П
Р О Т
О К О Л
гр.София, 16 февруари 2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV–В въззивен състав в открито
съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
Секретар: Цветослава Гулийкова
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от съдия ЧОЛЕВА
въззивно гр.дело № 3 993 по описа за 2019 г.
След изпълнение на разпоредбата на чл.107,ал.1 от ГПК /отм/,
вр. с пар.2,ал.1 от ГПК /в сила от 01.03.2008г./.
На именното повикване в 16,23 часа,
се явиха:
ВЪЗЗИВНИКЪТ-ИЩЕЦ И.Л.К. – редовно
уведомен по реда на чл. 41, ал. 6 ГПК /отм./, не се явява и не изпраща
представител.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ МИНИСТЪРА
НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО – редовно уведомена по реда на
чл.41, ал. 6 ГПК /отм./, се представлява от юрк. Т., с пълномощно по делото.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СТОЛИЧНА ОБЩИНА –
редовно уведомена по реда на чл.41, ал. 6 ГПК /отм./, представлява се от юрк. Б.,
с пълномощно по делото.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че не са
налице процесуални пречки,
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
СЪДЪТ е сезиран с две въззивни
жалби, като докладва и молбите-уточнения към тях, подадени от въззивника-ищец.
С първата въззивна жалба на ищеца се
обжалва първоинстанционното решение на СРС от 13.07.2015 г., с което са
отхвърлени предявените от ищеца искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК
/отм./, с предмет – процесното дворно
място и жилищната сграда построена върху него със застроена площ 68 кв.м.
С втората въззивна жалба
въззивникът-ищец атакува постановеното на 11.02.2016 г. решение на СРС, с което
са оставени без уважение заявените от него искания по чл. 192, ал.2 ГПК /отм./-
за поправка на очевидна фактическа
грешка /ОФГ/ в първоначалното първоинстанционно решение, както и е оставено без
уважение искането по чл. 193 ГПК /отм./ - за допълване на първоначално
постановеното първоинстанционно решение.
Въззивникът поддържа доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваните съдебни актове. Претендира
тяхната отмяна и уважаване на предявените искове. Подробен доклад за въззивните
жалби е извършен с разпореждането на съда, постановено на 17.06.2019 г., което
е връчено на страните.
ЮРК.Б.: Моля, да отхвърлите подадените
въззивни жалби. Нямам доказателствени искания.
ЮРК.Т.: Оспорвам въззивните жалби.
Нямам доказателствени искания и нямам възражения по доклада по делото.
СЪДЪТ, като везе предвид, че страните
не заявяват нови доказателствени искания в настоящото производство, счете
делото за изяснено от фактическа страна, ето защо
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
ЮРК.Б.: Моля, да отхвърлите подадените
от И.К. въззивна жалба и да потвърдите постановеното решение на СРС от 13.07.2015
г.
Моля, да ми присъдите юрисконсултско
възнаграждение.
ЮРК.Т.: Присъединявам се към
казаното от колегата. Представям списък за разноските. Моля, да ми бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение. Считаме, че решението на
първоинстнационния съд е правилно и законосъобразно. Ищецът не е доказал по
несъмнен начин, че е собственик на основание давностно владение на процесния
имот. Отделно от това е налице мораториум върху придобивната давност на имотите
държавна и общинска собственост, разписан в §1 от ЗИДЗС.
СЪДЪТ ОБЯВИ, РЕШЕНИЕТО си:
Съдът намира и двете въззивни жалби
за неоснователни по следните мотиви:
По първоначалната въззивна жалба, с
която се атакува решението на СРС, 29 състав от 13.07.2015 г. по гр.д. № 1 584/2008
г., съдът приема следното:
Съдът е сезиран с предявени
положителни установителни искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, с
предмет – установяване правото на собственост на ищеца върху процесното дворно
място, заедно с построена върху него жилища сграда на 68 кв.м. на оргигинерно
придобивно основание, а именно давностно владение, за което ищецът поддържа, че
е упражнявано в периода от 1994 г. - до датата на предявяване на исковата молба
– 08.01.2008 г.
Настоящият съдебен състав намира, че
първоинстанционното решение от 13.07.2015 г. е недопустимо в частта, с която е отхвърлен предявеният иск
по чл.97,ал.1 ГПК /отм./ с предмет - установяване правото на собственост върху
жилищна сграда, застроена на 68 кв.м. в процесния имот, индивидуализиран от
ищеца като имот пл. №4, кв.54, местност „Красно село“, Княжево V-а част, заснет
съгласно актуалния регулационен план като УПИ XIX -32, кв. „117“, кв. „Горна Баня“, гр.
София.
СЪДЪТ констатира, че самият ищец в
хода на първоинстанционното производство както
в молба от 28.10.2011 г., така и в съдебно заседание, проведено на
22.11.2011 г., ищец изрично е признал и
потвърдил факта, че процесната жилищна сграда на 68 кв.м. е съборена. Този факт
се установява и от представения по делото констативен протокол № 28/10.11.2011
г. Ето защо, съдът приема, че липсва предмет на предявения иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и правен интерес от търсената защита, поради което първоинстанционното решение в частта, с която
претенцията досежно жилищната сграда е отхвърлена, се явява недопустим и като
такъв следва да бъде обезсилено и производството по тази претенция да бъде
прекратено.
Що се отнася до предявения иск по
чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ с предмет процесното дворно място, настоящият съдебен
състав намира , че основателността на така заявената искова претенция изисква
от ищеца да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
упражнявано владение върху процесния имот в рамките на законоизискуемия
десетгодишен давностен срок.
В рамките на първоинстанционното
производство, както и в настоящото въззивно производство от ищеца в
съответствие с носената от него доказателствена тежест по чл. 127, ал. 1 ГПК
/отм./, не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява
фактът на установено от него владение, което и да е упражнявано върху процесния
имот в рамките на законоустановения десетгодишен давностен срок по чл.79,ал.1
от ЗС.
