Р Е Ш
Е Н И Е
№ 221/14.02.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретар Димитрана Димитрова и с
участието
на
прокурора Галя Александрова разгледа
докладваното
от
съдията ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД
№29/2024г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №296 от 07.11.2023г., постановено по АНД
№2023163020179/2023г., Районен съд Монтана е потвърдил Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция №**********., с който на ЕТ„М*** -Р.М.“*** на
основание чл.179, ал.3б от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена
имуществена санкция в размер на 2500
лева.
Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Т., го обжалва и моли
да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно. В съдебно заседание, касатора не се явява, като доводи излага в писмено
становище, като моли да се отмени обжалваното решение и претендира разноски по
делото.
Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт Й.,
оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение, като претендира
присъждане на разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното
решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият състав на Административен
съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради
което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложената имуществена санкция, въззивният съд е приел, че в случая е налице
безспорно установено административно нарушение, тъй като на 19.04.2022г. е установено, че ППС рег.№С*** ,
което е собственост на касатора, се е движило в
обхвата на платената пътна мрежа без да е заплатил дължимата такса по чл.10,
ал.1, т.2 от Закон за пътищата (ЗП). В мотивите си, въззивният
съд е посочил, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да се
приложи.
Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и
мотивирано в обжалваното решение е прието, че в случая по безспорен начин се
установява, че на19.04.2022г. е установено, че ППС рег.№С*** , което е
собственост на касатора, се е движило в обхвата на
платената пътна мрежа без да е заплатил дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закон за пътищата (ЗП). Това е така, тъй като както обосновано е приел в
мотивите си въззивният съд, след анализ на надлежно
събраните писмени доказателства, собственика на ППС е имал задължение да
заплати на дължимата пътна такса за ползването на обхвата на пътя в който е
установено нарушението.
Изцяло се споделя извода да въззивният
съд, че електорният фиш съдържа необходимите
реквизити, като установеното нарушение е описано ясно, точно и изчерпателно,
респективно правото на защита на административнонаказаното
лице е било осигурено и доводите, че не е спазена формата са неоснователни.
Липсват основания да се приеме, че обжалваното решение
е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, тъй като въззивният съд е събрал относимите за делото доказателства и предоставил възможност
на касатора да участва в съдебно производство и да
защитата правата си. Следва да се отбележи, че събраните доказателства не
установяват да е налице основание да се приеме, че данните от бордовото
устройство на МПС са подавани и не са отразени по вида на АПИ. Не могат да
бъдат споделени доводите на касатора, че
установяването на описаното нарушение, респективно налагането на имуществената
санкция не може да бъде извършено чрез издаване на електронен фиш. Това е така,
тъй като разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е предвидила, че по отношение на
електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите
на чл.189, ал.10 от ЗДвП, с който законодателя е предвидил кога влизат в сила
електронни фишове по чл.179, ал.3б от ЗДвП, какъвто е настоящият. В тази връзка
следва да се посочи, че издаването на електронен фиш за установеното нарушение
е правна възможност, която е дадена с разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП,
респективно неоснователен е довода на касатора, че е
следвало да се състави АУАН и да се издаде наказателно постановление за
установеното нарушение. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че в случая срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН не е
спазен при издаване на електронния фиш. Това е така, тъй като връчването на
електронния фиш не е обстоятелство свързано с датата на съставянето му, тоест
не може да се приеме, че е преклудирана възможността
за идването му.
Настоящият съдебен състав, изцяло споделя
правилните и задълбочени мотиви на въззивният съд,
които са го мотивирали да потвърди наложената имуществена санкция, като не
смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно
решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира
и настоящето съдебно решение. Въззивният съд е дал изчерпателен
отговор на доводите в жалбата, които са възпроизведени в касационната жалба.
Настоящият съдебен състав, установява в
рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е
валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
Предвид заявеното искане от
пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия
изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание изложеното, касационната
инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е
законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на
основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ в сила Решение №296 от 07.11.2023г.,
постановено по АНД №2023163020179/2023г. по описа на
Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА ЕТ„М*** -Р.М.“***, ЕИК * да
заплати на Агенция пътна инфраструктура разноски по съдебното производство в
размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: