№ 73
гр. Търговище , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира И. Колева
при участието на секретаря Валентина И. Войникова
като разгледа докладваното от Красимира И. Колева Гражданско дело №
20203530101246 по описа за 2020 година
Предявени са осъдителни искове при факултативно, обикновено, евентуално
другарство против двама ответници – Гаранционен фонд и застраховател.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е собственик и ползвател на лек автомобил с
марка Фолксваген, модел: Голф, рама: *********************, рег.номер: *********. На
11.04.2020г. около 13:20ч. ищецът, движейки се с описания по- горе негова собственост
автомобил, в гр. Търговище по ул. „П. Р. Славейко“ бива ударен от полицейска патрулна
кола „Шкода Рапид“ със специален режим на движение (включен светлинен н звуков
сигнал), собственост на ОДМВР Търговище, с per. номер ***********, управлявана от М. Х.
М.- служител на МВР Търговище. При преминаване през кръстовището водачът М. не е
спрял на пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и допуска
ПТП с движещия се от лявата му страна лек автомобил „Фолксваген Голф“ За
произшествието е съставен протокол за ПТП № 1715788/ 11.04.2020г. В протокола за
настъпило ПТП е отразена чия е вината за инцидента, като никой от водачите не е оспорил
този факт. В графа „обстоятелства, причини и условия за ПТП“ е записано, че участник Y -1
не съобразява поведението си с пътен знак Б-2. Описани са и настъпилите следствие на
произшествието имуществени щети по двата автомобила. Отразено е също, че превозното
средство със специален режим е застраховано, съгласно обща застрахователна полица на
всички полицейски автомобили, собственост на МВР Търговище от застрахователна
компания „Бул Инс“ АД. Надлежно и в срок увреденото лице- ищецът пуснал писмено
уведомление до ЗД“Бул Инс“АД за настъпило застрахователно събитие по сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят завел щета и
1
направил опис на щетите, нанесени на лек автомобил „Фолксваген Голф“, съгласно който
увредени части са следните: 1.Облицовка предна броня с отвори, 2. Леви светлоотразители,
3. Панел под фарове цял 4- Предна решетка PVC, 5. Емблема в предна решетка, 6. Преден
капак, 7. Калник преден ляв, 8. Ослова преден ляв калник, 9. Рамка радиатор PVC, 10.
Корпус фар ляв ел. регулиране, 11. Корпус фар десен ел. регулиране, 12. Греда между
предни рогове, 13. Греда под радиатор, 14. Тампон двигател преден, Б+БМ (акрилна).
ЗД“Бул Инс“ АД препратил претенцията към Гаранционния фонд, който съгл. чл.562, ал.5
от КЗ е законово задължено лице да изплаща обезщетения за вреди, причинени от моторни
превозни средства на особен режим. Гаранционен фонд изпратил уведомление до Стилиян
Стоичков с изх.№ 07-02- 21-39/14.07.2020г., в което отказва изплащането за застрахователно
обезщетение с мотивите, че издаденият срещу виновния водач АУАН е прекратен на
основание чл.54 от ЗАНН, т.е. не е бил налице фактическия състав по риска „Гражданска
отговорност“. Отделно от това Гаранционен фонд твърди в писмото си, че не са налице и
условията на чл.557 от КЗ, поради което нямало законово основание за изплащане на
претендиралото обезщетение. От датата на завеждане на щетата се дължи лихва за забава.
Ищецът търпи пропуснати ползи вследствие на инцидента. Той е онкоболен и за лечението
му е необходимо превозно средство, с което да осъществява периодичните си болнични
лечения в специализираната болница в гр. Шумен. Повредата на автомобила му
възпрепятства тези пътувалия и той е принуден да търси други алтернативи за превоз.
Пропуснатите ползи също се изразяват и в невъзможността да си ползва отпуснатата от
Агенция Социално подпомагане безплатна винетка за хора с експертно решение на ТЕЛК.