При липсата на доказателства за
установено и упражнявано в изискуемия от закон срок владение от ищеца,
настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск относно процесното дворно
място на заявеното оригинерно основание /давностно владение/ се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Ето защо, решението на
първоинстанционния съд в частта, с която
претенцията по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за процесното дворно място е отхвърлена
, следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
По въззивната жалба, имаща за
предмет решението на СРС от 11.02.2016 г. с произнасяне по заявените от ищеца
искания по чл.192, ал.2 ГПК /отм./ и чл.193 ГПК /отм./, настоящият съдебен
състав намира, че решението е законосъобразно,
а жалбата е неоснователна.
На първо място намира, че не е
налице сочената от ищеца ОФГ, свързана с погрешното отразяване в мотивите на
решението на становището на ответниците по предявените искове, досежно тяхната
основателност или неоснователност. С първоначалното решение от 13.07.2015 г.
първоинстанционният съд е формирал изрични мотиви за неоснователност на
предявените искове за установяване правото на собственост на заявеното от ищеца
основание и в съответствие с така формираната моля по предмета на спора, с
който е сезиран, с диспозитива на решението съдът се е произнесъл по този спор,
явяващ се предмет на делото. Поради това, не налице ОФТ по смисъла на чл. 192,
ал. 2 ГПК/отм./, която да подлежи на изправяне. Като последица от това, законосъобразно
с решението от 11.02.2016 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение
искането на ищеца за допускане на поправка на ОФГ в първоначално постановеното
решение.
На следващо място, не е налице и
основание за допълване на първоначално постановеното решение от
първоинстнационния съд по реда на чл. 193 ГПК /отм./. Настоящият съдебен състав
констатира, че с първоначално предявената на 08.12.2008 г. искова молба - в
ръкописен текст и представляващата неразделна част от нея искова молба в
печатен вид, наименована „инцидентен установителен иск“, от ищеца са заявени искови претенции, чийто
предмет са само процесното дворно място и жилищната сграда, построена в него. С
предявените искове се претендира единствено установяване правото на собственост
на ищеца върху тези два обекта по давностно владение. Липсва заявена претенция, която да касае други
обекти, включително и допълнително въведения според ищеца като част от предмета
на спора по делото- „павилион“. Липсва и
заявена като евентуална претенция за установяване ограниченото вещно право на ползване
на ищеца върху процесните обекти – дворно място и жилищна сграда.
ГПК /отм./ не допуска въвеждане на
нови обекти на предявените искове за собственост в рамките на висящия исков
процес, както и на установяване нови права, които не са били предмет на
първоначално заявените претенции.
С решението от 13.07.2015 г. СРС се
е произнесъл по заявените два иска за собственост на заявеното с исковата молба
основание – давностно владение, върху посочените обекти с исковата молба –
дворно място и жилищна сграда, поради което не е налице непълнота по смисъла на
чл. 193 ГПК /отм./. Ето защо, искането на ищеца за допълване на първоначално
постановеното първоинстанционно решение, законосъобразно е оставено без
уважение с решението от 11.02.2016 г.
Като последица от това, съдът
намира, че въззвината жалба срещу второто решение на първата инстанция следва
да бъде оставена без уважение, а решението потвърдено като законосъобразно и
правилно.
При този изход на делото и на
основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ ищецът дължи на ответниците направените в
настоящото въззивно производство разноски за юрисконсултско възнаграждение по
100,00 лева за всеки един от ответниците.
Воден от горните мотиви, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА като
недопустимо, решение на СРС, 29 състав
от 13.07.2015 г., постановено по гр.д. № 1 584/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от И.Л.К. срещу Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство и
Столична община иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ – за признаване
правото на собственост на ищеца на оригинерно придобивно основание /давностно
владение/ върху жилищна постройка на един етаж със застроена площ 68 кв.м. пл.
№4, кв.54, местност „Красно село“, Княжево V-а част, заснето съгласно актуалния
регулационен план – УПИ XIX -32, кв. „117“, кв. „Горна Баня“,
гр. София, поради липса на предмет на иска и на правен интерес от търсената с
него защита.
ПРЕКРАТЯВА
производството по тази искова претенция като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решението
на Решение от 13.07.2015г. по описа на СРС, 29 състав, постановено по гр.д. № 1
584/2008 г. в останалата обжалвана част,
с която е отхвърлен предявеният от И.Л.К. срещу Държавата, представлявана от Министъра
на регионалното развитие и благоустройство и Столична община положителен
установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ с предмет – признаване правото на
собственост на ищеца оригинерно придобивно основание /давностно владение/ върху
процесния недвижим имот пл. №4, кв.54, местност „Красно село“, Княжево V-а част,
заснет съгласно актуалния регулационен план като УПИ XIX -32, кв. „117“, кв. „Горна Баня“, гр.
София, с площ от 1 200 кв.м.
ПОТВЪРЖДАВА решение от
11.02.2016 г. по гр.д. № 1584/2008 г., с което са оставени без уважение
исканията на ищеца И.Л.К. по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ и чл. 193 ГПК /отм./ -
за поправка на ОФГ и съответно за допълване на решението от 13.07.2015 г.
ОСЪЖДА И.Л.К. ***-сумата от 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ - като
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА И.Л.К. да заплати на Държавата, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройство - сумата от 100,00 лева
- разноски по делото за въззивното производство, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК
/отм./.
Настоящото решение подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, който за явилите се
въззиваеми страни –ответници тече от днес, а за ищеца- от връчване на решението
на съда, инкорпорирано в протокола от съдебното заседание. Решението подлежи на
обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 16,48 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: