РЕШЕНИЕ
№ 891
гр. Бургас, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20242100500878 по описа за 2024 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Илиян Марков“ ЕООД, чрез адв.
Адриан Хаджиев от Адвокатска колегия – Хасково, срещу Решение № 730 от
12.04.2024 г. по гр. д. № 4557/2023 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която
са уважени исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1
ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД на „А1 България“ ЕАД за приемане за установено, че
„Илиян Марков“ ЕООД дължи следните суми: сумата от 5,04 лева,
представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431
от 10.04.2001 г., за мобилен номер ********** за периода от 07.02.2022 г. до
06.05.2022 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.06.2023 г. до заплащане на задължението; сумата от 0,63 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5,04 лева за
периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 674,77 лева,
представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431
от 10.04.2001 г. за мобилни номера **********, ***********, ***********,
********** и **********, както и интернет услуги с № 101001107347 и
телевизионна услуга № 101001107346 за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до
1
заплащане на задължението; сумата от 84,71 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 674,77 лв. за периода от 09.04.2022
г. до 12.06.2023 г.; сумата от 36,72 лева, представляваща месечни такси и
потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилен номер
********** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на
задължението; сумата от 4,61 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 36,72 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.;
сумата от 8,87 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по
Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилен номер ********* за периода
от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; сумата от 1,11 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 8,87 лева за
периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 17,50 лева, представляваща
месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за
мобилен номер ********** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане
на задължението; сумата от 2,20 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 17,50 лв. за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.;
сумата от 74,87 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по
Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилен номер ********** за
периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; сумата от
9,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 74,87
лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 90 лева,
представляваща неустойка по т. 8.3.2 от Приложение № 1 от 02.04.2020 г. към
Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за невърнато оборудване при
прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; сумата от 7,18 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 90 лева за периода
от 28.08.2022 г. до 12.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 1704/13.06.2023 г. по ч. гр. д. № 3557/2023 г. на Районен съд –
Бургас.
В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила,
както следва: за разликата над уважения размер от сумата от 5,04 лева до
предявения от 18,56 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги
по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г., за мобилен номер ********** за
периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; за
разликата над уважения размер от 0,63 лева до предявения 2,05 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 18,56 лева за
периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за разликата над уважения размер от
674,77 лева до предявения от 839,44 лева, представляваща месечни такси и
потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилни номера
**********, ***********, ***********, ********** и **********, както и
интернет услуги с № 101001107347 и телевизионна услуга № 101001107346 за
2
периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; за
разликата над уважения размер от сумата от 84,71 лева до предявения от 97,31
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 839,44 лева
за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за разликата над уважения размер
от 36,72 лева до предявения от 116,34 лева, представляваща месечни такси и
потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилен номер
********** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на
задължението; за разликата над уважения размер от 4,61 лева до предявения
от 12,98 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
116,34 лв. за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за разликата над
уважения размер от 8,87 лева до предявения от 30,35 лева, представляваща
месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за
мобилен номер ********* за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане
на задължението; за разликата над уважения размер от сумата от 1,11 лева до
предявения от 3,37 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 30,35 лв. за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за
разликата от 17,50 лева до предявения от 57,41 лева, представляваща месечни
такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилен
номер ********** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на
задължението; за разликата от уважения размер от 2,20 лева до предявения от
6,38 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 57,41
лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; за разликата над уважения
размер от 74,87 лева до предявения 114,78 лева, представляваща месечни
такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г. за мобилен
номер ********** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на
задължението; за разликата над уважения размер от 9,40 лева до предявения
от 13,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
114,78 лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 2 лева,
представляваща неустойка по т. 27.1 от ОУ към Договор № И0032431 от
10.04.2001 г. за обработка на просрочени задължения, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на
задължението; сумата от 0,24 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 2 лева за периода от 12.04.2022 г. до 12.06.2023 г.
„А1 България“ ЕАД, чрез адв. Л. Р. от Софийска адвокатска колегия, е
подало отговор на въззивната жалба.
Депозираната въззивна жалба е допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Отговорът на въззивната жалба е допустим – подаден е в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, т. 1, 2, 4
3
и 7 и чл. 261 ГПК.
Въззивникът счита, че решението е неправилно в обжалваната част, тъй
като съдът не се е произнесъл по нито един от заявените възражения за
неоснователност на иска и не е анализирал многобройните доказателства,
включително отговорите на вещите лица на поставени от въззивника въпроси,
доказващи неверността на твърдението на въззиваемия. Сочи се, че
първоинстанционният съд не е отчел неизпълнението от страна на„А1
България“ ЕАД на договорката между страните за прекратяване на услугата за
номера ********** и **********. Поддържа се, че писмото, изпратено по
електронна поща на 24.03.2020 г. от „А1 България“ ЕАД до „Илиян Марков“
ЕООД, представлява оферта по чл. 292, ал. 1 ТЗ, която е приета мълчаливо.
Според въззивника ищецът си е послужил с порочни търговски практики –
например многократни смени на т.н. „контакти лица“, за да протака реалното
спиране на услугите.
Въззивникът твърди, че на 30.04.2024 г. е изпратил писмено
волеизявление до „А1 България“ ЕАД за прихващане със сумата от 1064 лв.
Възражението касаело суми, платени за горепосочените номера, чието
основание за плащане е отпаднало и поради това подлежат на връщане. Иска
се като писмено доказателство настоящият съд да приеме изявлението за
прихващане и доказателства за получаването му.
Въззивникът излага подробни съображения и във връзка с неустойката
за невърнато устройство. Оплаква се, че съдът не е съобразил изричното му
волеизявление за прекратяване на договора с изтичането на срока от
30.03.2022 г. В жалбата се сочи, че „А1 България“ ЕАД не само не е
прекратило договора, независимо от пренасянето на номерата на услугите към
друг оператор, но и неясно защо го е прекратило чак на 13.07.2022 г.
Жалбоподателят изтъква, че е решил да изчака изричното волеизявление за
прекратяване на договора и едва тогава да върне оборудването, което е
станало на 25.07.2022 г. Никъде – нито в анексите, нито в общите условия, не
бил посочен конкретен срок за връщане на предоставените устройства след
прекратяване на договора.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението на районния съд в
обжалваната част и отхвърляне на исковете в същата част. Претендират се
деловодните разноски за двете инстанции.
В отговора на въззивната жалба се разяснява, че представеният от
ответника в първоинстанционното производство протокол за връщане на
оборудване е неотносим, тъй като касае различен вид оборудване с различен
сериен номер и на различна стойност. Въззиваемата страна изразява
становище за неоснователност на възражението за прихващане, тъй като не са
налице условията на чл. 103 ЗЗД – вземането не е изискуемо и ликвидно, тъй
като е спорно в настоящия процес. Изтъква се също така, че възражение за
прихващане не е направено в срока по чл. 131 ГПК. Иска се решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендират се деловодни
разноски.
4
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 25.02.2016 г. е сключен рамков договор (л. 6 от първоинстанционното
дело) между Мобилтел“ ЕАД (с ново име съгласно служебна справка в
ТРРЮЛНЦ: „А1 България“ ЕАД), в качеството му на мобилен оператор, и
„Илиян Марков“ ЕООД, в качеството му на абонат, по силата на който
операторът се задължава да предоставя на абоната съобщителни услуги чрез
една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договора,
общите условия за взаимоотношения между „Мобилтел“ ЕАД и
потребителите на съответната услуга и/или мрежа. Посочено е, че за всяка
услуга страните сключват отделно приложение към рамковия договор.
Съгласно чл. 6.4 от рамковия договор, в случай че във връзка с дадена услуга
на абоната е предоставено за ползване оборудване и/или крайно устройство,
абонатът няма право на собственост върху това оборудване и/или крайно
устройство. При прекратяване на действието на приложение към договора,
което урежда съответната услуга и в останалите случаи, посочени в
приожимите общи условия, абонатът следва да върне на оператора
предоставеното оборудване и/или крайно устройство, в противен случай
следва да заплати неговата стойност съгласно действащия ценоразпис на
оператора или друго обезщетение, уговорено в съответното приложение.
Според чл. 3.4 промяна на условията на договора се извършва с подписване на
анекс, нов договор или приложение.
На 24.03.2020 г. служител на ищеца е изпратил имейл до ответника, в
който е заявил, че прилага оферта за услугите, съобразена с разговора им. В
офертата изрично е посочено, е номера ********** и ********** отпадат,
понеже не се използват, а другите номера се запазват и в услугите по
отношение на тях се внасят промени.
На 02.04.2020 г. е подписано Приложение № 1 към рамковия договор, с
подзаглавие „Условия за ползване на мобилни електронни съобщителни
услуги“ (л. 8 от първоинстанционното дело), с който се уговаря, че операторът
ще предостави на абоната абонаментен тарифен план за разговори и мобилен
интернет за срок от две години, считано от подписването на приложението.
Според т. 6 от раздел VII от приложението, в случай че в рамките на
последния месец от срока абонатът не уведоми писмено оператора, че желае
договорът да бъде прекратен по отношение на услугите, с изтичане на този
срок, или че желае да продължи ползването на услугите за нов срок или
определени условия, ползването на услугите по приложението продължава за
неопределен срок при съответните условия и може да бъде прекратено по
всяко време в едномесечно писмени предизвестие от всяка страна без
5
неустойки.
На 02.04.2020 г. е подписано и Приложение № 1 към рамковия договор с
подзаглавие: „Условия за ползване на пакет от услугите – фиксиран интернет,
телевизия, фиксирана телефонна услуга, мобилни услуги за глас и данни,
допълнителна услуга Icarus Anti.Virus“, по силата на което операторът
предоставя на абоната абонаментен тарифен план за разговори, мобилен
интернет, домашен интернет и телевизия за срок от две години, считано от
подписването на приложението. Според т. 5.11.1 операторът предоставя на
абоната крайни устройства като отстъпка от цената, дължина за
предоставените по договора услуги, която е валидна само в рамките на срока
на договора. Крайните устройства и тяхната стойност се описват в приемо-
предавателен протокол, подписан от представители на абоната и оператора.
След изтичане на определения срок за ползване отстъпката по тази точка
отпада. Съгласно т. 6.1 от договора като част от услугите в пакета операторът
предоставя на абоната за временно ползване в зависимост от технологията
следното оборудване: при предоставяне на услугата фиксиран интернет чрез
LAN/DOCSIS технология – Wi-Fi рутер; при предоставяне на услугата
фиксиран интернет чрез GPON – Optical Network Terminal устройство; за
фиксирана телефонна услуга – Box устройства; за телевизионна услуга –
приемник в зависимост от използваната технология за предоставяне на
услугата. Според т. 6.3 предоставянето на оборудването се удостоверява с
протокола по т. 6.9. Според т. 6.9 услугите и оборудването за тяхното ползване
се инсталират от специализиран технически екип срещу заплащане на
инсталационна такса, в случай че такава е предвидена за съответната услуга.
Инсталацията се констатира с подписване на протокол („Протокол за
инсталация“). В чл. 6.4 от договора е посочено, че при прекратяването му по
отношение на съответната услуга абонатът се задължава да върне на
оператора оборудването в пълна комплектност и изправност. Предаването се
удостоверява с приемо-предавателен протокол. В чл. 8.3.2 от договора е
предвидено, че при прекратяването на услугите по него или в останалите
случаи, определени в общите условия, което и да е оборудване, предоставяно
за ползване от оператора на абоната, бъде върнато от абоната в неизправно
състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната
обезщетение в размер на стойността на оборудването съгласно действащия
ценоразпис на оператора.
На 02.04.2020 г. е подписано и Приложение № 2 (л. 15 от
първоинстанционното дело) към рамковия договор, в което се съдържа списък
на телефонните номера на абоната.
На 12.05.2020 г. служител на ищеца е изпратил имейл до ответника (л.
81 от първоинстанционното дело), в който е заявил, че „номерата, които не се
използват, предстои да бъдат спрени до 15.05“.
На 11.11.2020 г. ответникът е изпратил имейл (л. 82 от
първоинстанционното дело) до служител на ответника, в което заявява
желанието си да бъде прекратен договорът му за номера ********** и
**********, тъй като срокът на договора е изтекъл през април 2020 г.
6
Следват още множество имейли в същия смисъл от ответника до ищеца:
на 18.12.2020 г. (л. 83 от първоинстанционното дело), 11.03.2021 г. (л. 86 от
първоинстанционното дело), 30.03.2022 г. (л. 88 от първоинстанционното
дело), 11.07.2022 г. (л. 95 от първоинстанционното дело), 27.07.2022 г. (л. 98 от
първоинстанционното дело), 06.10.2022 г. (л. 103 от първоинстанционното
дело).
На 30.03.2022 г. ответникът е направил изявление до ищеца за
прекратяване на всички договори за мобилни услуги, считано от изтичане на
срока им на 02.04.2020 г. (л. 88 от първоинстанционното дело).
Първоинстанционният съд е приел, че услугите за всички номера са
продължени по силата на договора от 02.04.2020 г., но преди изтичането му –
на 30.03.2022 г., ответникът е направил изрично волеизявление за
прекратяване на договора, считано от изтичането на срока му на 02.04.2020 г.
Посочил е, че е без значение установеното от съдебно-техническата
експертиза, е в софтуера на ищеца като начален период на продължаване на
договора е посочен 21.04.2020 г., а като краен – 21.04.2022 г.
Първоинстанционният съд е уважил исковете за периода от 02.02.2022 г. до
02.04.2022 г., а за периода след това ги е отхвърлил, съответно е присъдил и
лихва за забава. Отхвърлил е искът за 2 лв. – неустойка за обработка на
просрочени задължения, тъй като се стига до кумулиране на две обезщетения
за една и съща забава. В тази част решението е влязло в сила, поради което не
може да бъде преразглеждано. Предмет на делото е само установителната част
на решението.
Настоящият състав намира, че имейла от 24.03.2020 г. представлява
оферта по чл. 292 ТЗ. Според тази разпоредба: „Предложението до търговец, с
когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието,
ако не бъде отхвърлено веднага“. В случая и двете страни са търговци, които
се намират в трайни търговски взаимоотношения. Доказателство за това е
рамковият договор, сключен още на 25.02.2016 г. Авторството на офертата,
съдържаща се в имейла от 24.03.2020 г., не е оспорено. Тази оферта не е
отхвърлена веднага, поради което е мълчаливо приета от „Илиян Марков“
ЕООД. Така договорът между страните е прекратен относно услугите за
номера ********** и **********. На 02.04.2020 г. обаче страните са
сключили нов договор, с който са се съгласили, че двата номера ********** и
********** отново ще бъдат активирани. Тоест, налице е нова облигационна
връзка.
Следва да се отбележи, че твърденията на ответника, че действителната
му воля не съответства на обективираната в договора от 02.04.2020 г.,
представлява възражение за унищожаемост поради грешка. Според чл. 35, ал.
2 ЗЗД обаче унищожаемият договор се потвърждава не само изрично, но и
когато страната, която има право да иска унищожението му, го изпълни
доброволно изцяло или частично, като знае основанието за унищожаемостта
му. В случая от съдебно-икономическата експертиза, назначена в първата
инстанция (л. 154 от първоинстанционното дело), безспорно се установява, че
за периода от 02.04.2020 г. до 02.04.2022 г. ответникът е заплатил на ищеца 504
лв. за номер ********** и 510,81 лв. за номер **********. Чрез тези частични
7
плащания ищецът е потвърдил договора и се е лишил от възможността да се
позове по-късно на допуснатата грешка при подписване на договора.
Предвид изложеното по-горе, претенциите на ищеца по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
са основателни.
По делото са представени два приемо-предавателни протокола. „А1
България“ ЕАД е уточнило в молба (л. 123 от първоинстанционното дело), че
вторият протокол (л. 125 от първоинстанционното дело) е за предадено от „А1
България“ ЕАД на „Илиян Марков“ ЕООД крайно устройство Voicebox за
временно ползване. Според настоящия съд това не е доказано поради
следните съображения:
На първо място, видно от заглавието, представеният приемо-
предавателен протокол е за закупено крайно устройство. В текста е посочено,
че „Мобилтел“ ЕАД действа като „продавач“, а „Илиян Марков“ ЕООД – като
купувач. Тоест, с представения протокол не се удостоверява предадено за
временно ползване устройство, задължението за връщане на което да е
скрепено с неустойка.
На второ място, в протокола е записано, че той касае устройство „Fixed
Cordless Phone Maxcom MM35D”. Твърди се, че това устройство е Voicebox. В
договора за предоставяне на услуга е посочено, че на абоната се предоставя
Box устройство. В договора и общите условия обаче липсва дефиниция какво
е „Voicebox устройство“ или “Box устройство“, поради което за съда е
невъзможно да установи дали устройство „Fixed Cordless Phone Maxcom
MM35D” е такова устройство съгласно волята на страните.
Поради изложеното настоящият съд намира, че не е установено
предаването на устройство на потребителя, което да подлежи на връщане. С
доклада по делото районният съд изрично е указал на ищеца, че, за да бъде
доказан искът му по чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да докаже, че е предоставил
оборудване Voicebox. След като това не е направено, искът е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Неоснователен е и акцесорният иск за сумата от 7,18 лева,
представляваща обезщетение за забава върху неустойката от 90 лева за
периода от 28.08.2022 г. до 12.06.2023 г. Неговата съдба зависи от главния иск.
Настоящият съд намира за недопустимо възражението за прихващане,
направено за пръв път във въззивната жалба. Според т. 4 от Тълкувателно
решение възражението за прихващане може за първи път да се заяви пред
въззивния съд, ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране
на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до
размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията за
компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е спорно, възражението за
прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че вземането е ликвидно,
ако е установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.
В настоящия случай вземането, с което въззивникът иска да прихвана, не е
установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение,
поради което няма как да се направи за пръв път пред въззивната инстанция.