При закупуване на винетката се вписва и per. номер на превозното средство, в случая
номера на повредената на Стоичков кола. Освен това ищецът вследствие на ПТП
претърпявал шок, стрес, дискомфорт и други негативни психически състояния. Уплахата, че
е можел да пострада при инцидента, както и невъзможността да ползва увредения си
автомобил са изживени тежко от Стилиян. Три месеца след случката и един месец след
отказа на Гаранционен фонд да изплати обезщетение за щетите,ищецът получил
микроинсулт, който очевидно е отзвук на всичкия натрупан стрес и проблеми.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди първия ответник -
Гаранционен фонд-София да му заплати: сумата от 1200 лв. застрахователно обезщетение
/1000 лв. за имуществени вреди и 200 лв./неимущствени вреди, с правно основание чл.562
ал.5 от КЗ във вр. чл.432 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 02.10.2020г. до окончателното изплащане и сумата от 41.63 лв. – законна лихва за
забава от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие-28.04.2020г. до
завеждане на иска, с правно основание чл. 429 ал.3 от КЗ и при условие на евентуалност – в
случай, че бъдат отхвърлени исковете против първия ответник, тогава да постанови
решение, с което да осъди втория ответник - „Бул Инс“ АД-София да му заплати: сумата от
1200 лв. застрахователно обезщетение /1000 лв. за имуществени вреди и 200
лв./неимущствени вреди, с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 02.10.2020г. до окончателното изплащане и сумата от
2
41.63 лв. – законна лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото събитие-28.04.2020г. до завеждане на иска, с правно основание чл.429 ал.3 от
КЗ. В първото открито заседание е допуснато изменение на иска за обезщетение за
имуществени вреди, а именно увеличение на размера от 1000 лв. на 1166.50 лв., на осен.
Чл.214 ал.1 от ГПК. Редовно призован в открито заседание ищецът не се яви лично и се
представлява от пълномощник – адв. А.С. от АК-Търговище, който поддържа исковете по
основание и по размер така, както са предявени и с допуснатото увеличение на размера
досежно имуществените вреди.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
ответниците, които оспорват изцяло исковете и молят да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и евентуално в случай, че бъдат уважени – да бъде намален присъдения
размер.
Първият ответник -ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София възразява, че в хипотезата на
чл. 562 ал.5 от КЗ е посочено, че единствено извънсъдебна претенция във връзка с
автомобили на особен режим се завежда пред Гаранционния фонд. Във връзка с процесното
ПТП е бил сезиран Фондът, като е била образувана щета № 110028-02/28.04.2020г., като в
законоустановените срокове е отказано изплащане на обезщетение на поради липса на
законово основание за изплащане на такова обезщетение. Твърди, че липсва виновно
противоправно поведение на водача на л.а. „Шкода Рапид“. Видно от представения
протокол за ПТП става ясно, че водачът му е управлявал увреждащото МПС със специален
режим на движение с включен светлинен и звуков сигнал, а ищецът не е изпълнил
задължението си да го пропусне, вследствие на което е станал причина за настъпване на
процесното ПТП. Възразява, че Протокол за ПТП не е от кръга актове по чл. 300 ГПК. В
тази връзка оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и причинната
връзка с получените от ищеца увреждания, както и тези на автомобила му. Претендираният
размер на обезщетение за претърпени имуществени вреди е прекомерно завишен от гледна
точка на изисквания, залегнали в действащата към датата на ПТП Методика на ГФ за
определяне на действителните стойности и изплащане на обезщетения при имуществени
вреди и в разрез с разпоредбите на „НАРЕДБА № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното
застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука"
на пътниците в средствата за обществен превоз" и за Методиката за уреждане на претенции
за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства". Претендираният
размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е прекомерно завишен с оглед
принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически
условия, стандарт на живот и трайната съдебна практика. Редовно призован в открито
заседание първият ответник се представлява от упълномощен процесуален представител –
адв. Венкова от АК-Търговище, който поддържа писмения отговор и моли иска да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен, евентуално в случай, че бъде уважен да бъде намален
по размер, като се отчете 50 % съпричиняване от ищеца. Подробни съображения са
изложени в писмена защита.
3
Вторият ответник -ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София възразява, че без да е установен
механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение
презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД. Процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК, водачът на л.а. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди обществено опасните
последици. Автомобилът, в който той е реализирал ПТП се е движил в специален режим, с
пусната звукова и светлинна сигнализация. Механизмът на ПТП и нанесените на двата
автомобила щети говорят по-скоро за отнемане на предимството от страна на ищеца на
автомобил, който вече се е намирал в кръстовището и го е напускал, отколкото на отнето
предимство от автомобила със специален режим на движение. Ищецът не е възприемал
достатъчно добре пътната обстановка и е станал причина за ПТП, независимо от неговите
твърдения и твърденията на другия участник в ПТП. Твърди съпричиняване от страна на
ищеца. Претендираният размер на обезщетение за претърпени имуществени вреди е
прекомерно завишен и не отговаря на необходимата сума за отстраняване на вредите на
процесното МПС. Претенцията за неимуществените вреди е изцяло неоснователна, няма
доказателства за необходимост от придвижване до медицинско заведение; няма данни за
продължаващо лечение. Редовно призован в открито заседание вторият ответник не изпраща
представител. Преди откритото заседание е постъпило писмено становище, в което моли
иска да бъде отхвърлен като неоснователен, ищецът да му заплати разноските по делото и
едновременно с това прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от ищеца, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото и вторият ответник признава за установено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП -
11.04.2020г. по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ЗД „Бул Инс" АД, за моторни превозни средства - собственост на
МВР. Няма спор между страните, че полицейската патрулна кола-лек автомобил марка
„Шкода“, модел „Рапид“ с ДК № *********** е собственост на МВР. От кореспонденцията
между ищеца, ОДМВР-Търговище/л.11/ и МВР-Дирекция „Управление на собствеността и
социални дейности“ и Гаранционен фонд /л.40/ се установи, че за моторните превозни
средства на МВР е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“-договор УРИ 5785опд-6115.08.2018г. със ЗД „БУЛ ИНС“-София, по
силата на който застрахователното дружество предоставя услуги по застраховка
„Гражданска отговорност“ на собствениците , ползвателите, държателите и водачите на
МПС, инженерна и бойна техника, както и на придобита по време на договора транспортна
техника на МВР. Срокът на действие на договора е от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., като с
допълнително споразумение от УРИ578500-8937/09.12.2019г. срокът на договора се
удължава, считано от 01.01.2020г. до влизане в сила на нов договор с предмет „Гражданска
4
отговорност“, но не по-късно от 30.06.2020г. Лекият автомобил марка „Шкода“, модел
„Рапид“ с ДК № *********** е включен в допълнителното споразумение от 09.12.2019г.
