражения на по-късен етап в производството е преклудирано.
Неоснователни са и оплакванията на въззивницата за нарушения при
разглеждане на делото в насроченото за 22.01.2021 г. открито съдебно
заседание в отсъствие на упълномощения от нея адвокат, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ГПК делото се отлага само, ако съществуват
едновременно пречки за явяване в заседанието на страната и на нейният
пълномощник, които те не могат да отстранят и каквито пречки очевидно не
са съществували за явилата се по делото въззивница. Наред с това следва да
се посочи, че по делото не са представени доказателства и за наличие на
препятствие за пълномощника на страната да се яви по делото, тъй като с
молбата, деподирана на 20.01.2021 г. пред ПлРС, с която се иска отлагане на
делото адвокат М. не е представил каквито и да са писмени доказателства
/призовка, адвокатско пълномощно или др./, доказващи служебния му
ангажимент в РС Тетевен на датата и часа на заседанието. Неоснователни
според съда са оплакванията в жалбата за необоснованост на постановеното
първоинстанционно решение и липса на изложени от съда мотиви към
решението в съответствие с изискванията на чл. 236 ал. 2 от ГПК, като според
въззивният съд в първоинстанционното решение са посочени всички
релевантни искания и възражения на страните, извършена е преценка на
събраните доказателства и са изложени фактическите констатации и правните
изводи на съда.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че атакуваното решение
на Плевенският районен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и отхвърляне на въззивната жалба в полза на
въззивницата не се дължат разноски по делото по реда на чл. 78 ал. 1 от ГПК
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/29.01.2021 г., постановено по гр.д. №
4439/2020 г. на Плевенския районен съд.
13
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14