8
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта
относно неустойката от 90 лв. и лихвата за забава върху нея в размер на 7,18
лв., а в останалата част да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съдът следва да преизчисли разноските. За
заповедното производство на ищеца се полагат 276,49 лв., а за първа
инстанция – 962,49 лв. На ответника се полагат 278,32 лв. – разноски за
първата инстанция. Разноските са изчислени съразмерно с оглед уважената,
респективно отхвърлената част от исковете.
За въззивното производство на въззивника се полагат 209,66 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение (в списъка по чл. 80 ГПК е
претендирано само то) съобразно уважената част от жалбата.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, направено от въззиваемия, тъй като делото е
със средна правна и фактическа сложност и адвокатът на страната е положил
усилия, включително се е явил в открито съдебно заседание пред съда.
На въззиваемия не се полагат разноски, тъй като не е представил
доказателствена за такива.
С оглед яснота и прегледност, съдът ще отмени изцяло решението в
частта за разноските и ще разпредели наново разноските.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 730 от 12.04.2024 г. по гр. д. № 4557/2023 г. на
Районен съд – Бургас, в частта, с която е установено на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Илиян Марков“ ЕООД
дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 90 лева, представляваща неустойка за
невърнато оборудване при прекратяване на договора по т. 8.3.2 от
Приложение № 1/02.04.2020 г. към Договор № И0032431 от 10.04.2001 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до
заплащане на задължението, и сумата от 7,18 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 90 лева за периода от 28.08.2022 г.
до 12.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
1704/13.06.2023 г. по ч. гр. д. № 3557/2023 г. на Районен съд – Бургас, както и
в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, за приемане на установено, че „Илиян
Марков“ ЕООД, ЕИК *********, му дължи сумата от 90 лева, представляваща
неустойка за невърнато оборудване при прекратяване на договора по т. 8.3.2
от Приложение № 1/02.04.2020 г. към Договор № И0032431 от 10.04.2001 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до
9
заплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, за приемане на установено, че „Илиян
Марков“ ЕООД, ЕИК *********, дължи сумата от 7,18 лева, представляваща
обезщетение за забава върху неустойката от 90 лева за периода от 28.08.2022 г.
до 12.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
1704/13.06.2023 г. по ч. гр. д. № 3557/2023 г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Илиян Марков“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № 115, ет. 4, да
заплати на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от 1238,98 лв., от които
276,49 лв. – деловодни разноски за заповедното производство, и 962,49 лв. –
деловодни разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, да заплати на „Илиян Марков“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Св. Патриарх Евтимий“ № 115, ет. 4, сумата от 487,98 лв., от които 278,32 лв.
– деловодни разноски за първата инстанция, и 209,66 лв. – деловодни разноски
за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 730 от 12.04.2024 г. по гр. д. № 4557/2023
г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е прието за установено, че „Илиян
Марков“ ЕООД дължи на „А1 България“ ЕАД следните суми: сумата от 5,04
лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор №
И0032431 от 10.04.2001 г., за мобилен номер ********** за периода от
07.02.2022 г. до 06.05.2022 г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; сумата от 0,63 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 5,04 лева за
периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 674,77 лева,
представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор от 10.04.2001
г., за мобилни номера **********, ***********, ***********, ********** и
**********, както и интернет услуги с № 101001107347 и телевизионна
услуга № 101001107346 за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на
задължението; сумата от 84,71 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 674,77 лв. за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.;
сумата от 36,72 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по
Договор № И0032431 от 10.04.2001 г., за мобилен номер ********** за
периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; сумата от
4,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 36,72
лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 8,87 лева,
представляваща месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431
от 10.04.2001 г., за мобилен номер ********* за периода от 07.02.2022 г. до
10
06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.06.2023 г. до заплащане на задължението; сумата от 1,11 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 8,87 лева за
периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.; сумата от 17,50 лева, представляваща
месечни такси и потребени услуги по Договор № И0032431 от 10.04.2001 г., за
мобилен номер ********** за периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане
на задължението; сумата от 2,20 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 17,50 лв. за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г.;
сумата от 74,87 лева, представляваща месечни такси и потребени услуги по
Договор № И0032431 от 10.04.2001 г., за мобилен номер ********** за
периода от 07.02.2022 г. до 06.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.06.2023 г. до заплащане на задължението; сумата от
9,40 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 74,87
лева за периода от 09.04.2022 г. до 12.06.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 1704/13.06.2023 г. по ч. гр. д. № 3557/2023 г. на
Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11