Видно от Протокол за ПТП № 1715788, съставен на 11.04.2020г. в 13.20 ч. , в гр.
Търговище на кръстовището на ул. „******************“ и ул. „П.Р.Славейков“ на
11.04.2020г. в 12.30 ч. е настъпило ПТП при следните обстоятелства: Участник 1- л.а. марка
„Шкода“, модел „Рапид“ с ДК № ***********, управляван от М.Х.М., не съобразява
поведението си и пътен знак Б-2 /с включен звуков и светлинен сигнал/ и удря със задна
лява в предна част правомерно движещият се Участник 2-л.а. марка Фолксваген, модел:
Голф, рама: *********************, рег.номер: *********, собственост на С. С. С. /ищеца/
и управляван от него, с което се реализира ПТП с материални щети. Отбелязаните видими
щети на МПС са: за У-1 – заден ляв калник и броня, а за У-2 –предна броня , преден калник.
И за двамата водачи са посочени свидетелства за управление на МПС и че не са употребили
алкохол. Местопроизшествието е посетено на място от служители на КАТ и е изготвена
схема на ПТП. На водача на л.а. марка „Шкода“, модел „Рапид“ с ДК № *********** е
съставен на 11.04.2020г. Акт № 216656 за установяване на административно нарушение,
като освен обстоятелствата, описани в Протокола за ПТП е уточнено, че не е спрял на пътен
знак Б-2 „Спри! Пропусни движещият се по пътя с предимство!“, с което виновно е
нарушил чл.92 ал.2 от ЗДвП-Водач на МПС със специален режим на управлява по безопасен
начин. Нарушителят не е направил писмени възражения. С мотивирана резолюция рег.№
363р-13792 от 22.06.2020г. от Началник група ОД ПКПД е прекратено
административнонаказателното производство, на осн. Чл.54 във вр. Чл.52 ал.4 от ЗАНН,
образувано с АУАН GA № 216656, съставен на 11.04.2020г. срещу М. Х. М., за нарушение
по чл.92 ал.2 от ЗДвП. Видно от мотивите на резолюцията, прието е за мл.инсп. М.М., че
„макар същият да не спрял при наличието на пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещият се
по пътя с предимство!“, обществената опасност на деянието му е явно незначителна и с
оглед разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗДвП не следва да бъде ангажирана административно
наказателната му отговорност.“. Налице е противоправно и виновно извършено деяние, но
е с „явно незначителна“ обществена опасност, поради което и може да не се търси
административно наказателна отговорност.
Няма спор между страните по делото, а и от представените от тях писмени
доказателства е безспорно, че ищецът е подал на 22.04.2020г. уведомление за имуществени
вреди /л.81/ пред Гаранционен фонд, с приложен Протокол за ПТП, свидетелство за
регистрация на МПС, удостоверение за техническа изправност на собственото му ППС.
Заведена е щета № 110028-02/28.04.2020г. за имуществени вреди по описа на ГФ. По силата
на сключения и визиран по-горе застрахователен договор и споразумение към него между
МВР и ЗД „БУЛ ИНС“-София, застрахователят е изискал необходимите документи,
извършен е оглед на автомобила на ищеца и е съставен опис-заключение на щета на МПС
на 22.04.2020г. и с Предавателен протокол № 23, застрахователят е предал на Гаранционен
фонд с Вх.рег.№ от 28.04.2020г.предявената претенция ведно с диск със снимков материал
5
от огледа на лекия автомобил на ищеца /л.94-96/. От техническата експертиза и
заключителната техническа експертиза по щета № 110028-02/2020г. на ГФ , изготвени от
02.05.2020г. е видно, че по експертна оценка стойността на обезщетението за имуществени
вреди-подробно описани е в размер на 845.10 лв. Съгласно доклад по щета /л.85/, на осн.
