Определение по дело №204/2025 на Административен съд - Варна

Производство е по реда на чл.166 ал.4 вр.ал.2 АПК, вр. чл.172 ал.6 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д. И. Д., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица], подадена чрез адв. С. К. С. - АК Добрич, против Заповед на прилагане на ПАМ №25-0255-000016/21.01.2025 издадена от началник Второ РУ - Добрич ОДМВР-Добрич, с която за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б. “б“ от ЗДвП– временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения, такива на материалния закон и несъответствието й с целта на закона, поради което се отравя искане за нейната отмяна.

С жалбата е направено искане за спиране предварителното изпълнение на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

В искането се твърди, че за жалбоподателя и неговото семейство ще настъпят вреди от отнемането на СУМПС, причинени от лишаването от възможността да управлява и използва семейното МПС, с което се придвижват от [населено място] до [населено място], като тези предпоставки могат да се определят като значителни и трудно поправими. Оспорва резултатите от проведения полеви тест и се позовава на изследване направено в лаборатория СМДЛ Рамус ООД, с отчетен отрицателен резултат за наличие на амфетамин. Към жалбата с обективирано искане за спиране прилага копия на: заповед за прилагане на ПАМ, АУАН, заповед за задържане, лист за преглед на пациент в КДП/СО, касов бон за взети проби кръв и урина, резултати от проведено лабораторно изследване в СМДЛ- „Рамус“ ООД, фискален бон, акт за раждане, служебни бележки, трудов договор, платена държавна такса. Конкретно сочи, че работи в сферата на строителството на частна практика и с допуснатото предварително изпълнение се възпрепятства от правото му да полага труд и получава възнаграждение. Аналогични доводи излага и по отношение на лицето, с което живее на съпружески начала. По отношение на двете деца релевира доводи за вероятна невъзможност да посещават училище, спорна школа и детска градина.

Съдът, за да се произнесе по направеното искане съобрази приложените доказателства и достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5 ЗДвП обжалването на заповедите, с които се налагат ПАМ, се извършва по реда на АПК, а съгласно нормата на чл.172, ал.6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, като законодателят е приел, че с оглед характера на регулираните обществени отношения са налице обстоятелствата на закона за допускане на предварително изпълнение на тази категория индивидуални административни актове. Този вид заповеди, за които общото правило за суспензивния ефект на жалбата е неотносим, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172 ал.5 ЗДвП се прилага нормата на чл.60 АПК, уреждаща общите основания за допускане на предварителното изпълнение. От това следва, че във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166, ал.4 от АПК на актове по чл.172, ал.1 от ЗДвП, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Ето защо, за да се приеме, че съществува основание за спиране, жалбоподателят следва да установи накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява.

Така направеното искане за спиране изпълнението на заповедта е процесуално допустимо, по арг. от чл.166 ал.4 вр. ал.2 АПК, съобразно които допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, като при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение.

Съдът констатира, че жалбоподателят не е обосновал труднопоправими вреди, които ще понесе пряко или косвено от предварителното изпълнение на административния акт. Настоящият състав на съда приема, че изложените доводи не навеждат на правния извод за търпяна значителна или труднопоправима вреда. В случая предмет на правна преценка е дали ще настъпи значителна или труднопоправима вреда за жалбоподателя, която да е противопоставима на защитаваните с акта обществени интереси. Изхождайки от регулираните с нормативния акт обществени отношения, съдът намира, че следва да съобрази превеса на защита именно на тези обществени отношения, посочени в чл.171 ал.1 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Вреда за жалбоподателя не е доказана, а в негова тежест е да докаже, че ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, които преодоляват по значимост обществения интерес от предварителното изпълнение на акта. Наведените от жалбоподателя твърдения не са от категорията по чл. 60, ал. 1 от АПК, вр. с чл.166 ал.4 вр. ал.2 АПК , поради което не са налице основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта. Не са ангажирани доказателства, че се осуетяват трудови задължения. Дори и да се приеме, че работното място на жалбоподателя е отдалечено от дома му, то не са ангажирани доказателства за липсата на обществен транспорт за изпълнение на трудовите функции, нито, че работното време ограничава придвижването с обществен транспорт от постоянен/настоящ адрес до служебния такъв. Липсват доказателства и за специфика на работа с автомобил-осъществяване на трудова дейност с личен или със служебен автомобил или др. или такава отдалеченост, до които да е обвързано посещението с автомобил и при упражняване на функции по служба да се съобразява с наложената му ПАМ. Горните изводи съдът намира за относими и спрямо членовете на семейството, в частност на лицето, с което живее на семейни начала. Както бе посочено по-горе, в тежест на оспорващия е не само да мотивира, но и да докаже настъпването на значителна или труднопоправима вреда за него от предварителното изпълнение на административния акт, което в настоящия случай не е сторено. За жалбоподателят, е налице възможност за придвижване с алтернативен транспорт, чрез използването на градски/междуградски транспорт – автобус, с обявени подробно маршрутни разписания и часове на тръгване и пристигане, което е достъпно за всеки потребител. По делото липсват твърдения, както и доказателства, че здравословното състояние на жалбоподателя, е неподходящо за придвижване с друг транспорт, различен от автомобил или, че му се създава пречки за нормалното придвижване.

От представените доказателства не би могло да се направи извод, че от предварителното изпълнение за молителя, ще настъпят трудно поправими вреди. Причините посочени от жалбоподателя като основание за спиране са досежно законосъобразността на акта, но не и такива за спиране на предварителното изпълнение. Възражения обективирани в жалбата с искане за спиране изпълнението касаят спора за законосъобразността на оспорения административен акт, и са предмет на разглеждане по съществото на спора по настоящото адм.дело, но не са обстоятелства обосноваващи спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение. Значителни или трудно поправими вреди не се предполагат и не могат да бъдат изведени само от характера на заповедта, защото по силата на закона е презюмиран общественият интерес за допускане на предварителното й изпълнение.

Оспорващият следва да обоснове вероятността от настъпването на вредите, техният вид и размер, с оглед преценката за значителността и поправимостта им, каквито доказателства в тази насока съдът приема, че не са ангажирани.

Съдът приема, че в настоящия случай не са ангажирани доказателства от страна на молителя, които да бъдат противопоставими на заложения в закона обществен интерес. Тежестта за доказване на тези обстоятелства, от което молителят черпи изгодни за себе си правни последици е на страната, която го твърди. Не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта ще доведе до настъпването на значителни или трудно поправими вреди за молителя. Посочените в жалбата основания са извън приложното поле на хипотезите предвидени в разпоредбите на АПК, при които съдът може да постанови спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Евентуално претърпените от молителя вреди подлежат на обезщетяване в случай на отмяна на обжалваната заповед.

По изложените съображения съдът намира, че искането за спиране следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.166 ал.4 вр. ал.2 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. И. Д., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [улица] за спиране на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0255-000016/21.01.2025 по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП издадена от издадена от началник Второ РУ - Добрич ОДМВР-Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 /седем/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

Препис от определението да се връчи на страните.