чл.496 ал.2 т.2 б.“а“ във вр. чл.558 ал.2 от КЗ, се отказва изплащане на обезщетение на С. С.
С. с мотива, че от представената служебна бележка от МВР съставения АУАН срещу
водача М. Х. М. е прекратен на осн. чл.54 от ЗАНН т.е. не е налице фактическия състав по
риска „Гражданска отговорност“. С уведомление изх.№ 07-02-21-39/14.07.2020г. ГФ е
уведомил ищеца, че му отказва изплащане на обезщетение по заведената щета за
имуществени вреди с мотивите, че съставения АУАН срещу водача М. Х. М. е прекратен на
осн. чл.54 от ЗАНН т.е. не е налице фактическия състав по риска „Гражданска отговорност“,
не са налице условията по чл.557 от КЗ и ГФ няма законово основание да му изплати
претендираното обезщетение.
Установеното от писмените доказателства относно механизма на настъпване на ПТП
и причинените вреди се потвърждава и от гласните доказателства. От показанията на св. М.
/управлявал л.а. марка „Шкода“, модел „Рапид“ с ДК № **********/ се установи, че в деня
на ПТП времето е било сухо, топло, с добра видимост, около обяд, когато той се намирал
до заведението „Поко локо“ на кръстовището на ул. „******************“ и ул.
„***************“ и от там е включил звуков и светлинен сигнал. Движейки се по ул.
„******************“ и стигайки до кръстовището с ул. „Паисий“ намалил скоростта, за
момент управляваният от него служебен автомобил спрял и след това потеглил. Но точно
там на това кръстовище на ул. „******************“ и ул. „Паисий“ , от лявата страна на
ул. „******************“ има една „мъртва точка“ – една сграда и дърво-кестен, които
пречат на видимостта от ляво на движещите се по ул. „******************“, така и
съответно от дясно на движещите се по ул. „Паисий“. Св. М. излязъл от „Стопа“ /знак
„Стоп“/ на кръстовището със звуков и светлинен сигнал, който сигнал му позволява да не
спре на този знак, но да прецени и да не допусне ПТП. Излизайки от кръстовището и
завивайки на ляво, управляваният от св. М. автомобил е ударен от лекия автомобил,
управляван от ищеца, който се движил правомерно и с предимство от светофара на
кръстовището „Стария бряст“ напред по ул. „Паисий“ . Само тези две коли са били при
настъпване на ПТП. От показанията на св. М. се установи също, че управляваният от него
автомобил е ударен в задна лява врата, заден ляв калник и задна броня, докато автомобилът
на ищеца е ударен в предната си част. От показанията на св. С.-дъщеря на ищеца се
потвърждава също, че ищецът се движил от светофара на кръстовището „Бряста“ направо по
ул. „Паисий“, когато му засичат пътя и го удрят с лека кола. Баща и е казвал, че се е чувал
сигнал на полицейска кола, но не я е видял, а той няма проблеми със зрението, не носи
постоянно очила, а единствено при четене от близо.
Така установеното от писмените и гласни доказателства по отношение на механизма
на настъпилото ПТП и непосредствените причини, довели до това се подкрепя и от
писменото заключение на съдебната автотехническа експертиза, потвърдено в открито
6
заседание от вещото лице инж. М.. Според него механизмът на настъпилото на 11.04.2020г.
в гр. Търговище на кръстовището между ул. „П.Р.Славейков“ и ул. „******************“ е
следният: Водачът на л.а. „Шкода Рапид“ с ДК№ ******, движейки се с включен светлинен
и звуков сигнал, не се съобразява с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“ и реализира ПТП с движещия се от лявата му страна по път с предимство л.а.
Фолксваген Голф с ДК № ********. Щетите, нанесени на процесното МПС л.а. Фолксваген
Голф с ДК № ********, са отразени в Опис-заключение на щетите на ЗК «Бул Ина» АД /стр.
6 от д./ След съпоставяне на така отразените щети с механизма на настъпилото на
11.04.2020 г. ПТП се налага изводът, че имуществените увреждания по процесното МПС -
л.а. Фолксваген Голф с ДК № ******** - се намират в пряка причинно-следствена връзка с
описаното ПТП. В открито заседание на 27.01.2021г. вещото лице инж.М. поясни, че
въпросното кръстовище е много особено и няма пряка видимост, както за св. М. идващ от
ул. „******************“, така и за ищеца идващ от светофара на „Бряста“. Да, според
показанията на разпитаната свидетелка баща и е чул звуков сигнал, но не видял
полицейския автомобил, защото просто не е допускал откъде ще се появи той-наистина
кръстовището е много особено. Проблемът е бил в липсата на видимост, иначе водачът на
увредения автомобил, имайки предвид автомобила, чистото досие на водача, /св. Б./ се е
движил с позволената скорост. На въпроса къде по широчината и дължината на пътното
платно е настъпило ПТП, вещото лице не може да даде аргументиран отговор, тъй като за
такъв обикновено има факти и доказателства в ДП, а такова няма. При разпита на св. М.
същият каза, че той не може да се сети когато е излязъл на кръстовището дали е бил в
дясната или в лявата половина на пътното платно.
Имуществените щети на процесния л.а. са отразени в Опис-заключение по щета от
22.04.2020г. на застрахователя „Бул Инс“ АД /л.6/ и в Техническа експертиза по щета №
110028-02/2020г. на ГФ от 02.05.2020г. /л.92/ и те са: 1.Облицовка предна броня с отвори, 2.
Леви светлоотразители, 3. Панел под фарове цял 4- Предна решетка PVC, 5. Емблема в
предна решетка, 6. Преден капак, 7. Калник преден ляв, 8. Ослова преден ляв калник, 9.
Рамка радиатор PVC, 10. Корпус фар ляв ел. регулиране, 11. Корпус фар десен ел.
регулиране, 12. Греда между предни рогове, 13. Греда под радиатор, 14. Тампон двигател
преден, Б+БМ (акрилна). Съгласно заключението на САТЕ, т.1, методиката, която се
използва за изчисляването, определянето и изплащането на щети по застраховки на МПС, се
базира на Наредба № 24 от 8-ми март 2006, за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и
2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетения на
вреди, причинени на МПС. Резултатът от изчисленията е във вид на Работна карта, която е
приложена към заключението /л.111/ . Стойността на ремонта за отстраняване на щетите
върху процесния автомобил Фолксваген Голф с ДК № ******** е 1166.50 лева.
Действителната стойност на автомобила, определена по Методиката на Гаранционен Фонд,
действаща към датата на ПТП изисква определяне цената на конкретния автомобил в ново
състояние към датата на производство по утвърдения каталог - EUROTAX SCHWACKE:
Том 12 от 2004 г., стр. 1417, ред 2 и резултатът е: 14528c х 1.95583 лв. х 7% (остатъчна
7
стойност) = 1989.00 лв. В о.з. вещото лице поясни, че застрахователните компании приемат
за тотална щета 70 % от действителната стойност на автомобила, а в конкретния случай
щетата е около 60 % от действителната цена на автомобила т.е. близо е до тоталната щета.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди: Видно от представените 3 бр.
епикризи, изд. от Университетска болница-МБАЛ „Света Марина“ ЕАД-Варна и ЕР на
ТЕЛК към „МБАЛ-Търговище“ АД гр. Търговище от 09.09.2019г. ищецът има тежко
онкологично заболяване с водеща диагноза
„*********************************************************/“, като датата на
инвалидност е от 20.01.2016г. и е бил с определен 60 % т.н.р. за срок до 01.09.2020г. От
показанията на св. С. и св. Б. се установи, че освен тази болест и хипертонията, след ПТП
ищецът е бил силно притеснен, чувствал се зле, получил инсулт, поради което и е лежал в
болница. От представената от ищеца епикриза е видно, че в периода от 30.08.2020г. до
03.09.2020г. е бил на лечение в „МБАЛ-Търговище“АД с диагноза:Исхемичен
/Тромбоемболичен/ мозъчен инсулт. Свидетелите не бяха сигурни точно колко време след
инцидента е получил инсулт ищеца /“Може би месец след инцидента получи инсулт,..“-св.
С./, но впечатленията им са, че именно в резултат на случилото се е получил инсулта. От
показанията на св. Б., който е колега на ищеца и от 10-години го познава се установи, че
ищецът до момента на процесното ПТП не е участвал в катастрофа, за първи път му се
случва, поради което е бил притеснен и се е ядосвал. От показанията и на двамата посочени
свидетели се изясни, че след ПТП е бил нарушен основно ритъма на живота на ищеца,
защото той е ползвал лекия си автомобил не само за да ходи на работа, но и ежедневно е
пътувал до кв. „*****“, където отглеждал домашни животни, за да ги нахрани. След
катастрофата и повредата на колата ищецът бил разстроен и ядосан, защото не можел да
пътува ежедневно до кв. „*****“, за да си нагледа къщата и да нахрани животните. Нямало
е близък, от който да поиска постоянно да ползва лек автомобил-брат му не живеел в
България, дъщеря му не е шофьор и няма кола, а тя е единствено дете. Според св. Б.,
ищецът може би е ползвал от време на време колата на зет си , за да ходи до „*****“, но
същият не беше сигурен и категоричен в показанията си /“…мисля, че ползва колата на зет
си, за да ходи до *****, но не съм сигурен, но моята кола не е ползвал.“/
Предвид установената безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният главен иск – против ответник - Гаранционен фонд-София е за сумата от
1200 лв. застрахователно обезщетение, от която 1000 лв. за имуществени вреди и 200 лв. за
неимущствени вреди, с правно основание чл.562 ал.5 от КЗ във вр. чл.432 ал.1 от КЗ, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.10.2020г. до окончателното
изплащане и иск за сумата от 41.63 лв. – законна лихва за забава от датата на уведомяване
на застрахователя за настъпилото събитие-28.04.2020г. до завеждане на иска, с правно
основание чл. 429 ал.3 от КЗ.
8
Съгласно чл. 562 ал.1 от КЗ - Моторни превозни средства на особен режим са
моторните превозни средства – държавна собственост, в управление на Министерството на
отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална
сигурност", Държавна агенция "Технически операции" и на други ведомства, данните за
които съставляват класифицирана информация съгласно действащото законодателство. На
осн. чл.562 ал.5 от КЗ - При разкриване на информация за моторни превозни средства на
особен режим пред трети лица, в това число при проверка за сключена застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на интернет страницата на Гаранционния
фонд, тези превозни средства се посочват като „незастраховани“, освен ако съответното
ведомство по ал. 1 е указало на Гаранционния фонд друго. Претенция за обезщетения за
вреди, причинени от моторни превозни средства на особен режим, се завежда пред
Гаранционния фонд, освен ако съответното ведомство по ал. 1 е указало на Гаранционния
фонд друго. Когато претенцията се урежда от Гаранционния фонд, той има право да получи
от застрахователя пълния размер на платеното заедно с лихвата за забава от датата на
писменото поискване. На осн. чл.519 ал.1 КЗ - Гаранционният фонд: извършва плащания в
полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е
неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите По силата на чл. 557. ал.1 , т.2
б.“а“, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за: имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени: на територията на Република
България, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. За определянето и изплащането на обезщетенията от
Гаранционния фонд съответно се прилага глава четиридесет и седма „Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ /чл.558 ал.2 КЗ/. Съгласно
разпоредбите на чл.558 ал. 3 и 5 от КЗ , за изплащане на обезщетение увреденото лице
предявява претенцията си пред който и да е от застрахователите, получил лиценз и
предлагащ задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или
пред Гаранционния фонд. Застраховател, който е получил лиценз и предлага задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не може да откаже да приеме
претенция, предявена по реда на изречение първо, както и да извърши оглед на увредено
имущество, ако такъв е необходим. Застрахователят е длъжен в срок до 7 дни от получаване
на претенцията на увреденото лице да предаде на Гаранционния фонд цялата документация
по предявената претенция. Събирането на допълнителни доказателства, определянето на
размера и изплащането на обезщетението на увреденото лице се извършва от Гаранционния
фонд съгласно ал. 2. Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 КЗ /не по-дълъг от три месеца
от предявяване на претенцията по реда на чл. 380 пред застрахователя/, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение,
като се прилага и чл. 380.
9
В конкретния казус е налице втората хипотеза на чл.558 ал.5 от КЗ – пострадалото
лице е предявило претенцията си за обезщетение пред ГФ на 22.04.2020г. и е получил
писмен отказ за плащане на обезщетение - уведомление Изх.№ 07-02-21-39/14.07.2020г.
Така предявеният иск е допустим.
За да се ангажира отговорността на ГФ по чл.562 ал.5 КЗ и във вр. чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Както е отразено в т.3 от доклада по
делото и е посочено и по-горе, страните не спорят относно валидността на застрахователно
правоотношение по ЗЗ"ГО".
За да е основателен предявения иск следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, противоправност, вина,
причинна връзка и вреди/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, приетата
САТЕ, безспорно се установява, че ПТП е причинено виновно от водача на л.а. „Шкода
Рапид“ с ДК№ ******. От анализа и съвкупната преценка на писмените доказателства –
протокол за ПТП, АУАН и дори Мотивираната резолюция за отмяната на последния; от
показанията на тримата свидетели и най-вече св. М.-самия водач на МПС, причинил ПТП;
от заключението на САТЕ –т.5, безспорно е, че основната и непосредствена причина за
настъпване на произшествието е субективното поведение на водача на л.а. „Шкода Рапид“ с
ДК№ ******. – не взема под внимание знак „В2“- „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“ Именно този водач отнема предимството на правомерно движещият се по
път с предимство л.а. „Фолксваген Голф“ с ДК № ********, управляван от ищеца.
Според САТЕ в резултат на ПТП-то са настъпили и вредоносните последици –
имуществени и неимуществени вреди за ищеца. Поради това съдът намира, че допуснатите
нарушения ЗДв.П от водача на л.а. „Шкода Рапид“ с ДК№ ****** са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумпцията на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена. Ето защо съдът приема, че деянието на водача на лекия
автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по
чл. 45 от ЗЗД. Обстоятелството, че с Мотивирана резолюция на Н-к група ОД ПКПД е
прието, че „обществената опасност на деянието му е явно незначителна“ и с оглед на това не
следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на дееца, не означава
липса на вина и не означава, че не може да му се търси гражданскоправна имуществена
отговорност.
Налице са предпоставките за уважаване на исковата претенция- виновно извършено
противоправно деяние /на водача на застрахованото МПС/, вредоносен резултат и
10
причинно-следствена връзка между деянието и претърпените от пострадалото лице
имуществени и неимущствени вреди. Следователно отговорността на ГФ по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 562 ал.5 от КЗ във вр. чл.
432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявения иск се явява доказан по
основание.
По отношение на размера на обезщетението за имуществени вреди съдът има
предвид заключението на САТЕ, поради което искът за имуществени вреди следва да бъде
уважен за сумата от 1166.50 лв.
По отношение размера на обезщетение за неимуществени вреди, което следва да
бъде присъдено: При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото
произшествие, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане
на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. По правилата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението като паричен еквивалент на
всички получени в резултат на едно застрахователно събитие повреди и свързаните с тях
болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и
емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. Следва да се посочи, че на
обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото
понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968
г. на ВС и практиката на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК -
решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т.
д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и
други съдебни актове. Тази преценка изисква отчитане на общественото разбиране за
понятието "справедливост" на определен етап от развитието на обществото, въз основа на
обществено-икономическите условия, като лимитите на застрахователно покритие по ЗЗ"ГО
имат значение само като „ориентир“ за конкретната икономическа конюнктура, при която е
настъпило увреждането, без да е самостоятелен критерий за размера на обезщетението /в
11
този смисъл решение № 104/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2998/2013 г. на І т. о., решение
№ 157/28.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3040/2013 г. на ІІ т. о., решение № 215 от 03.02.2017 г.
на ВКС по т. д. № 2908/2015 г. на І т. о. и др./.
В конкретния случай се установи безспорно при съвкупната преценка на писмените
доказателства /Епикриза за лечение от 30.08.2020г. до 03.09.2020г. в „МБАЛ-Търговище“
АД и др.епикризи/ и от гласните доказателства – чрез показанията на св.С. и св. Б., че
ищецът, който и без това има тежко онкологично заболяване и хипертония - за първи път и
по неволя участва в автомобилна катастрофа, вследствие на което се е чувствал зле,
притеснен, разстроен, ядосан, изпитвал емоционален и психически дискомфорт, нарушил се
нормалния му ритъм на живот – липсвал е автомобила, с който се е придвижвал до работата
и до кв. „*****“. От гласните доказателства се установи, че след случилото се ищецът
получил инсулт и лежал за лечение в болницата. От епикризата се установи, че след
проведеното лечение е изписан с пълно възстановяване по отношение на неврологичната
симптоматика, в добро общо състояние, контактен, адекватен. Продължил е да ходи на
работа.
Съобразявайки изложеното и отчитайки най-вече емоционалните и душевни
страдания от преживяното и същевременно бързото и пълно възстановяване на ищеца,
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се определи на 100 лв., която сума
настоящият състав на съда счита за адекватен еквивалент. В този размер предявеният иск се
явява основателен, като над този размер до пълния претендиран от 200 лв. следва де се
отхвърли като неоснователен. Обезщетението в размер на 200 лв. следва да се присъди
ведно със законната лихва, както ищецът е поискал –от подаване на исковата молба
02.10.2020г. до окончателното изплащане.
В писмения си отговор първият ответник-Гаранционен фонд /л.37/ не е направил
възражение за съпричиняване, такова възражение прави пълномощникът му в хода на
устните състезания и в писмените бележки. Вторият ответник-ЗД „Бул Инс“ АД в писмения
си отговор /л.45/ е направил възражение за съпричиняване от страна на ищеца, обосновано с
твърдение, че същият не е осигурил предимство на намиращият се в кръстовището
автомобил със специален режим на движение и е реализирал ПТП, като го е ударил
странично. С доклад в определението си по чл.140 от ГПК и в о.з. съдът е разпределил в
доказателствена тежест на ответниците доказването на възраженията си, като е посочил в
това число и – за съпричиняване. От писмените доказателства, представени от ищеца /л.7/ и
от първия ответник-Гаранционен фонд като част от преписката по заведената при него щета
/л.83,84,93/ се установи безспорно, че ищецът е правоспособен водач и собственото му ,
процесното МПС е било техническо изправно към момента на настъпване на ПТП на
11.04.2020г. и с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. По делото няма дори твърдения ищецът да се е движил с превишена
скорост или да е нарушил правилата за движение. От гласните доказателства се установи,
че той е бил изряден шофьор; за първи път му се случва катастрофа; той се е движил по път
12
с предимство, когато му засичат пътя и го блъскат. От показанията на един свидетел /С./ се
установи, че се е чувал сигнал на полицейска кола, но не се е виждала. Ищецът е с нормално
зрение и би я видял, но както се установи от показанията на св.М. и от разясненията в о.з.
на в.л.инж.М. това въпросното кръстовище е много особено, на място има сграда и голямо
дърво, поради което и няма никакви видимост. Ако има видимост за водача на л.а.
„Фолксваген Голф“, то тогава би имало видимост и за водача на „Шкода Рапид“ . Не е ясно
и, излизайки на кръстовището водачът на л.а. „Шкода Рапид“ в коя лента на пътното платно
на ул. „Паисий“ е навлязъл, доколкото св. М. заяви, че не се сеща когато е излязъл на
кръстовището дали е бил в дясната или лявата половина на пътното платно. Ищецът се е
движил по път с предимство, правомерно, не се е виждал полицейският автомобил и няма
вина за настъпване на ПТП. В тежест на ответника е да докаже по пътя на главно и пълно
доказване възражението си за съпричиняване. Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963
г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно.
Предвид така изложените съображения, съдът намира възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищеца за неоснователно, като недоказано.
Въз основа на изложените по-горе мотиви досежно основателност и размер на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отхвърли иска и против втория
ответник за сумата от 100 лв. до пълния претендиран размер от 200 лв., като неоснователен.
По разноските: Направените от ищеца разноски са общо в размер на 781.41 лв., както
следва: 51.41 лв.- първоначално внесена държавна такса /л.20/, 600 лв.-адв.хонорар /л.19/, 50
лв.-довнесена държавна такса /л.72/; 80 лв.-депозит за САТЕ /л.73/ , за които е представен
списък по чл.80 ГПК.
С оглед изхода на спора и съразмерно уважената част от иска, основателно
направените разноски от ищеца са в размер на 702.81 лв. , които ответникът следва да му
заплати на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат121446665, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ,л. „***************“ № 2, ет.4, представляван от изпълнителни
директори – М.К. и С.С., чрез пълномощник – адв. К.В. от АК-Търговище, ДА ЗАПЛАТИ
на С. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. **************************************,
13
съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Братя Миладинови“ № 31, ет.2, офис 8, чрез
пълномощник – адв. А.С. от АК-Търговище, сумата в размер на 1166.50 лв. ,
представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата в размер на 100 лв.,
представляваща обезщетение за неимущствени вреди, ведно със законната лихва за забава,
считано от подаване на исковата молба – 02.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл.562 ал.5 КЗ във вр. чл.558 ал.2,3,5 КЗ във вр. чл.496 и чл.432 ал.1
КЗ; сумата в размер на 41.63 лв., представляваща законна лихва за забава върху
обезщетението, считано от 28.04.2020г. - датата на уведомяването от увреденото лице за
настъпило застрахователно събитие до предявяване на иска, на осн. чл.429 ал.3 от КЗ,
КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата част за
размера над 100 лв. до пълния претендиран размер от 200 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.
**************************************, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Братя
Миладинови“ № 31, ет.2, офис 8, чрез пълномощник – адв. А.С. от АК-Търговище против
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.П., чрез пълномощник – адв. М.Г., съдебен
адрес гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет.2, иск за обезщетение за неимуществени
вреди за сумата от 100 лв., представляваща разликата над размера от 100 лв., за който е
уважен иска против първия ответник, до пълния претендрин размер от 200 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, Булстат121446665, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ,л. „***************“ № 2, ет.4, представляван от изпълнителни
директори – М.К. и С.С., чрез пълномощник – адв. К.В. от АК-Търговище, ДА ЗАПЛАТИ
на С. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. **************************************,
съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Братя Миладинови“ № 31, ет.2, офис 8, чрез
пълномощник – адв. А.С. от АК-Търговище, сумата в размер на 702.81 лв., представляваща
направени по делото разноски, съразмерно уважената част от иска, на осн. чл.78 ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
14